2pac , на теб прилича наистина без очите, имате еднаква форма и структура на лицето, но това не значи ,че така ще си остане докато порасне , има време .
- Публикувана: 24 юни 2013, 21:54 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2013, 10:31 ч.
Как хората определят на кого приличат децата?
Децата много се променят и то бързичко. Две деца на приятелки си промениха чертите поне няколко пъти в рамките на година и половина. Смятам го за нормално - от гена никой не може да избяга. А, това, че всеки родител се гордее, ако детето му прилича на него, също е разбираемо.
За мен си приличате с дъщеря ти, но тя има още много да расте и това може да се промени
За мен си приличате с дъщеря ти, но тя има още много да расте и това може да се промени
Дори и да не прилича на мен, със сигурност пък няма общо с майка и.
Но съм затруднена какво да мисля, ако детето изобщо не прилича на майка си - сигурно ли е, че е от нея
Това в кръга на шегата, а иначе - мисля, че децата имат черти и от двамата си родители - както за външността, така и за характера се отнася.
Когато едно дете прилича досущ на биологичния си баща, се намират поне педесе жени, които да гракнат, колко то е одрало кожата на юридическия. На това му се вика женска солидарност. При това юридическит си вирва носа дотолкова че качва снимки в нета да се фука. А за носа - трябва да излиза с чадър, ако завали дъжд да не го удави.
Отивам при бебето на приятелка, посреща ме от вратата - кажи му колко прилича на него.
Този въпрос ми звучи като "Как хората определят дали е ден или нощ" 
Какво значение има на кого прилича детето? Най ми беше омразно като ме видят и да казват "сущи бащичко" и "ааа, очите са на чичо ти Влади, дето го обесиха заради пиратство по река Струма".
Децата приличат на себе си. Обидно ми е било като дете да ме коментират все едно съм чергичка, съшита от различни парчета.
Още по-кофти е при разделени родители - като си послушен си умен като мама, като си непослушен - инатът ти е по бащина линия.
Какво значение има на кого прилича детето? Най ми беше омразно като ме видят и да казват "сущи бащичко" и "ааа, очите са на чичо ти Влади, дето го обесиха заради пиратство по река Струма".
Децата приличат на себе си. Обидно ми е било като дете да ме коментират все едно съм чергичка, съшита от различни парчета.
Още по-кофти е при разделени родители - като си послушен си умен като мама, като си непослушен - инатът ти е по бащина линия. 
Че то няма нужда да са разделени родителите за да има такива коментари. Ако питаш мъжа ми, всичко кофти дъщеря ми е взела от мен.
Ако питаш мъжа ми, всичко кофти дъщеря ми е взела от мен. Кофти. Дано не пред детето.
На мен пък това ми е много чудно - как може някой да прилича на себе си 
Е така. Всеки е уникален.
Аз и до сега се дразня, като ми кажат, че приличам на майка си.
А пък брат ми на никой не прилича - ни на майка, ни на баща, ни на баби, ни на дядовци, честно.
За мен е адски тъпашко да си пънеш акъла, за да намериш някакви прилики.
Виж, вече при случай "едно към едно" е друго.
А пък като почнат да обсъждат новородено как приличало на еди-кого си, направо ми иде да вия!
Че то след месец толкова ще се промени, че и на себе си няма да прилича.
Я кажете тука кой дядо "печели", че има спорове?
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/935324_10 … _1496078788_n.jpg
А пък брат ми на никой не прилича - ни на майка, ни на баща, ни на баби, ни на дядовци, честно.
За мен е адски тъпашко да си пънеш акъла, за да намериш някакви прилики.
Виж, вече при случай "едно към едно" е друго.
А пък като почнат да обсъждат новородено как приличало на еди-кого си, направо ми иде да вия!
Че то след месец толкова ще се промени, че и на себе си няма да прилича.
Я кажете тука кой дядо "печели", че има спорове?
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/935324_10 … _1496078788_n.jpg
Приликите не пречат на уникалността 
От гените няма как да се избяга, все носи човек някакви родови черти, съчетани уникално в него и все пак, прилики има
Иначе и аз като дете все виках, че приличам на себе си и се дразнех, като ми казваха, че приличам на този и онзи, което не променя фактите, че прилики и наследени черти имам
От гените няма как да се избяга, все носи човек някакви родови черти, съчетани уникално в него и все пак, прилики има Иначе и аз като дете все виках, че приличам на себе си и се дразнех, като ми казваха, че приличам на този и онзи, което не променя фактите, че прилики и наследени черти имам
Че то няма нужда да са разделени родителите за да има такива коментари. Ако питаш мъжа ми, всичко кофти дъщеря ми е взела от мен.
Ако питаш мъжа ми, всичко кофти дъщеря ми е взела от мен. 
По темата - толкова е субективно това, че няма накъде.
Иначе аз съм взела русите си коси, сините си очи и светлата кожа от баща си. Търпението му - също. Склонността към анализи, че даже и кръвната му група /не че на майка ми е различна
/. Но ако майката на майка ми нямаше руси коси и сини очи, т.е. със сигурност носи същият ген щях да взема тези на баща ми на куково лято. За 10 години детето ми толкова се промени, че мога да кажа - не прилича на себе си
Иначе всички като я видеха с мен като малка - била ми одрала кожата. Ама същото казваха и като я видеха с баща и. Ами то като сравня негови бебешки снимки с мои - как да кажеш, че не сме брат и сестра. Пък ако знаете как се ориентирам кои бебешки снимки са нейни и кои на сестра и - по годината изписана на тях и дрехите.
Голям зор с това приличане
Дъщеря ми е руса, синеока и с бяла кожа, точно като мен. И всички, които са я виждали на снимка или са я виждали веднъж-два пъти, казват - ауу, одрала ти е кожата. Обаче тя всъщност има чертите на баща си - същата форма на очите, същата форма на лицето, същите жестове, на практика е като умалено негово копие, но с моите цветове Да не говорим, че и по характер прилича много на него, мен това ми е много интересно, как дъщеря ми има едно към едно темперамента на мъжа ми, а сина ми - на мен. Гени, кво да го правиш. Това не им пречи да са уникални, просто има общи неща.
аз съм така като ми се обадят по телефона, не мога да ги различа. А са момче и момиче, с 3 години разлика. Ама някое се обади, седя и чакам да почнат да говорят по-продължително, та по начина на говорене да ги различа, по тембър - абсурд
Дъщеря ми е руса, синеока и с бяла кожа, точно като мен. И всички, които са я виждали на снимка или са я виждали веднъж-два пъти, казват - ауу, одрала ти е кожата. Обаче тя всъщност има чертите на баща си - същата форма на очите, същата форма на лицето, същите жестове, на практика е като умалено негово копие, но с моите цветове
Да не говорим, че и по характер прилича много на него, мен това ми е много интересно, как дъщеря ми има едно към едно темперамента на мъжа ми, а сина ми - на мен. Гени, кво да го правиш. Това не им пречи да са уникални, просто има общи неща. Пък ако знаете как се ориентирам кои бебешки снимки са нейни и кои на сестра и - по годината изписана на тях и дрехите.
Те и осиновените деца взимат много черти от характерите на осиновителите без да делят гени 