Напоследък се замислих над този въпрос докато си говорих с моя млада колежка елегантно изритана от бащината къща и принудена директно да се премести при гаджето си, което почти не познава.
За образование и дума не става - родителите й смятат, че просто трябва да се ожени и да им се махне от главата.
Момичето е страшно умно и интелигентно и би постигнало много, ако родителите й не я считаха за "излишен разход". Дори не са сметнали за нужно да я подпомогнат да учи, за да постигне нещо в живота си - а не да трепери над някакъв мъж дали утре няма да й бие шута, ако нещо не му играе по свирката.
Само в работата ми познавам поне още три жени в сходна позиция - директно изритани като мръсни котета и оставени да се оправят сами (да, знам че германците са студени, но и българите не им отстъпваме по подобно мислене щом стане дума "за пъденето на дъщерята от бащиния дом") - форума е пълен с такива теми от които страшно ме боли, защото и аз съм била "гонена" и знам, че ако стане нещо няма къде да се прибера.
Много често обсъждаме т.н. "феминизъм", но аз поне не го виждам в действие - дори в днешния свят.
Какъв избор има една млада жена изритана от родителите си като ненужна вещ?
Да слуша мъж, свекър и свекърва и да се моли да не я изгонят?
Да се съгласява с всичко, защото родителите й не биха я приели обратно заради "фалшива гордост"?
За образование и дума не става - родителите й смятат, че просто трябва да се ожени и да им се махне от главата.
Момичето е страшно умно и интелигентно и би постигнало много, ако родителите й не я считаха за "излишен разход". Дори не са сметнали за нужно да я подпомогнат да учи, за да постигне нещо в живота си - а не да трепери над някакъв мъж дали утре няма да й бие шута, ако нещо не му играе по свирката.
Само в работата ми познавам поне още три жени в сходна позиция - директно изритани като мръсни котета и оставени да се оправят сами (да, знам че германците са студени, но и българите не им отстъпваме по подобно мислене щом стане дума "за пъденето на дъщерята от бащиния дом") - форума е пълен с такива теми от които страшно ме боли, защото и аз съм била "гонена" и знам, че ако стане нещо няма къде да се прибера.
Много често обсъждаме т.н. "феминизъм", но аз поне не го виждам в действие - дори в днешния свят.
Какъв избор има една млада жена изритана от родителите си като ненужна вещ?
Да слуша мъж, свекър и свекърва и да се моли да не я изгонят?
Да се съгласява с всичко, защото родителите й не биха я приели обратно заради "фалшива гордост"?
