Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 873
Благодаря! Но нещо не можем да разберем какво точно да гледаме.

Избирате съответният университет от менюто Hochschulen, и после долу съответната специалност- weitere Informationen и излиза NC (Numerus Clausus),  оценката , с която се е приемало за последната година или семестър, по-надолу за стари години.

Има специалности, които не са с лимитиран прием и приемат всички, независимо от успеха.

Последна редакция: сб, 06 юли 2013, 19:43 от Ива*

# 121
  • Варна
  • Мнения: 2 491
Благодаря! Но нещо не можем да разберем какво точно да гледаме.

Избирате съответният университет от менюто Hochschulen, и после долу съответната специалност- weitere Informationen и излиза NC за последната година или семестър, по-надолу за стари години.

Ето какво ми излиза на мен като избера специалност http://www.nc-werte.info/hochschule/uni-muenchen/medizin/ Къде се виждат баловете?

Сега погледнах и на други места  - за някои университети и специалности има такива данни, за някои няма.

# 122
  • София
  • Мнения: 873
Хм, сега погледнах, че за медицината е така  newsm78

Може би в hochschulstart.de ги има newsm78.

# 123
  • Мнения: 2 284
Някакви проценти излизат,балове,оценки не виждаме.

# 124
  • Варна
  • Мнения: 2 491
Ето тук е обяснено как да се разчита таблицата. Аз си го преведох на английски, че не знам немски и горе долу се ориентирах. Първата колона с диаметъра показва дипломата на последния приет, например 1,5 е 5,50. Втората колона показва колко семестъра се чака, за тези, които кандидатстват по квотата за "чакащи", а третата доколкото схванах е за критериите на конкретния университет и там не ми е ясно как да го тълкувам.

# 125
  • Мнения: 208
Здравейте на всички, темата ме интересува и благодаря на Бланка за нея. Благодаря и на всички, които споделят информация и впечатления, всичко е много полезно.
Дъщеря ми ще бъде 12 клас в 91 НЕГ и има намерение да продължи образованието си в Германия. Все още има колебания какво точно иска да учи, тепърва ще решава и в кои университети ще кандидатства. Следя и групата във ФБ, ако някой въпрос и отговор ми се стори важен, го копирам в специална папка, за да не забравям информацията или да не се лутам да я търся.
Предстои ни трудна година, дано се справим.
Желая успех на тези, които сега кандидатстват! Hug

# 126
  • Мнения: 633
deniya, добре дошла в темата. Има време дъщеря ти да реши какво иска да учи. По това време моята "твърдо" се беше ориентирала към Шотландия, а Германия й беше резервен вариант. После се смениха нещата.

# 127
  • София
  • Мнения: 7 659
Извинете ме, но не съм си в къщи и рядко имам възможност да се включвам. Но пък видях, че мама Тин се е включила, а информацията ни до голяма степен се припокрива.  Wink За съжаление пак не успях да прочета цялата тема, а само последната страница. Отгоре на всичко вчера писах цял час един дълъг отговор и точно щях да публикувам и котаракът мина през клавиатурата и ми затвори всички прозорци.  hahaha

Меденка, правилно си запомнила, че малката дъщеря замина за Хамбург. За съжаление месец по-късно се върна. Познавайки я, очаквах да се случи нещо такова. Подобен живот не е за всеки, а тя е твърде чувствителна и привързана към семейство и приятели, за да издържи. Длъжни бяхме да ѝ дадем този шанс, така както го дадохме на сестра ѝ. Все пак добихме някакви впечатления от града. Определено Хамбург е по-скъп град от Кьолн. И двете общежития бяха около 230 евро, но в Кьолн за тези пари е стая в 3-стаен апартамент с баня и кухня и още 2 съквартирантки. Общежитието беше малка симпатична сграда, която почти не се различава от околните в квартала. В Хамбург за тези пари получихме малка захабена стая в доста охлузена и леко напомняща соц времето сграда с общи баня и тоалетни на етажа и 20 съквартирантки.  Grinning  Освен това двете душ кабини и двете тоалетни са в общо помещение. Който влезе да се къпе заключва външната врата и няма как да се използват останалите тоалетни и душ кабини. В супермаркетите цените са с 20-25% по-високи от тези в Кьолн. Транспортната карта на студентите в NRW важи за цялата провинция, а тази в Хамбург е само за града. На пръв поглед това не е толкова важно, но децата обичат да пътуват в свободното си време и не е никак малко да обикалят безплатно цялата провинция. А и при пътуване до България често летят от съседни градове като това не оскъпява билетите им.

