Карате ли се понякога на бебовците?

Карам се иначе ще ми се качи на главата и ще си прави каквото иска.

Разбира се,че се карам.

Да, карам му се, когато направи някоя беля. И то не, защото съм се ядосала, а за да му покажа, че това е лошо и не трябва да го прави. Вече съм го научила, че като кажа сериозно Не, значи не трябва да пипа това, към което е посегнал. По някога ми се сърди, но не пипа. А по някога се забавлява с това - днес, например, лапна един вестник. Аз казах строго Не, а той го дръпна и после тръгна да го лапа, гледайки ме с един дяволит поглед... Аз пак казах не  и той пак го дръпна. И така няколко пъти. На края му го взех, защото ме е страх, че ще глътне някое парче. Той не ми се разсърди, въпреки, че не обича да му вземам нещо от ръцете.
Мисля, че от малки трябва да разбират от дума, за да не станат неуправляеми, като порастнат.

Aз съм мнооого против удрянето и крещенето като метод за възпитание но за мое голямо съжаление не успявам да не го прилагам стриктно това убеждение. Просто нервите ми не издържат няколко пъти.Тои е на 1,7 год.и въобще не разбира от НЕ и Недей! По точно си ме игнорира и въобще не смята да направи това което му е казано дори и с по-остър тон.Вече разбирам че си е до дете.Всяко си има свой темперамент а момченцата опеделено са много по-непослушни.Идва им от вътре някак.
На малкия човек да му казва6 половин 4ас НЕ ,НЕ...ЕЛА ТУК.... няма дори да се обърне да те погледне за секунда камоли да спре.Естествено аз го дърпам и обяснявам но не,веднага се връща при занимането си.Преди като ползвах кошара накрая го слагах в нея.След като съм го дърпала и казвала НЕ  като го извадя тича право там и се почва отна4ало процедурата.Не забравя това дете бе колкото и да му отвли4ам вниманието с др.работи.Като разбере че не му давам нещо и го махам от там и повтарям НЕ тои се амбицира задължително да ме убори 4е може да го направи и ще го направи това което му е забранено.
Слу4вало се е да го плясна леко през ръката след като съм го махнала 20 пъти от това което не искам да пипа.Те са много малко неща защото вси4ко е вдигнато нависоко и обезопасено но сега се нау4и да отваря врати е е цял ден гонене.Не мога да го изпусна от поглед.А изляза ли  до тоалетна например веднага се 4ува луд бяг и е на най-опасните места които наи много не трябва да пипа.Онзи ден пак така и се връщам след 1/2 минута а той бърка в контакта.Тогава за първи път изяде по-силно шамар4е по памперса.Просто изпаднах в паника докъто стигна до него защото знам 4е и да викам НЕ НЕ-ЕЛА ТУК няма да има реакция.Представете си да видите вашето съкровище да прави това и огромния страх какво може да се слу4и! Зна4и сега се е нау4ил и да вади щепсълите и да бърка в контактите.НАвсякъде са обезопасени но има и вклю4ени неща как да го накарам да не пипа???На другия ден пак така за секунда и на същото място бърка.Зна4и не е имало ефект плясването.Веднага го издърпах и му обясних 4е пари,4е боли 4е не може....Не съм го 6ляпвала.Е днес пак се запъти натам....   Няма оправия и заприщих със столове но ако не съм до него той веднага ще го махне стола.Шкафове и вси4ко ценно е залепено с тиксо да не се отваря. От малък е голям инат и не дава никои да му се бърка.
Или пък преди 4-5 дена отивам да му стопля манджа влиза след мен и докуто извадя манджата тои вклю4ва котлона,то4а до другия край на стаята изклю4ва фризера и докуто се обърна ве4е бъркаше в кофата.Е не мога да обезопася вси4ко!!! 
Оби4а да слага в уста вси4ко.МАлки кокъл4ета,костилки.,камъ4ета..много внимавам и винаги не разбирам от къде ги намира Абе страшно много бели прави и сега съм като залепена с него за да не му стане нещо а не искам да го удрям и да крещя така 4е съм затворник и не мърдам на кра4ка от него.  
Това ли е спасението??? Препоръ4аите ефикасен метод за справяне със ситуацията ьащото аз ве4е не знам!  

