Полът никога не е без значение:)
- Публикувана: 9 юли 2013, 15:28 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2014, 00:35 ч.
Мит или истина е, че всеки мъж иска да има момче?
Аз се отвратих ... женска злоба и завист от страна на майка към дъщеря не вярвах, че съществува като понятие... Писанията, от които лъха психопатия и ограничен интелект, вече не коментирам, но ще кажа едно: Пожелавам на всеки родител, независимо от какъв пол е детенцето му, да се гордее с него и детето му да бъде по-добро и успешно от родителите си! Тогава ще се чувстваме най-щастливи и благодарни, че сме се справили... 
Полът никога не е без значение:)
. 
Полът никога не е без значение:)
Това е така, защото всеки баща внушава на сина си, че сега той е господар,
но ще дойде ден, когато синът неизбежно ще поеме престола.
А при жените- ние никога не умираме. Гласът ни живее в главите на следващото
поколение жени. И оттам даваме инструкции.
Франк Хърбърт даже е написал фантастичен роман по темата.
но ще дойде ден, когато синът неизбежно ще поеме престола.
А при жените- ние никога не умираме. Гласът ни живее в главите на следващото
поколение жени. И оттам даваме инструкции.
Франк Хърбърт даже е написал фантастичен роман по темата.
.Не искам да разказвам аз колко случаи на прикрита конкуренция между баща и син съм виждала, а и както споменах - мъжът ми, открито признаващ си, че не иска друг мъж вкъщи, защото ще ревнува, и защото не понасял момченца, дразнели го
. Но, както казах - за един мъж е разбираемо да ръси подобни дивотии, ама жени и майки....не го разбирам. 
Не искам да разказвам аз колко случаи на прикрита конкуренция между баща и син съм виждала ...
Казвате- ограничен, по полов признак.
Знаете ли, за да стигна до този извод, колко смело и безотговорно
преминах доста от начертаните граници за своя пол? А знаете ли каква
цена платих за това?
По-мъдро е човек да отчете ограниченията си и да не ги забравя. Защото
в каквото и общество да живее, колкото и прогресивно да мисли, накрая
реалността ще го застигне.
Имала съм и неограничен, напълно свободен интелект. Но там е работата, че
каквото измисли този интелект е доста неприложимо, защото има едни
по-дълбоки реалности. На вас ви звучат цинично, закостеняло, консервативно- но
съм била либерална и доникъде не стигнах.
Имам повече от добро образование, четене, мислене извън всякакви граници-
и пак уважавам особеностите на пола си. Обратното би било лудост, нездравословно
и стресиращо. Това, че съм жена, диктува как да се храня, спя, движа, дори и
как да мисля, за да не се изнервям.
Много е вредно човек да заживее в света на интелекта и да забрави, че
има и физически свят, в който наистина има ограничения и нарушаването на
тези граници се плаща.
Знаете ли, за да стигна до този извод, колко смело и безотговорно
преминах доста от начертаните граници за своя пол? А знаете ли каква
цена платих за това?
По-мъдро е човек да отчете ограниченията си и да не ги забравя. Защото
в каквото и общество да живее, колкото и прогресивно да мисли, накрая
реалността ще го застигне.
Имала съм и неограничен, напълно свободен интелект. Но там е работата, че
каквото измисли този интелект е доста неприложимо, защото има едни
по-дълбоки реалности. На вас ви звучат цинично, закостеняло, консервативно- но
съм била либерална и доникъде не стигнах.
Имам повече от добро образование, четене, мислене извън всякакви граници-
и пак уважавам особеностите на пола си. Обратното би било лудост, нездравословно
и стресиращо. Това, че съм жена, диктува как да се храня, спя, движа, дори и
как да мисля, за да не се изнервям.
Много е вредно човек да заживее в света на интелекта и да забрави, че
има и физически свят, в който наистина има ограничения и нарушаването на
тези граници се плаща.
Зависи хората на какво ниво са. Някои се карат махленски.
При други конкуренцията е коя има повече постижения, вкл. материални и с мъжете и брака.
