Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 10

- Какво стана, разведе ли се?
- Не. Повреди ми се компютъра, седнахме с жената, пийнахме, поприказвахме. Тя не била лош човек.


- Извинявайте, но тази супа да не е вчерашна?
- Да, но ще ви разкрия и още една тайна, тя е и утрешна...


Изтървах си телефона върху корема. Добре, че нямам плочки, иначе щеше да се потроши.

това е истински случай, един познат на моя мъж из някоя от скандинавските страни се е изтарикатил по този начин  

- Скъпа, какво кафе предпочиташ?

- Бих искала да е силно, но меко, нежно и стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания...

- Дали да не ти сипя една ракийка?

В магазинната мрежа са пуснали нови тигани с незалепващо покритие - когато храната започне да загаря - автоматично ви се изключва нета ... ))

Влиза блондинка в колата си и след секунди се обажда в полицията:
- Искам да съобщя за обир - откраднали са ми стереото, педалите и волана от автомобила.
Полицаят обещава да прати патрулна кола, но след минута - две телефонът пак звъни:
- Прощавайте, пак съм аз. Седнала съм на задната седалка!

Срещнали се двама полицая в центъра на София... Единия веднага започнал да се жалва
- Брато, ако знаеш как ми се пика!...
Другия полицай го погледнал изненадано и му казал
- Абе, хората ти направили тоалетна в центъра на София, какво чакаш? Бегай да се облекчиш!
Първия полица му казал
- Абе, те хубаво са я направили, ма глей какви глупости са писали по нея! Тоалетна "М", тука тоалетна "Ж"....... Е, аз откъде да знам къде да ходя???
Другия полицай се засмял и му казал
- Абе, пич, елементарно е... "М" - мадами, "Ж" - жентълмени! Влизаш в "Жентълменската" тоалетна и пикаеш!!!

Съвет към дамите:
Най- доброто средство за приключване
на семеен спор е да започнете да точите
ножовете- помага едновременно да
ангажирате вниманието си с друго, да
въведете ред в кухнята, а и мъжът ви
започва плахо да ви се усмихва...

В днешния свят ние инвестираме 5 пъти повече пари в лекарства за мъжката потентност и силикон за гърдите на жената, отколкото при лечението на болестта на Алцхаймер. След няколко години ще имаме стари жени с големи гърди и възрастни мъже със здрави пениси, но никой от тях няма да може да си спомни си за какво са им необходими. "

Нобеловият лауреат от Бразилия Драузиллио Варелла

За съжаление тъжно, макар да звучи като виц.

Никога не вдигайте ръка на децата. Ребрата остават открити.

Защо мъжа предпочита да живее с куче , а не с  жена , защото колкото повече закъснее , кучето толкова повече му се радва.

Възрастите на една жена : Бебенце, момиченце , девойка жена ; млада жена , млада мена , млада жена ...., млада жена : баба Пена умря .

Ха, ха, това ме подсети за:

- Тате, колко свещи да сложим на тортата за мама?
- Е, как колко - 29, както винаги!

...

По действителен случай: Запис на телефонен секретар с детско гласче:

- Здарасти! Аз съм телефонен секретар! ... ти какво си?

Малко гадничък черен хумор.

[/b][/color]

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.

Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да ..., да ....” и добавяше: „в ... да ...” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за е.... Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
            Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха,  а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
           Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв.