Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Рори72, хората не можеш да промениш и най-вече мисленето им. Ще ти трябва може би известно време да се научиш да ги приемаш. Знам, че отстрани е лесно да се каже, но понеже съм била в същата ситуация като твоята и те разбирам. Знай, че човек когато не е изпитал нещо, колкото и да ти казва, че те разбира, то той едва ли го прави, а пък ако не е, то не може да очакваш от хората това.

А защо трябва да ти влязат в положението? Задавам ти въпроса за да го зададеш ти към самата себе си. Истината е, че всеки гледа себе си, никой не му пука за другия. В момента са най-важни ти и твоето семейство. Какво те интересува кой как мисли, че си възпитала детето си, ти за хората ли живееш? Гледай да избягваш колкото може контакт със свекърва ти. Аз разсъждавам така: по-добре детето да е ограничено от  баба си, от колкото да се натоварваш ти, да се изнервяш и това се предава и на детето. А в момента знаеш, че то изобщо няма нужда от това, даже не трябва да има напрегнато обкръжение.

Често съм се питала защо ние хората все търсим съчувствие, защо все искаме да ни влизат в положението, какво целим с това? Преди и аз обичах да се изкарвам малко или много жертва, това си е заложено в човешкия ген и едва ли ще повярвам ако някой ми каже, че има хора, които никога не са търсели съчувствие. Но ако ти търсиш това (защото съчувствието е равно на разбирането), то няма да имаш вътрешен мир и винаги света и хората ще са ти криви.

Абе с две думи, гледай себе си, детето/децата си и съпруга ти. Друго какво ти трябва?

Вижте сега нещо за разведряване. Гледали ли сте филма "Моцарт и кита"? Пускам ви линк с историята на прототипите - двама аспергери, диагностицирани след 30 годишна възраст. Как се събрали, как се разделили и как пак се събрали. Безкрайно интересна е. Мъжът е написал сума ти книги за аутизма, включително и за сексуалния живот на аутистите.
http://www.aspires-relationships.com/jerry_and_mary_newport.htm
http://tucsoncitizen.com/morgue/2007/01/22/39363-autistic-couple … -subject-of-film/


А ето и една негова мисъл: "Не познавам никого, който да е напълно аутистичен, или напълно невротипичен. Дори Бог има аутистични моменти и поради това планетите се въртят."

“I know of nobody who is purely autistic, or purely neurotypical. Even God has some autistic moments, which is why the planets spin.”
― Jerry Newport, Your Life is Not a Label

И още нещо - една истина, която осъзнах напълно едва след като прочетох тази мисъл.
“A person with autism lives in his own world, while a person with Asperger's lives in our world, in a way of his own choosing”
― Nicholas Sparks, Dear John

"Човекът с аутизъм живее в собствения си свят, докато човекът с Аспергер, живее в нашия свят по начин, който сам избира."

Геномы аутистов впервые полностью расшифровали

Лекция №84 - Какво е тиомерзал или защо живакът не предизвиква аутизъм

Генетични механизми на шизофренията

Хаха  пийте живак за здраве! 

ednakaka, дали ти е възможно да се замислиш над тази мисъл на Гьоте? "Ние знаем нещо точно, когато знаем малко. С увеличаване на познанието, нарастват съмненията.”

Констанца, много ти благодаря , че отдели внимание и на мен.  Както разбираш, се опитвам да събера колкото се може повече информация и отзиви (включително и във форуми на майки с нашата диагноза в САЩ и Европа) и след консултация с лекари (със сигурност ще поискам поне 3 мнения, едно от които от САЩ, на лекаря, на детето, което има невероятни промени, от където в същност разбрах за лекарството), ще преценим дали проба би могла изобщо да се направи при сина ми. Интервюто, което е с Темпъл Грандин, не можах да го отворя. Дали има друг начин от където да го видя?

