Възможно е да съм останала с грешни впечатления, но определено ми се струва, че изискванията за приемни родители или осиновители са такива, че материалното им състояние трябва да е едва ли не на богаташи. Особено за чужбина. На децата, които живеят в такива домове, им се осигуряват вещи и обстановка, които едно дете, живеещо с биологичните си родители, не е задължително да има в дома си и дори май е по-скоро изключение (напр, компютър, климатик, по-дребните нетехнични вещи да не ги споменавам). За храната също - обикновено дете може да живее със сандвич с хамбургски салам за закуска, обаче ако е за осиновяване, кандидатите трябва да са в състояние да осигурят разнообразна храна - от плодове до закуска Нескуик.
Не ми е за дискриминацията за възрастните, а за начина, по който се дискриминират децата, които не са лишени от родителска грижа. Мисля, че идеята е да бъдат наравно щастливи, не да им се осигури от пиле мляко като (може би) компенсация.
Извинете рошавите ми мисли, не са обидни, просто не го разбирам това, а може и да ми се струва само, че е така, а всъщност да не е