Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 211

Някой да има идея това как се случва??  

Точно заради брилянтния кадър на Джейн току-що довърших това:



"Край извора от жажда да умираш..."

Маришка,това не е плезенка,а просто си облизва устните

Марианка, точно това е идеята. Тези филми и кадри се публикуват само за публиката, която се интересува. тези, които не се интересуват просто не ги гледат. Но по този начин се обхваща по-голям фрагмент от зрители и се покачва интереса към филма, а и се дава възжможност на тези, които искат да се докоснат до кухнята. Да не говорим, че е много полезно за тези, които учат актьорско майсторство. Споменах ви за онази академия, където канят световни актьори да гостуват и да предават своя опит на студентите. Въобще има си много плюсове. И според мне е продуцентско решение основно , защото те имат крайната дума какво искатда продават като продукт.

Убедена съм, че ако имаше подобни кадри за КВ, и на вас щяха да сави интересни, а пък ако в тях и9маше и повече за Енгин, още повече щяха да се харесат на всички тук. Не вярвам да има разочаровани.

И Джейн не издържа на изкушението... първият и художествен колаж, струва ми се. )

къде ли ще ни отведе този тайнствен тунел?

Как мислите става ли за следобедно кафе?

Здравейте, момичета!

Снощи не се включих, че си писах по серията, и уж щях малко да пиша, а то какво излезе.
Дори пропуснах доста моменти, ама ако  всичко се обсъжда - ще ми отиде седмицата.

Преговор по 17 серия

Мустафа - ''Обичай ме и ти. Спаси ме.''

 Част от огромната любов у Мустафа е насочена към друго създание - неговата дъщеря. Тази любов ще го спаси,
чрез нея ще получи отговори на въпросите, които го измъчват.

Докторът е дошъл за детето, Нарин взема Нар, за да я откарат в болница. Мустафа отива към прозореца,
изглежда сякаш са отнели част от него. Сяда долу, хваща се за главата, не е могъл да се нарадва на дъщеря си.
Но тъгата в очите му отстъпва пред щастието от спомена за Нар, представя си как я държи в ръцете си.
Виждаме ръцете на Мустафа, слага ги на лицето като за молитва, затваря очи.....
Чува се трясък на гръмотевица, Нар....светкавици озаряват лицето и..... Мустафа вижда пред себе си лицето на
баща си, стряска се....
Всичко, което ''вижда'' Мустафа и чува - тътена на гръмотевицата....Нар...светкавици....Аслан, е свързано.
Свързано е и с Нарин.
За гръмотевицата




В  мита за Персефона, тътена се свързва с разтварянето на Земята , излизането от мрака и
възкресяването за нов живот. Ще сложа част от мита за Персефона, където се отнася за това.
Слагам го като добавка  за връзката  с Нарин.



За да гърми и святка, значи, че облаците са се събрали и са надвиснали, така е при буря.
Виждаме Нар, която ще бъде по- близо до облаците, ще бъде свободна / това към което се стреми Нарин /,
а  с нея и Мустафа се приближава към тези облаци. Нали за него се отнася и заглавието на филма  - Ако бях облак.
Ще припомня от първа серия, когато Нарин се връща с децата от училища, вали дъжд, има гръмотевици и светкавици.. Нарин говори към Бог, че дъждът е хубаво нещо за посевите и почвата.
''Ние всички ти принадлежим. Предаваме се пред теб.''
 Дъждът се възприема като универсален символ на небесните влияния върху земята, проявяващи се чрез неговата оплодителна функция върху почвата. Оттам идеята за плодородието се принася и върху животните и хората.

Но това не е единственото  символно значение на дъжда. В повечето традиции
това, което идва от небето на земята се свързва не само с плодородието по нея, но и с духовната светлина и влиянията за облагородяване на съзнанието.
В същата сцена Мустафа се интересува само, че Нарин ще се прибере при него, както се е повтаряло досега ,и казва.
''Нито дъжд, нито буря могат да променят това. Аз съм твоята съдба.''  .....и тогава се появява Сердар....и се започва.
Тогава той не знае, че съдбата може да се променя, ако човек иска и се бори, за да го постигне. Както Нарин
не се примири със съдбата и се бори, за да промени живота си.