Иначе Хамбург се оказа твърде непопулярен сред българите. Много искахме да открием студенти, които учат там, но само едно новоприето момче се обади, че заминава. Беше записан в друг университет и живееше в твърде далечен квартал. В доста голямото общежитие нямаше нито една българка (поради общите части общежитието беше девическо  Laughing). Оказа се, че и в непопулярната специалност, която си избра (архитектура, но като изкуство, а не инженерство) и в непопулярния университет, тя е единствената чужденка. Всички останали бяха от Хамбург и близките околности. Първоначално е имало опити за запознанства, но след като са разбрали, че е чужденка са я изолирали напълно. Помислих, че е заради характера ѝ, но 2 месеца по-късно се завърна още едно момиче, което беше от най-общителните деца в класа. Причината - отново пълна изолация във ФХ шуле в друг град, където е била единствена чужденка. Трябвало е да правят проекти по групи и не е успяла да се присъедини към нито една група, а преподавателите са ѝ казали, че трябва да се оправя сама и не могат да накарат насила колегите ѝ да работят с нея. Момичето остана без оценки по предметите. Със сигурност има деца, които успяват да се приобщят към немските си колеги и дъщерята на мама Тин е доказателство за това, но все пак посъветвайте децата си да отидат в град и университет с повече българи или поне да има и други чужденци.

Освен това в Хамбург се оказа, че говорят много особен немски.  Laughing Смесица е от немски, английски, холандски и още нещо.  Mr. Green За съжаление този език се използва не само в магазина и на улицата, но и от преподавателите в университета. Изобщо не се съобразяват, че може някой да не ги разбира. Единствено деканът, който ги е приветствал в началото е говорел правилен книжовен немски. И веднага правя сравнение с Кьолн. В магазина е по-добре да не заговаряш продавачката, защото нищо няма да ѝ разбереш от немския (пълно е с немско-кьолнски разговорници  Laughing). Обаче в университета се говори нормален немски език, какъвто всеки интелигентен човек би трябвало да използва.  Wink

Бланка, видях, че питаш за Берлин и за Дрезден. В Берлин отиде да учи най-добрата приятелка на голямата дъщеря. Общежитието, в което я настаниха е подобно на хамбургското, но поне беше за по-малко пари - 160-170 евро. Дъщеря ми няколко пъти ѝ беше на гости и каза, че не би могла да живее на подобно място. Сигурно има и по-нови и хубави общежития, но нямаше как да не го спомена. В Кьолн общува с много студенти, настанени в общежития, но никой от тях не е на подобно място и беше шокирана. Иначе момичето учи журналистика и е много доволна както от университета (мисля, че е във Freie Universitаt Berlin), така и от града.

В Дрезден отиде друго момиче от близките ѝ приятелки. Поне преди 5 години обучението в ТУ беше подобно на нашите университети. Групират децата, дават им програма и нямат никаква свобода какво точно да изучават. В повечето по-големи университети студентите имат право да избират какви дисциплини, при кои преподаватели и в какви часове да ги посещават. Сами правят програмата си. Така могат да облекчат първия семестър на първата година, който за много чужденци е фатален. Освен това ако преподаването на някой преподавател не допадне на студента, може да се премести при друг. В първи курс дъщеря ми беше попаднала на някакъв възрастен и доста фъфлещ професор. Прехвърли се при чужденец, който говореше бавно и ясно и се разреши проблема.  Laughing

Отново написах цял роман. Дано поне съм била полезна.  Embarassed

Може би повечето от вас знаят групата във фейсбук, но ви я препоръчвам. Децата много се стараят и освен, че отговарят на въпроси, са написали доста за обучението по градове и по университети.

