наистина страхотна статия, ще ми се да я бях чела преди 2 години. да си призная и аз съм вдигала скандали на бабите да не вземат малкия на ръце постоянно, по- късно съжалявах, защото разбрах, че той има нужда от това да бъде гушнат . сега винаги когато поиска, бива гушкан и виждам , че това го прави щастлив, а не глезен
- Публикувана: 31 ян. 2006, 20:17 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2007, 23:32 ч.
Носене на бебето
Много хубава статия, ама който има две??? Какво искате да кажете, че моите бебета ще се развият нещастни и непълноценни хора, защото нямам физическата възможност да си ги нося и двете едновременно 
Аз не съм носена постоянно, но не мисля, че нещо не съм вред, а вие?Не съм пристрастена и се чувствам много щастлива.Майка ми е прекрасна и любяща, но не ме е носила непрекъснато. Съгласна съм, че по-често трябва да се гушкат и аз го правя винаги когато мога, но чак постоянно. Не искам да обидя никой, но това е мото мнение, за мен това е много крайно.
Аз не съм носена постоянно, но не мисля, че нещо не съм вред, а вие?Не съм пристрастена и се чувствам много щастлива.Майка ми е прекрасна и любяща, но не ме е носила непрекъснато. Съгласна съм, че по-често трябва да се гушкат и аз го правя винаги когато мога, но чак постоянно. Не искам да обидя никой, но това е мото мнение, за мен това е много крайно. 
И аз не съм носила дъщеря си, лесно е да се напише , но ела носи 10кг. бебе и нагоре по цял ден 
На мен ми отичаха краката на 5 мин. Сега е на 4г. и е най-прегръщатото и целувано дете. Иначе изглежда удобно, но само изглежда.Както е написала DidiP това е много крайно и според мен.
На мен ми отичаха краката на 5 мин. Сега е на 4г. и е най-прегръщатото и целувано дете. Иначе изглежда удобно, но само изглежда.Както е написала DidiP това е много крайно и според мен. ...за мен това е много крайно.
Прекалено лично го приемаш.
По принцип може и близнаци да се носят в слинг:)
...но по-важното е, че си гушкаш децата, когато имат нужда.
Никой не иска от теб да ги разнасяш постоянно, за да докажеш че си добра майка.
Благодаря за всички коментари!
Само не разбрах къде се намира сега статията!
И как слагате други линкове, снимки и прочие!
И честит месец февруари!
Напротив! Малко по-горе това казах - нито трябва да се чувстваме виновни, че не сме си носили децата, нито е толкова лесно приложимо, колкото изглежда! Т.е. не е лесно за нас, защото живеем в друг свят! Ако искаме да го приложим, трябва малко да се изчанчим, но пък после се оказва, след известно упорство, че не е толкова трудно! А чувството за вина не е хубаво нещо - от личен опит знам, много е разрушаващо и не помага! НЕ мисля, че децата ви ще са увредени неносени (макар че ако питате Лидлоф, сигурно ще ви каже, че всички деца на съвременната цивилизация, значи и ние, СА увредени!) Но аз се опитах да поясня малко по-горе именно това. Както и сложих един линк, в който се вижда и близнаци как се носят!
http://www.newnativebaby.com/babywearingtwinscarry.asp
Но явно трябва да имаш и удобно носило... Иначе, човек не може да се юрне отведнъж да носи деца по цял ден, ако допреди това не е носил нищо! Може по 20 минути на ден първо, след това малко повече, и така малко повече, и колкото ви е удобно! Като контактни лещи!
Прекалено лично го приемаш.
По принцип може и близнаци да се носят в слинг:)
...но по-важното е, че си гушкаш децата, когато имат нужда.
Никой не иска от теб да ги разнасяш постоянно, за да докажеш че си добра майка.
Е, според Лидлоф именно по цял ден е хубаво да се носят, но както и тя самата казва - никой не прави нещо, защото му е казано да го прави! Важното е да го откриеш сам! Във всеки случай, онези майки, които тя описва, далеч не си носят децата, за да доказват каквото и да е, било то, че са добри майки или нещо друго! Те просто го правят, защото естественият им инстинкт показва, че така е най-добре ЗА ВСИЧКИ - за майката, за бебето, и като цяло за обществото впоследствие.
Само не разбрах къде се намира сега статията!
И как слагате други линкове, снимки и прочие!
И честит месец февруари!
