Хайде, ЮЛКИ, вече не остана, наближава времето да станем мами - тема 31

Мило мое най-безценно детенце,

Ако знаеш колко пъти само съм сядала да ти пиша...И все не намирам как да се изразя. Да изразя оня огромен поток от думи, изпълнени с хиляди значения и емоции. Как да ти кажа нещо, което има такава чутовна енергия? Страхувам се че изречено, силата му ще намалее и няма да разбереш колко много значиш за мен. А ти не само значиш много за мен, прекрасна, ти си причината да съм нещо повече от обикновена сива скучна мишка. Ти си причината да съм НЕЩО, да съм важна....Знаеш ли колко хиляди пъти си зададох въпроса заслужавам ли те? Аз, един емоционално осакатен човек, аз вечно депресираната, аз която не съумях да намеря начин да то кажа и покажа колко те обичам и колко важна си ти за мен...Страх ме , мило мое, страх ме е да изразя чуства....Болката ме приклещи, победи, измъчи ме, съсипа ме и аз не можех даже да крещя, не можех да се измъкна. Не получих и разбиране, аз бях просто „лудата”.....Не очаквам да ме разбереш, но аз искам да ти разкажа, за своята битка с Живота, за дуела ми със Съдбата, за оцеляването ми, за страховете ми. За себе си.
Знаеш ли, когато аз бях малка, така и никой не ми каза че ме обича. Никой. Моите найка и баща несъмнено са ме обичали, но никога не го показаха или казаха. Любовта не е в ежедневните грижи за едно дете, тя е в сърцето и извадена от там върши чудеса, дава криле на всеки един индивид към когото е насочена. Е, на мен никой не ми даде тези крила. Останах саката, детенце, нямах сила, нямах самочуствие на обичано дете...Не мога да виня родителите си, и тях никой не ги е научил да казват „Обичам те”. Но знаеш ли как тежи това? Знаеш ли колко ме е боляло? И как се натрупа с годините......Не получих прегръдка, не получих целувка, не получих признание за обич.....Пак казвам, не мога да виня никой. Но с времето душата ми започна да страда все повече и накрая се разболя. Исках само някой да ме обича и да ми го показва. Да ми даде ония криле, за които ти говорех. Но аз имах ангел-пазител досебе си, моята баба. Не, ти не я помниш ...Тя ми даде всичката оная огромна любов, която ме вдигна поне малко на крака и ме накара да се почуствам жива. Заклех се, че няма да позволя моите дечица да изпитват същото...Заклех се да бъда и аз като моята баба.
Когато ти се роди, безценна моя, Съдбата жестоко   ми се поодигра. В онзи момент явно е решила че има за какво да ме накаже. Не изпитах нищо. Изпитах само огромен страх, страх от теб. И може би страх от това че трябва да обичам а няма да мога.....Нормалните майки са щастливи, целуват бебетата си и нямат търпение да си ги гушкат. Не и аз. Аз бях осакатена, не знаех как да изразя каквото и да било чуство. После, мило мое дете, мама се разболя. Някои му викат депресия, но аз знам че е нещо много повече, по-страшно и погубващо. Смесица от самота и липса на самочуствие, страх от живота,страх от чуствата. В онзи ден душата ми беше затворена в клетка от дебела стомана. И колкото и да блъсках от железния си затвор, аз не можех да изляза и да стигна до теб. Бях в капана на собствения си Живот, в капана на миналото, белязало ме с липсата на показана любов. Не можех да те прегърна, да те целуна , да ти кажа  всичко което чуствам....Бях едно физическо тяло. Изгаснах, мило мое, в онзи момент твоята  мама просто изгасна.....
Уизпитвам огромна вина за това ! В най-важните моигове от твоя живот, в първата ти годинка аз бях един пашкул, пеперудата вътре я нямаше и всичко бе празно...Някъде в себе си знаех, че имам силата да се преборя,толкова любов бях насъбирала с годините в сърцето си. Знаех си, че някой ден тя ще ме спаси, ще избухне и ще ме превърне в нормален човек.
Колко съжалявам че тогава не бях майка ! Не можах миличка, не можах...душата ми беше болна, разбери ме...Разбери ме мило мое дете и ако можеш ми прости някога....Другите жени около мен си бяха нормални, не знаеха какво е да те боли отвътре, да те разкъсват демони и страхове и да не можеш да бъдеш пълноценна жена и майка. Гледах ги от своя си затвор, а всичко в мен кървеше и болеше...Болката беше толкова непоносима и жестока, че замъгляваше и малкото ми съпротивителни сили.
Но всяко нещо си има край, помни това дете ! Има Господ и той се смили. Един ден аз отново бях свободна...започнах лека-полека да възкръсвам. След страховита борба, моето клето същество се надигна, разбунтува се и намери свръх сили да се пребори, да скъса оковите и да се бори за теб !!!  Усещах прилив на живот и любов, усещах вече че съм майка...Ти ми помогна за това ! Защото ако знаеш само колко много означаваш за мен, ако знаеш само колко ценен подарък си!Моля те, помогни ми да бъда истинска ! И когато ми кажеш „Мамо, обичкам те” аз да не се страхувам да ти отвърна. Аз, която не съм чула тези думи нито от моите родители, нито от баща ти....А ти ми ги казваш всеки ден, прекрасна. И аз те обичам, толкова много че не знам как да го напиша дори. Толкова те обичам, че всяка молекула от тялото ми трепти и кипи от енергия. Ти си половината от мен, половината ми душа,оная прекрасна половина заради която съм жива днес.
Все още не знам дали те заслужавам...Искам да знаеш, че винаги ще бъда до теб и ще ти показвам обичта си. Няма да позволя да се осакатиш като мен. Няма !
Сега, когато чакаме твоето братче, пак ме е страх....Дали ще мога да му покажа това, което на теб в началото не успях? Дали ще бъда добра майка? Дали, дали...Виждаш ли колко много въпроси.....Безценно мое съкровище, ще помогнеш ли на мама да бъде Човек? Ще бъдеш ли до мен в моментите на страх, в моментите когато пак се затрудня да изразя обичта си? НаучИ ме как да бъда себе си, научи ме как да отключа всички онези прекрасни чуства в себе си...как да ги извадя оит тъмницата и да ги подаря на теб и братчето ти, как да ви дам крилата които аз нямах....Дължа ви го, милички. Дължа ви го, и ако не успея – проклета да съм !
Обичам те, прекрасно момиченце ! И ако трябва и сърцето си бих изтръгнала за теб, дъхът си бих спряла, живота си бих ти подарила, кръвта си бих източила....само ти да си добре! Не бях добра майка. И вероятно и сега не съм. А и дали ще бъда някога? Но ти смоето малко зрънце надежда, което някой ден ще ме възкреси напълно. Ти и твоето братче. Разчитам на вас мили дечица, моля ви помогнете на мама да бъде пълноценен човек и истинска майка !!! Само вие можете.....