Кюретаж и забременяване след това - 46

  • 26 583
  • 731
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 23
На мен също ми става много мъчно като се сетя седмица преди случката с мъжо ходихме да разгледаме колички,кошари за близнаци.Как почнахме да правим ремонт в нас,как си мислехме кое къде ще  и как да го нагласим.Най-лошото е че имам чувтвото,че на моя мъж не му пука само ми вика стига си ревала,няма смисъл.Не иска да говорим,много е затворен в себе си,питам го как се чувстваш все мълчи и нищо не казва.Понеже преди 3 мес си направим магазинче и го отворих,той постоянно ми вика за какво ти беше магазина всичко стана заради него ако си беше почивала нямаше да стане.Като чуя тия приказки честно ви казвам момичета приискава ми се и аз да си бях отишла.Тук няма с кого да споделя,затова изливам всичката си мъка в форума,дано не съм досадила на някой,но просто колкото и да се правя на супер мен и на силна имам чувството,че от ден на ден се сривам повече Cry Cry

# 691
  • Мнения: 126
kasa_poli4ka кураж миличка, ти нямаш вина. Твоя мъж също го приема тежко и да ти кажа не мисля че е искал да те нарани по някакъв начин. Просто и на двама ви ви трябва време докато малко позарастне раната. Моя когато абортирах не искаше да говорим за това, а аз изпитвах остра нужда да поговоря с някой. Момичетата от тук ми помогнаха много. И за момент не съм забравила 1-вото ми бебче, но сега ще се радвам на това. Ако е трябвало да го задържа щях да съм го задържала, но явно ми е било писано да имам Девичка като таткото и мен  Heart Eyes Така че всяка от нас ще получи подаръка си, просто не трябва да се отчайваме и предаваме Simple Smile Лесно майка не се става Simple Smile Много прегръдки момичета и чакам да се отчетете с положителни новини  Hug

# 692
  • Мнения: 871
Къса поличка, моят мухъл също е темерутест и не сме говорили на тази тема. Момичетата от темата ми помогнаха много да си стъпя на краката.

# 693
  • Варна
  • Мнения: 858
Къса поличка  Hug  кураж, няма да се предаваш, знам колко боли, но с времето постепенно се свиква с болката и става малко по-лесно.
А за мъжете - моя е супер готин и мил, и винаги сме заедно и всичко си споделяме, и супер се подкрепяме във всичко, и въпреки всичко за аборта и до ден днешен не говори, когато кажа нещо или се прави на разсеян или веднага сменя темата.  Сигурна съм, че и тях ги боли, но някакси понеже са мъже и се правят на силни и безчувствени, а може би им е трудно да говорят за това, незнам....но е факт, че в тази ситуация мъжете се държат по-дистанцирано и не ни разбират.
И аз трябваше да имам девичка.....

# 694
  • Мнения: 126
dessiss мила чакам да се разпишеш с теленце или близначе Simple Smile

# 695
  • Мнения: 2 965
Съжалявам за новите момичета. Sad Кураж момичета и не унивайте и на нашата улица все ще изгрее слънчице. Praynig
Мама Сънчо, браво за зелената светлина. Hug
Тео, много си изпатила и ти, късмет. Peace
Вайпър радвам се че се разписа. Hug
Мини мами, радвам се че ме познаваш от други теми. Аз не мога да се сетя обаче. newsm78 В бебеправене ли си писала?

При мен не дойде днес Ц, утре ще да е. Корема ме присвиваше иначе днес като за пред Ц.
 Hug Hug Hug за всички ви. Нщмам време да ви чета, но ще се постарая от септември повече да ви чета!  bouquet

# 696
  • Мнения: 771
Добър вечер момичета Hug
Първо да се извиня,че от доста време не съм се отчитала Embarassed,но повярвайте ми много натоварено лято карам Mr. Green.Даже не успявам да ви изчета,карам по диагонал Embarassed
Съжалявам за новите майчета Hug.Добре сте Дошли,но повярвате ми тука ще се почувствата много по добре,много разбрани .Всички момичета са мноооого готини newsm10.
При мене нищо ново,чакам цикльо да се появи,но нещо го няма предния месец ми беше на 10.07.,но този месец се бави.То може и от притеснение да е,незнам оказва ли влияние промивката която ми правеха newsm78,пък и след толкова лекарства се успокоявам ,че е нормално.Не се надявам на изненада,че не трябва да има.От другия месец вероятно ще действаме,пък когато стане.Няма да се вманиачавам,мисля да си правя тестове за Ову поне да знам на кой ден е била.
Хайде вече някой да ни зарадва с положителен тест Praynig Praynig Praynig
Хубава вечер ,връщам се да ви попрочета  bouquet

# 697
  • Мнения: 172

@Daniella@ от бебеправенето   те познавам Simple Smile ,мотах се там от 7ма че чак до 38 тема...пфууу колко съм го чакала това бебе....

