6 годишните на предучилищна

 

Моренка, да сменя темата и да се обърна към теб с кулинарен въпрос. Имаш ли опит с домашна паста и съответно машинка за такава?

Mooimeiske, паста съм правила, но машинка нямам.

Момичета, ако приемете един съвет от мама на ученичка , която три години сме карали на кратко разстояние, но с кола и втора година се прибира с градски транспорт... Ако разстоянието е приемливо и училището си струва,усилието си заслужава. Прекрасно би било детето да учи на една крачка, но какво ще намери зад тази крачка има голямо значение!

Морена, благодаря!

К-лина, права си, най-близката "крачка" до нас, както писах по-горе, не е за припарване, но и разходка до Горна баня, например, също не ме устройва. При всички положения следва да бъде намерен баланс 

Джиз, като писах за ченгелите имах предвид общо глупостите, които ги карат да учат. Даже примерът ми не беше много уместен, защото по-скоро визирах по-горните класове, където децата вече могат да имат по-задълбочени интереси тук и там, а ги карат буквално да зубрят.

Морена, наистина ли госпожата ви удря децата? Направо не знам какъв съвет да ти дам. Ако е така, нищо чудно атмосферата да е напрегната и детето ти да усеща.
В нашата градина пък бяха наказвали някакво момче с лишение от обяд. Детето много плакало и накрая му дали. Щях да падна от възпитателните им методи

Моята щерка днес се върна в добро настроение и съм доволна. Извеждали са ги навън и са имали свободна игра. Вчера хич не ми стана приятно като разбрах,ч е цял ден са стоели вътре в това хубаво време и изобщо не са имали някакви игри освен 10-минутните междучасия.

Нашето пътуване до училище е около 30-35минути. Това ми е таванът.
Аз много се притеснявам ако се наложи да я местя в друго училище в първи клас. Мотивът ми да я запиша от ПГ беше, че трудно се отпуска на нови места и не искам да отива при деца, които вече се познават.
Тя не плаче и не мрънка, а го трупа в себе си. От първата ни градина чак след една година ми разказа неща, които са били кофти.

Много интересни теми сте захванали 

Имам нужда от съвет. Не знам дали при вас се практикува, но в нашата ПГ в градината, децата си разменят играчки за ден-два. Стандартна процедура, до сега върви успешно. Щерката днес е разменила кукла срещу някаква чантичка, всичко ок, но след градина на детската площадка дирите на чуждата чантичка се изгубват. Може би някой си я е харесал и я е взел, може да е паднала и да не сме я видели. Не знам точната ситуация, но е факт, че чантичката я няма.

Щерката е доста притеснена. Смятам утре да се обадя на майката на другото дете, да обясня ситуацията, да я помоля да ми каже от къде е взета чантата и да ходим на купим нова. Само се надявам въпросната чанта да не е супер любима на другото дете и да стане фал, че не връщаме точно същата.

Абе въобще имате ли други идеи как да се справим със ситуацията? За пръв път се случва и не мога да предвидя реакцията.

Щерката е наясно, че като носи неща в градината и ги дава, всъщност трябва да е готова да не ги види повече. Но не знам каква е инструкцията от другата страна 

Благодаря ви   

О, това е ужас, според мен ако наистина учителката си позволява да удря деца, не й е мястото там. Аз бих преместила детето си при такъв инцидент, независимо дали е с него или с друго дете, защото това не е приемливо въобще, а те ще го възприемат като нещо нормално щом се случва от човека, който би трябвало да им е авторитет. При нас в ДГ ги наказваха да стоят прави, обикновено цялата група заради провинения на някои или пък само децата, които не са слушали, но не сме имали сблъсък с такива "учители". Тук засега не е споделила за нещо, освен забележки, основно към едно момченце, което обаче май също не си поплюва и заплашвало учителката, че "ще каже на тати".
Кремито, предполагам, че ще успеете да намерите същата чанта, то сега повечето неща на пазара са от един тип. Моята госпожица никога не е разменяла играчки, просто не носи там, защото си ги пази много и явно й е въобще неприемливо да се раздели с някоя дори и за ден-два. Което е и проблем, тъй като си пази неща още от бебе, плюшаци, не дава да ги махнем, периодично се сеща за нещо забравено и сме с три пълни коша, ужасно просто...
Защо така, преди години 30-то се водеше образцово училище, а сега май наистина не съм чула добър отзив за него, макар че още е тип "базово" А за 20-то, там също сме извън района и напливът там също е огромен. Нас и в 41 ОУ не ни взеха за ПГ, защото сме с една пряка извън района, а и се замотах с документите, докато се чудех къде да я запиша.
За мен е важно училището да е близо, ние не шофираме и двамата с мъжа ми, а да мъкнеш дете напред -назад с градски транспорт не си е работа.

Зависи от града, квартала....
И за мен мъкненето по транспорт е не друго, а загуба на ценно време. Навремето с голямата, само от градината и ми се е случвало да пътувам час и половина само. Сутрин ни заспиваше на път пък за натам. Но и зависи от свободното време на родителя. Истината е, че точно тогава пътя ни изшждаше времето за допълнителни занимания, а не самото ходене на градина като такова.
Аз шофирам, и когато нямам работа излизам раничко, на педал съм и пак времево не се смогва понякога. Имам късмета да мога да работя от вкъщи обаче, което при наличие на работа се прави, та не е да си тръгвам от работа и кафе да пия-работи се вечер.Т.е. аз при всички положения денем съм в офиса, просто като тръгна по-рано, за да заведа дете някъде, като седна да я чакам или вечерта вкъщи-довършвам нужното, а не, че работя по принцип от вкъщи. Така денят ми става от сутрин от 6, когато ставам, до вечер до 12-1, когато има работа. За щастие тази година поне се дипломирах, че бях и студент. Та исках да кажа, че ако губех и 2-3 часа на ден за път, както бе в миналото-направо щя да се гръмна, или нямаше да видят децата спорт.
Аз съм ЗА близка локация до дома, защото в един момент детето започва самО да ходи, а е все още малко за прекаваници по транспорт. Аз голямата я пускам от миналата година, но със свито сърце. Тази година е напълно самостоятелна (не само за училище, а за всичко, на което ходи) и малко се успокоих, но.....