Много хубава статия, ама който има две??? Какво искате да кажете, че моите бебета ще се развият нещастни и непълноценни хора, защото нямам физическата възможност да си ги нося и двете едновременно Аз не съм носена постоянно, но не мисля, че нещо не съм вред, а вие?Не съм пристрастена и се чувствам много щастлива.Майка ми е прекрасна и любяща, но не ме е носила непрекъснато. Съгласна съм, че по-често трябва да се гушкат и аз го правя винаги когато мога, но чак постоянно. Не искам да обидя никой, но това е мото мнение, за мен това е много крайно.
Аз не съм носена постоянно, но не мисля, че нещо не съм вред, а вие?Не съм пристрастена и се чувствам много щастлива.Майка ми е прекрасна и любяща, но не ме е носила непрекъснато. Съгласна съм, че по-често трябва да се гушкат и аз го правя винаги когато мога, но чак постоянно. Не искам да обидя никой, но това е мото мнение, за мен това е много крайно.Напротив! Малко по-горе това казах - нито трябва да се чувстваме виновни, че не сме си носили децата, нито е толкова лесно приложимо, колкото изглежда! Т.е. не е лесно за нас, защото живеем в друг свят! Ако искаме да го приложим, трябва малко да се изчанчим, но пък после се оказва, след известно упорство, че не е толкова трудно! А чувството за вина не е хубаво нещо - от личен опит знам, много е разрушаващо и не помага! НЕ мисля, че децата ви ще са увредени неносени (макар че ако питате Лидлоф, сигурно ще ви каже, че всички деца на съвременната цивилизация, значи и ние, СА увредени!) Но аз се опитах да поясня малко по-горе именно това. Както и сложих един линк, в който се вижда и близнаци как се носят!
http://www.newnativebaby.com/babywearingtwinscarry.asp
Но явно трябва да имаш и удобно носило... Иначе, човек не може да се юрне отведнъж да носи деца по цял ден, ако допреди това не е носил нищо! Може по 20 минути на ден първо, след това малко повече, и така малко повече, и колкото ви е удобно! Като контактни лещи!
...за мен това е много крайно.
Прекалено лично го приемаш.
По принцип може и близнаци да се носят в слинг:)
...но по-важното е, че си гушкаш децата, когато имат нужда.
Никой не иска от теб да ги разнасяш постоянно, за да докажеш че си добра майка.
Е, според Лидлоф именно по цял ден е хубаво да се носят, но както и тя самата казва - никой не прави нещо, защото му е казано да го прави! Важното е да го откриеш сам! Във всеки случай, онези майки, които тя описва, далеч не си носят децата, за да доказват каквото и да е, било то, че са добри майки или нещо друго! Те просто го правят, защото естественият им инстинкт показва, че така е най-добре ЗА ВСИЧКИ - за майката, за бебето, и като цяло за обществото впоследствие.
Страхотна статия! 
Много се зарадвах, че е толкова полезно кенгуруто, защото аз исках точно така да си нося бебето! И чак се чудя ще ми трябва ли количка изобщо...
Не зная какви ергономични кенгурута продават сега, но доколкото знам, до три месеца гръбчето и вратлето на бебето не са стабилни – самата майка това го усеща дори! Така че слинг или плътно до майката е по-добър вариант! Но не зная, не съм пробвала новите кенгура, предполагам, че не са за всеки джоб, освен това!
А във връзка с физическия контакт при бебетата се сетих за друга една интересна история, която ми разказа моята приятелка!
За някакаъв римския император, който искал да разбере на какъв език ще проговорят бебетата, ако не им говорят. Намерил жени да ги кърмят и да се грижат за тях, но не им разрешил да ги милват, носят, говорят...
Опитът се оказал неудачен. Всички (!!!!) бебета починали. Древният историк, който описва случая, завършва с утвърждението: "Човешкото същество (дете/не помня точно) не може да живее без ласка."
Лидлоф разказва много интересни неща – например как дори върастен мъж, ако изпитва болка, отива да поплаче на скута на жена си! (Тя описва индианци от дъждовните гори, преди 30 години.) И това не е срамно, жената седи там и кротичко си гушка или гали мъжа, това й е ролята. Жените пък ги утешават майките им. Интересно сравнение с нашето общество, където трябва да се срамуваме и крием емоциите си…
Но най-силният аргумент на Лидлоф за мен е този (аз какво съм седнала да я цитирам като някакъв гуру – а не ми е, за много неща не съм съгласна с нея, но това ми се струва много резонно!):
«Родител, чиито грижи се концентрират главно върху детето, не само е най-вероятно застрашен от това да изпита скука и да изгуби мотивация, както и да стане скучен за околните - такъв родител най-вероятно не би предоставял и най-пълноценния вид грижи на детето си. Едно бебе има необходимостта да се намира не в центъра на вниманието, а в центъра на активен личен живот, в постоянен допир с него, като става свидетел на всички онези дейности, които по-късно в живота то самото ще може да упражнява. Докато е на носено, детето е пасивно и наблюдаващо с всичките си сетива. Разбира се, то е щастливо в моментите, когато вниманието е насочено и към него: целувки, гъделичкане, подхвърляне във въздуха. Но основната му работа е да възприема и поглъща дейности, взаимоотношения (общуване) и заобикалящата среда на родителя си. Всичката тази информация му помага да разбере какво вършат обкръжаващите го същества и по този начин го подготвя да заеме мястото си сред тях.» С две думи, за бебето и малкото дете отговорността да бъде център на внимание е твърде голяма! То иска да бъде пасивен наблюдател и участник вътре в самия «случващ се наоколо» свят!