# 698
  • Мнения: 172
kasa_poli4ka сега прочетох какво си преживяла..съжалявам,мила ..понякога живота е много жесток с нас...тези дни нали и аз преживявам подобни мъки- моят аборт беше в доста по-малка седмица-13та и чак стигнах до гняв ...защо всичката тежест и мъка,и страдания са отредени на нас жените-само на нас...понякога имам чувството,че повече не мога да понеса..нито физически,нито психически....Трябва да се борим обаче докато постигнем желаното...
За реакцията на мъжете- моят мъж е тих,спокоен ,много ме обича и подкрепя,но когато се случи това и той така стига си ревала,отбягва темата ,даже гледам взе да се изнася "по работа " ,когато ме види,че плача....побеснях...една вечер го хванах и се развиках истерично...Казах му всичко- как не стига,че физически понасям всичката болка,а и той ме оставя сама в този тежък момент,казах му ,че е егоист,страхливец,че не му пука ...(крещях и ръкомахах нервно) и той ме гушна силно,ама въздух не ми остана и само каза- "знаеш ли как ме е страх...не знам какво да направя..не знам какво да кажа... чувствам се безсилен..."Те ни обичат, но по природа се затварят в себе си и търсят спасение като бягат от реалността и не усещат,че ни нараняват....

Последна редакция: вт, 13 авг 2013, 00:12 от mini_mami

# 699
  • Мнения: 90
Благодаря за доброто посрещане, но колкото може по-малко момичета да се записват тук, а записалите се да видят скоро двете чертички и да гушнат скоро мечтите си. За мъжете - разбира се, че и те изживяват всичко, но всеки е различен характер и невинаги им е лесно да говорят за случилото се. Още в болницата дойде при нас психолог и разговаряхме, съвета й беше да разговаряме, да плачем ако ни се плаче, да не се затваряме в себе си и разговорите да не са в търсене на причини и самообвинения, защото това разгаря емоциите и влизаш в затворен кръг. Важно е да не оставаш сам и да потъваш в тъга и колкото и трудно да е да не сравняваш " е, сега трябваше да съм в този месец, сега трябваше да родя и т.н". Моят мъж присъства на раждането на едното бебе. Просто така се случи, не сме го планирали и го е видял, а след това станал и свидетел на усложненията след това. Казва, че това е най-тъжния момент в живота му и не може да забрави мъничкото му телце и аз в безсъзнание. Един разговор имахме, в който си казахме всичко, плакаме и след това сякаш ни олекна. За миг не ме е оставял сама нито в болницата, нито след това. Все измисляше нещо - разходка, кино, магазини. Забележи ли, че ме хваща тъгата и сълзите и веднага реагира, понякога не успява да ме разсее, но тогава разговаряме. Помня @Daniella@ и Pival от темите за бременност. Жалко, че сте тук, момичета. Следях и август и септеври , защото термина ми беше 1 септември, беше много вероятно да родя по-рано.

# 700
  • Мнения: 172
Благодаря за доброто посрещане, но колкото може по-малко момичета да се записват тук, а записалите се да видят скоро двете чертички и да гушнат скоро мечтите си. За мъжете - разбира се, че и те изживяват всичко, но всеки е различен характер и невинаги им е лесно да говорят за случилото се. Още в болницата дойде при нас психолог и разговаряхме, съвета й беше да разговаряме, да плачем ако ни се плаче, да не се затваряме в себе си и разговорите да не са в търсене на причини и самообвинения, защото това разгаря емоциите и влизаш в затворен кръг. Важно е да не оставаш сам и да потъваш в тъга и колкото и трудно да е да не сравняваш " е, сега трябваше да съм в този месец, сега трябваше да родя и т.н". Моят мъж присъства на раждането на едното бебе. Просто така се случи, не сме го планирали и го е видял, а след това станал и свидетел на усложненията след това. Казва, че това е най-тъжния момент в живота му и не може да забрави мъничкото му телце и аз в безсъзнание. Един разговор имахме, в който си казахме всичко, плакаме и след това сякаш ни олекна. За миг не ме е оставял сама нито в болницата, нито след това. Все измисляше нещо - разходка, кино, магазини. Забележи ли, че ме хваща тъгата и сълзите и веднага реагира, понякога не успява да ме разсее, но тогава разговаряме. Помня @Daniella@ и Pival от темите за бременност. Жалко, че сте тук, момичета. Следях и август и септеври , защото термина ми беше 1 септември, беше много вероятно да родя по-рано.
Ох,милаа..нямам думи какво ви се е случило...защо беее...защо се случват такива жестоки неща...наистина не знам какво да ти кажа,за да те успокоя и да ти дам кураж,но те прегръщам силно и ти пожелавам да сте здрави и много да се обичате и да успеете да се съхраните психически,за да посрещнете хубавите неща,които ви предстоят... Hug Hug Hug

