Как да помогнем на детето да отслабне?

Според стандартите на моето детство бях дебело дете.
Макар, че като гледам снимките, преценявам, че съм била по-точно "пухкавичка", а възрастните ми казваха "едра", защото на всичко отгоре бях винаги на второ или трето място по височина.В първи клас бях 24кг, което по онова време беше да се чудиш и маеш, защото почти нямаше дете дори и около 20кг.

Живеех с мисълта, че "съм си такава", едва ли не за инвалид се имах.Тренирах, но без особени успехи, на всичко отгоре скъсах сухожилие точно в VІІ клас, когато трябваше и много да уча заради кандидатстване в ЕГ.В гимназията бях вече  не много висока, но по тогавашните стандарти- откровено дебела.При ръст 163 съм стигала до 65-66кг, само че съученичките ми масово бяха 48-50.Никой не ми се подиграваше, ама имаше едни такива- "Да не вземеш да се облечеш в светла рокля за бала, ще те прави още по-дебела" и от сорта.

Да не навлизам в подробности, днес съм с нормално тегло, бих могла и за слаба да мина,кг ми са значително по-малко от ученическите-

Когато бях студентка минах през няколко диети, после пак и в крайна сметка от години без особени усилия поддържам тегло.

Моите правила са следните:
-Това, което не ти е вкусно, няма и особена полза от него.Но е важно да го замениш с подобна храна, а не с коренно различна.Напр. не обичаш картофи- о.к, може да ядеш ориз.Но не и да кажеш- не искам картофена яхния, искам дюнер.
-В храненето следва да има цикличност и съобразяване с природата.Категорично против съм да се ядат ягоди през януари, кайсии през март и т.н.Не случайно във всяка религия има периоди на въздържание от някаква храна- според деня, според сезона и т.н.
-Не познавам човек, който така примира за сладко като мен, просто няма такъв.Но за да се постигне редукция на теглото наистина трябва да мине един по-продължителен период без сладкиши.След това-могат да се въведат, но например пак циклично- само на рожден ден или ако не се издържа- само в неделя и т.н.
-Още за сладкишите- те наистина са като наркотик и при тях важи правилото-"Колкото повече, толкова повече"А периодът на дълго въздържание до известна степен променя и вкуса, просто се забравя за гях.
-Но моят въглехидратен глад е уникален, на моменти прилича на абстиненция.Във всяка една диета човек може да намери нещо много ценно и много свое.За мен това беше диетата на Дюкан.От там се научих да правя диетични палачинки и кексчета от овесени трици.Задоволяват изключително добре
въглехидратния глад и дори от тях се отслабва!Това, което не ми хареса в кексчетата е, че се предлага изкуствен подсладител-замених го с парченце плод- невероятна фантазия се получава!
-
За спорта- ако не ти харесва даден спорт, няма полза от него.По-добре е играта на открито, разходките, плуването, преходите в планината.

-От всички диети, през които съм минала, разбрах, че никак, ама никак не е задължителна сериозната и обилна закуска и нищо диетично няма в нея.Когато организмът се събужда, не е нужно много храна.

-Разделното хранене прави чудеса.Най-вече защото не създава у "диетуващия" чувство за несправедливост.Ядат ти се картофки, но и месце?О.к., днес ще има картофки с краставици за гарнитура, а утре- месце с доматки.

Салатка, салатка и пак салатка- колкото може в по-голямо количество и като начало на всяко хранене.

Горе-долу това е.

А за обидите- всяко дете преминава през тях.Моето е "дребчо", "Ти защо си в първи клас, като си такъв дребен"и т.н. и на него му е тъжно понякога, наслушало се е на дивотии.Обяснява се, че това е въпрос на възпитание и само невъзпитаните си служат с обиди.

П.С.Още нещо се сетих- Децата , а и възрастните понякога търсят в храната вид забавление и развлечение- това също не бива да се допуска!
Храната служи за задоволяване на глада- тя не е развлечение, не е и награда!

Като дете си бях съвсем нормална, че и като студентка.
От един момент нататък обаче нещата тръгнаха на зле....рязко покачване на теглото с 20кг, после връщане към нормални, после пак обратно.

Не споменаваш никъде с какво и как се храни твоето дете, колко двигателна активност има, спорт.
Ако опишеш 1негов ден, с това какво яде (във всеки един час и всяко дребничко нещо дори) ще има много по-добри съвети.
Също дали е в горната граница на нормалното, в границата на наднорменото тегло, или спада вече към затлъстяване.

