Лятна Канадска в очакване на зимата - тема 54

Пфт ай стига бе, ми аз направо да се застрелям тогава ...    Толкова се надявам Лейличка да е кротка след двамата батковци. 


Jasmin veni, успех на интервюто.

Тарилилей, Маги е най-спокойното, кротко, режимно, спящо, и самостоятелно бебе/дете от тримата.

Но правило от частни случаи, както и генерални обобщения, не бих изкарвала.

камбанка, по принцип за "нормално" се смята от логопедите изоставането на дете растящо в двуезична среда, ако е с около 6 месеца. Лично аз не бих препоръчала изчакване с направлението за логопед. Диляна, хем беше с предимство, защото предстоеше матернел и пак минаха 3 месеца преди да я повикат. Имай предвид, че обикновено поне в нашия регион се чака 1 година. Тодор е записан от януари месец и още не са се обадили.
Мога да се разтърся какво се смята за нормално като речево развитие около 2 години, но ако правилно си спомням между 20-50 думи и преминаване от една дума на казване на 2 думи. Например "мама къпе". Все пак речевото развитие си е строго индивидуално при всяко дете. Но няколко съвета, които на мен са ми давали досега, извинявам се, ако повечето са ви известни:

напълно подкрепям жасмин за повтарянето. Ако си казала нещо 100 пъти и детето все още не го е казало, кажи го пак
дори и да знаеш какво иска, изчакай да го каже, няма значение дали ще е само някакъв "звук", нека да разбере, че да получи нещо, трябва да говори, да каже, че иска нещо
друга стратегия, да не се задават въпроси, на които може да отговори с да и не. Например не, искаш ли вода? А вода ли искаш или плод/мляко.
Винаги детето трябва да вижда устата ни, когато му говорим, клякане му е майката Ако е все още разконцентрирано, докосваш, казваш името и когато те погледне, казваш
Браво, браво и пак браво и само па-па да е казало
Ако още не казва нищо, казваш звуци от рода на мяу, хоп, пляс, бум
Ако вече казва тези звукоподражателни думи, кратки думи от 2 срички, да, мяу, и добавяш коте
Ако казва вече коте, добавяш коте спи, коте играе...т.е. 2 думи и т.н.
Т.е. трябва да се върви с една крачка напред, за да има прогрес. Ако говорим с прекалено много думи, между другото, бързаме, и т.н. може да има обратен ефект.
Горното важи и за четенето на книжки: ако само сочи, мяу; ако сочи и казва мяу, да, коте; ако сочи и казва коте и т.н.
Винаги се следва интереса на детето, т.е. не може то да се опитва да строи кула от кубчета, а ние да искаме да гледа книжка, за да го учим да говори. Показваме и казваме, в зависимост от това докъде е стигнало в речевото развитие.
И последно, за да можем да стимулираме речта на детето, трябва все пак и на нас да ни е интерестно, някой родител например може да му е много забавно да си сложи плюшената маймунка на ръката и да играе на куклен театър. Друг обаче, ще каже само "здрасти" с маймунката и после ще се чуди какво да прави с нея. От друга страна, същият родител може да обича да готви. Ако готвят заедно с детето, той може да му обясни, сега ще правим хляб. Хляб, ти обичаш хляб нали.... И така нататък.
Една и съща дума на 2 езика се брои за две думи. Например ягода и fraise;
Засега това се сещам.
А още нещо, особено важно с по-големи деца над 3 години, всички занимания трябва да са под формата на игра, колкото по-завоалирано, толкова по-голям успех може да се очаква.

За статистиката, Диляна след идването ни 1 година нямаше почти никакъв прогрес, т.е. от 2г и 3мес до 3г и 3мес, като още от България имаше малко забавяне от връстниците си. Проговори почти без бебешки говор на 3г и 6 мес. На логопед започна да ходи на 4г и 6 мес.
Тодор е почти на две, може да се каже, че още е на ниво звукоподражателни думи, макар че има и няколко смислени думи и на български и на френски

Аууу вие верно ще вземете да я изпишете тази тема преди нова година 

Вери много бързо расте лентичката ти - имам чувството, че преди 2 месеца се роди.

Някакви впечатления от новата учебна година?
Аз имам питане някой знае ли на какъв принцип разбъркват децата всяка година и как ги комплектоват в новите класове?
Ние си имаме мъж за учител - единствения в училището - най-положителното което виждам в тази ситуация е че няма да има драми в настроенията всеки месец  а и му е рано за критическа 

Нали...

Лентичката - направо не ми се мисли как лети времето.

Училищни впечатления все още нямам.
При Ясен нямаше особен стрес; това малко ме притесняваше, но се справя добре.
Мъж учител - по музика. Иначе предишни години знам, че имаха и по физическо; също така и титуляр в горните класове.
Не знам на какъв принцип и защо ги джуркат децата. За някои е доста неприятно; даже се е стигало до ревове. Добре че Маги не е от тях.

Вери аз за титуляра говорех че е мъж    Малко ми е неестествено за първи клас.

Jennie, много благодаря за съвета 
Denzul, това с пищенето и крещенето и при нас се появи от месец-два и точно това си мислех - да не ни я вземат социалните като и чуят истериите на щерката 

Бях чула, че ги теглят на томбола, т.е. събират се 3мата учителя на 1 клас примерно и всеки си изтегля 20 деца, но инфото ми не е потвърдено на 100%. В гимназията разпределението е много по- сложно.
Има много мъже титуляри по училищата и като цяло в момента има недостиг на титуляри. Плюсът е, че дисциплината е по-строга, защото повече респектират децата. Минусът е, че не са толкова креативни. Обикновено работят в 3 цикъл (5,6 клас), но съм виждала и в матернел даже.
Нов ли е или е отдавна?