Последна редакция: нд, 07 юли 2013, 21:23 от Тaня67

# 128
  • Мнения: 3 343
Наистина не е лесно както е писала Таня, големите ни дъщери имаха късмета да се запознаят и много си помагаха,  което е много важно поне в началото. Моята дъщеря и тя беше единствена чужденка в нейния университет, в началото и тя имаше проблеми с общуването, особено с момчетата. Но всичките и професори бяха прекрасни хора и всъщност те оцениха нейната упоритост и амбиция , дадоха и шанс да води упражнения на студентите и това и помогна да промени тотално отношението към нея. Радвам се че прие всичко много спокойно и устоя.А за кьолнския език много и помогна че работеше в съботите в рекламната агенция на един кореняк кьолнанин и с него си упражняваше кьолнския диалект.
По едно време беше пощуряла да прави магистратура в по-голям град, отиде до Виена за едно интервю и само за 1 ден изхарчи толкова пари, че на момента се отказа от идеята си. Проблема в Кьолн са си малкото общежития, но с упоритост и това се урежда.

# 129
  • Мнения: 1 064
Таня, благодаря ти, че си направи труда да опишеш тези неща. Интересно, че намирам конкретни пресечни точки с теб. Дъщеря ми също проявява интерес към архитектурата, но точно в посока арт, а не като точна наука. Нямах и идея, че има такова разделение. Как се обозначава, в името на специалността ли?

# 130
  • Мнения: 23
Здравейте отново. И аз не знам как точно стигнахме до Виена. Дъщеря ми имаше приятелка, която вече учеше там и и ходи на гости, градът й хареса. Влияние оказаха няколко фактора тогава /преди три години/ - имаше приятелка там, не искаха сертификат за владеене на езика /достатъчен беше хорариумът от ЕГ/, няма такси за обучение /таксата беше 16 евро на семестър/, самолетните билети бяха едни от най-евтините - първата година купувахме билети за 60 евро отиване и връщане до София. Тя не беше много ориентирана какво иска да учи и избрахме Икономическия университет малко напосоки. Сега не мога да кажа, че е сбъркала, но не и във възторг от следването си. Който тръгне натам трябва да знае, че е много трудно, ама много. Нищо общо с ученето, на което са свикнали. От тях се очаква да имат знания по базовите предмети на ниво матура - т.е. да са били в икономически техникум, например. Учебната програма е структурирана така, че в първия етап на обучението трябва да преодолееш 14 изпита. Имат само лекции през този етап. Няма упражнения, няма групова работа. Самоподготовка и това е. Университетът приема много студенти - на практика, който иска, но после...Тези 14 изпита тя преодоля за близо 3 години! Разбира се, че е и въпрос на характер. Моето дете не искаше много да учи в чужбина. Носталгията много я съсипва. Знанието или по-скоро незнанието на езика също се оказа пречка. Но аз виждам какво учи и как учи и за един амбициозен млад човек това има смисъл. Знанието, което получават е обвързано с практически примери и казуси. Няма нищо повърхностно. Трябва да знае много, да покрие 70 % от теста на изпита за тройка по някои от предметите. Това също е драма за нея, защото на практика няма добър успех - много от изпитите ги е взела с тройка. Бях чела подобни неща от студенти в този университет, но смятах, че за нас няма да се отнася, но не е така. Ученето върви много бавно.
Сега за града - ами прекрасен е! Уреден, подреден, удобен. Студентска карта за целия градски транспорт - в момента около 80 евро за семестър. Квартирите и общежитията са скъпи - около 350 евро с разходите ни излиза квартирата в момента. Живеят заедно с приятелка в двустаен апартамент - две стаи с кухня. Горе-долу толково струва и единична стая в общежитие. Студентите нямат много намаления. Храна в студентското кафе - около 5 евро за голям обяд. Те пазаруват в супермаркетите до тях и си готвят, месечно за храна й отиват около 200 евро.
Първата и втората година я издържахме - около 700 евро на месец без самолетните билети.
Сега плащаме квартирата с тенденция да започне да се оправя сама.
Работи от края на втората година. Мисля, че не е толкова страшно с работата. Австрия разрешава на студентите да работят през първия етап 10 часа седмично, после - 20 часа. Иска се разрешение от тяхната Агенция по заетостта и трябва работодателят да го поиска. Смятам, че дават разрешения, трябва само да се подготвят правилно документите. През зимата тя кандидатства за работа на доста места, явява се на доста интервюта и каза, че никъде не е усетила лошо отношение или дискриминация затова, че е българка. Сама си намери втората и третата работа, явявайки се на интервю. Във Виена има много българи и български студенти. Има доста турци, поляци, украинци и сърби/македонци.
В този сайт http://zaedno.de/forums/viewforum.php?f=123 получих най-изчерпателната информация за живота и кандидатстването в Австрия, както и http://www.bgmedia.at/. Не е лек пътят на децата ни, дано да са живи и здрави и да преодоляват по-леко трудностите по пътя си.
Много дълго се получи, но дано да съм била полезна.

