Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Катина, сериала по TLC  е всеки четвъртък от 22.00, а повторението е в петък от 14.00.
И на мен ми е интересно как се процедира при малки деца с натрапливости и ритуали. Там не знам дали става както при възрастните с възпиране от ритуалите. 

Проблемът с диагнозата на аутистите след 16 год. е същия и в Русия, тъй като и те са по МКБ-10.
Опрос взрослых с аутизмом выявил проблему диагностики заболевания

n_alex76,
Ние не знаем, дали има такъв проблем в България. Вероятно си спомняш, че в края на април се появи един баща и алармира, че това се случило с някого в ТЕЛК-Русе и той се опасява за неговия син, на когото предстои минаване през същия ТЕЛК. Кезая се включи и каза, че предотвратяването на смяната на диагнозата е част от нейната кауза и планира да организира кампания. Но нито единият, нито другият дадоха конкретни данни. По-късно, вече на "лични" разговаряхме с бащата и аз го насочих към професор психиатър, бивш национален консултант, с когото да разговаря и евентуално да получи от него съдействие. Човекът обеща да ни информира за развитието на нещата, но досега не го е направил. Надявам се, ако чете темата, да се включи и ни разкаже, какво е станало със сина му.

Така че, извън разсъжденията и разменените мнения в тема 21, ние не знаем, дали наистина в България има такава порочна практика.

Майки

Който иска, може да види дискусията тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=703398.630
Аз лично нямам какво повече да кажа, Ще си позволя само да преведа цитата, даден от n_alex, защото ми се струва, че тълкуванието й не отговаря много на вложения смисъл. Той съответства напълно на по-рано написаното от мен в тема 21.

"В Русия, за разлика от другите страни, много лекари считат, че различните форми на аутизма се срещат само при децата. До днес сред много специалисти битува мнението, че у по-възрастните аутизмът „преминава в шизофрения”  въпреки че съгласно международната класификация на СЗО  (МКБ-10), това са съвсем различни състояния, а за диагнозите „аутизъм” и „синдром на Аспергер” (лека форма на аутизма) не съществуват възрастови ограничения, както отбелязват експертите от проекта „За аутизма”." Ерго, не МКБ-10, която ползва цял свят, е виновна, а руските психиатри и недай Боже, българските, които не я спазват!

Здравейте!
Отдавна пиша в темата за трудното проговаряне и поглеждам тази, но вече настъпи момента да се прехвърля тук. Момчето ми е диагностицирано с аутистично разстройство. Дълго време не вярвах, че това е проблемът му и все още не вярвам, но на този етап ще приема действителността такава, защото е в интерес на детето ми да не си затварям очите, а да търся начини да му помогна.
Запознала съм се много повърхностно с особеностите на аутистичното разстройство и ще имам много да чета и тепърва да навлизам в материята. От Св. Никола смятат, че може изоставането му да се навакса, с много работа и затова сега трябва да намеря подходящи логопед и психолог или дневен център за него. Ще съм благодарна, ако споделите такива за Бургас и ме насочите към институции, където мога да разчитам на съдействие.
Понастоящем Сашко посещава масова детска градина, като от началото на годината започнаха да работят с него и от Ресурсен център.
Извинявам се, ако задавам въпроси вече коментирани се извинявам, тепърва ще имам да чета доста.

Започнала съм да чета старите теми да видя какво сте коментирали, но бавно върви. Днес четох за очния контакт и веднага ми нахлуха мои собствени лични впечатления та реших да ти споделя. Може и да съм писала преди но не помня, извинявам се ако е така.
Става дума за мен самата и проблемите ми с очния контакт. Не знам кога точно се появиха или по-скоро кога точно аз осъзнах че имам този проблем. Но чувството е сякаш енергията ми изтича през очите когато осъществявам очен контакт, а също така и преставам да разбирам какво ми се говори докато трае този контакт. Трябва да отместя очи за да хвана нещо от изречението и по него да донаглася смисъла...на казаното. Ако си затворя очите и слушам говора ще разбирам смисъла много по-добре. Но очният контакт ми блокира другото сетиво. Ако някой ме насилва за очен контакт, т.е. ако ме гледа право в очите положението става много по-зле, отколкото ако очите на този човек не ме фиксират директно. Най-мъчителното е тази загуба на енергия, ужасна умора...
Във връзка с тези мои наблюдения аз не знам доколко е оправдано това насилствено търсене на очен контакт с детето. По-сокро ми се струва че трябва да се направи обратното - да се засилва въздействието върху чуването и разбирането първоначално при изключване на очния контакт, докато това сетиво се развие достатъчно та да не се изключва от очния контакт. Мисля че проблема с очния контакт е не поради слабост на зрителното сетиво като източник на информация, а именно поради свръх развитост и оттам блокира другите сетива и предизвиква умората.
При мен имаше много голямо подобрение когато в един момент от живота ми се наложи да слушам радио тъй като пътувах в командировки и нямах възможност да телевизия или интернет. Това непрекъснато слушане на радио подобри много разбирането на речта като източник на информация, а това повлия и на очния контакт. Но после като се прибрах се почна пак старото - интернет основно...очите непрекъснато заети и претоварени и отново започнах да не разбирам говора ...а и дори да се улавям, че докато човекът ми говори, аз го гледам, но на моменти буквално забравям за какво говори, отплеснала съм се в някакви мисли...като само включвам от време на време и по тези включвания  се опитвам да наглася какво е говорел и да каже нещо що годе смислено за да прикрия че съм пропуснала около 80 % от казаното....имам желание да си затворя очите за да хвана повече, но...как да му обясня..как да стояа със затворени очи срещу човека който ми говори...какво да му кажа, как ще ме разбере...просто няма начин...
това исках да споделя като повод за размисли върху този проблем с очния контакт

