- Публикувана: 16 юли 2013, 12:01 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2018, 20:25 ч.
Човек да не владее езика си е тъжно, нека затова да се потрудим дружно!
Иначе граматиката е като математиката - мисловни упражнения
Не се съмнявам, че е така.
Но къде си видяла ученик да намери примерно лице на трапец, а да не е чувал за формулата? 
Защото с един въпрос като този искат от него именно това. Той не знае що е това трапец, не знае каква е формулата за лицето му, но все пак трябва да го намери. Може да разсъждава над нещо едва когато има някаква основа. Тоест, когато някой си е направил труда да напише в учебника понятието, да го обясни , да даде примери и упражнения. Иначе мисловна гимнастика не може да има.. 
Иначе граматиката е като математиката - мисловни упражнения
Граматиката и правописът са навик и автоматизъм. За мен всички тези теории са абсолютно ненужен баласт в по-голямата си част. Не случайно почти няма възрастен, който да помни разните му там "съставно именно сказуемо", "съставно адвербиално" и какво ли там още беше. Също така синтактичният разбор е абсолютно ненужен за практически цели. За да станат грамотни на децата им трябват упражнения и примери, а не теория за ВУЗ, която те запомнят на принципа на тоалетното казанче (след като мине нуждата дърпаш верижката и всичко изтича).
Иначе граматиката е като математиката - мисловни упражнения
Граматиката и правописът са навик и автоматизъм. За мен всички тези теории са абсолютно ненужен баласт в по-голямата си част. Не случайно почти няма възрастен, който да помни разните му там "съставно именно сказуемо", "съставно адвербиално" и какво ли там още беше. Също така синтактичният разбор е абсолютно ненужен за практически цели. За да станат грамотни на децата им трябват упражнения и примери, а не теория за ВУЗ, която те запомнят на принципа на тоалетното казанче (след като мине нуждата дърпаш верижката и всичко изтича).
Съгласна съм. Но след като завърших училище, за първи път ми се наложи да произнеса думата "дискриминанта" миналата година, когато помагах на дъщеря си по математика
И така е с почти целия материал в гимназията по математика. Практически той е ненужен, освен ако бъдещата ти професия не е свързана с него. Дори си направих опита да попитам електроинженер, много добър в областта си, какво е дискриминанта и той беше забравил Математиката, подобно на граматиката, като че ли се изучава сама за себе си. Много пъти провокира въпроси - е, това за какво ми е да го знам? В решаването на един рационален израз има точно толкова смисъл и безсмислие, колкото в един синтактичен разбор. Както казах, мисловна гимнастика
За мен е порочно и езиците да започват да се изучават от граматиката. Но на учителите така им е по-лесно.
E, за да станеш инженер все пак е нужно да се мине през сериозна математика, дори после да не се използва. Но за голяма част от децата по-сложни неща от квадратно уравнение, синус, косинус, планиметрия и стереометрия са ненужни. Така е и с географията, химията, физиката. Проблемът е, че децата решават какви да станат чак в 12 клас, а тогава е късно да се наваксва. Затова учат всичко.
Но има разлика с литературата. В математиката не можеш да решиш задача, ако не знаеш цялата теория. Но по български език спокойно можеш да пишеш грамотно даже да си забравил какво е глагол и какво е съществително. Затова съм склонна да търпя ненужните знания по научните дисциплини, но по български език ми се струва най-безсмислена теорията. Без да знаеш синтаксис може да станеш и писател, и поет, и журналист в края на краищата.
Но има разлика с литературата. В математиката не можеш да решиш задача, ако не знаеш цялата теория. Но по български език спокойно можеш да пишеш грамотно даже да си забравил какво е глагол и какво е съществително. Затова съм склонна да търпя ненужните знания по научните дисциплини, но по български език ми се струва най-безсмислена теорията. Без да знаеш синтаксис може да станеш и писател, и поет, и журналист в края на краищата.
Винаги съм била убедена, че големите световни автори и поети не са хващали писалките си, преди да научат и на сън да могат да рецитират определенията за литота, мейозис, метонимия и т.н. 
За видовете сложни изречения и дума не следва да се издумва- те са алфата и омегата на всеки език.
Винаги съм обожавала часовете си по БЕЛ и горчиви сълзи роня над катастрофалния материал, който следва да бъде прецапан по предмета от децата днес. Не ми е кисело гроздето, матурата изкарахме с отличен, но като никак не мога да схвана смисъла на 80% от баласта, който трябваше да пренесем и после да изринем скорострелно. Както и пълната липса на опити някой някога у нас да се сети и прокара идеята, че ударението при езика и литературата следва да се постави върху работа с чуждия текст и съставянето на собствен.
За видовете сложни изречения и дума не следва да се издумва- те са алфата и омегата на всеки език.