Констанца, ще си позволя да коментирам това, което сподели преди време за снаха си, за това, че от 6 години не е идвала да види сина си. Когато прочетох, че не би я упрекнала, ако сега дойде, бях адски изумена и се разплаках. Не мога да повярвам, как е възможно да разсъждаваш по този удивително благороден и невероятно противоестествен начин - сякаш излизаш извън собственото си его, проблеми и начин на светоусещане - приемайки това, че тя просто е различна. Това ....- ти, ме трогна до дъното на душата ми. Просто защото, независимо какви са различията във хората - дали някои от нас са аутисти, други със слаба психика, други просто с различно възпитание или начин на възпитание на децата си, дали темперамента или емоционалността ни ни кара да реагираме на една и съща ситуация по различен начин, за едни дадена ситуация може да е проблем, с който не могат да се справят, а за други, същото нещо може дори да не е и затруднение - всички ние малко или много сме различни. Прекланям се пред начина ти на мислене! Може би защото знам какво е да да се чувстваш сам сред "тълпа от семейство"(извинете ме за шантавия израз), и да се опитваш да преодолееш собствените си недостатъци и неопитност, учейки се да бъдеш родидел на две породени дечица, едното от които с достатъчно сериозен проблем, опитвайки се да приемеш, едновременно със всичко останало, и мисълта, че бъдещето е не просто неясно, а може би страшно. Знам какво е да се опитваш да оцелеш и да запазиш разсъдъка си, до като те те мислят и то открито за не просто различен, а за ненормален. Е, дано правата да се окажа аз - дано децата ми да имат една достатъчно нормална и добра за тях майка. Това, ако въобще някога ще разбера, вероярно ще  е след много, много години...Благодаря ти, че сподели тези свои възгледи и дано аз, когато един ден, поне единият от синовете ми ме направи свекърва и баба, не забравя собствената си болка и се държа както бих искала да се бяха държали с мен и да проявя достатъяно адекватно и разбиращо поведение към снаха си!

Lyusy, фактически няма нищо за имипрамина в интервюто като отговор на Т.Грандин. Питат я, дали го пие още, а тя отговаря нещо изобщо за антидепресантите при аутистичните деца. Можеш да опиташ със заглавието, ако все пак решиш да стигнеш до него. Autism First-Hand: An Expert Interview With Temple Grandin, PhD Мен ме пусна 2-3 пъти и също толкова ми поиска регистрация. Аз имам регистрация за Медскейп, но не си сложих паролата. и все пак ме пусна. Не знам, дали би ти бил полезен достъпът до този сайт. Той е много медицински. Успех. И няма начин да не станеш свекърва един ден. Защо не и с малкото момче?! Нали видя това, което пуснах за двамата аспергери? Те имат и внуци. А моята първа снаха е почти сигурно Аспергер и това, че е успяла да бъде интимна за известно време, да роди дете и да поддържа няколко години добри отношения с нас, преди да й дойде много, си е успех. Дай Боже, животът й да се сложи добре. Пък един ден може да се срещнат с момчето и да се обикнат по свой си начин.

Eдно момиче с Аспергер казва: "Ама ние сме имали обсебености. А приятелят на мама, когато гледа мач ...опитай се да го прекъснеш... ще побеснее. А ако спре тока, какво ще последва? Мелтдаун! Дали невротипичните нямат някои по-силни аутистични черти от нас?!"

Ами суеверията, какво са - не са ли изява на ОКР?!

http://www.bg-damma.com/stil-na-zhivot/Raznoobrazni/5261_sueveria

А това са идеи, как да гледаме с повече хумор на мъжети и на свекървите си:

http://www.bg-damma.com/lyubov-i-seks/brak-i-semeini-otnoshenia/ … 932_mnogomajestvoФорми на полиандрия:

Фратернална полиандрия (братство) е семейство от няколко или всички братя с една жена. Тази форма на брак все още се прилага от някои племена в Тибет. Тъй като земята се наследява от жената, на нейните съпрузи се гледа като на работна ръка. Положителното в случая е, че мъжете са много, а свекървата - само една....
Корпоративна полиандрия, при която бащинството е колективно. Майката не може да укори детето с „Приличаш на баща си!”, защото не се знае кой точно е той...
Некорпоративна полиандрия, при която бащите циклично, един след друг, поемат бащинството. И това текучество не изглежда много приемливо...