Или с децата
При трети- правото Тя да е жената с интуицията. Общо взето не може
да се слушат две женски интуиции. Може би това е базовата борба- ние, жените,
виждаме как би могъл да се развие светът. Но не всяка е на позиция да каже
мнението си и да го реализира.
При други конкуренцията е коя има повече постижения, вкл. материални и с мъжете и брака.
Или с децата
При трети- правото Тя да е жената с интуицията. Общо взето не може
да се слушат две женски интуиции. Може би това е базовата борба- ние, жените,
виждаме как би могъл да се развие светът. Но не всяка е на позиция да каже
мнението си и да го реализира.
Бих била щастлива дъщерите ми да имат двойно и тройно повече постижения от мен. Да имат по-силна интуиция, да разбират живота по-добре от мен....повече деца, повече мъже 
(последното като шега, де, то не е гаранция за щастие)... Тогава ще си умра спокойно. Наистина.
Пак не се сещам за какво да се конкурирам с....дъщерите си
Не, че не съм виждала това, което се мъчиш да разкажеш, но съм го виждала и между бащи и синове, даже в собственото си семейство, отблизо. Така че, пак не е до мъжко чедо или дъщеря, а до хора.
(последното като шега, де, то не е гаранция за щастие)... Тогава ще си умра спокойно. Наистина.Пак не се сещам за какво да се конкурирам с....дъщерите си
Не, че не съм виждала това, което се мъчиш да разкажеш, но съм го виждала и между бащи и синове, даже в собственото си семейство, отблизо. Така че, пак не е до мъжко чедо или дъщеря, а до хора.
Зависи хората на какво ниво са. Някои се карат махленски.
При други конкуренцията е коя има повече постижения, вкл. материални и с мъжете и брака.
Или с децата
При трети- правото Тя да е жената с интуицията. Общо взето не може
да се слушат две женски интуиции. Може би това е базовата борба- ние, жените,
виждаме как би могъл да се развие светът. Но не всяка е на позиция да каже
мнението си и да го реализира.
Ей това главно не мога да го разбера. Коя майка няма да е щастлива и горда от постиженията на дъщеря си? Коя няма да е доволна, че е детето й е материално стабилно и че има щастлив брак? Наистина не го разбирам това...
При други конкуренцията е коя има повече постижения, вкл. материални и с мъжете и брака.
Или с децата
При трети- правото Тя да е жената с интуицията. Общо взето не може
да се слушат две женски интуиции. Може би това е базовата борба- ние, жените,
виждаме как би могъл да се развие светът. Но не всяка е на позиция да каже
мнението си и да го реализира.
Ей това главно не мога да го разбера. Коя майка няма да е щастлива и горда от постиженията на дъщеря си? Коя няма да е доволна, че е детето й е материално стабилно и че има щастлив брак? Наистина не го разбирам това...
Каквито сте си Вие, такива и децата
Колко енциклопедично звучи
Почти като доказана теорема. Само дето не е.
Каквито сте си Вие, такива и децата
Колко енциклопедично звучи
Почти като доказана теорема. Само дето не е.Не искам да разказвам аз колко случаи на прикрита конкуренция между баща и син съм виждала ...
Това определено не е вярно. Не само не е вярно, а направо си е измислено. Пуснах го дори на търсачка в гугъл... Няма такъв лаф. То е нелогично и се оборва от практиката дори. Ако вникнеш малко по-дълбоко в отношенията баща-син, ще разбереш, че на базово ниво там те са на принципа на глутницата вълци с алфа вълк начело. Баща е алфа-вълкът и утвърждава властта и авторитета си над глутницата (простият ги бие и насилва, умният извоюва лидерстовото си с воля и интелект). Няма алфа-вълк, който да иска да е единак. Напротив, колкото по-голяма глутницата, толкова по-мощна и сигурна.
Ей това главно не мога да го разбера. Коя майка няма да е щастлива и горда от постиженията на дъщеря си? Коя няма да е доволна, че е детето й е материално стабилно и че има щастлив брак? Наистина не го разбирам това...
Коя ли? Тя далеч не е една, не са и две. Виж темата "За майките - да се оплачем" и ще ти стане ясно.