Финансовият натиск над жените - или имат ли жените друг избор освен да са зависими?

Според мен, някои жени са подложени на значителен финансов натиск, което затруднява тяхната независимост. Това се отнася преди всичко за момичета, израснали в травматична среда, изпълнена със зависимости или насилие в семейството. Когато едно момиче е живяло постоянно в риск, без позитивен пример и с постоянно високи нива на кортизол (например, когато майката често е сменяла партньори или момичето е било пренебрегвано, бито или бащата е бил алкохолик/ наркоман/ затворник), последствията са дълбоки.
Липсата на обич, внимание и основни житейски навици, които повечето от нас приемат за даденост, оказва негативно влияние върху развитието. Постоянният стрес често води до по-лоши резултати в училище, отключва компенсаторни, саморазрушителни зависимости и ниска емоционална регулация. Такива хора ескалират лесно. Не вкладеят чувствата си. Нямат добър самоконтрол. Ниска концентрация. Страх, депресия, тревожност по ред причинни.
Ако едно момиче е било подложено на системен тормоз от родното си семейство, ако е било "мачкано", без самочувствие и умения, е много по-лесно да види спасител в очите на първия срещнат "Ромео". Този "спасител" обаче може да се окаже същият или дори по-лош от баща ѝ. Възможно е такава жена да разменя секс за обич и внимание, дори и за "дребни монети" (образно казано). Малките жестове на внимание я заблуждават, защото тя не познава друго.
Това често води до бърза бременност без брак, последвана от раздяла. Следва нов "Ромео", ново начало, което изглежда като приказка, но завършва с агресия и заплахи.
Ако пък трябва да живее сама и да се справя сама също е адски трудно, макар да е по-добрият вариант. Преместването в нов град е скъпо, изисква спестявания, депозит, стабилни приятели. Все луксове, които за вас са даденост за много жени не са. Отделно често това рождено семейство често ги дърпа на зад. Все някой има нужда от спасяване.

Забелязали ли сте, че когато се споделя проблем в раздел семейни отношения, винаги се стига до два ключови въпроса: "На кого е апартаментът?" и "Имаш ли професия?" Тези въпроси са събирателни образи на казуси в семейните отношения и подчертават нуждата от финансова и материална сигурност. Да, такива жени съществуват и техните истории са реални.
За разлика от тях, детето, отгледано с обич и грижа, знае своята стойност. То е виждало в родното си семейство какво е обич, взаимност и подкрепа. На 18-19 години родителите са му дали пари, образование и са положили основите – увереност, че може да се справи, че е здрав и силен млад човек и че най-доброто предстои. Освен това, то знае, че дори и нещо да се обърка, вратата на родителя винаги ще е отворена.
Младата жена, отгледана по този начин, се учи да "лети" и да бъде самостоятелна. Тя умее да общува, улавя нюансите, знае как да се държи. Грижи се за здравето си, има добро самочувствие, което ѝ помага да не се захваща с токсична работа и токсични мъже  и да знае цената си. Тя притежава и умения, които може да "продаде".  Знае как да се облича подходящо, знае езици има социални умения. Боже, колко от вас изобщо не забелязват важността на социалните умения. Дъщерята, която е гледана с обич и грижа, никога няма да бъде зависима. Тя знае коя е и какво умее, вярва в себе си. Даже да е бедна, тя има надежда и знае, че е временно. Че е просто период.
Така че, някои жени наистина изпитват огромен финансов натиск. За да оцелеят, те търпят ситуации, които не са за търпене. Това не е избор. Това е резултат от минало, травми, неврологични и психологически проблеми. Въпреки че преодоляването им не е невъзможно, "здравите" хора имат невидими привилегии и това, което те виждат като "избор", всъщност не е такъв за всички.
Изводът според мен е да сме добри родители. Работата на родителя е да отгледа така детето си, че да се способно да се справя само. Някой осакатяват децата си. Макар и не нарочно.  Сигурна съм, че не е нарочно, просто въпросните родители и те може да са били осакатени и ето ти порочен кръг. Отделно имаш бедност, предразсъдъци, ниско образование, културни и расови особености. Извинявайте за дисертацията 😊

Много си симпатична и не ми се иска да ти противореча, а и не го правя , защото си права , но ако си прочетеш цялото мнение ще видиш как слагаш думи на хората както ти харесва
T.е. никой не е твърдял такива неща. Никой не е нарекъл родител длъжен, никой не е твърдял че се съсипва живот ... откъде наизвади цялата тази боза 

Преди десетилетия   беше повече обществен натиск, с финансите и  тогава беше възможно да оцелееш и  се развиваш.
 Много по-добри времена са сега за жените.
 Вярно е ,че с подкрепа става лесно в пъти, но и презадоволените се дънят.
 И смятам, че макар отделно от родители, ако те виждат движение, желание за учение, реализация,  ще подкрепят малко или много.
 При  застой и   задоволство от   състоянието,  за  кеф на рожбата не им се хвърлят финанси в яма.
 С две думи и по човешки - подкрепят се който има защо.

