Да четох доста и затова се насочих към тях.Искам поне още една две консултации с неврохирурзи.
- Публикувана: 30 юни 2013, 01:28 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2014, 19:03 ч.
Дискова херния - 8
Здравейте и от мен! Надявам се повечето от Вас днес да са по-добре! И аз разбрахяче само синът Габровски оперирал а бащата участвал като консултат.Мой познат е опериран преди няколко години при него и е бил доста зле след операцията,включително и тазоворезервоарни проблеми , и сега се оправя само при правилци,чекръкчии и съжалява,че се е оперирал.
Здравейте и от мен! Надявам се повечето от Вас днес да са по-добре! И аз разбрахяче само синът Габровски оперирал а бащата участвал като консултат.Мой познат е опериран преди няколко години при него и е бил доста зле след операцията,включително и тазоворезервоарни проблеми , и сега се оправя само при правилци,чекръкчии и съжалява,че се е оперирал.
Да четох доста и затова се насочих към тях.Искам поне още една две консултации с неврохирурзи.
Знам повече от вас, но това не ме прави специалист и за съвет ходя на лекар 
Защо мислиш,че знаеш повече от "нас" -от мен със сигурност,не съм с мед.образование,нито съм запозната с това заболяване,но може би има други доста вещи,препатили хора
Права си тук наистина има по вещи и знаещи от нея, но пишат рядко или временно. Аз лично не виждам на какво основание е това самочувствие, често говори странни и безумни неща далеко от истината . Ако имаш време чети старите теми.... А пък и сериозна информацията е синтезирана в началото на всяка тема. И да лекаря си е лекар, но само с него не става, колкото повече е информиран човек за проблема си и лично заинтересован и мотивиран толкова по добре.
Най важния лекар си е самия човек, другия е после, .......лекаря предлага и насочва но болния прави избор.
Ти нещо се обърка съвсем
Обикновено коригирам безумната информация, а някой друг я поднася 
Кому е нужно това отношение в темата.
Мола Ви, върнете се и попрочетете старите теми-прекрасно отношение между пишешщите. Подкрепа и съвети, нали това ни е нужно.
Няма да забравя, когато писах за пръв път тук ми се обясняваше на няколко пъти, как трябва да се примиря с това състояние и че ще е все така-това ми се наби в главата и не ми дава мира.
Нека запазим добрия тон и взаимопомощта. Нека има свеки ден с кого да си кажем, "добро утро", днес ме боли по-малко и денят е усмихнат като мен или пък, адски болки имах вчера през целия ден, два праха фламексин изпих и нищо.
Тази тема ми е от голяма помощ, нормално е тук да ме разбирате, а не както околните ме гледат все с недоумение и определено малко остават истинските приятели,когато човек се разболее и е ограничен.
Нека, ако някой се дразни от поста на друг, просто да го подмине и да не отговаря.Имам чувството, че заради "кофти" ситуации развиващи се тук се пише все по-малко и по-рядко.
Мола Ви, върнете се и попрочетете старите теми-прекрасно отношение между пишешщите. Подкрепа и съвети, нали това ни е нужно.
Няма да забравя, когато писах за пръв път тук ми се обясняваше на няколко пъти, как трябва да се примиря с това състояние и че ще е все така-това ми се наби в главата и не ми дава мира.
Нека запазим добрия тон и взаимопомощта. Нека има свеки ден с кого да си кажем, "добро утро", днес ме боли по-малко и денят е усмихнат като мен или пък, адски болки имах вчера през целия ден, два праха фламексин изпих и нищо.
Тази тема ми е от голяма помощ, нормално е тук да ме разбирате, а не както околните ме гледат все с недоумение и определено малко остават истинските приятели,когато човек се разболее и е ограничен.
Нека, ако някой се дразни от поста на друг, просто да го подмине и да не отговаря.Имам чувството, че заради "кофти" ситуации развиващи се тук се пише все по-малко и по-рядко.
Няма медикаментозно лечение , което може да те излекува от проблема! Ако болките са слаби можеш да ги контролираш с обезболяващи, но засилят ли се няма лекарство, което може да ги спре, така че всичките тези ензими, конски ампули и разни други, които купувате са пари хвърлени на вятъра
Физиотерапия, гимнастика и ходене на санаториум се правят профилактично- преди да те е хванала поредната криза, а не след нея. В Бг лекарите имат навика само да изписват хапчета или направо да те оперират, без да си правят труда да ти дадат някакви обяснения какви очаквания да имаш. Обикновено с широка ръка обещават какво ли не и на края като не минат болките и се чудим защо така!
