Италия, 139

В първата година или изобщо?
И моят е безплатен 1вата година само после по 5 еуро.
Моят касае фирмата ми, дали не е затова платен? Чета сега в асайта на пощите, че ел. подпис е 19 еуро, а целия кит 28.

Барбаронова добрО дошли. Разправяй кв'о видяхте да си го представим щом няма снимки

Леле днес съм със светло син лак и герданче - друга жена се чувствам , колко сме елементарни не е истина хората

Аз като разправям, че си синя бабичка 

Аз пък днес съм с кофти прическа и веждите ми имат нужда от поддръжка  . Но това ще се поправя в събота.

И аз съм за боя , гребен, ама тия дни. Важното е сторено - синьото лакче 

Аз пък си боядисах косата вчера. Този път ми стана по-тъмна от обикновено, малко като мисиз Адамс се чувствам... ама ще ми мине.

Лени, синьо герданче като каза, си представих онези дето си купувахме като деца от стрелбищата.    /и да уточня, че на мен си ми харесваха, де/

Льоли, уикенд къде, във Варна или друга дестинация? Всъщност където и да е, слънце и релакс да има!  

Джуфка, едни стиснати палци и от мен, безпроблемно протичане и щастлив завършек на хубавата случка!  

Към тези от вас, които са правили табуле: като го правите с кускус, какъв ползвате? Защото аз в супермаркета видях само един много ситен и реших, че май няма да стане. И купих фарро спеццато, понеже и булгур не намерих. После гледах в уикито, превеждат го като спелта, ама резултатът не ме очарова. Та мисля следващия път да пробвам с кускус.

Този път културната част удари дъното и не посетихме ни един музей. Само с детето бяхме в един NEMO, който е страхотен, много интересно място. За извинение да кажа, че миналата година бяхме за цяла седмица, имах много свободно време през деня и посетих над 10 музея и музейчета, та сега не ме е особено срам.
Отчетохме се добре с шопинга (предимството да пътуваш с кола). Купихме си разни неща за къщата - стара месингова лампа, вероятно свалена от някоя лодка; разни други по-дребни неща за къщата; различни джаджи за боравене с марихуана; по повод на сините бабички - сдобих се с едни тъмносини африкански гривнички от стъкло, много са сладки (качих им снимка ей сега); разни интересни картички и книжки от холандски илюстратори, два нови робота за колекцията ми от роботи ...
Конкретно какво видях, хъм. Неща, които и преди видях, но с всеки път се надграждат и изживяват по нов начин. Много готини хора навсякъде, живеят по много семпъл и красив начин - много далеч от италианските преструвки и това провинциално мерене "какво ще кажат хората, пък дай и ние малко да ги одумаме хората" ))))) В Амс. всичко е прието, позволено, "ок, щом така ти харесва", но без да са студени, напротив, много са отворени и френдли. И не говоря само за разни напушеняци, говоря за нормалните хора със семейства - местни или чужденци (има страшно много чужденци, разбира се). Всички са нон стоп по колелата, няма значение дали вали или не (според мен това почти не им прави впечатление). Децата ги товарят по столчета и едни каручки отпред на колелата и, аре, потегля цялото семейство. Жените са едни такива високи, яки, карат си колелата с минижуп и хич не им пука, пък и бедрата им са дълги по два километра много секси, здравенячки, нито са някакви хилави флегми, нито са подпухнали дебеланки, тамън са.
Ние бяхме взели квартира чрез airbnb в квартала Jordaan, който още миналата година го набелязах, че е перфектен. Много красиво място, а и исторически не е кой да е квартал, има си своята история и живот, но да не се отплесвам. Много е близо до центъра, но е много спокоен квартал. Като местоположение е супер и го препоръчвам на всеки, който планира посещение на Амстердам.
В квартала на червените фенери и където са концентрирани най-много кофишопове (иначе ги има навсякъде всъщност) вечер е голяма навалица от народ, но в същото време е и много спокойно. Няма ексцесии, няма неприятни сцени, всичко е фън и ок. Полицаи постоянно се разхождат из квартала и бдят над спокойствието на напушените граждани и туристи.
След като завързахме приятно познанство с италианската колония, управляваща този кофишоп, открих и българската следа в едно таттоо студио "Bulgaria ink" - всички говореха на български, когато минах оттам.
Много приятен град за всякакви преживявания - красив, културен, богат, забавен, с характер... друго не знам какво повече да разкажа. За магистралите вече ми прочетохте мнението също така.

