(Био)зеленчукова градина - тема 23

Здравейте и аз имам въпрос за спанака . Трябва ли да се разсажда или само се оскубва където е гъсто . Ето го http://karinavan.snimka.bg/nature/gradinata-2013.736902.31776389
И да попитам за торенето ,че не ми е много ясно .Имам прясна пилешка и заешка тор около една каручка  ,сега ли да я вкарам в градината с прекопаването или през пролетта като засаждам ?
Аз с чесъна се прецаках .Разбрала- не доразбрала ,го набучих още през септември ,после мъжа ми каза ,че на всичкото отгоре бил китайски и нищо нямало да стане   .
Марулките дето сях за разсад не поникнаха на време и си купих готов .Сега ги гледам никнат тук таме .Нещо обърках пак 
Калинки и при нас се появиха на рояци за няколко дни и изчезнаха .

Amica1 ,ние сеем бататите до края на май и ги вадим до 15 октомври ,готови са.
Manandy ,сурови не съм ги опитвала,но приготвени стават много вкусни.
 

veni-vidi, спанака ти изглежда много добре, няма нужда от разсаждане според мен. Това директно със семена ли си го постигнала? Аз се колебая дали да не пробвам директно със семена, без разсаждане, но се боя да не би птичета да го разровят и изкълват семенцата.

Все ми се струва, че прекомерният брой калинки, събрали се да зимуват в близост до градината е добра заявка за успешна биологична борба с листните въшки на следващата година. Не бих се притеснявал, стига разбира се да не се напъхат под възглавницата ми, примерно.

Спанакът едва ли би понесъл пресаждане. Хубаво е да се разрежда, това повишава добива, а пък отскубнатите растения просто се изхвърлят. Е, гледал съм някакви щуротии по магазините като "бейби спанак" на цената на аржентински телешки вайсбрат, ама ми се струва твърде пипкаво за обработка. Бейби спанакът, той вайсбратът е лесен...

Семето на спанака е евтино, както и на морковите и затова не бива да се съжалява за отскубнатите растения. Тези две култури са всред най-чувствителните към сгъстяване от онези, които се засяват директно от семена.

При мен птичките се погрижиха за спанака - изкълваха толкове семена, че сега е доста рехав. Със салатките са се справили на 100%, от 3 вида нямам нито една покарала.

Спанака го сях директно ,но на места не поникна изобщо ,явно и при мен птички са помогнали .След около 2 седмици посях на празнините и поникна на гъсто .Там ще проскуба
Салатките ми са покарали около 20 стръкчета от 2 пакетчета семе ,затова и си купих готови 
Благодаря ви за отговорите   

По въпроса с калинките - мисля, че числеността им по това време зависи от отминалата година... Имало е папкане, пийване и са се навъдили...    Да видим как ще се отрази това на реколтата от въшки догодина...

Ммм даа,
Тая година правих къпано вино. Брах гроздето в дъжда. Щест бидончета  по 120 литра вече се укротиха и тихо пукат - пук пук пук . Горчиво вино...След една седмица ще им пална кибритена клечка да видя укротили ли са се съвсем.Все си мисля че дядо ги запечатваше на 40 - тия ден , знаете ли нещо за това.Точно за сбора, когато Димитров ден беше към 7-ми ноември , искреше старото тракийско питие в калайдисания 10 литров котел  в края на масата и се разнасяше по масата от ръка на ръка в кратуните събиращи килограм. Къкреше на печката тенджерата със пълнените чушки и сърмите  с овче месо .Киселата туршия също беше готова за мезе за греяната ракия. Вреше и вареното овче месо  на големи парчета с моркови , цели обелени картофи,  целина, черен пипер.Истински картофи .Истинско месо. Истинско вино.
Поне 50 кг грозде  висят на весла завързани за сезал и прехвърлени през прътове, смъкнати по-ниско,  че остаряхме и не можем ги качваме на пироните на гредите.
Не съм доволна от сорта на праза. Такув един модерен , дебел , без стъбло , с твърди тъмнозелени  листа , чистиш , чистиш ,а той на листа като в КАУФЛАНД, една педя стъбло . Добре че имах от стария та събрах 2 китки семена от оня крехкия , белия , дръпнеш 2 листа и е обелен с дълго крехко стъбло.
Лозето е орязано и потопено, чака орача да го завие на топло. да поспи, добър плод даде тая година , полага му се почивка на топличко.
Е , щеше да му е добре да му хвърля една пръскачка бордолезов разтвор , ама умора голяма.  
Насадих бодни пръчки където са изчезнали главините. Леле забравих да потопя останалите ми, за някой на когото му трябват , така си стоят на тела. Ама нищо няма да им стане.При грижи ще покарат пролетта ,отрязах им голям запас, така че и след една седмица да ги заровя ще оцелеят. Бодвала съм за бележка в разсада  презимували захвърлени пръчки , обикновени пръчки и са покарвали докато стане разсада.Никнала ми е сама къдрава салатка. Пръкнала ми се е в черния двор мента с дървата от Балкана. Даноне ми опраши джоджена. .
Намерих 5 любенички в тревата. , от тях 2 сложих в киселата туршия , а три ставаха за ядене даже. Попските круши поопадаха.. Пръсках ги само предцъфтежно , та има червейчета
. Дежурните черни скакалци са си дежурни в градината.  . От три двойки синигерчета са оцелели само една двойка. Събират крушови сухи листя и ги трупат в тръбите на асманлъка. Гугутките ми са вече двойка , любопитно надничат от върха на бора. Дебели , тлъстички.
А за калинките и аз ги имах , но си мислех че тая година изпуснах тревата и за това ги има.А то било повсеместно.И сега в лозето излизаха от съвлъка Имам и жълти калинки на черни точици и някакъв тлъст оранжев паяк , и от онези зелените скакалци дето ги довя вятъра от Сахара. Ама дребнички .Преди месец  бяха изостанали рояк лястовички, вероятно второ люпило, неукрепнало.. Преди студовете обаче набързо изчезнаха.
Рано е за чесъна , още от сега ще го наплюе мухата. Който го е насадил  кисна ли го в зелева чорба. Като никне да не забравите на 2-3 листа да го полеете от стрък на стрк с неразредена чорба , може и от киселата туршия.