Казвам го за милионен път, заболяването е такова, че винаги ще имаме болки ( освен ако не се оперирате, но и тогава няма гаранция, а и не всеки е за операция) понякога може да има периоди на затишие и да се чустваме добре, а друг път да имаме силни болки...Ето за това ти казвам да се примириш и да имаш реални очаквания! Аз в момента съм добре, нямам болки и спортувам активно, но знам че все някога пак ще ме повтори и не се залъгвам, че съм напълно излекувана. В другите държави обикновено те пращат в специални клиники ( Pаin Management Clinic) където ти обясняват същината на проблема и какви очаквания да имаш! Също така можеш да се видиш с психолог, който да ти помогне да превъзмогнеш проблема психически, което е огромен проблем в нашия случай. Проблема е много комплексен и трябва да осъзнаете че не е реалистично да очаквате пълно излекуване защото това е невъзможно! Реалистичните очаквания са да се намалят кризите колкото се може по на рядко и трябва да се осъзнае, че всичко е в наши ръце, а не в хапчетата!
Сега разбра ли с кое трябва да се примириш или ще продължиш с глупостите си!
Физиотерапия, гимнастика и ходене на санаториум се правят профилактично- преди да те е хванала поредната криза, а не след нея. В Бг лекарите имат навика само да изписват хапчета или направо да те оперират, без да си правят труда да ти дадат някакви обяснения какви очаквания да имаш. Обикновено с широка ръка обещават какво ли не и на края като не минат болките и се чудим защо така!
Казвам го за милионен път, заболяването е такова, че винаги ще имаме болки ( освен ако не се оперирате, но и тогава няма гаранция, а и не всеки е за операция) понякога може да има периоди на затишие и да се чустваме добре, а друг път да имаме силни болки...Ето за това ти казвам да се примириш и да имаш реални очаквания! Аз в момента съм добре, нямам болки и спортувам активно, но знам че все някога пак ще ме повтори и не се залъгвам, че съм напълно излекувана. В другите държави обикновено те пращат в специални клиники ( Pаin Management Clinic) където ти обясняват същината на проблема и какви очаквания да имаш! Също така можеш да се видиш с психолог, който да ти помогне да превъзмогнеш проблема психически, което е огромен проблем в нашия случай. Проблема е много комплексен и трябва да осъзнаете че не е реалистично да очаквате пълно излекуване защото това е невъзможно! Реалистичните очаквания са да се намалят кризите колкото се може по на рядко и трябва да се осъзнае, че всичко е в наши ръце, а не в хапчетата!
Сега разбра ли с кое трябва да се примириш или ще продължиш с глупостите си!
Кому е нужно това отношение в темата.
Мола Ви, върнете се и попрочетете старите теми-прекрасно отношение между пишешщите. Подкрепа и съвети, нали това ни е нужно.
Няма да забравя, когато писах за пръв път тук ми се обясняваше на няколко пъти, как трябва да се примиря с това състояние и че ще е все така-това ми се наби в главата и не ми дава мира.
Нека запазим добрия тон и взаимопомощта. Нека има свеки ден с кого да си кажем, "добро утро", днес ме боли по-малко и денят е усмихнат като мен или пък, адски болки имах вчера през целия ден, два праха фламексин изпих и нищо.
Тази тема ми е от голяма помощ, нормално е тук да ме разбирате, а не както околните ме гледат все с недоумение и определено малко остават истинските приятели,когато човек се разболее и е ограничен.
Нека, ако някой се дразни от поста на друг, просто да го подмине и да не отговаря.Имам чувството, че заради "кофти" ситуации развиващи се тук се пише все по-малко и по-рядко.
Мола Ви, върнете се и попрочетете старите теми-прекрасно отношение между пишешщите. Подкрепа и съвети, нали това ни е нужно.
Няма да забравя, когато писах за пръв път тук ми се обясняваше на няколко пъти, как трябва да се примиря с това състояние и че ще е все така-това ми се наби в главата и не ми дава мира.
