МБАЛ Дева Мария, кв. Ветрен, Бургас - тема 13

И аз така! В предродилна раждащата прекарва най-много време, на магарето е само за 10 мин. През това време идват да те проверяват за разкритие, може водата да ти пукнат, ако не е изтекла, мъчиш се, боли си все пак и охкаш..... супер неловко, ако има други хора.
Раждането: Отидох с багажа на тонове, преносвах 3 дена и щях да се моля на Минчев да ме приема. Когато ме видя, ме пита за тонове ли съм, а аз му отговорих:" За всичко"   Той се подсмихна. Гледахме бебето на видеозон, каза ми нормлано раждане и че имам 4-5см разкритие. Попита колко съм родила първото дете, аз му казах 3 570, а той каза, че това няма да е толкова, а по-малко. (Тука се учудих, защото бях качила само 6 кг и всичко на корема!Т.е. бебето трябваше да тежи нормлано) Качихме се горе и  бях напълно сама, беше много хубаво. Една едра и руса, с къдрава коса акушерка искаше да стоя легнала през цялото време на тонове, а аз казах, че искам да вървя, а не да лежа. Тя ме изгледа странно и каза, че ще пита лекаря, дали може да се разхождам ("защото някои раждащи пречели на лекарите да си почиват") Честно казано това малко ме ядоса, когато раждах за първи път там, Ризова водеше раждането, а тя настоя да вървя и тук държали на това..та... малко се изненадах, но Минчев каза "ДА". После исках да седя права до леглото, а тази пак ми каза: А, или вървиш или ти пускам тонове" В крайна сметка ппродължих да си обикалям леглото   Целия екип беше излязъл в коридора и идваха да ме проверяват за разкритие. В 2 ме почнаха болките и към 4 без нещо болката стана много силна. Дойде една друга руса, но никакво внимание не ми обърна. Аз й казах: "Бебето излиза", а таз си седи на стола и пак никакво внимание, аз пак казвам "Бебето излиза, извикайте някого (защото всички бяха в коридора), таз пак никва реакция (Всъщност е разбираемо, понеже много раждащи охкат, пъшкат, викат, искат упойки, ала бала.... и сигурно са свикнали да се оплакват жените...) Ядосах се разбира се, защото имам 2 раждания и двете без гъх да кажа и си познавам организма, а бебето напираше, а таз си помисли явно, че си внушавам) Добре че в този момент влезе Ченешева и ме пита, дали ме напъва, бръкна и каза "Ама тя е готова! Айде моето момиче сега напъвай и си хвани краката към теб, когато ти дойде напъна" Почнах да напъвам и бебето тръгна много бързо да излиза, изведнъж  всички се струпаха около мен, почнаха да викат "Спри, недей, трябва да отидем в родилната зала..."Настана суматоха, облегнах се на Минчев и ме заведоха на магарето и така...за 10 мин изкочи Диана! Всички започнаха да залагат, колко килограма ще е, повечето казваха 2 900, 3 000, а тя излезе 3 550. Тук трябва да кажа, че от първото раждане имах фистулка, защото един конец се беше скъсал след зашиването и очаквах да ме срежат и да ме оправят и всеки път на консултация напомнях на лекаря за епизиотомията, защото се разкъсах от първото раждане, а трябваше Ризова да ме среже. Та..Минчев при приемането ми каза, че съм си била много добре отдолу и нямало да се разкъсам, е тва ме ЗАСТРЕЛЯ ТОТАЛНО (дали го мързеше този човек и досега не мога да си го обясня)! Еее.. пак се разкъсах и то не по същия начин, както очаквах, а по друг(тук малко изпсувах  ) и пак шев и кройка и сега не е като да не съм раждала 2 пъти, но сина на Минчев, както писах в друг пост ме е зашил добре (Щом на 20 ден почнахме с мъжо джиджи-биджи и то без болка, понеже след първото раждане ми трябваха 7 месеца). И така, хем бях ядосана за някои неща, хем бях щастлива (Толкова много ендорофин се беше отделил  )
Изведнъж за 2 дена се напълни цялата болница с раждащи! Търсеха легла, място по стаите, всички лекари бяха повикани, никой не липсваше. По едно време имах чувството, че не бях в болница, направо щеше да се пръсне по шевовете  
  

Ехе, Мирианка, благодаря за разказа 

С Ченешева и аз се запознах последния път като лежах, много добро впечатление ми направи на човек, който си разбира от работата 

Мен като ме приемаха предния път в ДМ разрешиха на мъжа ми да се качи с мен до стаята, предполагам, че и сега като ме приемат ще е така - качва се с мен до стаята да ме види за последно 2 в 1, целувки, прегръдки, аз може и да си порева    че като се знам колко ме е шубе от всякакви интервенции (а после мераци и за други ъпгейди имам  , които не знам как ще станат като ме е страх толкова  )
В никакъв случай не искам никой до мен, предния път голяма грешка направих, че казах, че отивам да раждам. Мъжа ми се държа на положение, колкото и да беше притеснен, обаче майка ми идва и ме гледа все едно ще умирам с едни големи насълзени очи (Душепеев я пусна в предродилна за малко). После колко я мислих, че съм я притеснила, че се е разстроила заради мен. Бях се зарекла следващ пък ако раждам, т.е. сега, да не казвам на никой кога отивам в болницата, обаче то е ясно, че всички ще ме питат за датата при положение, че е секцио и ще е грубо да ги отрежа и да не казвам.
В операционна искам Татарова, тя ме успокоява достатъчно, както и Хубчев и Игнатов, ако имам късмет и Ченешева да е там, супер! Роднини, близки, мъже, майки, долу да ме чакат  .... не мога да ги мисля и тях 

