Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 7

От предходната тема Гаргамела питаше в кой клас е детето на МимаТони.
Тя пише в първия си пост: "забравих да вметна ,че вече е в пети клас".
Голямко е, не е начална степен, но не е проблем при правилен подход и работа да му се помогне и сега. Само че работата следва да е с логопед и психолог, които имат дългогодишна практика точно с деца с дислексия и дефицит на вниманието.
На тези деца без друго им е сложно, а с измисленото квазиобучение от повече от година съвсем ги запратиха в небитието.
За поставянето на диагноза - майката разбра, че и да отиде на комисия, на този етап, още е рано да се притеснява, че детето й ще остане без диплома, както я е заплашил директорът, на който най-вероятно просто не му се разправя с още едно дете със СОП.

Идвам!
Чакам да почнем с ресурсен учител, ще докладвам как е.
Трябва да се консултирам с нея и другите от екипа, за да видя дали да запиша малкия на занималня догодина.

запис

Judy, благодаря, не съм внимавала явно. И моята беше 4-5 клас, като я излових и смених тактиката за учене, до седми влезе в прилични рамки, въпреки дивия пубертет. Но и тя започна много да чете от трети клас, така че компенсираше някои неща от обща култура.

gargamela, колко е голямо сега детето ти? Как се справя нагоре? При моята щерка не е чиста дислексия, има сериозна дискалкулия, симптоми на дисграфия и диспраксия + слаба работна памет, трудна концентрация и бърза уморяемост (ефективна е до 60 минути работа). Проблемите са 99% като описаното от Mymatoni. Обаче миналото лято се пристрасти да чете. Вече сама преравя библиотеката и твърди, че е прочела повечето детски книжки, а те хич не са малко, има няма поне 100 са, половината наследство от моето детство. На приливи и отливи е, често я виждам да вади и започва книги. Казва, че ги чете до край, но пък не може да каже какво е прочела, така че не мога да я изпитам.
За ресурсен не трябва ли да има поне три месеца до края на годината? Поне на мен така ми казаха, когато щерката беше първи клас. Мина процедурата чак март, въпреки че бях подала още декември или януари и я одобриха за ресурсно от втори клас. Тогава аз отказах. Втория път доста по-бързо действаха и започна още в края на първия срок на трети клас. На занималня ходи първите две години, случихме на учител общо взето там пишеше.
Миматони,без диплома няма да остане освен ако не се яви на матурите в 12 клас. Но настоявай да е на количествени оценки, а не с думи "справя се", "не се справя", те закопават. Вече дори деца с качествени оценки влизат в масовите професионални паралелки след 7 клас и в зависимост от проблема може да не са на индивидуално обучение,а дневна форма. За професионалните гимназии вече Държавния квалификационен изпит може да бъде посочен като втори ДЗИ и така да държат два, а не три изпита както беше по-рано - 2 ДЗИ и 1 ДКИ.

Имам един въпрос - ако дете има някаква лека форма на дислексия и  вече е 5 ти клас? Има ли смисъл да бъде диагностицирано толкова късно и това би ли му помогнало по някакъв начин?

Винаги съм се чудела дали дъщеря ми има някакви проблеми в това отношение - не сме задълбавали и не сме търсили по-сериозно мнение, защото точно в периода, в които забелязахме някои съмнителни неща, тя си имаше сериозни здравословни проблеми, които нямат отношение към умственото развитие, но всичките ни усилия бяха насочени към решаването на този проблем. Иначе съм говорила по въпроса с учителки, лекари и даже един логопед, който идваше да ги консултира в предучилищната и всички са ми казвали, че едва ли има някакъв сериозен проблем и дори да има нещо е в някаква лека форма.

