Аз съм забелязала, че децата някак едновременно приличат и на двамата.Ако застане до майката-одрала и е кожата, ако застане до бащата-същото.
Моето дете е също с моите черти-бузи, нос, физиономия.Но е оцветена с цветовете на баща си-тъмна коса, мургавка е леко и сякаш очите и ще бъдат като неговите.Но пък тъмната и коса леко червенее като моята.Всички казват, че ми е одрала кожата, но аз виждам и много от баща и в нея.
За племенницата ми стават големи спорове По принцип всички твърдят, че прилича на баща си, сякаш е негово малко копие.Тя наистина прилича много на него, даже на момченце прилича, защото е с едър кокал-на година и 3 месеца е на вид колкото 2-3 годишно. Огромна е, висока, момчешка физиономия. Ако вземем негова бебешка снимка е 1:1. Но пък..същевременно има носа на сестра ми, нейната уста, нейните учи.Като се нацупи или реве-сякаш виждаш сестра ми или мен. зетят само надува главите колко приличала на него и нито грам на майка си, но почти всеки така тайничко от него(щото после много мрънка) казват"Ама е одрала кожата на майка си, хич не го слушайте".
А за осиновените- наистина приемат чертите на осиновителите си. Чела съм го в някои книги, а и преподаватели са ни казвали, че са наблюдавали дори промяна на цвета на очите или косата.Приемане на походката, поява на лунички на места като на осиновителите, гласът в по-голяма възраст прилича на гласът на билогично дете на родителите и може да се бъркат. Децата са страшно адаптивни и целият им организъм се нагажда към новата обстановка и семейство.
Но това, че като бебе едно дете прилича на някой, не значи, че като голямо ще е така. Като малка бях копие на майка ми, но с годините заприличвам на баща си.По характер съм същата като него.Сестра ми прилича на леля ми(сестра на баща ми) и на нейните деца.По характер е като майка ми. Мъжът ми, например, едновременно прилича и на свеки и на свекъра. До който и да застане ще е негово копие, а те двамата всъщност не си приличат хич.