Сега се връщам на  Мустафа в клиниката, който ''вижда'' Нар сред гръмотевици и светкавици.
Земята и Небето се отварят, ражда се не просто нов живот, това е ново начало на по- високо духовно ниво.

 Светкавицата „символизира искрицата живот и плододайната сила. Това е небесният огън с огромна мощ и опасна бързина: той може да бъде благотворен или злотворен”.
В древните и библейските традиции светкавицата и гръмотевицата са израз на божественото присъствие, те са схващани и като средство, което и озарява, и поразява за нарушения космически ред чрез яростта на огнените и водните стихии.
Светкавицата  символизира прекъсване на нивАта, спиране на времето, просветление. Преход от едно състояние, по- долно, към едно ново състояние - по- горе.

При спомена за Нар, трясъкът на гръмотевицата е и грохота от рухването на остарелите порядки и традиции.
Както и в думите на Дурие, че конакът се срутва и ще ги затрупа, при срутване знаем, че има грохот.

Нарин е връзката между Мустафа и дъщеря му. Тя помогна на Мустафа да размисли за аборта, тя помогна на Асийе
когато я ритна Бахар, а и при раждането. Нарин подаде детето в ръцете на Мустафа, после тя го отнесе и стоеше
до кувьоза. Тя каза на Мустафа, че това е неговият път - дъщеря му, семейството.
Но чрез Нарин, и всичко, което тя ще преживее, Мустафа ще се осъзнава и ще проумее, че неговите действия
и постъпки са наранявали. Не само че ще разбере грешките, но няма и да ги повтаря при възпитанието на Нар.

Аслан говори на Мустафа за голямата си любов, изгорял е по нея. Но един ден разбрал, че тази любов си е отишла,
изчезнала е. На нейно място се е родила по- голяма, любовта към неговия син.
  '' - Ти стана баща, Мустафа. Това дори не прилича на влюбване.''
Прегръдка между баща и син .......и камерата ни показва облаците.

Малко отклонение. В едно интервю Мерал казва, че Мустафа се движи по острието на бръснача, използвала е този
израз. Сега ми попадна нещо, свързано с това. Изразът ''острието на бръснача'' - това е най- често използваният
символ за изразяване на прекъсване на нивАта, и за проникването в другия надсетивен свят / света на мъртвите
или на боговете/. Това е ''трудният преход''.
''Не е лесно да се мине по наточеното острие на бръснача'', казват поетите / друг използван израз - думите на Шахан/,
за да изразят трудностита на пътя, водещ до висшето съзнание.
В различните митове, легенди, приказки, винаги героят преминава през огромни трудности - тесен и опасен мост,
тясна врата, между челюсти на чудовище, или да се възкачи на небето през проход, който се явява за миг.
Същото важи и за Мустафа, той трябваше да мине по острието на бръснача, да изпита всички страдания и болки,
които бяха и физически, но най- вече психологически. Неговият ''труден преход'' включва и ''лечението'' в клиниката,
преминаването и излизането от там. Включва и бащинството, защото то освен, че му носи радост, ще го научи и на
отговорност.

Денят, в който Мустафа ще се яви в съда, взема си снимките, на които са с бебето. Прави впечатление, че Дурие
я няма на тях. Но Аслан се е снимал с Нар. Изобщо във филма е наблегнато на  бащинството.
За това накрая ще напиша. На Мустафа бащинството  се е отразило доста добре.

Истинското излизане от Ада не е излизането от клиниката. Не бе показано как излиза от там. Виждаме направо пред съда, но преди това камерата показва на пътя голяма Арка, виждаме я отгоре надолу - има  слънчеви розети и
други символи, които не знам какви са.
Мустафа излиза направо триумфално от съда. С жестовете, погледа, израженията, сякаш казва -- Аз съм победителят.
И той е победител, успя да се пребори с мрака ,излезе от лабиринтите на Ада, по- силен и просветлен.
Самото излизане е съпроводено от музиката с тъпаните, като при магически ритуал.