pandorina, аз също съм много притеснителна и избягвам контакт с очите.Преди години бях на обучение как да се държим на интервю за работа и постоянно ми напомняха, че трябва да гледам в очите.
Днес купих нещо подобно като тази Игра с топчета за Хриси:
http://www.toy.store.bg/p100918/igra-s-topcheta.html
Както и тази кутия с 35 идеи за игри:
http://www.grupo.bg/turgovishte-oferta-vzemete-komplekt-igri-edn … -samo-vmesto-6350

pandorina, много ми е познато това ,което споделяш за очния си контакт .
Не бих казала ,че имам същия проблем през цялото време , но ми се случва често ....

Доскоро ми беше трудно да разговарям с хората , да споделям своите размисли устно ....

Докато един ден не се хванах ,че го правя много успешно , обаче когато гледам настрани . Сякаш така имам по-силен контакт и яснота със себе си , и правя по-добра връзка м/у мислите и думите си .

Иначе .... абсолютно подобно усещане . Гледаш някого в очи и имаш чувството ,че .... губиш себе си ....
 

Селма, да...точно така..губиш себе си. как ли не съм се опитвала да разбера защо. Имам някои хипотези но не знам дали е уместно тука да ги разтягам на дълго и широко ..най-общо казано те клонят към следните неща: 1. В детството ни е имало човек (може би майката), която не е съумяла да се отграничи от нас, били сме твърде близки и не сме съумяли да изградим естествените си граници (те са и защити от сливане с чужди биополета), 2. има някаква връзка с нашата себеоценка, това което мислим за себе си, дали има нещо в живота ни от което тайно се срамуваме или пък се чувстваме виновни заради него. Чувстваме ли се на чисто със себе си или нещо искаме да скрием. то може и да е някаква пълна глупост още от детските годин,отишла вече в подсъзнанието...като например , че едикога си за еди що си сме излъгали...
Така или иначе аз съм повече от убедена, че тези наши проблеми (очният контакт е само една от проявите) директно влияят и на децата ни. Което не бива да ни кара да се обвиняваме а да търсим начин да се справим с НАШИТЕ проблеми...а не изцяло и тотално да пренесем центъра на проблема към детето ни. Ние трябва да намерим СВОЯ център, а не детето да да стане НАШИЯ център. Мисля, че докато ние не намерим нашия център и не структурираме живота си около него...ношите деца също не могат да се справят с тази задача, защото няма да могат да се отграничат от нас и да намерят пък те своя център.

Може и да съм ги писала вече тези неща преди,но те са плод на цял живот опити да намеря отговори ..

Пандорина, не знам ,дали си го писала преди . Но съм ти благодарна ,че го споделяш сега . 

Имам много да мисля в/у думите ти и в/у своята ситуация .

Боя се да разширявам разсъжденията си по въпроса , защото се опасявам ,че някой може да се почувства критикуван ,  идентифицирайки се неосъзнавано с моя си образ .

Социална фобия

Селма и pandorina,
по-нататък ще пусна нещо за очния контакт, което ми се стори много интересно. Сега се включвам само да ви кажа, че това е преодолимо. Аз също съм било ужасно свито дете, споделяла съм и Селма е коментирала. Но не само свито дете. Като студентка редовно повръщах преди изпит. А на последния си държавен изпит - вътрешни болести, за който бях изчела не само учебниците, но и всички специални книги, не исках да се явявам. Казах на татко, че давам пет години от живота си да не се явя, че това е море без дъно и т.н. Както и да е, явих се и на първия въпрос гледах край ухото на професора през прозореца. А той не промълви нито дума. Сигурно ме е усетил, колко съм притеснена. Когато го погледнах, той беше широко усмихнат и ми каза: "Отлично, нататък." Е на този изпит имам шест и половина, нанесено в протокол. Доста по-нататък, когато трябваше сама да изнасям лекции, се принудих да гледам лицата на колегите си от страната, за да внимават. Гледах ги в очите, усмихвах се и т.н., а после не си спомнях точно кои са участвали. Осъзнах го за първи път, когато ме попитаха, дали някой е бил в заличката, а аз казах искрено:"Не знам". Това е защитна реакция. Сега вече не ми е необходима. Мога да се съсредоточа и когато гледам събеседника си в очите. Така че, струва си да се опита.