От този кратък разказ аз разбрах, че това е моята дестинация за живеене 

Барбич, отново приятно звучиш, примамлива е за мен тази атмосфера на непринуденост, за която говориш. Гривничките са много симпатични, а и това което държиш в ръка, също ми харесва 
А синът ти се е издължил от последния път, когато видях негова снимка... или греша?

Точно това са нещата, които ме карат да се чувствам добре в Кьолн. На някой може и инак да му се стори, но поне при мен точно такова въздействие има Кьолн, колелета, хора, веселба, толерантност, никой не ти наднича в паничката. И всичко в рамките на някакъв много разумен ред.
Само немски малко по-лесно да говорехме, висчко щеше да е тип-топ  .

Аз пък си мисля,че нещата хич не са така.....
Впечатленията ,дори неколкократни ,малък престой са едно - ако живееш там,съвсем друго..
Всички на този свят сме еднакви...

Така и аз си мислех и за швейцарците,и за германците ...
Но например приятелката ми ,която живее дълги години сред тях ми разказва съвсем други неща..
Понякога чета и др.чуждестранни форуми и там също ми се потвърждава ,че светът е едно малко село.

Всъщност аз често се сещах за вас и си мислех, че сигурно много неща са подобни.
Климат, колелата, манталитет... Виждала съм ваша снимка с децата в каручката. (е, вашата беше някаква по-модерна и ергономична май, докато повечето холандски са баш дървени корита)

Е, Фио, всички знаем вица за туризма и емиграцията.
Ние имаме позната, италианка, която се премести да живее и работи в Амстердам (от Гесс, колежка на мъжа ми, отиде в централата на Найки и Конвърс в Амстердам), наскоро и мъжът ѝ успя да се премести от Милано. Миналата година се срещнахме и излизахме с тях. Щастливи са хората.

Сalatea, не знам кои снимки си му виждала, но напоследък се вдигна на ръст и позаякна (беше едно хилавичко врабче преди това), по характер да не казвам какъв е бандит , така че изглежда по-голям вече, да.

Лени, аз изявих желание да сменя туризма с емиграцията поне за година-две в Амстердам и мъжът ми каза, че и той би... Сядай и мисли варианти и да тръгваме всички.

Аз предпочитам да вярвам, че места, където животът е проява на непринудено поведение, толерантност, ред и хармония с околната среда/в общия смисъл/, съществуват наистина. И се радвам като малко дете, когато чуя потвърждение от очевидци, понеже тези неща, както и липсата им, оказват пряко влияние върху личното ми спокойствие и вътрешен мир.
И, макар да знам, че е наивно, продължавам да се надявам, че на принципа на "предай нататък" някакси един ден ще се разпространят и на по-големи територии.

Барбич, май последно видях Андреа на нещо като мостик/??/, с въдица в ръка... или нещо подобно, риболовен аксесоар беше. Ех, докато са малки, как бързо никнат!  
П.П. хвърлих едно око на снимките ти назад, значи и маскиран като вулкан съм го виждала, но на последната снимка значително пораснал изглежда.

Barb, пробвай и Копенхаген 

Джоя, Копенхаген още след Стокхолм ми се прииска. Имам предвид няколко северни столици, но в същото време и Андалусия и Лисабон, ако може.

Калатеа, снимките с въдицата са от ноември 2012, не са много стари. Но тези от карнавала с вулкана са от февруари 2012, просто по-късно ги качих.

Ето, изсмуках си от пръстите (телефона) 10-15 снимки. От детето със синьото яке и близалката са новите, преди това са все снимики от миналата година.
http://www.flickr.com/photos/47059735@N04/sets/72157630672050168/

Като заминете,може ли да се преселя във вашата къща като кустоде  
Ще подържам всичко ,плюс градинката...

Калатеа, аз табуле направих с булгур, и на мен мии е дребен кус-кусът.

много ме изкефи амстердамският разказ, и аз съм от вярващите, че има места, които са ти по- в кръвната група от други, може Амстердам да е от тях, трябва най-сетне да се реша да отскоча.

пс. държа да отбележа, че не емоционирам на лични, освен за некасаещи форума неща, лични информации и тем подобни. дискусиите си ги водех в предназначен за това форум, но и това ми писна, никой никого в нищо няма да убеди, полза виждам само в обмяната на информация, пък всеки си решава как да я тълкува и използва. та в този аспект не се чувствам научила форумски урок, а естествен човешки такъв.
което не ми пречи да си казвам кога съм несъгласна и смятам нещо за откровена глупост 

инак, слава богу, всеки е свободен да се отегчи и престане да посещава. както и да чете, без да пише, или да изклюка нещо си по скайп и подобни. човещинка, к'во да праиш  

отивам да гледам снимки.