Честно казано, ако опцията на  момичето е единствено да се нанесе у някой мъх,  когото почти не познава, по-добре е да си остане у родителите. И аз не смятам, че е кой знае какво добро  да  изгониш детето си  без нищо.  Освен ако  са много бедни, ама колко пък да са бедни, като още един работещ по-скоро ще е от помощ.  Или отива другаде за повече възможности
 Явно в някои случаи така се стичат обстоятелствата, но хората се оправят. Аз също, както изглежда ще съм от родителите чието дете се изнася, но още няколко годинки ще давам кинти, докато завърши и почне да се издържа, което за мен е нормално, като гледам така правят хората.
Съвсем пък така отведнъж дистанция по-скоро говори за лоши отношения, които явно не са дошли с навършването на пълнолетие. А може и от страна на детето да идва, има много такива, които само чакат да станат пълнолетни/да завършат средно  и да се махнат от къщи.

Аз доколкото разбирам, родителите я гонят, без да се интересуват какво и къде ще прави щерката. Има такива хора, било е по-добре да не стават родители, ама ей на.
Моите впечатления (подчертавам - лични) са, че в голяма част от Северозападна Европа действително детето на 18 бива учтиво приканено да напусне и, да, на нас, на италианци, испанци и французи, им се струва странно и даже кощунство.
Колкото и критична да е ситуацията при младата жена, мисля, че тя не е в безизходица, ако иска да е самостоятелна. Положението й е крайно неприятно, отношението на родителите й - неприемливо, но може да послужи за доза спортна злоба.

Metal Vixen, психолог ли си?
Не за първи път чета подобна дисекция от теб. Много добре е обяснено как работи психиката на различните типове хора.
И според мен Ариел не си прави услуга с тази тема, защото повечето тук нито могат да асимилират това, нито искат да го направят. По- удобно им е да я заклеймят като вечното мрънкало, изтъквайки уж самостоятелните си постижения, а защо не и да позлорадстват.
Има и потребителки, които осъзнават с какво им е помогнато реално, но сякаш са малко по- различна възрастова група. Другото е Аз Аз Аз направих, постигнах,  изкачих, а премълчават страничния принос и привилегии.

Arielle, сравнява със своята история и колко и е било трудно.
Но сега възможностите са много повече.
Тя самата живее в Германия и вижда, че манталитета е друг и хората си живеят много добре по-този начин.

Човек на 18, може да се ожени, да отговоря пред съда за действията си и т.н. Значи законодателите на не малко държави са преценили, че може да им се гласува тази отговорност.

Има достатъчно потребители, които са били поставени в същият сценарий и както споделиха, чудесно са се справили и не са зависими.

Ама чакай малко, написаното от Metal Vixen е точно така. Приложението му в темата не е напълно точно. Тук не говорим защо е трудно на жени, отраснали в грешен семеен модел, тук говорим за : те я поканили на 18 да напусне дома и познавам още три такива жени на работа значи върху жената тежи тегобата на … на какво? … Да нямат избор освен да са зависими … защото родителите им ….
И да, за Ариел много неща са трудни, невъзможни и непосилни, тя има винаги пречки, но не обсъждаме изобщо нея. Ето сега отново лошите студени германци натирват дъщерите си на заветните 18 години да се оправят сами вместо … да им оправят живота … до кога? До 25-30? Изтъкваме себе си (еле па я), за да покажем, че не е невъзможно. Ми и аз имам колеги германци, всъщност имам само колеги германци. Дъщерята на единия е на 16 и започва работа и обучение едновременно (вид форма на професионално обучение, в което хем учат, хем работят, но получават малка заплата). Синът на другия прави същото и живее при техните, нашият обучаващ прави същото и живее с приятелката си, а едната колежка живее сама с двете си котки, откакто е навършила 18, дете от проблемно семейство. Както се вижда не се е нанесла при мъж да я издържа. Сменяла е квартири докато е намерила нещо самостоятелно.

Ако родителите ти не те "подканват" да се изнасяш на 18 без нищо едва ли някой трезво мислещ ще го направи.
И не не е повод за гордост да си изхвърлиш детето без нищо или при мъж или при съквартирант. И двата варианта са еднакво скапани.