Сама прояви интерес и се се научи да разпознава всички цифри и букви - може би към 4. На етапа на сричките -обръщаше буквите в сричката - четеше то, вместо от, ан -вместо на и т.н. На практика не мина през период на сричкуване и до 1 клас не е четяла по никакъв начин. В първи клас, незнайно за мен как се научи да чета много бързо и от дете, което не може да срича дори къси думи, се превърна в детето, което чете най-гладко и бързо.
  С математиката неща не бяха толкова цветущи. Цифрите ги разпознаваше, но трудно се научи да им схваща логиката - трудно вижда редица от числа, трудно смяташе, особено с преминаване - вечно нещо пропуснала, недописала, неразбрала. Числата ги обръщаше по същия начин - вместо 52, пише 25 - особено като ги преписва, но и като смята на момента също. Не сме били много зле в никакъв случай - даже сигурно около и над-средния успех е имала, но определено не е нейното и логиката много й куца. Друг пример за проблем  е,  че не можеше да определя винаги кое какво е от равенството и дори да знае, че множителя се намира като се раздели произведението на другия множител - тя пак не може да реши точно задачата, защото не може да определи множител ли е в случая числото. Всичко това някак на моменти - има моменти, в които решава всичко и смятам, че няма никакви затруднения - след това 2,3 седмици гледа задачите все едно за първи път вижда такива, като минат тези дни - отново зацепва и ги решава - без да е работено допълнително. Все едно хем ги знае нещата, хем нещо трябва да я ориентира в картинката.
Другото, което наблюдавах е, че реално тя има един час горе-долу време на ден, в което е свежа и може да помни нещо, след това колкото и да я занимаваш - само нещата се объркват и утежняват допълнително. Така на практика до 4ти клас по математика бяхме натрупали много, много пропуски. В 5 клас заради онлайн обучението ми се отдаде възможност да поработя с нея сама точно в периодите на деня, в които тя има възможност да помни и тези пропуски ги оправихме - макар й трудно - с много обяснения и нагледни рисунки и схеми.
В момента няма никакви проблеми по български език - пише вярно, нормално четливо, чете много книжки. С разказвателните предмети е добре - даже Историята й е любима. Помни дати, имена, факти - разсъждава за причинно-следствени връзки. Единствено математиката й е по-трудна, макар да смятам, че материала вече го знае на 99 процента. Няма го онзи поглед на човек, който мисли логически, който веднага схваща нещата. Ето сега започнаха да учат геометрични фигури и има много работа с триъгълник, транспортир и все си мисля, че нормално за човек е да схване как точно се слага и работи с триъгълник и транспортир е от 3-4 опита, при нея отне дни наред - но все пак го схвана.

МНого дълго стана, но исках да е пълно. Какво мислите - ще е полезно ли за нея, ако сега почнем да търсим нещо в тази посока. Или вече тя някак сама си е намерила вариант за компенсация ако е имало нещо такова?

Определено има нещо, което се хваща при математиката. Затрудненията в математическото мислене са дискалкулия. Другото, което пишете и има общо с моето дете - времето през което може да работи - около час и това, че днес знае нещо, а след някакъв период сякаш никога не го е знаела навява на мисълта за проблем с паметта.
Ако минете обследване:
-  ще сте наясно има.ли наистина някакъв проблем и какъв точно.
- в случай, че се хване проблем ще имате право да подадете за СОП, което ще даде на детето допълнително време и консултант на НВО в 7-и клас, при Ваше желание може да бъде отпуснат ресурсен. Явно детето макар и по-трудно се справя за сега, което е добре тъй като ще си е на количествени оценяване.
Очаквайте нагоре проблемът с математиката да се задълбочи, когато материалът се усложни, а ще влязат физика и химия, които също имат отношение с математическото мислене. Насочете детето към език или професионална гимназия, с насоченост различна от математиката и нещата ще са наред.

Mama Ru, сега е студентка 3 курс, технологична специалност, с доста математика, физика и химия (кошмарите й от училище 😁), която май избра като предизвикателство. Не е отличничка, в гимназията също не беше, но се справя на съвсем прилично ниво. Все още пише ужасно нечетливо, там и аз имам вина, защото в началните класове я карах да свързва буквите, включително и на английски. Допуска и някои правописни грешки, главно размяна на букви, но не завършва мн.ч. с Й и подобни. С протоколите е като в онзи виц "Пиша бавно, защото знам, че четеш трудно", сега, дистанционно, снима, все едно класифицира исторически архиви - по 5 снимки на страница, увеличено.

Така и не я диагностицирахме документално, въпреки че много се притеснявах дали няма да й направя лоша услуга за НВО.
За щастие, в ежедневието си може да ползва калкулатор. На "дърти" години й се наложи да се справя и с техническо чертане и взе, че се оправи.
Все още чете много, и на телефон, и на хартия, с компанията й играят много скрабъл, диксит и подобни и мисля, че това й помага. Не е овладяла броенето на карти на белот, ама това е бял кахър.

