6 годишните на предучилищна

А, момичета, гледам яко се стягате за първи клас, избрали ли сте училище вече. Интересуват ме софийските.  Аз се разкъсвам между различни критерии... 

Най-добър вариант ми се струва по-доброто кварталното училище . Струва ми се неприемливо детето да се прекарва през цяла София, за да учи в някое от най-популярните в града. Неудобното при нас е, че по-добрите квартални са и градско-популярни

Morena, няма проблем, нее нужно да го помниш.
От 1ви ноември ще дойде. Бивша учителка в детска градина е. Ще видим какво ще е положението.
Иначе при нас всичко си върви нормално, за това и не пиша. )

Сиси, аз клоня най-вече към това, в което сме ПГ (5то ОУ), като няма такова, което да ми хареса изобщо като се има предвид мнението ми за образователната система.
Иначе, не че сте стягам, никак даже... мисля го, мисля го...ще видим какво ще измисля...
Само книжи и помагала си събирам като срещна препоръки, че то лесно ли е да избереш от цялото избълвано множество... 

Съчуствам ти. 

Междувременно писла и Mooimeiske, та да коментирам...
Абсолютно, но...  Не пътуваме много, но все пак..., защото нашето квартално (на 3мин пеша, по чехли да идеш дето се казва...) пък избщо не популярно (аз бягам от популярните... и от СОУтата), но не ми харесва за съжаление.

О, добре, Мирама.
То и при нас е нормално уж... несъгласна съм с някои неща, то е ясно, че ще има такива, ама ей на дразня се... но пък и не мога (а ми се иска) да го споделя тук, че и учителите са сред нас. 
Ще очаквам впечатления ви на теб и на Калина. 

Училище сме си избрали. Пътуваме сутрин 20 мин. Но няма как.

k_Lina и аз благодаря за помагалото. Ще го купя за лятото, да има какво да прави като и' хрумне че трябва да учи. Днес гледаше как брат и'/ 3 клас/ пише ноти. Та девойката изяви и тя желание, ще купувам утре нотна тетрадка и ще учим как се пишат ноти и ключа сол.

Девойката си има ухажор и днес го е рекетирала 1 лв. за гривна.  Четох лекция ,че не може така. Парите на детето са били за следобяд. Казвам аз, че момчето ще седи гладно и жадно за да има тя гривна.    Утре ще връщаме парите.

   Много ми е приятно да ви чета!!!  Страхотни сладурковци са малките!      А това е едно, лесно и интересно ,есенно занимание за дечицата!       http://www.utro.bg/style/?p=12015

Много хубаво предложение, Ру, благодаря! Ама и ние обичаме да четем, та сподели и ти нещо за вас де.

Ох, Вела, как ме разсмя твоята девойка... скица... 

Ох, Морена тя е голяма маймуна. Миналата година в детската градина си имаше и там ухажор. Беше му се разсърдила ,че за Св. Валентин не и  подарил нищо.  След като младежа и подари магнитче с надпис по случая пак му разреши да и бъде  "гадже". Направо се плаша като порасне какво ще бъде.

Ру благодаря за линка. Още утре ще го направим.

Morena, нямам нищо против.
Вела, голяма скица е дъщеря ти и много напред с материала  Моята май още не е чувала за гаджета  

Soleil*,
прочетох скрития ти текст.
Голямата ми дъщеря (която си е още малка), аз, всички около мен всъщност пишат смесено. Т.е. "р" не е ръкописно, но "и" например е. Когато тя беше в 1 клас повторенията дори не съм ги забелязала, значи не са тоооолкова много. Предполагам е до учител, който задава различен обем писане на ченгели и букви. При нас не пишат много, или просто според мен не е много, то и всеки човек си има различен праг за много и малко. Реално те просто учат ръкописните, учат да пишат, когато станат стабилни в писанието (2-3-4 клас) всеки си докарва негов си почерк. Никой не следи за това после, не се притеснявай. Проектните начинания обаче просто много малко залягат в системата на обучение като такава и пак не заради учителя. Материалът така е поднесен, че често няма време за затвърждаване на наученото (именно под формата на проект, групов или индивидуален). Това много хора са намерили как да го компенсират, като децата им участват на различни други места в подобни неща. Да, не в училище. Но все е нещо.
Като цяло 1-4 клас е идилия, ако се попадне на учител, който успее (умишлено пиша успее, не умее!!!) да овладее класа си. Това е процес и в него има обаче много участници и далеч не всичко зависи от самия учител. Понякога децата може да са прекрасни, но родителите да спъват процеса (достатъчно е един0двама да има), понякога има проблемни деца, понякога има проблемни колеги или директор, много са нещата, от които зависи. Минала съм през няколко варианта от тези. За това си знам сега за дребна.
Какво толкова пишат днес? Два реда чертичка с точка. Утре ще пишат два реда друго. Не всеки ден пишат, домашни нямат. Често творят. Но и често в тишина дописват нещо. Т.е. наблюдавам една златна среда за сега, която ми допада. Моето дете не блести с невероятни данни, научава се постепенно, като масата деца, не чете, не смята, но затова е в училище-всичко по реда си и ще се научи. Няма споделено от учителите и, че не се справя, говорим всеки ден (аз държа на такъв контакт и съм против воденето/прибирането на малки деца от баби и пра-баби, защото по трасето се губи или пречупва информация). Отделно знам, че не около моето дете се върти света и работим и в тази посока. Аз вкъщи не я карам да ми демонстрира какво е учила, за нея е досадно. Реално знам какво знае от тетрадките, които виждам и ми показват учителките и. Всичко е ок за възрастта и материала.
За училище не мисля, защото тя Е в училище. Имам моите доводи да е там,и да е там от малка. Не е лишена от детство, както писах, не се различава от детско-градинските, даже бих казала, че е в пъти по-добре. Индивидуално е.
Наблюдавам едни първокласници сега, и миналата година, родителите им много ахкаха и охкаха. Ах, ама колко е чувствителна, ох, ама как ги товарят, ех, ама как ще се справят, голямо тюх и вай е. Внушават на децата това, после очакват различно поведение. Не става така.
И така, без особено въпроси, главоблъсканици, драми  и дилеми аз съм си пуснала детето в системата още миналата година. Да, не одобрявам някои неща и то не за сега, за ПГ ами за 3-4 клас( за на горе да не коментирам). Обаче по света също е така-системи различни, не всички са доволни от всичко. Който има липси, има избора и свободата да компенсира. Има много места вече, където едно дете може да се развива по подходящ за него начин. Аз съм намерила за моите деца такова място, което допълва, или тушира, според нуждата моментната.