Lyusy никога не взимай думите на една свекърва за снаха си за чиста монета.  
Особенно ако мацката е Аспергер, много лесно може да и се вмени вина за състоянието на детето и страх да не влоши нещата при евентуална среща. Мам*а му, ако знам че детето ми се възстановява, ще го оставя с бабата и баща му и ще си трая колкото и да ми е гадно.

С други думи не познаваме ситуацията, аз говоря чисто хипотетично, не познавам констанца(но изглежда доста властна леля    )

ednakaka, от свекърва до свекърва има голяма разлика, както и при майките.Тук сме да си помагаме, а не да се коментираме.
Не мога да си представя живота си без детето ми.

ednakaka, Една жена, когато е свекърва, обикновено е била и снаха. Може да не го вземате за чиста монета, но аз все още се чувствам повече снаха, отколкото свекърва. Имам си и аз травмичките, въпреки че сега ми се струва, че съм могла да минавам повече метър нещата. А това, че съм властна е вярно, но то е само към децата ми и то, когато са били по-малки. Сега съм властнолюбвеобилна само към аутистичното дете.

А за майките Аспергери си права. Ти самата се изживяваш като такава (писа го няколко пъти). Имаше една майка с ник Миши, която също казваше, че е с Аспергер и с удоволствие би оставила сина си да го отгледа някой друг. Аз пък, ако имаше една майка, дори втора до сина ми, сигурно бих предпочела ролята на баба, носеща подаръци и поемаща един два пъти седмично грижата за детето. Но нямаш наистина достатъчно инфо, за да се опитваш да влезеш в чужди чепици. Нашата майка допреди две години дори не знаеше, че детето е проговорило (научи го случайно, когато чу гласа му, когато баща му се обади да я покани на рожден ден). Дори отказа да й изпратим снимки, защото си имала (от когато беше на 4 години). Така че, няма как да знае, как е детето, но предполага, защото ни познава добре - мен и сина ми. Дори подозирам, че няма лоши чувства към нас, а просто се страхува да общува. Но пак казвам, че нямам лоши чувства към нея. Сигурно чувствата ми щяха да са различни, ако я приемах за невротипична. И още нещо - аз не смятам, че хората от спектъра са по-долно качество от нас. Просто сме различни и трябва да се ценим и уважаваме взаимно такива ,каквито сме. И да не се опитваме да произнасяме присъди един другиму.  

Момичета, мисля че я пусках тук но не съм сигурна. Това е фейсбук група за биомед подход за аутизъм, постоянно се дискутират много интересни неща
https://www.facebook.com/groups/recoveringkids2/

Ще следя темата, връщам се да чета.

Здравейте     Аз съм въпросната майка с ник "Миши" и за пръв път от няколко години влизам в темата! От скоро влизам в други теми във форума, но в този влизам за пръв път. Сега съм с друг ник просто защото си забравих предишния, а също и паролата и вместо да се ровичкам се регистрирах с нов ник. Как така стана, че влязох в темата точно когато ме споменавате !! направо се чувствам нереално и определено НЕ невротипично 
Изпитвам някакво чувство на свръхестественост.
Да, вярно е че казах, че бих искала друг да отгледа сина ми, някой, който ще му даде нужното ....много топлина, равновесие, граници.....ще структурира живота му...ще му бъде полезен.
Но  пък и често съм си мислела, че ако не беше дошъл синът ми в моя живот ...аз нямаше да имам толкова силен мотив да се променям...за да мога да бъда полезна на него...аз трябва да стана полезна за себе си. Божа работа е това!!