Много се зарадвах, че е толкова полезно кенгуруто, защото аз исках точно така да си нося бебето! И чак се чудя ще ми трябва ли количка изобщо... Не зная какви ергономични кенгурута продават сега, но доколкото знам, до три месеца гръбчето и вратлето на бебето не са стабилни – самата майка това го усеща дори! Така че слинг или плътно до майката е по-добър вариант! Но не зная, не съм пробвала новите кенгура, предполагам, че не са за всеки джоб, освен това!
А във връзка с физическия контакт при бебетата се сетих за друга една интересна история, която ми разказа моята приятелка!
За някакаъв римския император, който искал да разбере на какъв език ще проговорят бебетата, ако не им говорят. Намерил жени да ги кърмят и да се грижат за тях, но не им разрешил да ги милват, носят, говорят...
Опитът се оказал неудачен. Всички (!!!!) бебета починали. Древният историк, който описва случая, завършва с утвърждението: "Човешкото същество (дете/не помня точно) не може да живее без ласка."
Лидлоф разказва много интересни неща – например как дори върастен мъж, ако изпитва болка, отива да поплаче на скута на жена си! (Тя описва индианци от дъждовните гори, преди 30 години.) И това не е срамно, жената седи там и кротичко си гушка или гали мъжа, това й е ролята. Жените пък ги утешават майките им. Интересно сравнение с нашето общество, където трябва да се срамуваме и крием емоциите си…
Но най-силният аргумент на Лидлоф за мен е този (аз какво съм седнала да я цитирам като някакъв гуру – а не ми е, за много неща не съм съгласна с нея, но това ми се струва много резонно!):
«Родител, чиито грижи се концентрират главно върху детето, не само е най-вероятно застрашен от това да изпита скука и да изгуби мотивация, както и да стане скучен за околните - такъв родител най-вероятно не би предоставял и най-пълноценния вид грижи на детето си. Едно бебе има необходимостта да се намира не в центъра на вниманието, а в центъра на активен личен живот, в постоянен допир с него, като става свидетел на всички онези дейности, които по-късно в живота то самото ще може да упражнява. Докато е на носено, детето е пасивно и наблюдаващо с всичките си сетива. Разбира се, то е щастливо в моментите, когато вниманието е насочено и към него: целувки, гъделичкане, подхвърляне във въздуха. Но основната му работа е да възприема и поглъща дейности, взаимоотношения (общуване) и заобикалящата среда на родителя си. Всичката тази информация му помага да разбере какво вършат обкръжаващите го същества и по този начин го подготвя да заеме мястото си сред тях.» С две думи, за бебето и малкото дете отговорността да бъде център на внимание е твърде голяма! То иска да бъде пасивен наблюдател и участник вътре в самия «случващ се наоколо» свят!
Нещо обърках в цитирането преди малко, прощавайте!
Ето по-нагледно:
Не зная какви ергономични кенгурута продават сега, но доколкото знам, до три месеца гръбчето и вратлето на бебето не са стабилни – самата майка това го усеща дори! Така че слинг или плътно до майката е по-добър вариант! Но не зная, не съм пробвала новите кенгура, предполагам, че не са за всеки джоб, освен това!
А във връзка с физическия контакт при бебетата се сетих за друга една интересна история, която ми разказа моята приятелка!
За някакаъв римския император, който искал да разбере на какъв език ще проговорят бебетата, ако не им говорят. Намерил жени да ги кърмят и да се грижат за тях, но не им разрешил да ги милват, носят, говорят...
Опитът се оказал неудачен. Всички (!!!!) бебета починали. Древният историк, който описва случая, завършва с утвърждението: "Човешкото същество (дете/не помня точно) не може да живее без ласка."