Благодаря  Много дълга статия - ще я чета и осмислям на части, но изглежда много интересна на пръв диагонален поглед.

Според мен очният контакт е труден за децата със СИД, защото им носи твърде много информация, която те трудно обработват. Както знаете водещото им сетиво е зрението и те дори и да не се загледат в нещо го сканират и наизустяват за много по кратко време от нас - невротипичните. Задържане на погледа дълго време в очите на другия ги натоварва неимоверно, защото чрез очите се изразяват най трудно разбираемите за тях неща - емоциите. Мишо ми каза веднъж, че като го карам да гледа в очите хората в училище се чувства така сякаш някой го рита в стомаха. Психоложката пък анализира думите му И психологически не само като сензорен дефицит. Темата е много близка с ОКР - да си кажа аз мнението де - защото когато му е трудно да гледа в очите губи възможност да научи неща, които не могат да се обяснят с картинки. Израженията на хората показват емоциите, които изпитват, показват дали се шегуват, лъжат или са сериозни и доколко думите им се различават от изражението. Знаете, че израз като "ще те бия на тази игра" буквално означават физически бой, а реално се използват с друг смисъл. И именно гледайки човека в очите се разбира думите му буквално или преносно са казани.Значи трябва да се научи да гледа хората в очите  Трудно е, но точно като в онзи документален филм не се избягва очния контакт, а ги стимулираме и убеждаваме да гледат в очите ..............докато преодолеят неприятното чувство от това, доколкото могат.

Селма, разсъжденията ти ще помогнат на повече хора от вероятността някой да се припознае от думите ти. Надявам се да размислиш и да поразсъждаваме заедно.

   Катина , явно ми сработи някаква защита . Вече съм забравила , какво имах да кажа .
   Ако има повод да се сетя и почуствам ,че ми се споделя , ще го направя . 

   Докато учим аутистичните си деца да гледат околните в очи , аз откривам за себе си ,че точно негледането ми върши прекрасна работа .  Но не за разбирането , а за самоизразяването . 
   Констанца , 

   Иначе .... За опитващият се "да разбере" моят си поглед имам едно наум . 
   

Селма,
това е в подкрепа на факта, че и при невротипичните, и при аутистичните отклоняването на погледа често служи за усилване на концентрацията. Информацията на лицето срещу теб понякога отклонява мисловния процес.  http://www.myhealthnewsdaily.com/2321-autism-eye-contact-thinking-behavior.html

Разбира се, че е важно, човек да се научи, доколкото му е възможно да гледа в очите, но ако детето така се съсредоточава, това е за настоящия момент приоритет. Има приоми за обучаване, но мисля, че с времето самите хора започват да го правят, когато осъзнаят, че е важно. От няколко месеца забелязвам, че нашето момче го прави съзнателно. Идва да ми покаже нещо, да ме извика и казва: "Виж, какво направих" или ""Искам ..." и ме гледа настойчиво в очите.

А виж сега тези клипчата на момчета от спектъра, които осъзнато се опитват да гледат в очите. Не им се получава много, но е приемливо. 

http://tech-in-sped.ning.com/video/use-of-video-for-personal
http://www.youtube.com/watch?v=ZSF54TPef8s

И аз благодаря за статията! Прочетох я, има много вярни неща...но и твръде теория с наименования на диагнози и пр. Като наречем нещо с някакво име не го решаваме.
Констанца , под "свито дете" могат да лежат куп най-различни неща...искам да стигна до корените..искам да разбера какво точно се спотйва отдолу..дали е някакъв грешен мисловен модел вече потънал в подсъзнанието, някаква определена мисъл , грешна интерпретация...коя е тя...за какво съм се осъдила? От кое ме е срам..какво искам да скрия...кое е нещото от което се страхувам...от какво бягам..
Катина, и аз така го чувствам - именно защото зрението е водещият източник на информация именно за това гледането претоварва. Все едно се отваря една врата и нахлува цунами от информация...тук липсва някакъв филтър...знам ли..другите хора явно умеят да открехнат вратата колкото им е необходимо..докато при хорта с този проблем ...дали пък изобщо има врата...
Мисля че и това съм писала..гледах с интерес говорещият с кучета. И ми направи впечатление как подхожда към куче, което е неуверено, стресирано и асоциално (по кучешки). НИКОГА такова куче не бива да се гледа в очите или да се върви директно към него. Уважава се неговата естествена защита, която не случайно я има. Той влиза и леко се приближава странично, сякаш не отива при него. Присяда отстрани като гледа в друга посока и не дава никакви признаци че иска да контактува..просто дава възможност на кучето да му се включат сетивата - до помирише, да свикне с присъствието му, да почувства че има някакъв контрол над ситуацията..това може да продължи много пъти, докато по реакциите на кучето той не усети че вече може да осъществи някакъв контакт и то съвсем предпазливо.
Аз не знам дали е правилно или не да се принуждава човек да гледа в очите...но ми се струва, че по този начин се пренебрегват неговите естествени защити по един принудителен начин. Номерът е защитата сама да отпадне когато детето или кучето усети че няма нужда от нея..