Нека запазим добрия тон и взаимопомощта. Нека има свеки ден с кого да си кажем, "добро утро", днес ме боли по-малко и денят е усмихнат като мен или пък, адски болки имах вчера през целия ден, два праха фламексин изпих и нищо.
Тази тема ми е от голяма помощ, нормално е тук да ме разбирате, а не както околните ме гледат все с недоумение и определено малко остават истинските приятели,когато човек се разболее и е ограничен.
Нека, ако някой се дразни от поста на друг, просто да го подмине и да не отговаря.Имам чувството, че заради "кофти" ситуации развиващи се тук се пише все по-малко и по-рядко.
Може да си мрънкаме, но както казваш ти, поне се разбираме, споделяме при кой как е и това ни е от полза! Никой не се прави на лекар и съм далеч да си мисля, че форума ще ме излекува,не мога да разбера едно...Вижда се ,че на никой не му е приятно да му казват ..ейй тъпак няма да се излекуваш така ще си за цял живот, и той да продължава да наглее, ето за това нямам думи!
Никой не те нарича тъпа нито пък нагла, но с изказванията си сама се оприличаваш на такава.
И аз съм минала през това отрицание в което сте изпаднали в тази тема, но за щастие имах възможност
да се лекувам в чужбина, където лечението не е само да те тъпчат с хапчета или пък да търся инфо по форумите защото местните ''светила''не си правят труда да ми обяснят какво ми има, или пък да ме залъгват как видите ли с това хапче всичко ще ми мине. Споделих опита си от западния начин на лечение, но то верно, че човек трябва малко да израсте за да разбере за какво става дума.
И докато ти мрънкаш и се сърдиш на целия свят мен не ме е хващало от почти 3 години и не съм вземала нито едно хапче ... та вижда се при кого какъв е резултата ...
И аз съм минала през това отрицание в което сте изпаднали в тази тема, но за щастие имах възможност
да се лекувам в чужбина, където лечението не е само да те тъпчат с хапчета или пък да търся инфо по форумите защото местните ''светила''не си правят труда да ми обяснят какво ми има, или пък да ме залъгват как видите ли с това хапче всичко ще ми мине. Споделих опита си от западния начин на лечение, но то верно, че човек трябва малко да израсте за да разбере за какво става дума.
И докато ти мрънкаш и се сърдиш на целия свят мен не ме е хващало от почти 3 години и не съм вземала нито едно хапче ... та вижда се при кого какъв е резултата ...
А защо не опитате да "споделяте" кой как е на лични?Защо си мислите, че на всички им е интересно през пост, през два да четат едно и също, как някой много го боли, как, кога, какво и по колко е опитал и от нега няма полза, в колко часа кое лекарство е взел, кога ляга, кога става, кога ходи на море, кога на планина, колко стои на течение, колко на без течение.....
Всеки го боли, кой повече, кой по-малко, ако всички започнем да споделяме по часове ежедневието си тук, трябва просто да прекръстим темата.И защо не ви мина през ум, че на някой може да не му се чете как от нищо няма ефект, защото може при него да има такъв?
Да, темата е за взаимопомощ и съвети, но напоследък се изроди в "житие и битие на 1-2 потребителки" и е обяснимо слабото присъствие.Все пак всеки е с проблеми и търси решение на своя, по някакъв начин, и ако можеш да помогнеш със съвет или координати на лекар, или с мнение за такъв, или с мнение за процедура-как е повлияла на теб самия-ок, пиши. Но да се чувстваш длъжен на ден по няколко пъти да информираш останалите за състоянието си....криворазбрано чувство за подкрепа.
Това е моето лично мнение разбира се и не го натрапвам на никого.Мога да кажа аз лично защо спрях да пиша. За -найсети път ще спомена, че имаше много хора, които пишеха тук и ми помогнаха с адекватни мнения и съвети, на който му се чете може да погледне старите теми, от тях никой не пише вече. И много повече съвети има в старите теми, отколкото в последните 1-2.
Не искам да обидя никого, но не е причината в Troy. Тя просто е малко по-рязка и откровена, но кой иска да го лъжат? С магическа пръчка не става и да, болките ще ги има винаги, кога повече, кога по-малко, въпроса е да се научим да живеем с тях и да не им позволяваме да определят качеството на живота ни.
Бъдете здрави!