Но има неща в съзнанието на Мустафа, от които не се е отърсил. Той продължава да мисли за отмъщение на Сердар.
Мустафа сам каза на лекаря, че ако някой мисли за Сердар, както него - че го преследва и иска да го убие, то този
човек трябва да е луд. Всъщност говори за себе си. Дори и Нарин не успява да му промени това мислене.
При разговора и с Мустафа се чува гръмотевица. Тя се опитва да го приближи  нагоре, към облаците, опитва се да
промени неговото мислене.
Казва му за Сердар  - ''Ако не беше той, сега да сме мъртви.''
Нарин помага на Мустафа, казва му какво да каже пред съда, за да може да излезе, да не го обявят за луд.

Но какво прави Мустафа после. След като се порадва на дъщеря си, отиде да търси Нарин. С какво право влиза при
чужда жена, в чужда къща.
Вижда Нарин  през прозореца / има преграда между тях/. Така беше в много сцени досега, все я виждаше през
прозорец. Но сега Нарин вече не е същата, изправя се очи в очи с Мустафа, заявява му да не се появява повече,
да се махне от пътя и.
'' Нарин, говориш много грубо с мен.Преди не се държеше така.''
''Аз вече не съм онази Нарин. Умрях и се родих отново. И не те искам на пътя си.''  - затваря вратата пред него.

Мустафа го заболя силно от думите на Нарин, не може да си намери място. Отиде на пазара, но не го свърта,
нервен е, и щом видя Алиаскер, реши да си излее всичко на доктора.
Слиза от колата, взема едно от знаменцата.....сякаш да подчертае, че той е стопанинът на тази земя, а докторът е натрапник. Нали се слага знаме при покоряване на нова земя.
Думите на Мустафа, обвиненията към Сердар са неговата реалност, в която той не осъзнава собствените си грешки.
Сердар е прав, не за него тряваше да мисли, а за това какви грешки е извършил. Мустафа предупреждава и
заплашва доктора да внимава и за това, което е зад гърба му, да не замръква навън, да не сяда в колата, преди да я
провери. ''И пчела да те ухапе, да знаеш, че аз съм я изпратил.''

Забелязахте ли кога Мустафа заби знамето в земята, и каза  -  ''Да не се появи мина, на място, което вече си изчистил.''..... След думите на Сердар за семейството и дъщерята на Мустафа. Той го каза за добро, но мината
е свързана с децата, кръвта на тази земя. Преди писах за това, във връзка със смъртта на Сердар.
'' Тук ще те погреба. А после и тюрбе ще ти построя! Гробницата на мъдрия доктор!''
Това за ''гробницата на мъдрия доктор'' си мисля, че може да е свързано с някоя легенда, но не се сещам,
оставям го засега.
И защо ако Сердар го ухапе пчела, значи Мустафа я е изпратил. Ето символиката на пчелата.


Харун и Мустафа се сбиват, прекарват нощта в ареста. Сутринта ги освобождават.
Мустафа е в колата, тъжен,наранен, самотен....Спомня си думите на Нарин, пътищата им отдавна са разделени.
''Върви по своя път и се махни от моя.''  - отново думите са  сред гръмотевици и светкавици.
Нарин всеки път показва на Мустафа правилната посока, опитва се да му помогне. И макар да изглежда,
че Мустафа си е същият, и следва неговите си идеи, промяната вече е започнала. Не е същия Мустафа от първите
серии. Онзи Мустафа нямаше да се замисли и щеше да отведе Нарин насила от къщата на Харун. Сега не го направи, замисля се, задава си въпроси.
'' А  къде да отида без теб, Нарин.'' 

В съзнанието на Мустафа се прокрадва мисълта, че няма да е с Нарин, няма общ път с нея. Но той е объркан,
не знае по кой друг път да тръгне, къде да отиде.
И тогава се появява Бахар - изкусителката с виолетова рокля. Както и досега, Бахар се появява при Мустафа,
когато той е слаб, объркан, наранен, тя използваше това, за да вземе, каквото и трябва. Това е нейната роля на
прелъстителката Лилит, дявола.
Но този път е различно  - Мустафа е прероден, по- силен /психически/ от преди, и не се оставя на дявола да го омае.
Прави се, че не помни за нейните посещения. Задоволява сексуалните си нужди, но много ясно е показана
разликата отпреди. Тук той е доминиращия, не оставя Бахар да го води. Бута я с два пръста, не иска да я докосне,
тя е нечиста сила. Отдръпва си ръката от нейната, нищо не ги свързва.
После, когато спират пред блока, Мустафа иронизира Бахар - да се пооправи и прикрие, че младежите няма да я
пуснат да стигне до входа.
''Вече те забравих, Бахар Ачар.''
За Мустафа тя е любовницата на баща му, уличницата, с която се задоволяват мъжете.

