Темата е за възрастната ми майка и индийската мелодрама, която се заформи около нея.
Тя е вдовица от над 15 години, вече наближава 80. Трудно подвижна и със силно влошено зрение (отскоро има ТЕЛК). От както я помня злоупотребява с алкохола, не е точно алкохоличка, но употребява алкохол всеки ден в немалки количества. Напоследък взе да показва признаци на когнитивни нарушения, забравя много, на моменти е неадекватна.
Още преди около година преценихме, че вече не може да се обслужва сама и трябва да я вземем да живее при нас. Аз и брат ми живеем в един и същ град, на около час от нейния град. Устроили сме се, семейни сме, работим – няма вариант да се върнем да живеем при нея. Вариантът е тя да дойде при нас.
Тя категорично отказва дори да помисли за такъв вариант. Прави сцени, крещи да я оставим на мира, защото имала „личен живот“. И сега големият проблем: преди около 6-7 месеца тя прибра един човек, който уж щял да се грижи за нея. С него била щастлива. Оказа се, че въпросният човек има големи дългове към две банки. Започна едно постоянно искане на пари за това, че я гледал. Едва ли не трябва да му плащаме за 24-часова грижа. Успял е да я омае и да я убеди, че само той я обича и само той се грижи добре за нея. Тя му вярва безрезервно. Още преди няколко месеца явно е започнала да му дава почти цялата си пенсия (пенсията не е малка, получава и вдовишка добавка + социална добавка за инвалидност). И към 25 число на месеца започва да звъни и да иска пари. Нямали какво да ядат, нямали лекарства и т.н.
Във вторник се обади ревейки, че въпросният мъж си бил събрал багажа и се върнал на село, уж за да работи. В сряда с брат ми отидохме да видим каква е ситуацията и какво можем да направим. Проверихме банковата сметка и се оказа, че пенсията за април просто е изчезнала. От почти 700 евро са останали 77 – за един ден. В нея имаше само няколко банкноти по 10 евро и бележки за платени сметки. Явно този човек, тръгвайки си, е взел от нея поне 400 евро в брой. А само преди около 10 дена и аз му бях изпратила 200 евро. Майка отрича всичко като партизанин. Мълчи и на всичко отговаря „не “ и „не зная“.
Искам да ѝ огранича контактите с този човек, който явно гледа какво може да оскубе от нея и от мен. И който лъже на поразия. Но тя е на негова страна. По-скоро ще се отрече от нас, децата ѝ, отколкото от него.
Искам да ѝ помогна, но не зная как. Няма как да финансирам използвач и измамник. Също така не мога насила да я накарам да се премести при нас. Четох за частичното запрещение като някаква крайна мярка, но не знам струва ли си изобщо да влизам в тази битка. Пълно запрещение предполагам, че няма да наложат, тъй като нейните когнитивни нарушения са сравнително леки. Водили сме я на невролог, диагнозата е „енцефалопатия“ и „корова атрофия“, но според невроложката не било нещо фрапиращо, повечето хора на тази възраст го имали… Не знам как да постъпя...
Тя е вдовица от над 15 години, вече наближава 80. Трудно подвижна и със силно влошено зрение (отскоро има ТЕЛК). От както я помня злоупотребява с алкохола, не е точно алкохоличка, но употребява алкохол всеки ден в немалки количества. Напоследък взе да показва признаци на когнитивни нарушения, забравя много, на моменти е неадекватна.
Още преди около година преценихме, че вече не може да се обслужва сама и трябва да я вземем да живее при нас. Аз и брат ми живеем в един и същ град, на около час от нейния град. Устроили сме се, семейни сме, работим – няма вариант да се върнем да живеем при нея. Вариантът е тя да дойде при нас.
Тя категорично отказва дори да помисли за такъв вариант. Прави сцени, крещи да я оставим на мира, защото имала „личен живот“. И сега големият проблем: преди около 6-7 месеца тя прибра един човек, който уж щял да се грижи за нея. С него била щастлива. Оказа се, че въпросният човек има големи дългове към две банки. Започна едно постоянно искане на пари за това, че я гледал. Едва ли не трябва да му плащаме за 24-часова грижа. Успял е да я омае и да я убеди, че само той я обича и само той се грижи добре за нея. Тя му вярва безрезервно. Още преди няколко месеца явно е започнала да му дава почти цялата си пенсия (пенсията не е малка, получава и вдовишка добавка + социална добавка за инвалидност). И към 25 число на месеца започва да звъни и да иска пари. Нямали какво да ядат, нямали лекарства и т.н.
Във вторник се обади ревейки, че въпросният мъж си бил събрал багажа и се върнал на село, уж за да работи. В сряда с брат ми отидохме да видим каква е ситуацията и какво можем да направим. Проверихме банковата сметка и се оказа, че пенсията за април просто е изчезнала. От почти 700 евро са останали 77 – за един ден. В нея имаше само няколко банкноти по 10 евро и бележки за платени сметки. Явно този човек, тръгвайки си, е взел от нея поне 400 евро в брой. А само преди около 10 дена и аз му бях изпратила 200 евро. Майка отрича всичко като партизанин. Мълчи и на всичко отговаря „не “ и „не зная“.
Искам да ѝ огранича контактите с този човек, който явно гледа какво може да оскубе от нея и от мен. И който лъже на поразия. Но тя е на негова страна. По-скоро ще се отрече от нас, децата ѝ, отколкото от него.
Искам да ѝ помогна, но не зная как. Няма как да финансирам използвач и измамник. Също така не мога насила да я накарам да се премести при нас. Четох за частичното запрещение като някаква крайна мярка, но не знам струва ли си изобщо да влизам в тази битка. Пълно запрещение предполагам, че няма да наложат, тъй като нейните когнитивни нарушения са сравнително леки. Водили сме я на невролог, диагнозата е „енцефалопатия“ и „корова атрофия“, но според невроложката не било нещо фрапиращо, повечето хора на тази възраст го имали… Не знам как да постъпя...