Всеки го боли, кой повече, кой по-малко, ако всички започнем да споделяме по часове ежедневието си тук, трябва просто да прекръстим темата.И защо не ви мина през ум, че на някой може да не му се чете как от нищо няма ефект, защото може при него да има такъв?
Да, темата е за взаимопомощ и съвети, но напоследък се изроди в "житие и битие на 1-2 потребителки" и е обяснимо слабото присъствие.Все пак всеки е с проблеми и търси решение на своя, по някакъв начин, и ако можеш да помогнеш със съвет или координати на лекар, или с мнение за такъв, или с мнение за процедура-как е повлияла на теб самия-ок, пиши. Но да се чувстваш длъжен на ден по няколко пъти да информираш останалите за състоянието си....криворазбрано чувство за подкрепа.
Това е моето лично мнение разбира се и не го натрапвам на никого.Мога да кажа аз лично защо спрях да пиша. За -найсети път ще спомена, че имаше много хора, които пишеха тук и ми помогнаха с адекватни мнения и съвети, на който му се чете може да погледне старите теми, от тях никой не пише вече. И много повече съвети има в старите теми, отколкото в последните 1-2.
Не искам да обидя никого, но не е причината в Troy. Тя просто е малко по-рязка и откровена, но кой иска да го лъжат? С магическа пръчка не става и да, болките ще ги има винаги, кога повече, кога по-малко, въпроса е да се научим да живеем с тях и да не им позволяваме да определят качеството на живота ни.
Бъдете здрави!
Здравейте! Присъединявам се към вашия клуб, макар че ми се иска нещо по-позитивно да ни беше събрало 
Доста поизчетох от темите и ще се радвам да си споделяме и занапред още полезни неща, но най-вече повече добри новини
А сега на въпросите, които ме вълнуват
Препоръчаха ми да отида на санаториум, но досега никога не съм ходила и се опитвам да събера мнения и впечатления. Можете ли да ми кажете как се регламентира въпросът с отсъствието от работа, ако се отиде по програма на НОИ? За клиничните пътеки знам, че се издава болничен, но по НОИ как е? Само отпуск ли може да се ползва?
Освен това как мога да отида с още някого? Може ли той да си плати на свободен прием или?
Предварително благодаря.
Бъдете здрави
Доста поизчетох от темите и ще се радвам да си споделяме и занапред още полезни неща, но най-вече повече добри новини
А сега на въпросите, които ме вълнуват
Препоръчаха ми да отида на санаториум, но досега никога не съм ходила и се опитвам да събера мнения и впечатления. Можете ли да ми кажете как се регламентира въпросът с отсъствието от работа, ако се отиде по програма на НОИ? За клиничните пътеки знам, че се издава болничен, но по НОИ как е? Само отпуск ли може да се ползва?
Освен това как мога да отида с още някого? Може ли той да си плати на свободен прием или?
Предварително благодаря.
Бъдете здрави
Здравейте ! Не съм от тези които пишат често ... но редовно ви чета.
Ако нямаме надежда... какво се случва с нас?
Проблема ще си ни остане... но ако постоянно ми се повтаря че няма да се оправя каквото да пия и мажа и където и да ходя...че пак ще ме боли толкова много както предишните пъти.... леле майко-направо ще се побъркам.. все за това ще мисля ....знам че лечение няма... но е добре хората да споделят и да дават полезни съвети.. при последната си криза май месец.. тогава когато нямах покой-не се спеше даже... знаете ли какво беше единственото което ме крепеше? този форум, вашия опит,едвам издържах болките докато ви чета, надеждата ме крепеше да не откача!!! и ако тогава бях прочела това което прочетох сега.. с болките които не спираха за секунда... просто щях да взема по голяма доза от хапчетата които ми изписаха с зелена рецепта. Не съм пила все още ензими и не съм била дискус...но и това ще пробвам... с надежда.. защото тя умира последна. Незнам за вас.. но аз все се надявам да има лек и с тази надежда живея. Иначе нищо нямаше да има смисъл.. този форум също ...Закрепила съм се за момента но постоянно ви чета... знам че е временно.. но е много трудно да се примириш с това.. Иска време-поне при мен е така...
Ако нямаме надежда... какво се случва с нас?