Сега за Харун и Нарин. Харун скри от Нарин за назначението, страхува се от нейния отговор, знае че тя не иска да замине. Преди ми бяха много неясни техните отношения, но вече разбрах защо са представени по този начин.
Харун иска да заминат, там е новата му работа. Но всъщност мотива му е да се отдалечат от Мустафа, което
означава от неприятностите и проблемите. През цялото време Нарин отказва да заминава, дори и за два дни,
дори и заради сватбата на Яшар. Ами точно това е  - Нарин не се страхува от Мустафа, не се страхува и от неприятностите. Тя е решена да остане да се бори и живее тук, независимо от опасности и препятствия.
Показано е на зрителите, че не трябва да се бяга от трудностите, а въпреки тях човек да се бори, да устоява своите
принципи, и да гради живота си.

Затова в началото на серията Нарин казва
''Всъщност, аз вече се бях разделила с него /Харун/ , много отдавна. Само че никой не ме разбираше. Докторът ме разбираше донякъде, но и той не напълно.''
Да, Сердар все и даваше съвети да замине, да се махне, не я разбра.
Нарин отиде на сватбата на Яшар, без да се страхува. За нея Яшар е като брат, не може в  най- щастливия му ден
да не е до него. Хатун също е там само заради Яшар, нарече го свой син.

Нарин не е при другите гости на масите. Играе с децата, тя е за тях примера / води ги през  трудностите /мините/ към
познанието/, пример и за  стремеж към свобода. Нарин не случайно се откроява с червената рокля.
Идва и Асийе с Нар. -''Човек се променя, когато има дете.''
Тези думи важат най-вече за Мустафа, който ги наблюдава отстрани.

Мустафа отново заплашва Сердар, отправят си реплики. Мустафа
''Човек е такъв. Непокорен. Свиква и на болка, и на ток, свиква да не се страхува.....''
До тук Мустафа е прав за всяка дума. Но това - '' Но никога не се научава.''
Точно тук греши, защото човек се учи от грешките си, така се развива и израства. И той ще се научи накрая.

Когато всички са на хорото, виждаме Нарин, застанала с наведена глава, замислена. Може би е разбрала, че е
бременна, и то от Мустафа.
Пристига Харун и отвежда Нарин.Сердар ги настига, пита къде отиват.
Харун  - ''В ада...В къщи, разбира се...''

В болницата се грижат за Нарин, поставят и система. Тази система е аналог на веригата, с която Мустафа я връзваше.
Течността в системата подсилва и Нарин, но и детето, което е на Нарин и Мустафа. Виждаме как пада капка по капка,
подхранва новия живот. Докато веригата на Мустафа спираше развитието, живота, устрема, то сега го подхранва.

Харун и Сердар чакат отвън. Сердар казва на Харун като се преместят ще може да извадят куршума от главата на
Нарин.Харун отговаря, че Нарин не иска да замине, ще се разведат.
Но в следващия момент лекарят излиза и съобщава.
'' Съпругата ви е бременна. Ще ставате баща. Честито!''
Харун   - ''Аз ще ставам баща?''

Камерата ни показва лицата на двамата, Харун и Сердар. Сякаш  думите са и към двамата, символично. Във филма е наблегнато на бащинството, тъй като в  тяхното общество момчетата се възпитават
от бащите по остарелите традиции, предавани от поколение на поколение. Виждаме примера с Мустафа.
Но тези методи на възпитание трябва да се променят, като за целта трябва да се промени мисленето на мъжете.
Видяхме Харун като баща, който отвежда детето, без съгласието на майката, а двамата родители - разделени.
Видяхме и Сердар, който прие Атеш като свое дете, грижи се прекрасно, отношенията в семейството страхотни.
Представени са пред зрителите, за да видят при кой тип баща за детето е по- добре.
Харун - с остарялото мислене, и Сердар - с ново, различно отношение.