Лидлоф разказва много интересни неща – например как дори върастен мъж, ако изпитва болка, отива да поплаче на скута на жена си! (Тя описва индианци от дъждовните гори, преди 30 години.) И това не е срамно, жената седи там и кротичко си гушка или гали мъжа, това й е ролята. Жените пък ги утешават майките им. Интересно сравнение с нашето общество, където трябва да се срамуваме и крием емоциите си…
Но най-силният аргумент на Лидлоф за мен е този (аз какво съм седнала да я цитирам като някакъв гуру – а не ми е, за много неща не съм съгласна с нея, но това ми се струва много резонно!):
«Родител, чиито грижи се концентрират главно върху детето, не само е най-вероятно застрашен от това да изпита скука и да изгуби мотивация, както и да стане скучен за околните - такъв родител най-вероятно не би предоставял и най-пълноценния вид грижи на детето си. Едно бебе има необходимостта да се намира не в центъра на вниманието, а в центъра на активен личен живот, в постоянен допир с него, като става свидетел на всички онези дейности, които по-късно в живота то самото ще може да упражнява. Докато е на носено, детето е пасивно и наблюдаващо с всичките си сетива. Разбира се, то е щастливо в моментите, когато вниманието е насочено и към него: целувки, гъделичкане, подхвърляне във въздуха. Но основната му работа е да възприема и поглъща дейности, взаимоотношения (общуване) и заобикалящата среда на родителя си. Всичката тази информация му помага да разбере какво вършат обкръжаващите го същества и по този начин го подготвя да заеме мястото си сред тях.» С две думи, за бебето и малкото дете отговорността да бъде център на внимание е твърде голяма! То иска да бъде пасивен наблюдател и участник вътре в самия «случващ се наоколо» свят!
Към Диди - страхотни са вашите близнаци!
Към Диди и Лео - изобщо, идеята не е да се мъчим, въпреки че ни тежи ужасно! Както казах, не всеки може да си носи бебето! Да не мислите, че дъщеря ми не ми тежи и че я нося по цял ден! Това е само насока.
Ето по-нагледно:
Не зная какви ергономични кенгурута продават сега, но доколкото знам, до три месеца гръбчето и вратлето на бебето не са стабилни – самата майка това го усеща дори! Така че слинг или плътно до майката е по-добър вариант! Но не зная, не съм пробвала новите кенгура, предполагам, че не са за всеки джоб, освен това!
А във връзка с физическия контакт при бебетата се сетих за друга една интересна история, която ми разказа моята приятелка!
За някакаъв римския император, който искал да разбере на какъв език ще проговорят бебетата, ако не им говорят. Намерил жени да ги кърмят и да се грижат за тях, но не им разрешил да ги милват, носят, говорят...
Опитът се оказал неудачен. Всички (!!!!) бебета починали. Древният историк, който описва случая, завършва с утвърждението: "Човешкото същество (дете/не помня точно) не може да живее без ласка."
Лидлоф разказва много интересни неща – например как дори върастен мъж, ако изпитва болка, отива да поплаче на скута на жена си! (Тя описва индианци от дъждовните гори, преди 30 години.) И това не е срамно, жената седи там и кротичко си гушка или гали мъжа, това й е ролята. Жените пък ги утешават майките им. Интересно сравнение с нашето общество, където трябва да се срамуваме и крием емоциите си…
Но най-силният аргумент на Лидлоф за мен е този (аз какво съм седнала да я цитирам като някакъв гуру – а не ми е, за много неща не съм съгласна с нея, но това ми се струва много резонно!):
«Родител, чиито грижи се концентрират главно върху детето, не само е най-вероятно застрашен от това да изпита скука и да изгуби мотивация, както и да стане скучен за околните - такъв родител най-вероятно не би предоставял и най-пълноценния вид грижи на детето си. Едно бебе има необходимостта да се намира не в центъра на вниманието, а в центъра на активен личен живот, в постоянен допир с него, като става свидетел на всички онези дейности, които по-късно в живота то самото ще може да упражнява. Докато е на носено, детето е пасивно и наблюдаващо с всичките си сетива. Разбира се, то е щастливо в моментите, когато вниманието е насочено и към него: целувки, гъделичкане, подхвърляне във въздуха. Но основната му работа е да възприема и поглъща дейности, взаимоотношения (общуване) и заобикалящата среда на родителя си. Всичката тази информация му помага да разбере какво вършат обкръжаващите го същества и по този начин го подготвя да заеме мястото си сред тях.» С две думи, за бебето и малкото дете отговорността да бъде център на внимание е твърде голяма! То иска да бъде пасивен наблюдател и участник вътре в самия «случващ се наоколо» свят!