Нашия бил креативен даже в повече от дамския състав - коментар от старата ни учителка. Едва ли са на томбола точно щото гледат да са по равно момчета и момичета или поне теглят от две места за да ги разпределят равномерно 

Майтапа настрана в Щатите бях свидетел на подобна случка, не взеха детето, но ги викаха някъде родителите на разпит. Не знам после какво се случи, но хората бяха побелели, заради добросъвестни съседи. А онова малкото пищеше все едно го колят и се чуваше през 9 планини в десета.
Опитвам се да говоря с моята кресличка, но като й дойде музата няма спирачки. Те в България съседите ни са свикнали, ама в Канада с тези картонени стени не ми се мисли. 

 Cantariny,
То не е ужас, а отгоре му даже. Пищи, не ме чува. Дори немога да ги предвидя случките, защото всеки път е различно и може да е за най-малкото, на пръв поглед. А как само се карат с батко си ....  ... той постоянно и вика "не". Ако се чуе по новините за метнали се пасажери от самолет за Торонто .... ще сме ние или пътници, които неможе да ни траят    Трагедията е пълна и чувствам, че нямам контрол.   

Denzul,лек полет ви пожелавам.Може пък самолета да и подейства успокояващо на девойката

Това мешане на класовете ми беше странно и бях питала една майка.Та тя ми каза ,че направо питала директорката как става -директорката определяла кой деца в кой клас въз основа на нейна и на учителките преценка.Като например кой с кого е приятел,неприятел,с кой говори повече в клас и разни други такива.
Няма да се учудя обаче ако в другите у-ща е на друг принцип.

Вери, и аз се надявам Лейличка да ми е кротко детенце, поне едно да мяза на майка си хахаха  И мъника и той е копие на баща си, сладурче малко!

За разделянето в класовете май не е на случаен принцип, а има някакъв умисъл, понеже тримата беладжии от матернела, дето бяха в един клас - Тарик, Тристан и Майкъл, сега са в три различни класа  Много съм доволна  (не че в междучасията пак не се събират сродните душици, ама поне в клас да са разделени) Иначе нашата нова учителка е една младо, крехко девойче 

За пищенето - Илияс е от тоя отбор, ама си е наша вината, понеже в началото като писнеше и му давахме веднага каквото искаше само и само да млъкне, ама напоследък съм го взела в ръце и го оставям да се напищи и явно разбира, че не му минава номера вече.

Доколкото разбрах, в нашето у-ще са на принципа, че всички трябва да се познават, до 4-ти клас щели да извъртят децата тъй че всяко с всяко да си било съученик поне веднъж. Доколкото разбрах така и война м/у класовете няма (А срещу Б от детските ми години) и всички се чувствали по добре когато се премествали в у-щето от 5-ти до 9-ти клас.

От друга страна по математика чух че ги делят по начин на възприемане, от всеки вече оформен клас взимат шепа деца и така правят класовете по математика (за някои се повтаряло повече, други били схващали по бързо, а те предпочитали групата деца да върви заедно в материала).

На мен всичко ми звучи логично, но дори и да е само по усмотрение на учителите пак съм съгласна. В крайна сметка както им е по лесно на тях е най-добре. А и ако децата се съюзяват и пречат в клас или просто са по малко внимателни, лошо няма да ги разделят. За предпочитане е пред вариантите на война м/у класовете, на преместване на само едно "проблемно дете" от клас в клас и т.н.

За мъжете учители - по физическо има един (но те се сменят и доста често с една учителка). На втори клас също има един - не е класен на Влади, но пък ще му предава по математика. Със сигурност съм виждала още един из училището, който е или на 3-ти или на 4-ти клас. Имаше и един помощен учител (младо момче), който беше само за известно време и помагаше на затрудняващите се с английския език. За мен пола няма значение стига да си върши работата човек, има много магнетични учители и от двата пола и дано децата ми има достъп до такива личности.
 
При нас има и смяна на учителите по класове (К до 4-ти клас) - това предполагам, когато нямат подходящ учител за определен клас и ги разместват нещо; но пък знам за няколко дето си седят все на една позиция (примерно все са си класни на първи клас). Пак - лошо няма и те се развиват по този начин, имат нови предизвикателства и така.

denzul, лек полет, да пишеш после впечатления от Торонто.

Марти също много ми пискаше по едно време, стискам палци да е фаза при вас и да отминава бързо.

Тарилилей, така като я гледам вашата мома ще е от кротките , но разбира се, както казва Вери обобщения не могат да се правят. Именно затова смятам, че митът, че момичетата били по-лесни за гледане си е точно това -мит. Не е до пол, а до характер според мен...

И моята информация е, че не е на случаен принцип разместването на класовете, а както са го обяснили Мамамия и Танита. В нашето училище има няколко мъже като основни учители на класове, добри отзиви чувам общо-взето...

Галче, благодаря и на теб. Както бях писала тя всъщност общува и "говори" много, дори прекалено, просто е неразбираемо. Та всъщност мен ме притеснява да не е от нечуване, а не че не казва определен брой "чисти" думи. Това с бройката дори ми е смешно и ако детето ми иначе е адекватно и реагира според очакваното изобщо не бих се впрягала. В този смисъл, ако изобщо не говореше вероятно по-малко бих я мислила, от колкото в сегашното положение, но само докато не изключа проблем със слуха. Ако това отпадне мисля, че не бих я закачала поне до 3-ри годишна възраст.