Здравейте .Напоследък общувам с мой познат,който не бях виждала дълго време.И двамата сме около 30те .Аз съм свободна,но той има дете и бивша жена ,с която са се разделили скоро.Сега детето живее с него.Първоначално не ми пречеше,защото си говорихме приятелски ,но постепенно започна да търси постоянен контакт..Аз започнах да се напрягам вече от това,защото често говори за детето си ,а аз се дразня .Не искам мъже с деца ,дори му го казах доста директно.Обяснява ми, че и двамата избирали жената ,при което ми стана доста неприятно .Ако не можела да се нагоди към тях си е нейн проблем.Говорил по принцип.И аз споделих,че не се нагаждам към деца и изобщо не се съобразявам и искам за мъжа да съм на 1во място.Тоест му казах,че не сме един за друг ,но той не разбира .Била съм предубедена ...И въпреки всичко ,което му казах и продължавам да държа на това ,той сякаш не иска да го приеме и продължава да търси кантакт с мен.Тъпо ми е да го игнорирам съвсем,защото се познаваме както и цялото му семейство.Ако нямаше дете можеше да е различно...
Не знам вече как да поставя граници .Сякаш нарочно не чува какво му казвам и си мисли ,че ще се пречупя явно .Всеки ден ми праща техни снимки и какво правят ,а аз се дразня и игнорирам темата.
Не знам вече как да поставя граници .Сякаш нарочно не чува какво му казвам и си мисли ,че ще се пречупя явно .Всеки ден ми праща техни снимки и какво правят ,а аз се дразня и игнорирам темата.