Но главният герой в сериала е Мустафа, него виждаме и чувстваме през какво преминава. Сега разбирам, че
престоят му в клиниката е с още една цел. Подготовката му за бащинството. Мустафа трябва да узрее за това.
Целта е младият мъж да бъде разтърсен така дълбоко, че да изживее съществена трансформация на характера.
В много митове  се разказва за бащи, търсещи синовете си или обратно. Както при Одисей, който 10 години копнее
да се върне при сина си. Но за да стигне до него и да бъде баща, той преминава през много премеждия и трудности,
историята му наподобява посвещаване в бащинство.

''Централно място в неговото пътешествие заема посещението в царството на мъртвите. Там той среща наскоро починали приятели, майка си, слепия прорицател Тирезий и други известни исторически фигури от своето време. Истинското бащинство не се пробужда от самосебе си, а от посвещаване в семейството и в културата по един задълбочен и трансформиращ начин. То може да изисква да посетим собствените си дълбини и да общуваме както с лични, така и с всеобщи паметни образи.
 Баща е някой, чиито знания и цел се коренят в подземния свят и са свързани с предците - тези, които вече са си отишли и са създали културата, която бащата поема в свои ръце. Мъдростта и моралната чувствителност на бащата са насочвани от гласове, които са извън живота. Ритуалът свързан с посвещаването се извършва както от бащите, които са създали културата, така и от собствените му дълбоки размисли.''

Цитатът е от книгата  - ''Грижа за душата''

Всичко това се отнася и за Мустафа, но преминал през катарзиса в клиниката и ставайки баща, той е отделил в съзнанието си негативното от образа на Аслан, като тиранин и т. н., но е запазил  образа на своя баща, загрижения,
обичащ го.....Затова Мустафа прегърна баща си. С разказа на Аслан, у Мустафа се пробудиха чувствата на детето
към баща си.

 След завръщането на Одисей, той преоткрива своя баща и ги озарява светлина.
Между другото в легендата за Одисей, докато той отсъства от дома си, за сина му се грижи друг мъж - Ментор.
Както и в АБО - Харун и Сердар стават бащи на Атеш, до ''завръщането'' на Мустафа.


Благодаря на Марианка  за преговора   Марта  също с гифчета е направила прочита на серията.

Eva  за любимите моменти   Любов  за Сафието

и на всички за сложените красоти!

Валя  харесаха ми размислите ти за героите
Ще направя едно допълнение, тъй като не си забелязала Нарин да копнее за дете. Аз съм писала за това.
Нарин още в 5 серия говори за семейството, дома, не вярвам момиче на 18 години да иска да живее само
с майка си и баща си. Тя има своите копнежи, макар да не е свързано точно с даден мъж.
Беше ни загатнато в съня в края на 5 серия, там се вижда детска люлка, а Нарин замечтана.
Преди отвличането  в 13 серия, тя беше се настроила за семеен живот с Харун. А това включва и дете.

Понеже имам още работа, ви оставям до после. Приятен и ползотворен ден на всички!

          Маричке ,    , създаваш красоти и цениш останалите такива.  Ето ти я и отблизо! 

     
         

Тук не става въпрос за това което ми обясняваш - това не е идеята на филма - да видя сцени от заснемането. Идеята на филма е някаква история показана от актьори под давлението на екип от режисьори, сценаристи и т.н. Дали е полезно или не - има си институти, школи, училища. Всеки актьор се учи вероятно по свой избор. Дали в КВФ или който и да е филм или сериал, би имало моменти от кухнята с финалните кадри е режисьорско решение. Това исках да кажа. Споделих моето мнение, не ми допада да се разваля магията. Интересът към филма не е от финала, а от началото. Зрителят не знае дали ще има такива моменти накрая. Интересът е към определен актьор или история. Другото няма никакво значение - дали завършва с постери на рекламодатели /явно комшиите полват този похват/ или със сцени от кухнята. Много можем да говорим по въпроса, но да не дотягаме на другите. Приятно ми беше че обменихме мнения.