Kъм настоящия момент, диетолозите изобщо не съветват изключването им. Напротив. В последните години, достатъчно много изследвания обвързаха изкуствените подсладители, рафинираните мазнини, консервантите, оцветителите и т.н. с детското затлъстяване. Съветът основно е, не да бъдат забранени, а да предоставяш домашна алтернатива, естествено с мярка, като по този начин избягваш определени съставки в масовите храни. Домашните бисквити с шоколад или стафиди, например имат 5-6 съставките; купешките - 15-20.

Ще разкажа за моята дъщеря:
В първи клас тежеше около 45 килограма,хранеше се нормално -общо взето здравословно,не ядеше сладко(аз ям един два пъти в месеца шоколад или някоя вафла и може би това ,че никой вкъщи не яде редовно сладко е причината)не пие газирано,тестено най вече в училище,и въпреки това пълнееше.Записах я на народни танци,намерихме заедно в нета диета за подрастващи,която включваше риба,салати и упражнения ,които правех с нея,беше весело ,така се чувстваше добре,беше като игра с мама. Имаха от училище плувно лято като до там отиваше и се връщаше пеша,в края на лятото се записа на бадминтон,почти през цялото време имаше занимания,стана по дисциплинирана.Сега е за 6 клас и е към 50 килограма при ръст 155,по едра е от връстниците си ,но е много стегната,все още ходи и на бадминтон и народни танци.Хапва си сладко понякога,всеки ден яде сладолед ,купува си понякога и дюнер,не съм я спряла от нищо но преди това надълго и нашироко съм обяснявала,какви могат да бъдат последиците от пълен глад до хранене само с дюнери и вафли.Гледахме и четяхме заедно статии за анорексията,за последиците от наднорменото тегло и мисля че при нас тази тактика беше успешна.Без караници и криене на храна.

Никога не съм била дебела, може би пухкава в пубертета - 158 см на 58 кг, обаче майка ми цял живот е била пълничка /не дебела, по-скоро пухкава/ и успя да ми набие такива комплекси за тези 58 кг., че се срамувах да изляза на вън... след 15-16 годишна възраст станах 48 кила и до 40 години си ги поддържах. Преди седмица се качих на кантара и ми стана лошо - 60 килограма... все още не съм дебела - имам дупе, коремче, гърди, но не се намирам за дебела, което значи че в пубертета също не съм била дебела...

Защо го казвам - много ми броеше хапките майка ми, не бях яла хляб с години, сладко и без това не обичам, така че то не ми е проблем, но майка ми все ми повтаряше, колко съм дебела и как съм щяла да стана като нея... не го правете, важно е дори и пухкаво, детето да се чувства добре в собствената си кожа... А останалото не мисля, че е до здравословно и нездравословно хранене, спорт и т.н., а до обмяна на веществата - синът ми е като щека, не спортува, не яде здравословно съвсем определено, обича сладко, въпреки че заради зъбите го ограничавам, обаче е с просто устройство. Щерката е още по-злояда и кльощава... Ще видим като порастнат, въпреки че точно в момента обратното ми е проблем - на сина му се подигравали в училище, че бил кльощав и аз се чудя, как да му обясня, че ако на мен ми викат кльощава ще цъфтя 

Точно това правя и аз. Вкъщи се ядат сурови сладоледи, направени от замразени плодове, ядкови масла и сурово какао. Приготвям сурови бонбони от супер храни и сушени плодове. Дори тортите, които правя са сурови, с минимално количество бързи захари (от фурмите).


О, мале мила... Ужас.

Децата по принцип имат по-бърз метаболизъм от възрастните. Но не е само до "устройство". Какъвто и да е метаболизмът, ако детето приема по 2000 кал на ден и прекарва времето си предимно седейки и лежейки, тлъстини неминуемо ще започнат да се трупат.

Още нещо ми хрумна да добавя...

Понякога при пълните хора не се прави разлика между жажда и глад, затова първо следва да се предложи вода. Едва ако не помогне се предлага храна.

И за разликата между т.нар. крейвинг (глад за конкретно нещо - обикновено солено, мазно или сладко) и истински глад - крейвингът е много силен импулс, но и много кратък, за 10-20 минути с подходящо разсейване минава.

Надявам се това да ти е от полза. 

Като гледам децата по улицата - тази тема е много важна. Жалко, че толкова много хора не осъзнават последиците от това децата им да са с наднормено тегло.

За мен всичко започва от най-ранното детство и създадения навик в много деца да ядат нещо непрестанно. Солети, бисквити, дори ябълки... Важното е нещо да се пъха в устата.