Нищо не сях предзимно , дано имам късмет на добро време по-късно.
Мананди , да не би сорта на джоджена ти да е нещо сбъркан , та мирише на сено? Аз го измивам , добре изтръсквам водата, чистя , режа , поставям на вестник , покривам с вестник и 2-3 дни разбърквам , ако е много мокро сменям вестниците  че ако не го направя, почернява.
Къде се затри Вес, най после успя ли  да и узреят доматите.Замръзнаха ли вече езерата при нея?  Португалците сигурно берат втора реколта.
Бушката ,под ключ да ври ,значи постоянно да ври силно 10 мин, водата да избликва на панделки между бурканите.Това е много , обезвкусява зеленчуците .Аз имам едно приспособление от соца, с дръжки като на ножици   с дълги пръчки след винта и накрая дъгички които захващат буркана и го вадя от горещата вода. Работи безотказно. Сега си хапнах мариновани червени пиперки , стерилизирани само за капачката, хрускат , вкууусни.
Авосет , Честита собственост!   
Стана дълго като за месец.
.    

 
.

rorik, благодаря!
Ех, аз получих доклад от баща ми за състоянието на къщата и градината - каза, че било много, ама много сухо, дано завчера поне да е поваляло. Каза, че за 40 години не помни орехите да са връзвали толкова много, но с баба успели да съберат само половин касетка нападали - циганите вече събират орехите не само по пътищата, но и по дворовете. От баш мойте си орехи, на новото място, събрал само 6 ореха и ги отделил да ми ги даде зимата. Те като са точно накрая на селото, както ми казва баща ми, бая зор ще видя докато убедя хората, че не са обществена собственост.

Тази седмица май ще ходят да събират дюлите, има и малко грозде. Гроздето беше изненада - на това място преди имаше само едро бяло грозде, но по-миналата зима масово измръзна. Това лято гледам заформили се гроздове, даже едреят, наготвих си аз фруктиерата, ама на - съседът обра, изяде своето бяло грозде, мойта фруктиерата си остана празна, понеже пустото му грозде си стои все тъй зелено, че като за капак, почна да синее.
Баща ми, като ми разказваше, ми вика: "Ее, на дядо ти гроздето най-накрая върза!" - познал сорта, понеже дядо и на него бил дал отдавна. Това грозде ще да е от пръчки, които дядо е боднал при някое от последните си ходения на село. Стана ми мило, защото по това време дядо вече не беше добре и всичко много го болеше - и все пак ни е насадил грозде.

Ето малко снимки:
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/_avocet007/P1120521.jpg
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/_avocet007/P1120530.jpg
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/_avocet008/P1120538.jpg
Райската ябълка е първото от моите дръвчета, което връзва .

И последно, ето една случка, да се посмеете малко ).
Преди да замина за Единбург, аз се уговорих със съседа да ми полива цветята, най-вече хортензиите, понеже те искат повече вода. Аз хортензии вече съм уморила поне 3, но не се отказвам, обяснявам на съседа най-много тях да полива. Разговорът протича така:
 - Тези, тези и тези най-много да ги поливаш.
 - Оо, аз ще забравя какво си ми посочила, дай да сложим по една пръчка да си личи къде са.
 - Хубаво, ще забия по един бамбук до всяка.
 - Ааа, само бамбук не, като се наведа, ще си избода очите! Аз ей сега ще отрежа по някоя клонка от черницата и тях ще сложиш.
След има-няма три часа, десетина тънки клонки от черница ми се подават в ръцете.
 - Да им махна ли листата?
 - Аа, не ги махай, като са с листа, по-лесно ще ги виждам.
 - Добре, ще забия клонка до всяка хортензия, за да знаеш кое да поливаш.
1 месец по-късно баща ми бива посрещнат с :"Еее, голяма суша, на Герганка даже черниците не й се хванаха!" Хортензиите и те по пътя на черниците били тръгнали  .
Ех, да е жив и здрав, че сега той остана пазач на къщата и двора - и наистина полива колкото може - виж мушката не пропуска  .

