За недолюбващите попара - да споделя нашия опит: след близо месец мъки, опити и к'ви ли не миксове вече Дзуфла яде нещо, което е доста близо до попарата - един сухар на Holle (те са без сол и захар) с 2-3 бисквити от спелта пак на Holle, намачкано сирене и малко масълце, залети с гореща вода и плодов сок (от бебешките на Hipp - тях използвам за подсладител) 1:1. Но започнахме първо само с бисквити на Organix - те са подсладени с гроздов сок и то си беше като бисквитена каша - заливах ги само с вода и съвсем малко АМ, че увелича ли го и не ще категорично. Постепенно взех да добавям по малко сухар и сиренце. Надявам се, постепенно да увелича сухара за сметка на бисквитките и да достигнем до лелеяния връх "ядене на попара"
tsveti_do, за пореден път все едно моето свеки си описала. Но моята последния път не я издържах и след като няколко пъти спокойно я посъветвах да не се навира постоянно в детето, обясних, че е нужно да се оставя и сама да се занимава, обаче онова не чуй и за половин час, като я разрева за трети път, й скръцнах и изсъсках. Тя естествено доби позата на жертва, ама и там не е познала, че аман от драм-изпълнения.


. Върхът беше, когато свекър ми се прибра с прясно набрани малини и тя ме пита "Да му дам ли?"
И ми предлага да го гледала докато сме на морето да сме си били починали повече. Е не благодаря. Кошмар добре, че се виждаме веднъж на няколко месеца.

Честно казано, радвам се, че нашите са далеч. 
Не съм съскала в интерес на истината, виждам я веднъж на два-три месеца, много добра жена е, а аз съм малко темерут и не обичам да ми се бъркат, та гледам да ги преглъщам тези работи, все пак му се радва на детето, пък и да не се бъркам в отношенията баба-внуче.. 
Много симпатичен шрифт. Дечицата са чудесни