От моя опит с две деца с проблеми в килограмите:
1. Задължителен преглед при лекар и изследвания, за да се изключат причини като диабет.
2. Набляга се на здравословното хранене, а не на ограниченията. Вафлите, чипса и кренвиршите са ВРЕДНА храна. Подобна храна изобщо не се купува и не присъства в кухнята ни. Храната следва да е възмножно най-естествена и близко до първоначалния си вид - зеленчуци и плодове. Никакво пилешко от магазина, което е пълно с хормони на растежа и АБ.
3. Следят се НЕ килограмите на децата, а дали намаляват обиколките на талия, гърди, бедра, бицепси.
4. Спортът е важен, но също е важно какъв е и движението като цяло. Има различни спортове, които вместо да издължат децата ги правят набити и мускулести, развалят формите им като цяло.
5. Добрият сън е изключително важен. Ако детето спи малко, съвсем естествено организмът заменя съня с храна.

Ако децата кажат на дебелото ми дете, че е дебело не се опитвам да шикалкавя за "вътрешната красота". Откровено признавам, че това е така, то го знае, но заедно ще поправим грешката.

Много от децата просто смятат, че не могат да отслабнат и това ги обезсърчава. Ако обаче цялото семейство се насочи към здравословното хранене и движението, без да се влиза в екстремности отслабването ще дойде от самосебе си. 

Много верни неща сте изписали по-горе.

Ще се включа само с две неща:
При децата няма диета, не бива да се изключват групи храни.

Второто е, че лишаването е източник на психологически глад и лакомия.
Пример - майка ми не купуваше сладки неща и газирано ("не си давам парите за боклуци"). Щом излязох от родителския дом, това бяха двете неща, без които моята къща не оставаше. Отне ми години да се наситя на газирано, а със сладкото все още се боря с променлив успех.

Чесно казано май част от хората писали тук никога не са се сблъсквали с този проблем.
Моята племеница беше пухкаво дете. Никога не е яла боклуци. Сестра ми се спукваше да готви здравословно. Беше изпаднала в такива крайности, че непрекъснато караше някаква диета с детето. В училище беше ясно, че е по едра от другите. И естествено имаше подмятания на тази тема. Водеха я на какъв ли не спорт. Само и само да се запали по нещо. И файдата не беше кой знае колко. В дните които оставаше без мама се наяждаше до насита от забранените неща. Спорт така и не захвана. На 14 лятото направи 90 дневна диета и отслабна страшно много. Следващите години винаги внимаваше какво яде. Сега на 18 е като манекенка.
Имам приятелка с пълно мнмченце на 10 години...и тя в същата схема се е вкарала....
Така че като страничен наблюдател...смятам че детето трябва само да осъзнае какво се случва. А иначе спорта трябва да е с родител, както и яденето. Не би трябвало и да се обяснява на детето че това не е проблем - защото лично за мен е. И аз имах такъв момент в детството...на 13 години едно лято баба така хубаво ме охрани че в следващите 2 години все на диети живеех.

Като цяло в къщи не се пият газирани безалкохолни, не се яде бял хляб и много рядко се купуват сладки неща, обикновено вафли, а лятото сладолед. Всяко хранене включва голямо количество зеленчукова салата. Това обаче не помага. Дъщеря ми продължава да качва.  6 години/122 см/30 кг. Самата аз съм с наднормено тегло и цял живот съм на някаква диета. Имам един куп заболявания, включително и инсолинова резистентност, което е предшественика на диабет тип 2. Проблеми с щитовидната жлеза и т.н. Детето за щастие не е болно , но аз съм притеснена. Баща и е с нормално тегло и  силно се надявам неговите гени да надделеят над моите. Не знам какво е решението, тя има страхотен апетит към вредности. Ако позволя би преживявала само на сладолед и фанта. Последната опита на един рожден ден преди няколко месеца и сега постоянно ме кара да и купувам. Не, че не яде плодове и зеленчуци, но предпочита всичко вредно и калорично. Наистина не знам какво е решението. От една страна да не натяквам, че е с наднормено тегло, за да не се комплексира, а от друга да не купувам разните му чипсове, газирани безалкохолни и сладоледи. Говоря, обяснявам, давам себе си за пример постоянно /как защото съм яла много вредни храни сега съм болна и не мога да ям абсолютно нищо сладко и т.н./ и постоянно съм с неприятното усещане, че правя грешка след грешка.

Ако детето се храни сравнително балансирано и има нормална двигателна активност (иначе всички деца обичат боклуци) и пак продължава да пълнее, трябва да се консултирате със специалист. Намерете си помощник и съмишленик в борбата 

Интересно ми е някой посещавал ли е специалист и какви изследвания направи той на детето?

Не мисля, че има разтревожена майка, която да не се е консултирала поне с личния си лекар. Дете, което е пухкаво, а не много дебело не се насочва за хормонални изследвания, а само за диетолог. В хормоните на дете лекарите гледат да не се месят.