Към Диди - страхотни са вашите близнаци!
Към Диди и Лео - изобщо, идеята не е да се мъчим, въпреки че ни тежи ужасно! Както казах, не всеки може да си носи бебето! Да не мислите, че дъщеря ми не ми тежи и че я нося по цял ден! Това е само насока.
jabushka благодаря много Аз всъщност непрекъснато изпитвам нужда да съм близо до тях ама, няма как, защото имам две операции от херния и не трябва да вдигам много тежко. Но също така мисля ,че детето има нужда да си легне и да си изпъне кръстчето, а и то усеща любовта и близостта на майката по много начина не само, чрез допир. Аз им говоря от кухнята и вратите са отворени непрекъснато за да чуват гласа ми и те са много щастливи и лъчезарни деца, много спокойни и никога не реват. Мисля, че е хубаво, да се разпространяват подобни теории за да знаят майките, какви варианти имат в отглеждането на децата си и сами да си решат.
Аз всъщност непрекъснато изпитвам нужда да съм близо до тях ама, няма как, защото имам две операции от херния и не трябва да вдигам много тежко. Но също така мисля ,че детето има нужда да си легне и да си изпъне кръстчето, а и то усеща любовта и близостта на майката по много начина не само, чрез допир. Аз им говоря от кухнята и вратите са отворени непрекъснато за да чуват гласа ми и те са много щастливи и лъчезарни деца, много спокойни и никога не реват. Мисля, че е хубаво, да се разпространяват подобни теории за да знаят майките, какви варианти имат в отглеждането на децата си и сами да си решат.
Страхотна статия! Аз съм "ЗА" носенето. Нося сина си в слинг откакто беше на 20 дни. започнах толкова късно, защото се страхувах по-рано, което сега отчитам като грешка. При 2-ри номер няма да се повтори 
. Толкова много сме го носили на ръце и в кърпата, че непрекъснато ни критикуваха, че щял да се разглези и така ще сме докато стане на 2 години и .... До сега обаче никога не е плакал без да има повод-дали му е мокро дупето, гладен е или просто иска внимание. И за по-скептичните мами: по-удобно е, отколкото изглежда и много, много приятно да усещаш детето си близо.
Между другото, имаше една книга "Малкият тиранин", на някаква немска авторка ако не се лъжа, където ставаше дума, че точно носенето и притискането до тялото помага за "изглаждането" на по-трудните характери..., което от своя страна противоречи на теорията на "глезенето", ако ме разбирате, че малко сложно се изразих
. Толкова много сме го носили на ръце и в кърпата, че непрекъснато ни критикуваха, че щял да се разглези и така ще сме докато стане на 2 години и .... До сега обаче никога не е плакал без да има повод-дали му е мокро дупето, гладен е или просто иска внимание. И за по-скептичните мами: по-удобно е, отколкото изглежда и много, много приятно да усещаш детето си близо.Между другото, имаше една книга "Малкият тиранин", на някаква немска авторка ако не се лъжа, където ставаше дума, че точно носенето и притискането до тялото помага за "изглаждането" на по-трудните характери..., което от своя страна противоречи на теорията на "глезенето", ако ме разбирате, че малко сложно се изразих
Статията и на мен страшно ми хареса. Благодаря!!! 
Нося дъщеря си, но понеже не знаех за слинга все се чудех какво да измисля, за да мога да върша домакинската работа, без да оставям детето. Имам кенгуру, но не е много удачно с него, защото ръцете ми не се освобождават напълно. Мисля, че с дете на гърба всичко щеше да е много по-лесно. 
Нося дъщеря си, но понеже не знаех за слинга все се чудех какво да измисля, за да мога да върша домакинската работа, без да оставям детето. Имам кенгуру, но не е много удачно с него, защото ръцете ми не се освобождават напълно. Мисля, че с дете на гърба всичко щеше да е много по-лесно. 
jabushka, блрагодаря за страхотната статия!
Моето голямо бебе също е отгледано до момента с много носене (макар че аз така и не можах да се сдобия със слинг, но за следващото ще имам непременно), гушкане, спане заедно и милувки до откат. Доволна съм, защото детето ми е спокойно, щастливо и здраво. Какво повече да иска човек
Моето голямо бебе също е отгледано до момента с много носене (макар че аз така и не можах да се сдобия със слинг, но за следващото ще имам непременно
), гушкане, спане заедно и милувки до откат. Доволна съм, защото детето ми е спокойно, щастливо и здраво. Какво повече да иска човек 