# 131
  • Мнения: 415
Отново написах цял роман. Дано поне съм била полезна.  Embarassed

Много дълго се получи, но дано да съм била полезна.

Сърдечни благодарности на всички, които пишат толкова подробно /и толкова полезно – Хамбург ми беше номер 2 като вариант, сега ще търся алтернативи/

Мама Тин..... ти си знаеш Hug

Бланка, и моят син ще бъде 11клас наесен, така че ни предстоят 2г мнооого интересни години

# 132
  • Мнения: 2 284
Здравейте! Аз отново имам няколко въпроса. Първият е много спешен! Синът ми попълва формуляр за кандидатстване и не може да разбере следното(по-точно съкращенията)
Ich habe an folgender Institution (offizielle Bezeichnung): _________________________________________________________________
folgende Deutschkenntnisse ___________________________ (ggf. gem. Niveau lt. GER) erworben.
Моля ви,ако има някой който е попълвал такова нещо,да ми помогне!

Също искам да питам как е най-евтино да се направи паричен превод към университета?
И коя куриерска фирма да се ползва за изпращане на документите?
Трябва да ги изпратим утре,най-късно вдруги ден.
Благодаря !

# 133
  • София
  • Мнения: 7 659
Дъщеря ми също проявява интерес към архитектурата, но точно в посока арт, а не като точна наука. Нямах и идея, че има такова разделение. Как се обозначава, в името на специалността ли?

При избора ѝ на университет и специалност не съм се бъркала и сама се ровеше в сайтовете на университетите (немски не знам  Embarassed). Доколкото разбрах при описанието какъв излизаш в края на обучението пише Bachelor of Science или Bachelor of Art. Това е университетът, който беше избрала. Дъщеря ти може да погледне точно какви са разликите с университетите в Аахен или Карлсруе, където със сигурност е "сериозната" архитектура. В общи линии такава специалност се среща повече в университети по изкуства, а не в технически.

sasi6, мога да отговоря само на последния ти въпрос - с DHL. Имат отстъпка за кандидат-студенти и ако са изпратени до 16 часа (може и да беше друг часа, в който приключват деня), на другия ден сутринта документите са на адреса. Нека синът ти се запише в групата, която препоръчах в предишния си пост. Там децата ще му помогнат в превода.

Последна редакция: нд, 07 юли 2013, 23:44 от Тaня67

# 134
  • Мнения: 2 284
Тaня67,благодаря! Той е член на групата,но не смее да пита май. Гледам ,че пише че е забранено да се задават въпроси свързани с формулярите и не знам кого можем да питаме. Освен това този формуляр е много гаден-не може да се запази,трябва да се попълни и разпечата веднага. Ако го затвориш,после като го отвориш е празен-направо ужас! Дали с всички е така?Или има някакъв трик да се сейфне?

Общи условия

Активация на акаунт