Частни детски градини - София (7)

  • 64 786
  • 752
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 942
А като остане в градината спокоен ли е или пак плаче?
Ние като тръгнахме на градина сутрин се опитваше да реве, но после казваха, че се е успокоила. И вечер се връщаше щастлива.

# 16
  • София
  • Мнения: 143
запис Whistling

# 17
  • София
  • Мнения: 31 672
А като остане в градината спокоен ли е или пак плаче?
Ние като тръгнахме на градина сутрин се опитваше да реве, но после казваха, че се е успокоила. И вечер се връщаше щастлива.

Спокоен е. Аз съм се връщала да го наблюдавам отдалеч и си играе, скача, няма проблем, но в момента на казване на "ЧАО" е тъжен  Rolling Eyes

п.с. Май въпросът не е към мен  Embarassed

# 18
# 19
  • Мнения: X
Най- много ме притеснява да не би като реве сутрин и вечер иска гушкане, това да е признак, че не се чувства добре там. Нямам възможност да "гледам от далече" и реално не знам какво се случва в градината и когато детето е малко на година, две и не говори нямам шанс да разбера истината. За себе си не мога да преценя до колко плача е нормален ако може да се нарече така и кои са белезите, че нещо не се държат добре с него. Дали това, че всички деца плачат в началото е успокоение за вас?

# 20
  • Мнения: 2 323
Най- много ме притеснява да не би като реве сутрин и вечер иска гушкане, това да е признак, че не се чувства добре там. Нямам възможност да "гледам от далече" и реално не знам какво се случва в градината ...

и мен това ме тормози !

# 21
  • София
  • Мнения: 10 825
Re от Ре, а детето харесваше ли предишната си детска градина? Може би, ако там се е чувствало добре и е имало приятелчета, тази смяна допълнително го стресира.
Какво ви накара да смените детската градина?

# 22
  • Мнения: 2 323
Ами и там отиваше с нежелание "да ходи на градина",но не ревеше като я взимах.Ние там ходихме по- малко от месец.Сменихме я,защото не ми хареса хигиената и самата база. Сега мрънка сутрин и се разплаква като ме види вечер.През деня си играе,малко трудно заспива. Дано да е от това,че още и е непознато и е осъзнала,че всеки ден ще трябва да ходи и да е без мама.Така си мисля аз  Thinking

# 23
  • София
  • Мнения: 10 825
Re от Ре, а възможно ли е след кат е видяла, че "нежеланието да ходи на градина" е довело до смяна на градината (защото може би детенцето ти го е изтълкувало така), сега не прилага още по-твърд подход с идеята, че така пък ще си остане вкъщи с мама? newsm78

# 24
  • Мнения: X
Според мен всичко е възможно, децата са много различни и всяко преживява нещата по свой начин. Факт е обаче, че повечето ми приятелки казват, че децата им плачат на отиване, но после не искат да си тръгват, защото им харесва да си играят с другите деца. Но допускам, че някои са по- привързани към майките си от други.
Re от Ре, защо не поговориш с учителките и директорката, вкрайна сметка работата им е да гледат както децата така и родителите Wink
Ето затова ми харесва видео наблюдението, но не навсякъде го има

# 25
  • София
  • Мнения: 1 814
Не само, че децата са различни, но от значение е и възрастта, на която тръгват. Всички виждаме, че понякога и само за ден може нещо да се промени. И колкото по-малко е хлапето, толкова по-трудно може да се обобщава или прави сравнение с реакциите на другите. Много отдавна го изстрадах това навремето с баткото, че и той тръгна малък (на годинка и два месеца), но помня как се тръшках от ужас, че май само той реве толкова, само той не говори и др.т. недомислици. Като го взимах или оставях, все наблюдавах другите деца и родители и само се сугестирах в идиотски изводи от притеснение. За тогава съм благодарна на майка ми и сестрите в градината, които ми набиваха едно и също: малък е, нужно му е време за адаптация и никой не може да каже точно колко, но детето е добре и ще се справи. Така се справи, че както не обелваше дума, така на петия месец вече беше с прозвище от сестрите "Философа"  Crazy
Ама ми е ясно, че сега, като пусна малката Дзуфла, ще ме тормозят същите неща като Re от Ре . Също бих поговорила с персонала първо - и без това е важно да се изгради впечатление какви хора са (доколкото е възможно, де, но една такава тема все е повод и си е повече, отколкото само наблюдението как посрещат или изпращат децата).

# 26
  • Мнения: 2 323
Нямам представа защо плаче така. Не ми се вярва да е заради сманата на градинка. . Обяснявала съм и ,че сме намерили по-хубава градина с повече играчки ,с люлки и с много тревичка за игра...., че за това я местим.Но все пак не знам какво му е на детето в главата.Иначе всеки ден говоря с педагожката, и по телефона. През деня детето е спокойно,играе си,започна и да хапва (в началото не искаше да яде),спинка,макар и по-трудно да заспива.Последния път като отидох да я взимах ритаха топка навън и я видях как тича и си играе и в момента, в който ме видя  се затича,разрева се и започна да ми обяснява,че днес плакала,защото я боляло коремчето.Така обясняваше,че я боли чак до нас, дори и след като я преоблякох( държеше се за коремчето и мрънкаше). След като се погушкахме на леглото и погледахме детско тя започна да скача,да тича,да "руши" Simple Smile)) Като я попитах боли  ли я още, тя каза, че и минало вече.А по-късно като я попитах боляло ли я е коремче днес изобщо,та ми каза НЕ,не ме боля.Мисля,че търси вниманието и гушкането...три години сме се гледали по 24 ч и сега без мама май и е трудно.

# 27
  • София
  • Мнения: 31 672
Нямате ли възможност да наблюдавате отстрани няколко дена или да се обаждате на учителката по тел., за да питате, как се чувства детето?  newsm78 Знам ли. Ние, когато се вземаме е весел, този плач при вземане е смущаващ  Thinking
Възрастта също има значение, когато е по-голямо детето, то споделя, какво правят, какво му се случва, как се чувства.
Все си мисля, че този труден период при децата ще премине. Търпение му е майката и здрави нерви  Crazy
Понякога имам усещането, че на мен ми е по-трудно, отколкото на него  Tired

# 28
  • Мнения: X
Re от Ре, дай й играчки, кукли повече да ги подреди, да видиш какво прави с тях. Чела съм, че децата играят с играчките или рисуват (ако са по- големи) това което им се случва. т.е. ако някое дете я е ударило или ако наистина нещо я е боляло сигурно ще го покаже и в играта си. Просто я наблюдавай.
Друго, което посъветваха мен е да го води и взима човек към когото детето не е така привързано- дядо, баба, татко. Обикновено бащите са тези, които ходят на работа докато майките са по майчинство и децата са свикнали да се разделят с бащите. Моят син даже и Събота и Неделя като види баща си в коридора му казва "Чауа тати" и го праща да излиза, защото е свикал да се разделя с него и не го преживява тежко, докато мен ако ме види да излизам плаче въпреки, че не го гледам само аз и е свикнал с баби, гледачки и т.н., но майката си е майка и за децата раздялата е тежка.

# 29
  • Мнения: 2 323
Благодаря ви за съветите,ще направя каквото мога, за д амине най-лесно за детето Hug

Общи условия

Активация на акаунт