Здравейте,включвам се да чета темичката,защото догодина мисля да го записвам на предучилищна.Досега сме ходили на ясла само и в момента се гледаме вкъщи.От кога се подават докзментите за предучилищна и трябва да си избереш училище?
Благодаря!

Юлия, здравей!
За подаване на документи за записване, трябва да провериш в избраното у-ще (изборът му е преди това разбира се). Ориентировъчно е някъде март - април, някои у-ща правят и дни на отворени врати.

Мира, с моето не е инцидентът, то е... безпроблемно  . Но да местя... изобщо не виждам къде. Вероятността да попадна от трън та на глог е съвсем реална и много голяма.

____________________________________

Имам една чуденка, та помагайте, моля!
Стр. 8, задачката с мониторите - намирате ли разлика между 1я и 3я и съответно кой от двата е като онзи в квадратчето?!?! 

Благодаря за бързия отговор:) 

Morena, на първия компютър нослето му е обърнато в другата посока. Така че номер 3.

Само един ден съм пропуснала да вляза в темата, а вие сте изписали цял километър дискусия.
Уф, тези училища...
Аз също искам да избера близко училище. В нашия квартал са 4 на прилично разстояние - 2 от тях са с голям наплив и много желани, другите 2 са с не добра слава.
Ние сме най-близо до едно от безславните. Е как да пробия в ОУ-то, което е с добра база, интелигентни и заинтересовани учители, като и на мен не ми достига 1 пряка, за да вляза в графата "с предимство"?! От друга страна си давам сметка, че добрата среда зависи не само от базата, учителите и организацията в училище, но и от това какви деца ще се случат в конкретната година в конкретния клас. Това няма как да го предвидя.
От друга страна пък дали вариантът училище, в което никой не си дава много зор, не е по-приемлив за началните години - за да може детето да не се стресира от излишен и безсмислен натиск, а и да има време да се занимава с допълнителни неща по интереси извън училището. Но тук пак изниква въпросът за това какви ще са децата, какъв ще е учителят в поведението си към тези деца, в опита да ги организира и дисциплинира, и дали изобщо ще има такъв опит или ще е просто една анархия...
Ето това са моите терзания.
И съвсем не съм на мнение, че трябва да свиквам детето със зловещата страна на света отрано понеже така и така щяло да се сблъска с нея по-късно. Ами не се знае дали ще се сблъска! Зловещи страни има много, и вярвам, че много от нас нямат и идея за тях, нито са ги срещали. Не е нужно да опиташ от всичко, за да си качествен и смислен човек. Дори бих казала, че мъдрият избягва доста неща, които иначе съществуват в света...
За мен най-важното е здравето на детето ми - не само физическото, но и психическото! Ако средата го разстройва, не бих се поколебала да му предложа друга. Не подкрепям идеята да го оставя там - да се учи на устойчивост и непукизъм. Всеки човек си е със специфична душа - ако някои души се амбицират от неблагоприятна среда, други се сломяват. Това не прави последните по-малко ценни или способни. Просто са различни души. И за да изградят и калят себе си, е нужно в началните години да виреят в спокойствие и увереност.
Това е моето виждане, придобито чрез личния ми опит и изживявания. Старая се да го прилагам спрямо сина си, а в крайна сметка оставам на Бог да го насочва по добри и безопасни пътища.

Моренка, много е неприятно това с учителката. Първосигнално бих казала, че ако човек посегне веднъж, със сигурност ще повтори, и няма гаранция, че няма да е спрямо моето дете. Но от друга страна знам, че възможностите за преместване са крайни, и наистина не се знае дали на ново място няма да е по-зле... В случая все пак е добре, че не ви засяга съвсем лично, и бихте могли просто да говорите за това поведение - че не е добро, макар и идващо от учител.
Все пак е хубаво, че дъщеря ти споделя с теб тези неща! Моят син се затваря в себе си след по-силно изживяване и аз се чудя как да го науча да ми казва за нещата, за да се освобождава от тях и да търсим заедно решение. Слава Богу досега сме попадали все на прекрасни учители и добри дечица в групите! Но имаше това лято например една конфликтна ситуация с дете в квартала, за която, ако аз не бях станала пряк свидетел, макар и от голямо разстояние, за да се чудя да вярвам ли на ушите си, сигурно нямаше и да разбера...

Търсим златната среда.
Нищо зловещо няма в училище.

Здравейте
Чета ви от известно време.
Да се представя - от Пловдив съм. Малкият ми син Ангел ще стане на 6 години края на ноември. Предучилищна група е в детска градина. Не е особено ученолюбив, не го влечат нито буквите, нито цифрите, а основно се вълнува от компютрите. От един месец посещава спортни танци, които се надявам да възпитат в него дисциплина и организираност.
Догодина ще бъде ученик в Княз Александър I.