Мирянка, ще ти размахам малко пръст, понеже по едно стечение на обстоятел и аз бях там. Това за разхождането на родилките и преченето на лекарите да си почиват ... не е съвсем така. Има условия. Това дали може или не се определя от лекарите а не от акушерките и те задължително питат преди да разрешат на жената да стане. Има си причини за това.
Всяка жена реагира различно по време на раждане и след това... хормони, какво да се прави. Радвам се, че се възстанови толкова бързо след раждането. Прегръщам те и те чакам за третото 

Записвам се да следя темата с бъдещо януарско бебе. Идеята с лекцията и оглед на място в болницата е чудесна 

TDI,аз пък не казах на никого датата на секциото 
Двамата с половинката отидохме сутринта и едва след като му показаха малкия,той се обади на родата да каже.Нямаше как да им кажа датата,защото това означаваше да се изсипят в болницата,или да побъркат мъж ми по телефона
Не мисли дали е грубо да отрежеш питанките за датата  Важно е на теб да ти е добре 

Абсурд според мен е бащата или каквато и да е рода да стои в предродилна Най-малкото психически ще му дойде в повече Все пак това е едно общо помещение с пъшкащи, охкащи жени , а на 2 крачки в отсрещната зала е "столът на живота"

Мама на Рош, благодаря за съвета    познавам си хората и ще се обидят, че не искам да им кажа датата  

PaperMonster то има едни перденца и реално ако родилката иска може да е с някой от семейството без да смущава останалите родилки, обаче да ме гледа мъжа ми или майка ми, че ме боли (защото раждането си е раждане и си боли някои малко, други много  ), та да ме гледат, че ме боли и да знаят, че нищо не могат да направят, това ще е мъчение за тях и притеснение за мен    по-добре да си пият кафето долу и да ги извикат за "честито"  

И все пак всеки сам си решава, някои са по-спокойни ако мъжът им държи ръката.  

Аз мисля, че присъствието на бащата може да е в родилна, но не и в предродилна зала. така съм запомнила. А и все пак в предродилна нерядко има по няколко мами, не ми се вижда удачно да ми се мотка нечий мъж докато пъшкам и охкам или моя да е там, докато други жени чакат да родят. Ако греша да ме поправи някой!

Апропо, за мен ще е по-добре, самостоятелно да раждам, а не да се налага да спасяват бащата, който ще припадне само като види кръв, поне при мен би се получило така. Като си познавам мъжа не бих настоявала да влиза с мен да раждам. Ще се чувствам по-спокойна, ако е в чакалнята или кафенето.

Моята дружка ,която роди 3 дни след мен , беше с мъжа си ,но тя беше абсолютно сама в предродолна . Каза ,че и е бил голяма помощ , защото малкия беше с голяма глава , а и едричък ,та е имало по-трудни моменти .

Ани, напълно съм съгласна! Лекарите трябва да преценят това, тя пита Минчев! Но думите на тази акушерка бяха, че системите вдигали шум и им пречели, затова по коридорчето се стремях да бъда съвсем безшумна и даже на моменти държах системата, да не шуми с колелцата (е, това беше преди болките). Както и да е, това са бели кахъри  !
Трето, трето.... може и да е станало нещо, че преди дни малко се поувлякохме и сега съм на тръни 
 

Здравейте на всички, как сте днес.
Искам да сподела, че вчера ми се обадиха от Дева Мария да ми кажат, че си имам лична акушерка за бременността. Това е много готино хрумване от страна на болницата. Вече си имаме 2 варианта - хем лекар, хем акушерка ( вече няма да звъним само на лекарите за щяло и нещяло  сега и акушерките ще си патят от нас).
 

Като жена, раждала два пъти с присъствието на мъжа ми и познаваща огромен брой бащи,
които са били на раждането ( тук е изключение да не присъстваш ), ще ви кажа, че не познавам още припаднал баща.
Дори най-страхливите и неможещи да гледат кръв, които все пак присъстваха,
пак не припаднаха. Та...не е чак такъв биг дийл това прословуто присъствие за един мъж.

И аз не виждам какъв е проблемът, един баща да присъства на раждането на детето си. Какво означава "после няма да ме гледал със същите очи" или пък щял да припадне от страх- да бе, да... Моят мъж е бил с мен на всички прегледи, включително и когато ми вземаха влагалищен секрет и то седеше на стола почти срещу мен, е..., ами не му се е променило отношението към мен.

Е взимане на влагалищен секрет ще сравняваме с раждане.