Винаги съм обожавала часовете си по БЕЛ и горчиви сълзи роня над катастрофалния материал, който следва да бъде прецапан по предмета от децата днес. Не ми е кисело гроздето, матурата изкарахме с отличен, но като никак не мога да схвана смисъла на 80% от баласта, който трябваше да пренесем и после да изринем скорострелно. Както и пълната липса на опити някой някога у нас да се сети и прокара идеята, че ударението при езика и литературата следва да се постави върху работа с чуждия текст и съставянето на собствен.
За видовете сложни изречения и дума не следва да се издумва- те са алфата и омегата на всеки език.
Набеденият за ненужен синтактичен разбор на простото изречение е основата за определяне на видовете сложни съставни и специфичните им пунктуационни особености.
За видовете сложни изречения и дума не следва да се издумва- те са алфата и омегата на всеки език.
Набеденият за ненужен синтактичен разбор на простото изречение е основата за определяне на видовете сложни съставни и специфичните им пунктуационни особености.
И по този начин се доказва твърдата необходимост от синтактичния разбор и от видовете сложни изречения за седмокласника, като теория.
Цитат на: link=topic=729171.msg26456074#msg26456074 date=1382383435
И за мен. Не познавам човек, вкл. нещастен седмокласник, който, когато пише изречения и текстове, да се пита: "Това какво по вид изречение, какъв вид сложно е.", да си отговаря на въпроса и тогава да си слага запетаите и останалите знаци.
Не познавам човек, вкл. нещастен седмокласник, който, когато пише изречения и текстове, да се пита: "Това какво по вид изречение, какъв вид сложно е.", да си отговаря на въпроса и тогава да си слага запетаите и останалите знаци.
Някои поне знаят понятията отваряща и затваряща запетая и търсят границите на простото изречение в състава на сложното - знания и умения, усвоени по време на изучаването на синтактичен дял в 7 клас.
Някои общовалидни правила имат своите изключения, а за това са необходими не само тези знания. Това, че за възрастните нещата са се автоматизирали, особено ако работата им налага да пишат ежедневно, не означава, че седмокласник или абитуриент ще мине метър и без тях. В матурата са залегнали специфични синтактични конструкции, при които няма как да минеш, без да обследваш изречението и да подложиш на анализ неговата структура, а от там да направиш заключения за пунктуационните му особености. Иначе всеки първолак е чувал, че пред "но", "че", "ако", "който", "защото", "когато" се слага запетая. И жив пример за възрастен, който е останал на това ниво.
Цитат
Леле каква дискусия се е завихрила.
Ами вземете за пример самите себе си. Ето аз съм учила френски като дете.
Баба ми учителка по френски учеше деца у дома. През лятото ме включваше в тези групи за да не й преча. Възраст между 4-7 години.
Помня цели фрази. На бизнес среща във Франция - успях да проведа елементарен разговор. Това след 30 години. Никога не съм ползвала този език.
Ангийски - учен в ЕГ. Ползвам ежедневно. Възраст 13-17 годишна. Нямам спомен от допълнение или прилагателно. Когато трябва да помогна на дете с граматиката ми е трудно. Смея да кажа, че се справям чудесно с езика, както и в българският не се замислям за граматика докато говоря.
Немски - учен на курс и частен учител. Възраст 28-32 години. Учен с граматика. Разбирам. Трудно говоря. Опитвам се да подредя правилно изречението преди да го кажа.
Та моя извод. Децата учат със сърцето не с главата. Когато си свикнал с един език и да не си на невероятно граматическо ниво това не те притеснява да го ползваш. Така, че лично за мен всеки час на даден език е един огромен плюс за детето ми.
Ами вземете за пример самите себе си. Ето аз съм учила френски като дете.
Баба ми учителка по френски учеше деца у дома. През лятото ме включваше в тези групи за да не й преча. Възраст между 4-7 години.
Помня цели фрази. На бизнес среща във Франция - успях да проведа елементарен разговор. Това след 30 години. Никога не съм ползвала този език.
Ангийски - учен в ЕГ. Ползвам ежедневно. Възраст 13-17 годишна. Нямам спомен от допълнение или прилагателно. Когато трябва да помогна на дете с граматиката ми е трудно. Смея да кажа, че се справям чудесно с езика, както и в българският не се замислям за граматика докато говоря.
Немски - учен на курс и частен учител. Възраст 28-32 години. Учен с граматика. Разбирам. Трудно говоря. Опитвам се да подредя правилно изречението преди да го кажа.
Та моя извод. Децата учат със сърцето не с главата. Когато си свикнал с един език и да не си на невероятно граматическо ниво това не те притеснява да го ползваш. Така, че лично за мен всеки час на даден език е един огромен плюс за детето ми.
Може ли малко помощ ?
Синоними ли са кълни и проклинай?
Синоним на прокуда ?
Синоними ли са кълни и проклинай?
Синоним на прокуда ?
Някои поне знаят понятията отваряща и затваряща запетая и търсят границите на простото изречение в състава на сложното - знания и умения, усвоени по време на изучаването на синтактичен дял в 7 клас.
Да, за да слагаш запетайки е важно да се усетиш, че имаш сложно изречение. Но не ти трябва да можеш да определиш вида му. Запетайките са все едни и същи.