Разпознавам много от признаците в моето дете по отношение на логическото мислене и математиката.  В 11 клас е, доста самостоятелен, в езикова гимназия, но обучението му по математика е изцяло моя грижа и и имам доста  наблюдения. Колкото и да се тръби, че математиката е точна наука, тя си е и абстрактна наука, като прилага абстрактни модели за да отрази количествените характеристики за системи с различни качества. За деца с определен вид мислене като моето, това се оказва неразбираемо. На 5 години смяташе добре за да преброи еднакви обекти и да каже, колко му липсват след като приброи наличните.Без някой да го е учил. Сам си правеше игри да пресмята по колко начина може да получи число до 10, като събере две числа. Сам стигна и до идеята за отрицателните числа. Обаче ,когато започна да учи математика в училище с изрази на хартия и с математическите термини, блокира. Например дълго време не можеше да проумее думата "разлика" в математиката и да я свърже с определената математическа операция. Всеки операнд се приемаше трудно. Но някои по-сложни опреции пък много бързо ги схвана, но не с обяснения, а на някакво интуитивно ниво - като делението и умножението с прехвърляне. Елементарни неща на пръв поглед, като разкриване на скоби му бяпа трудни, но пък някои по-абстрактни неща ги схвана учудващо лесно. Стигам до извода ,че проблемът е в наслагването на абстрактния модел и терминология върху реалния. И причините са  в небалансирания подход при изучаването на предмета, без достатъчно приложни упражнения. Просто лепват една дискалкулия, което всъщност нищо не определя.

Моят син смята лесно изрази. Разбра и хикса с обръщане през равното. Обаче да си преведе текстова задача - забрави.

Изглежда че децата с подобни разстройства са всъщност много повече от диагностицираните официално (особено леките случаи ).
Аз самия задълбочавайки се в тематиката, откривам обяснение за някои мои ,,странности" - въобще различното възприемане на нещата.
Например цифрите си ги представям визуално когато смятам - ,,висят" пред мене във въздуха на ок. половин-един метър и са различно осветени.
Математическите логики изобщо не ги разбирах, сега е почти същото, макар че това ми е работата - пресмятам по мои си начини, особено умножение и % ; В отчаянието си преподавателите ми по математика, ми даваха да науча поне един урок от учебника и тъй като не го разбирам, не успявах.
Иначе разказвателните бяха добре, ако си представях нещата, като картини пред мен.
При боледуването от Ковида и разстройствата в памет и умствени възможности, се появиха постоянни грешки в писането - постоянно разменям местата на буквите, а и ги заменям с други понякога.
При попълването на таблици например, предпочитам да пиша отдясно -наляво и отдолу-нагоре, въобще наобратно, и с наклон наляво.
Някой засегна по-нагоре из темите как се диагностицират възрастни, изглежда че много хора успяват по някакъв начин в уч-ще и така си живеят и по-нататък без особени проблеми.
Незнам как са ме обучавали като малък, но майка ми е била учителка и се занимаваше с мен (с брат ми не беше нужно ). Също знам от леля ми, че като малък съм правел всичко с лявата ръка но са ми забранявали. Явно е имало натиск и в тази посока, но аз не го помня.
Извинявам се за дългия пост, но темата е много интересна и мисля че ме засяга.

+
За мен най-важното, като последицаот установяване на реалния проблем, е това, че резултатите най-често подтикват човек към търсене на решения и работа с проблема, като това води до дълготрайно подобряване на състоянието. А това е най-големият плюс - да се намери правилният подход за работа с детето и то да има по-голям шанс за бъдеща реализация.


Така е.
Понеже за проблема се говори сравнитено от скоро и от скоро се работи по методики за подпомагане на хора стакъв, днес посвета има купища възрастни хора, които са се отказали да търсят решения само защото са били убедени, че имат други дефицити - интелектуални, предимно.
И да, много хора с такива проблеми си живеят и намират начин и за образование, и за работа. Но може да им се помогне да изразят истинския си потенциял. Лично го видях по моето дете, което имаше неимоверни проблеми с четенето, а за писането в началните първи две години ми се струваше, че никога няма да успее.

Така е. Хубаво е да се знае проблема, за да може да се търсят начини да се решава. Но мисля, все още в училищата не са подготвени да помагат.
Моето дете в първи клас също не можеше да пише и да чете. Непрекъснато разменяше букви, изпускаше букви, думи и т.н. Мама беше "Амма" и подобни. Сега на аудиодиктивките допуска по 1,2 грешки. Успя детето, госпожата, аз. Но с математиката е трудно. Логиката, хиксове, числови изрази са ясни.  Обаче делението е невероятна мъка.  А пък сега в училище са заети с тестове за ВО и няма кой да разяснява и помага на децата.

Не разчитайте на училищата. Казвам го с голяма болка. На този етап, поне у нас, това е, според мен, чисто изгубена кауза. Търсете си сами решенията, тук споделяме какви сме открили ние, останалите.