Разбира се, че понякой път съм строга с него. Ако не съм, досега да ми е изпотрошил къщата и самия себе си. Да ми е жив и здрав, обаче е толкова палав, че не знам как ще се оправям за напред. На година и 5 месеца е, но такъв характер ми показва

Да повишавала съм тон като се дере нещо и на мене ми е нервно викна от другата стая "стига" и тя млъква за малко но после почервенява от рев и ми е гадно изапочвам да се извинявам и да я целувам и да и казвам че я "Обичам",а тя ми се намуси.

Да - карам се, а тя ми се хили  

Isa , споделям мнението ти напълно, аз действам по същия начин . Случвало ми се е да се скарам, но да се скарам, а не да крещя по нея, още повече да я удрям. Незная дали заради това или поради други причини, но дъщеря ми е сравнително спокойно дете, не се тръшка за щяло и нещяло и разпознава строгите нотки в тона ми безпогрешно  ( е, не винаги се съобразява с тях, но това е отделен въпрос ). Бях писала и в една друга подобна тема, че единствения път в който си изпуснах нервите и и креснах я уплаши и разплака. Почувствах се отвратително и се зарекох да не се повтори. Аз по принцип съм доста емоционална и нервна натура, но спрямо дъщеря ми съм много търпелива, внимателна и спокойна.

И аз подкрепям това мнение

В момента ми е трудно да отговоря с категорично "не" на този въпрос както би ми се искало, но все пак се старая да не го правя. Лошото е, че бях много настоятелна да го държа за ръчичката навън и да не му разрешавам да се дърпа, но откакто му изтеглих ръчичката и ходихме до "Пирогов" ме е страх да не би отново да се случи и ходя направо наведена след него. Второ - той понякога като не му разрешавам да ходи някъде ляга на земята, вкъщи не му обръщам внимание и го оставям да се тръшка, но навън не мога да позволя да лежи или седи на земята дълго време заради студа. Гледам да не се карам, а да обяснявам, но и строгите нотки влизат в употреба понякога.

Моето бебче е още мнооого малко ,но искрено се надявам че няма да си позволя да го удрям и да му крещя.Дъщеря ми е на 13г. и никога не съм я удряла или крещяла ,въпреки че тя беше палава, а аз много млада.Моята майка казва, че децата са големи хора в малки размери и ако на нас ни харесва да ни удрят тогава имаме право да постъпваме така и с тях.Смятам,че е много права-отгледала е три  деца с три  години разлика  (имам братя близнаци) и никога не сме удряни ,а станахме хора и тирани несме били.Моята снаха бие детето си ,а резултата е неговия отговор"Ти си лоша майка".

И аз си мислех че няма да се карам и да викам като стана родител, ама Габриела е такъв бандит че няма начин. Едно дете трябва да знае какво е НЕ. Дори всичко да се обезопаси, малкото чудо пак ще намери начин за бели. Аз всъщност не и викам толкова, просто я вдигам или и отнемам занимавката и след това я оставям да се тръшка по пода. Това е

"Не" казвам много рядко и за определени неща. Тон ми се е случвало да повишавам, когато съм била много изнервена. Не бих удряла или пък била детето си  Най-много бих си позволила да го тупна по дупето. Когато прави нещо, което е "нередно" отивам взимам го и започвам да го занимавам с някоя любима играчка. Ако пак повтори нежеланото поведение аз пак го взимам и се заиграваме.

твърде много започнаха да се експлоатират думи като "бой", "насилие" и т.н. , като казвам, че се е случвало "да я ударя" (и мисля, че и другите са имали това  предвид) става дума за невинно потупване по панперса. 

Не . До момента само веднъж му говорих сътрого след което ревах с него....
Не ми е виновно бебето . Направо съжалих, че не ми  издържаха нервите. То милото плаче , защото нещо не му е наред, а не от лошотия!

Обикновенно когато е нервен му говоря спокойно , даже шепна и той притихва и се заслушва. Пробвай го има магическо въздействие. Все пак ти си мама