Това грозде ми прилича на "молдова"или "велика"
Уж молдованско пък масово измръзна и на комшията.
А пък дядото прихващал черници. Има да ти се извинява че не са се хванали.

Миналата година бяха същата напаст, а напролет и през лятото луднах от въшки, какавиди, оси , калинки и гъсеници, плюс големи и малки мравки, обсебили джанката пред къщата.
Вярно, останалите фитарии с други насаждения, нямаха проблеми.

ммм дааа,
Я вижте.
http://-spam009-/%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1% … 0%B8%D0%B0%D0%BB/
Пет на нива , пет на лозе и петнайсе просо жънат.

Мераклии за земя? Грижовници ? Напуснали собствената си, дето маймуните им са съперници за бананите.Ще ни гледат ли земята или ще я опустушат?
Авосет ще си има такива комшии. Или чужденците . То сега кметовете като си купиха някоя и друга локва я заградиха с телена ограда. Нямаме телени огради на държавата , имаме телени огради на нивите си.
А далече в детството ми всичко беше частно.Ширнало се широко поле, овощни градини ,лозя,.Неоградени къщета  с герани, стари орехи с дебела сянка,сливи жетварки,ябълки петровки , край прашния земен път.В клоните им прелетните птички се крият от жегата .Двама пъдари  на цялото поле.Не се знаеше в кой орех спи днес. На никой не му идваше на ума да посегне да откъсне царевичка, доматче,  от съседната  нива , градина .Нямаше пустееща педя земя.Леле , срам ако те види пъдаря и те разнесе из селото.Гръстелниците  дето са се сяли гръсти ,после гледахме зеленчуковите градини. Границата със съседната градина беше тира на лехата, границата между лозята едно разстояние от ред до ред ,в царевицата межда нямаше. Ами бостаните, границата му беше лука.
.Още си спомням 30 лехи. по 30 кофи вода от герана  в гръстелника .. Ле, ле, сега смятам  това са 900  кофи вода  по 10 литра  са 9тона вода .За една вечер и една сутрин се поливаха. .  В горещниците през две- три  вечери.
Ми правили сме го.  А бяхме деца , 8-9 клас сами.Теквало ли му е на някой че може да се удавим в герана?
Земния път в полето с хладната пепел сутрин, която гали босите крака  , с маранята  и пепелянките по обед,  с очибола край пътя, пътеките в гората със свежия дъх на кукуряка и божура , , крешката с ментата, плитчината с топлата вода на Огоста с уханието на чистота от потопените гръсти ,  в която просто лягаш, те омайва , ,брега на Огоста  с върбите и тополите  за следобедната дрямка,  с въдиците  и качамаченото котле и мятащите се мренки привечер, върбовата клонка на която са набучени  изловените беловарки, бабините зъби по пясъчната пътека, със прибягващо закъсняло игриво зайче , след него дългоопашатата лисица която се е събудила огладняла,   на връщане ,  беше на свободните хора , със свободния дух , с отворените очи които го виждаха и му се радваха. . Това не беше оградено с телени мрежи.
Боже , а днес ще има телени огради по нивите.Тая земя трябва да е свободна и за свободни хора.  

rorik, събуждаш в душата ми сладка болка  
Линка не се отваря,но предполагам съдържанието му.
Снощи си говорихме в къщи-ще стане време да аргатуваме на нашенска земя собственост на чужди хора.И децата ни няма да ходят в Англия да берат ягоди,а ще превиват гръб тук ,за да изпращат биологични плодове и зеленчуци на богатите на запад.Но ще са аргати,а не собственици    
Преди години един приятел аргатувал в Гърция ми разказваше как в селото където работел сутрин чорбажиите след като разпределят работата по оранжериите отиват в кафенето да нищят цени и пазари.И с какво уважение се отнасят всички с тях.Ще доживеем ли тук вместо да те одумват,че си бунак,че си търсиш хляба в градината да те уважават?
Единици са тия,които разбирайки,че професията ми е градинар не свиват презрително-съжалително устни.И докато чакаме това да се промени ще се окаже,че земята вече не е наша.
avocett,честито за придобивката и от мен-чудесно е да знаеш,че си имаш свое кътче,в което да шляпаш боса в калта,да можеш да се пресегнеш и да си откъснеш най-вкусния плод и докато го вкусваш да знаеш,че целия останал свят е извън твоята ограда.

И като се събудите от спомените по сладкото детство да си припомним, че не е било точно така. Ето пример от Чудомир - http://chitanka.info/text/14530-solomonov-syd , и други български писатели имат спомени как са късали царевици, краставици и дини от чуждите бостани. Да ровя за още цитати?

Извинявам се, случайно налетях на темата и по погрешка кликнах. Зачетох се да се ориентирам къде съм и ми стана смешно. Детството и младостта са винаги идилични.

Приемам съвети (стига да има кой да ги дава) за кисело зеле без употребата на калиев сорбат...    Миналата година слагах от него, както и корен от хрян... Четох за царевични зърна и подобни, но не смея да го правя така, докато не разбера от кое по колко, кога и защо...