# 701
  • гр.Варна
  • Мнения: 1 407
mini_mami , teo_p , Hug Hug Hug HugНе знам какво да кажа момичета.Определено е много трудно за всички ни.Желая Ви от все сърце много скоро да видите заветните 2 чертички и да се радвате на лека и успешна бременност.
Знаете ли момичета,с Криси забременях отраз.Изкарах безкрайно лека бременност.Мислех си,че всичко става просто ей така.Планираш,забременяваш,износваш,раждаш бебето.Изчаквахме 6 години малкият ни Щурчо да порасне.Бяхме си планирали за ранното лято да се роди второто ни детенце.Успешно забременях и терминът ми беше 10.06.2013г.Последва сппонтанният аборт.После изчаквахме 3-те цикъла,но пък в градината на детето имаше варицела 3 месеца и тъй като аз не я бях карала,отложихме бебеправенето.В момента,в който свалиха карантината и пак започнахме с бебеправенето.Отново забременях от раз.Имах всички симптоми на бременна-гадене.усещане на миризми,изключителна изнервеност и чувствителност.Видяхме сакчето и после изведнъж хоп,на 01 Юни,коато трябваше да празнуваме с детето,отново спонтанен аборт.Тогава си дадох сметка,че нещата не се получават така,както ние ги искаме....Все се надявах,че след много премеждия последните години,Господ или някаква сила,ако има такава,ще ни зарадва с дете! Rolling Eyes
Не мога да си обясня защо Съдбата ни подлага на всичко това.Бремеността ми протече леко,но на емоционално ниво преживяхме много.Сякаш някой ни урочаса,след като се оженихме.В началото на бремеността ми ни обраха.После свекър ми се разболя и го оперираха и имахме притеснения.Кристиан се роди със секцио по спешност заради високото ми кръвно.После,когато беше на 2м и 4 дни си счупих крака.Последваха 2 операции през 2007г.,а през Март 2008 трябваше да е третата,за да извадят всичките жеелза от крака ми.Януари на 2008 бях бременна.Направих аборт,поради факта,че ми предстоеше операция за крака.Свекърва ми се разболя от рак и почина на 55г.43 дни по-късно,свекър ми също ни напусна на 62г.Последваха разни имотни спорове,които бяха много грозни.После ....правиха ми операция за отстраняване на жлъчка.За жалост ме заразиха от някаква вътреболнична инфекция и ми предадоха бактерия от типа"мораксела катаралис".Последва много тежка атипична пневмония и лежане в болница.....бях адски уплашена,тъй като състоянието ми беше много тежко.Едва дишах.....На майка ми и баща ми също им правиха операции-изкуствени стави,жлъчка,скъсан ахилес,операция за махане на яйчниците и матката на мама,заради огромна миома,операция за лещи за очите и т.н.И най-лошото от всичко е,че през 2010г. баба ми,която живее в Севливо, получи инсулт и е като в будна кома.Майка ми и леля ми,която живее в София,пътуват през седмица за уикенда да я гледат вече повече от 3г.Дядо ми много напряга обстановката,кара се с тях и те горките вече едва издържат.Аз работя с майка.Малко или много негативната енергия се отразява и на мен....и след всичко случило се само се моля за едно!Дано имаме шанса да усшеем да си направим и износим още едно дете!Те са смисълът на наашият живот.Ако го нямаше Криси,не знам как щях да премина през всичко това..
През всичкото време мъжът ми е до мен.И той не говори и не ми припомня миналото.Казва,че трябва да гледаме напред.Прави толкова мили жестове-води ме на почивки,срещи с приятели,а вчера ми подари и курс по фотография,по която съм много запалена:)
Ех,моето стана много дълго,но реших да си излея мъката!Дано не съм ви досадила Rolling Eyes

# 702
  • Мнения: 2
Здравейте, прекрасни !
Предстои ми кюретаж в четвъртък, поради "кухо яйце", уплашена съм,
 но най- много ме е страх след това как ще се рзавият нещата.
Пожелавам ви много щастие занапред и честито на всички бъдещи мами   bouquet

# 703
  • гр.Варна
  • Мнения: 1 407
Здравейте, прекрасни !
Предстои ми кюретаж в четвъртък, поради "кухо яйце", уплашена съм,
 но най- много ме е страх след това как ще се рзавият нещата.
Пожелавам ви много щастие занапред и честито на всички бъдещи мами   bouquet
Здравей!Съжалвам за случлото се.
Не смятам,че кюретажа е страшен.Слагат ти съвсем лека упойка и те приспиват.Като се събудиш почти веднага можеш да си ходиш.Определено притесненията ти за самата манипулация са излишни!
Стискам палци и да пишеш как е минало Hug

# 704
  • Мнения: 172
mama_na_kiki ...знаеш ли чета тежката ти история и не проумявам защо...защо ...защо е толкова трудно,жестоко...правят ли ни тези изпитания по -силни и карат ли ни да ценим повече близките си и живота...или просто ни изцеждат психически и физически...Чудя се и дали както казваш ти някой може да те урочаса или просто такава е съдбата....нали все трябва да взимаме поука...да търсиме причина...не разбирам защо ...много ми е мъчно,когато хората страдат твърде много,много ме е яд,когато се пропилява младостта...много задълбах,но наистина питам и не разбирам -защо мамка му ???

Общи условия

Активация на акаунт