- Публикувана: 16 юли 2013, 12:01 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2018, 20:25 ч.
Човек да не владее езика си е тъжно, нека затова да се потрудим дружно!
С морфологична категория определеност/неопределеност се постигат смислови отсенки. Предметът може да бъде определен /ако е членуван/ или неопределен /ако е нечленуван/, познат /членуван/ или непознат /нечленуван/. При членуването се постига конкретика, а без членната морфема - универсалност.
Ако във "Война и мир" членуваме, универсалността няма да се загуби /няма да се има предвид конкретна война или конкретен мир/, но ще им се придаде характер на теоретични понятия. Както в изречението "Змията е влечуго." Чисто теоретично са обобщени всички змии /а не конкретна змия/ и са назовани с "влечуго".
Ако във "Война и мир" членуваме, универсалността няма да се загуби /няма да се има предвид конкретна война или конкретен мир/, но ще им се придаде характер на теоретични понятия. Както в изречението "Змията е влечуго." Чисто теоретично са обобщени всички змии /а не конкретна змия/ и са назовани с "влечуго".
"Щастливия принц" на Оскар Уайлд е с кратък член, но тук важи правилото за членуването на прякорите и прозвищата с кратък член.
Няма такова категорично правило за членуване на заглавия, освен в укито. Кажи на Любен Каравелов, че неправилно /според уикито
/ си е назовал повестта "Българи от старо време" вместо "БългариТЕ от старо време"
Няма такова категорично правило за членуване на заглавия, освен в укито. Кажи на Любен Каравелов, че неправилно /според уикито
/ си е назовал повестта "Българи от старо време" вместо "БългариТЕ от старо време"
Членуваната форма е употребена самостоятелно в заглавие на книга, филм и др.под. и не се намира след предлог:
„Прекрасният нов свят“
„Козият рог“
„Сексът и градът“
Но: „По пътя“
И именно защото намирам изключения питам кога и как се употребяват.И аз отворих томче на Елин Пелин и болшинството му разкази не са членувани.
И по повод внука ми-учебниците му са "Човекът и природата" и "Човекът и обществото". Честно казано на мен ми звучи по-добре "Човек и природа",например.
„Прекрасният нов свят“
„Козият рог“
„Сексът и градът“
Но: „По пътя“
И именно защото намирам изключения питам кога и как се употребяват.И аз отворих томче на Елин Пелин и болшинството му разкази не са членувани.
И по повод внука ми-учебниците му са "Човекът и природата" и "Човекът и обществото". Честно казано на мен ми звучи по-добре "Човек и природа",например.
Не те разбирам. Защо изброяваш тези примери, те са коректни. Но нямат общо с "Война и мир". Във "Война и мир" няма членувана форма изобщо.
Горните не са изключения. Те са по цитираното правило.
Горните не са изключения. Те са по цитираното правило.
Да де,няма. Но защо? И кога има-когато авторът реши?
Не те разбирам. Защо изброяваш тези примери, те са коректни. Но нямат общо с "Война и мир". Във "Война и мир" няма членувана форма изобщо.
Горните не са изключения. Те са по цитираното правило.
Горните не са изключения. Те са по цитираното правило.
Без членната морфема (без значение за пълен или кратък член става въпрос) се постига отвлеченост на понятието, а с нея - конкретност, назованият обект става познат.
Е, странен въпрос. Ами избор на автора. Какво му е било в главата, едва ли някой може да знае. Но това няма общо с правилото за пълен и кратък член в заглавие.
Сега разбирам, че ти грешно тълкуваш правилото, коео си прочела. Няма правило заглавието да е членувано. Има правило, ако то е членувано, то членът да е пълен (освен ако не е част от прозвище или прякор).
Сега разбирам, че ти грешно тълкуваш правилото, коео си прочела. Няма правило заглавието да е членувано. Има правило, ако то е членувано, то членът да е пълен (освен ако не е част от прозвище или прякор).