Проблема ще си ни остане... но ако постоянно ми се повтаря че няма да се оправя каквото да пия и мажа и където и да ходя...че пак ще ме боли толкова много както предишните пъти.... леле майко-направо ще се побъркам.. все за това ще мисля ....знам че лечение няма... но е добре хората да споделят и да дават полезни съвети.. при последната си криза май месец.. тогава когато нямах покой-не се спеше даже... знаете ли какво беше единственото което ме крепеше? този форум, вашия опит,едвам издържах болките докато ви чета, надеждата ме крепеше да не откача!!! и ако тогава бях прочела това което прочетох сега.. с болките които не спираха за секунда... просто щях да взема по голяма доза от хапчетата които ми изписаха с зелена рецепта. Не съм пила все още ензими и не съм била дискус...но и това ще пробвам... с надежда.. защото тя умира последна. Незнам за вас.. но аз все се надявам да има лек и с тази надежда живея. Иначе нищо нямаше да има смисъл.. този форум също ...Закрепила съм се за момента но постоянно ви чета... знам че е временно.. но е много трудно да се примириш с това.. Иска време-поне при мен е така...
При всеки иска време
Относно санаториума-задължително и само с отпуск, защото престоя там го плаща НОИ, болничния също НОИ и няма как да се плати едно и също нещо два пъти.Ако искаш с някой-няма проблем, и по НОИ може да сте в стая, и на свободно също.Всички санаториуми приемат и на свободно, само трябва като направиш резервацията да го споменеш.
Относно санаториума-задължително и само с отпуск, защото престоя там го плаща НОИ, болничния също НОИ и няма как да се плати едно и също нещо два пъти.Ако искаш с някой-няма проблем, и по НОИ може да сте в стая, и на свободно също.Всички санаториуми приемат и на свободно, само трябва като направиш резервацията да го споменеш.
Здравейте ! Не съм от тези които пишат често ... но редовно ви чета.
Ако нямаме надежда... какво се случва с нас?
Проблема ще си ни остане... но ако постоянно ми се повтаря че няма да се оправя каквото да пия и мажа и където и да ходя...че пак ще ме боли толкова много както предишните пъти.... леле майко-направо ще се побъркам.. все за това ще мисля ....знам че лечение няма... но е добре хората да споделят и да дават полезни съвети.. при последната си криза май месец.. тогава когато нямах покой-не се спеше даже... знаете ли какво беше единственото което ме крепеше? този форум, вашия опит,едвам издържах болките докато ви чета, надеждата ме крепеше да не откача!!! и ако тогава бях прочела това което прочетох сега.. с болките които не спираха за секунда... просто щях да взема по голяма доза от хапчетата които ми изписаха с зелена рецепта. Не съм пила все още ензими и не съм била дискус...но и това ще пробвам... с надежда.. защото тя умира последна. Незнам за вас.. но аз все се надявам да има лек и с тази надежда живея. Иначе нищо нямаше да има смисъл.. този форум също ...Закрепила съм се за момента но постоянно ви чета... знам че е временно.. но е много трудно да се примириш с това.. Иска време-поне при мен е така...
Ако нямаме надежда... какво се случва с нас?
Проблема ще си ни остане... но ако постоянно ми се повтаря че няма да се оправя каквото да пия и мажа и където и да ходя...че пак ще ме боли толкова много както предишните пъти.... леле майко-направо ще се побъркам.. все за това ще мисля ....знам че лечение няма... но е добре хората да споделят и да дават полезни съвети.. при последната си криза май месец.. тогава когато нямах покой-не се спеше даже... знаете ли какво беше единственото което ме крепеше? този форум, вашия опит,едвам издържах болките докато ви чета, надеждата ме крепеше да не откача!!! и ако тогава бях прочела това което прочетох сега.. с болките които не спираха за секунда... просто щях да взема по голяма доза от хапчетата които ми изписаха с зелена рецепта. Не съм пила все още ензими и не съм била дискус...но и това ще пробвам... с надежда.. защото тя умира последна. Незнам за вас.. но аз все се надявам да има лек и с тази надежда живея. Иначе нищо нямаше да има смисъл.. този форум също ...Закрепила съм се за момента но постоянно ви чета... знам че е временно.. но е много трудно да се примириш с това.. Иска време-поне при мен е така...
Винаги ще е така, всеки си е индивидуален!Щом на някой им пречи мрънкането, нека да слушаме, че ще сме до живот така, това е страшен стимул
Успех и много здраве на всички!
Препоръчани теми