Аха, разбрах те, Soleil* и споделям напълно написаното от теб.  



Не е съвсем отпусната щерката, в повечето случаи с поплакване се разделяме. От сряда мечтае за уикенда.  
Добре, че следващия петък е почивен.
И Гушкан е далече от темата за гаджетата за сега.

Jizz, би ли споделила въпросното място/вариант, моля?!

Много благодаря за отзивите за рисунките на моето гардже. Тя много обича да рисува и дори ходи миналата пролет за два месеца и половина на курс в едно читалище, за съжаление сега със следобедната смяна в училище не може да го посещава и търсим друг вариант, но нещо никъде няма сутрешни занимания.
Това все едно аз съм го писала, като и аз смятам, че най-добър вариант е близко училище и по-важно е да попаднеш на добър начален учител. За съжаление сме в един район с Mooimeiske, близките училища се водят от елитните, мъкнат се деца през цяла София, за да учат в тях и съответно не се знае дали ще ни приемат в района и няма да се наложи да пътуваме.
Вела, сладуранка ти е малката, очевидно е чаровница. Ние също нямаме опит с гаджета. Миналата година й беше казало едно момченце в детската, че я харесва, но тя го споделила само с баща си, като каза, че това били нейни "личностни работи". В училище май няма такива тръпки още, ама са и малко момчета / 5-6/, а всичките с глава и нещо по-ниски.

Морена, това място не е за учене. Те спортуват. Голямата там разтоварва, намира убежище, различни приятели и различна среда. Получава стимул да учи например в момента, въпреки системата.  Малката получава дисциплина, пример, забавление и усещането, че не всичко е училище под форма на класна стая.
И двете не на последно място получават един тонус, здраве, усещане за лекота и жажда за движение. Отпочинал мозък учи по-лесно.
Това е за моите деца, за други това би било крайно неподходящо и би натоварвало.
Като пример за натоварване мога да дам и ходенето на Британика навремето-детето не успя да вникне в начина на учене там и въпреки, че принципно искаше-нито и се получаваше, нито научаваше, само тичане и нерви беше...На други ходенето там се отразяваше перфектно.
Всеки трябва да намери за своето дете начина и мястото.

Понеже това е една от книжките, които изчетохме най-бързо и с желание, не мога да се въздържа да споделя разсъждението на моя син след доста време видимо обмисляне: " Е и аз съм на пет и Емил е на пет, ама да си навреш главата в супника е много глупаво! " След всяка глава ми казваше, че той така не правел, голямо асоцииране падна,... не че няма защо де.

Ще правите ли коледни календари?
Тази година дребния сам се сети и понеже тогава бяхме на вълна детски атлас, решихме да е по-нестандартен - карта на света с 24 характерни обекта. Сега оцветява ролки и кутии като луд, да правим сгради от тях, но май някои обекти ще присъстват само със знаменце . Идеята ми е задачките и подаръците да са тематични, колко ще се справя ще видим.

Относно хоумскулването - колкото и да не ни харесват някои неща в системата, децата в училище се сблъскват с много други не по-маловажни неща от знанията, с които трябва да се научат да се справят: недрожелателни съученици, лидери, работа в колектив, понякога и разочарование от авторитети в лицето на учителките. Всичко това са неща, с които ще се сблъскват в живота и трябва да се научат на тях.

Уж не съм вятърничава майка, а чак ме хваща срам от задълбочения анализ на нуждите на децата ви и недостатъците на системата .
Аз все си мисля, че ако средата вкъщи е качествена, детето има всички шансове да израстне умно и толерантно, въпреки системата.
Не съм мислила, изключая повърхностно зачитане на информация, относно алтернативни методи на обучение и възпитание, за които се изискват допълнителни средства. За мен есенцията е в родителския пример, а на онова което детето получава от вън, не възлагам почти никакви надежди. Голямото предизвикателство пред мен като родител е да успея за възпитам детето по начин, който ще му помогне да се разграничи от чалга-масата /обобщено казано/, но и едновременно с това да не се чувства аутсайдер, заради това че е отговорна личност. Според мен възпитанието в отговорност е в основата на всичко.