"Спрете едикакво си!" като ми каже лекар и губи доверието ми. Ето, направете си един експеримент - изберете кое е ЛЮБИМАТА Ви храна. Ама наистина да я обичате, тя да е във всяка реклама по телевизията, да я има в магазините и другите около Вас да я хрупат често, често. Така! Сега тя Ви е забранена!

Ако горния пример не Ви е ясен - тогава си представете, че от утре минавате на желирани агнешки главички. Да, не са лоши ядат се, полезни са даже. Сутрин, обяд, вечер само желирани главички. Ама колежката била яла праскови, ама били сте на рожден ден, ама хапвало ви се нещо вкусно, нещо любимо ... Няма такива работи!
 
Искам да видя голям, умен човек колко ще изкара така. Искам да видя дали няма да е подтиснат, изнервен и безкрайно немотивран. Ако ставаше така нямаше да има милиони хапчета за отслабване за силните и умни ВЪЗРАСТНИ, нямаше да има дебелариуми и каквото се сетите още.

Когато хванете детето си да краде от хладилника, да крие храна в играчките, да се присламчва на площадката към детето с чипса в ръка, да си купува тайно от Вас лакомства вече сте оплескали положението. Нанесли сте вреда в психиката и бъдещото му самовъзприемане.

Четох, четох, изчетох всичко, което сте писали. Сега, знам, вероятно авторката ще се разсърди, и около 90 процента от писалите тук ще се разсърдят, но аз не виждам толкова децата да имат проблем с яденето и килограмите, а майки, които имат своята история, имат своите страхове и всъщност те самите имат проблем с възприятията и отношението си към храненето, което прехвърлят на децата си, и то при неособено добри резултати. Според мен първо майките трябва да се оправят със себе си, а после да търсят диетолог, психолог и пр. за децата си. Децата са такива, каквито са, но родителят е този, който ги възприема по свой си начин. Оставам с впечатлението, че има фиксиране върху диетата на децата. Ако моята майка постоянно ми брои хапките и глътките, какво ям, защо ям, какво да не ям, едва ли щях да издържа да съм нормален човек, а със сигурност щях да развия или някакво хранително разстройство, или невроза, или нещо друго. Така не се живее, човек да не може да избира какво да сложи в устата си, а майка му да му определя постоянно! Имайте малко уважение към децата си! Оставете ги да дишат! Заемете се със себе си! Ако щете ми се сърдете, мразете ме, замервайте ме с домати, но с начина на мислене, който имате в момента, както и с начина си на действие, повече вредите на децата, отколкото да им помагате!

Защо просто не опитате да оставите децата на спокойствие? Ето, сега е лято, децата не са на училище, няма кой да ги изкушава с боклучава храна, могат да си ядат вкъщи всеки ден и на всяко ядене. Сгответе едно-две или колкото решите яденета, напълнете хладилника с каквото прецените, вземете плодове и зеленчуци, и просто оставете децата! Вижте ги към какво посягат. Дори да започнат да прекаляват с боклуците,колко време мислите, че ще издържат? В един момент все ще им се дояде и супа, и праскова, и филия с масло, и салата. Голяма работа, че изяло едно пакетче чипс, солети, баклава или каквото там ще да е! Не може да изяде кило чипс, нито една тава баклава, нали! Днес ще яде, утре вече няма да му се яде. Когато формирате усещане за дефицит, толкова повече засилвате желанието. И на всичко отгоре това желание не е нарочно, то е интуитивно, защото така сме устроени.

the Дорис, хмм....като виждам в последно време колко компетентни са педиатрите....просто да ти се доплаче.
И какво означава - "В хормоните на дете лекарите гледат да не се месят"??? Нещо не ми стана ясно.
Това, че ще се направят изследвания за каква намеса става въпрос точно?
Или те е страх от това, какво може да излезе?
Изобщо правили ли сте по-задълбочени изследвания на детето, или просто се тюхкаш как е....всъщност какво? пухкаво, пълно, с наднормено тегло, затлъстяло?
Не искаш да пишеш ръст, килограми....ок, добре.
Бях те помолила да опишеш един ден на детето си, от ставането до лягането му.
С какво се храни, колко се движи, какви дейности извършва.
Явно и от това се притесняваш.
Как тогава очакваш адекватни, разумни съвети?

Не можело да издържи на нещо, което дават по ТВ и по рекламите. Ами няма да пускате ТВ, или ще превключвате канала на реклами.
А я си представи, че детето ти е алергично към въпросните боклуци, които се рекламират и поради тези съображения не трябва да ги яде? А не защото примерно се напълнява от тях.
Тогава какво?
Много хора не могат да ядат определени мноооого вкусни неща по една, или друга причина.