Аз съм човек, живял единствено и само в къщи - като малка в града, после близо до града, после пак обратно в града. Бих казала, че промяната от село към град е малко трудна, от гледна точка на това, че нямам навика абсолютно всичко да заключа! На село само външната врата (порта) заключвам и то няма как да влезе някой през 3 метра, а дори да има - има аларма, камери, пушки и майка ми (хаха).
Сега като възрастен обратно в града, свикнах вече, но ...първоначално никоя врата не заключвах(а още нямахме видео наблюдение) и мъжа ми изтрещяваше с мен, още ме проверява, той е обратно - всичко дори спалнята заключва!
Никой не си позволява да влезе, нямаме циментова ограда в града, вижда се всичко през кованото желязо, спират се хора и ми гледат градинката - но нека, аз нямам какво да крия и не се тревожа, въпреки, че докато строяхме влязоха наркомани и открадната неща, после в началото като заживяхме и нямаше камери, някой е прескочил и взел една детска количка за кукли!?
Надявам се сега с това наблюдение на 360 градуса и улица, нощно, дневно, записващо - да няма такива мераци!
Съседите са ми ужасни от всички страни - стари, завистливи, клюкарещи, но много важно, ако ме дразнят нямам скрупули да им кажа и да се скараме, да влизат не смеят, те едвам поглеждат.
Така, че винаги има начин за справяне с хората.