Кое не е невъзможно. Сама си писала, че е имало период, в който мъжът ти е поемал разходите и си се опряла на него. Това, че той се е оказал свестен и не го е ползвал срещу теб, не значи, че не е вид зависимост.
Хечи също описва пак надълго и нашироко рядко срещания си случай, но пропуска факта, че мъжът ѝ я е приютил в жилището си и не е плащала наем/ипотека, както и че когато е искала да се занимава в друга интересна сфера, но на кофти заплата, е имало кой да я издържа.
И пак важи същото - вид зависимост си е. А къде ще ѝ излезне краят, вече е друга тема.

Сам и напълно независим от социума човек значи такъв, който не общува с родителите си, не могат една стотинка да му услужат или да в кофти отношения, няма половинка, на която да се подпре, не очаква и не е получил наследства, покрив. Има себе си и труда си. Няма пълна независимост. Само в гроба.

Кажи честно! Наистина ли мислиш, че трезвомислещ млад човек иска да живее с майка си и баща си в детската стая за едното ядене и платени сметки? И ще се натиска докато не го изгонят.
Спрете Земята, искам да сляза.
Горко ми ако някой такъв трезвомислещ покани дъщеря ми да живеят заедно в неговата детска стая. Опс, че то тука цели семейства живеят в детската стая.

Catcher написала съм го, не съм го спестила. Но грешиш, не е зависимост. Нарича се семейство, семейството, което си създал, а не това, от което произлизаш. Ако мъжът ми не се беше оказал свестен знаеш ли кое щеше да е по-различното - щях да продължа да правя това, което правя, просто щеше да е много по-трудно и щях да съм си и мъж и жена едновременно.

Е, повечето 18г от малки градчета и селца на 18г отдавна не живеят у дома. Едно време към техникумите и езиковите гимназии имаше общежития и много деца заминаваха да живеят в друг град и даже област още на 13-14г. Имах такива приятели през 1980те. Тези, които си останат да учат в малките населени места, на 17, 18 или 19г заминават за друг град или държава ако искат да учат редовно. Не виждам драма. Дядо ми е заминал да учи в друг град на 13 или 15г (забравих точно), а на 18г отива в чужбина да учи. Не помня да е било трагедия.

Всяко семейство си има ред и традиции и изгонените на 18г си го знаят от малки, та са го подготвили. Мене не са ме гонили, но нямах право да водя гадже или приятели да живеят в апартамента, осигурен от родители, нито да остана там ако се оженя. Действах според правилата.

Някой писа, че такива момичета се натрисали на първия Ромео. В Англия съм виждала нарочно забременили се на 15г за да им дадат жилище и помощи и да не ходят на училище. Никоя не е изгонена от семейството си. Не им се е учело, а родителите били строги.

Аз се изнесох сама, трезво преценяйки плюсовете и минусите. По-лесно е да се изнесеш на 18г, отколкото на 28г. За 18г има програми au paire, има студентски обмен, има студентски общежития, сезонна работа по курорти и още 1000 опции. На 28г става по-сложно ако никога не си живял сам.

Сега ще ти кажат, че да заминеш за чужбина ти трябват спестявания и подкрепа. Мх … автобусен билет, 4 лева и два сандвича. Така започват някои. Винаги имаш избор.

Ариел, това "момиче от работата ти, което било натирено", ти ли си?
Т.е. ние знаем, че и твоята съдба е подобна, но ето ти друга гледна точка, която може би малко ще те успокои.

Не можеш да разчиташ на родителите си, от рано е трябвало да се хвърлиш в дълбокото, но си на стотици километри от тях, и да искат, няма как да очакват да се грижиш за тях. Т.е. задачата ти е да си подредиш живота. Представи си сега по- различна ситуация - да бяха болни, на легло и да трябва да отделяш от заплатата си всеки месец и да се грижиш и за тях. Да не бяха се държали грубо, а просто да бяха много бедни и със сълзи на очи да те "изритат". Тогава нямаше да ти даде сърце да ги оставиш на произвола, но другото си остава. Т.е. щеше да имаш плюс още един проблем. Когато сте емоционално отдалечени, е по- лесно.

От 18-годишна насам не мога да изкарам с майка ми повече от 5-6 дена под един покрив, без да се скараме зловещо. Много се обичаме, много се подкрепяме, но не искам и да си представям, ако ни се налагаше да живеем заедно. Баща ми, Бог да го прости, беше кротък човек, но и той можеше да ми изправя косите тук-таме.
Да поживееш, докато си стъпиш на краката - ок. Но повече - категорично не. Това е сблъсък на цели вселени, не просто на различни възрасти.
Къде ще си поканя приятелките? Къде ще се усамотя? Къде ще викна мъж, ако искам? У майкини? Е, не.
Познавам много деца, "гледани в саксия", които вече са големи хора, отново "гледани в саксия". Те са объркани, колебливи, мнителни, съмняват се непрекъснато в себе си, само се оглеждат за помощ. Извън собствените им проблеми, с такива се оказва, че е трудно и да се работи, да се контактува извън приятелството.