Michael Jackson's Neverland - Once Upon a Time

THE EVENT HORIZON – “SYNCLAVIER, MUSIC AND MICHAEL JACKSON” PART 3
Световното турне Bad
Толкова много случки/преживявания имаше по време на тура, че ако тръгна да пиша за всички, ще стане цяла книга. Мога да разделя турнето на 3 основни части:
-репетициите ;
-самото турне обхващащо Япония, Австралия, Америка и Европа;
-периода непосредствено след турнето.
Ще споделя за някои преживявания в тези три периода. Няма да обсъждам политически и  бизнес аспекти на турнето. Заради многото информация, ще пиша в 2 части. Този месец ще споделя за репетициите. А следващия месец- за турнето и няколко допълнителни неща, който ми се случиха скоро след края на турнето. Да започнем.....

Репетициите

Телефоните започнаха да звънят. Всички които работеха с Майкъл започнаха да се питат какво става. Скоро стана ясно че Майкъл и Франк са основали компания TTC Touring, която ще се занимава с всичко нужно за турнето. На база предишни разговори с Майкъл, предположих че ще продължа работата, която вършех в студиото и на самото турне – off stage. Но за някои хора от   TTC, моето участие в турнето бе под въпрос.

Един следобед в Westlake(още записвахме), директно питах Майкъл за моето участие. Попитах го дали иска да свиря на турнето. Каза ми “да”. Попитах го на какво иска да свиря и ми отговори -”на китара и Synclavier”. След това го попитах дали ще свиря на сцената и отговора бе “да”. Попита ме за  Synclavier. Тъй като той бе толкова важен инструмент за албума Bad, Майкъл искаше да го използва на живо. Искаше звука на  шоуто да бъде максимално близо до този от студийния запис. Каза че хората слушат албума и после като отидат на концерт очакват да чуят песните по същия начин както звучат в албума. Така че използването на  Synclavier на живо по време на турнето бе важен момент.

Майкъл ме попита дали инструмента ще може да работи постоянно и надеждно по време на цялото турне. Отговорих му , че ако изпълни нужните неща, които ще му кажа, няма да има проблем.  Трябваше да наемем надежден инженер от компанията на Synclavier, който да го поддържа във форма на турнето. Бяха нужни и допълнителни backup системи и чисто климатизирано помещение за предпазване на основния процесор на машината от мръсотия, дъжд и топлина. Майкъл искаше по време на тура да ползва машината и при/за записване на нови песни. Казах му че можем да вземем един Synclavier и да е в моята хотелска стая и той ще може да идва и да го ползва. Той се въодушеви и каза “Нека да го направим!”

Уведомих хората в TTC какво иска Майкъл относно Synclavier. Те се разочароваха, защото това бе много допълнителна работа а и носене на Synclavier на турне не бе правено до тогава. Но така или иначе Майкъл бе наредил така и трябваше да се изпълни. Посочих им Mitch Marcoulier за инженер на Synclavier – той работеше в NED- фирмата от която бе машината.

Аз се обадих на Мич, обясних му ситуацията и той се съгласи. Казах му че той трябва да се обади в TTC, тъй като от етична гледна точка TTC не можеха да му звъннат директно заради конфликт на интереси. Мич каза в NED че той трябва да пътува с машината им на тура за да са сигурни че ще се представи на ниво на такава “голяма сцена” и толкова доходоносна ситуация. Всички бяха съгласни и доволни и така Мич стана част от техническия екип на турнето.

Следващата задача бе да се прецени от какво точно ще се нуждае Synclavier-системата. Предвид музиката и как ползвам системата по време на шоуто , реших че са нужни 2 напълно заредени  Synclavier на сцената с  Synclavier Direct to Disk recording system. Също така цяла  Synclavier под формата на резервни части и допълнителни хард-дискове в случай че възникне проблем. Това щеше да струва допълнително 1 400 000 долара! Само Майкъл Джаксън можеше да си го позволи- такава звукозаписна система на световно турне. Плюс и другия  Synclavier в моята хотелска стая със съответните технически допълнения, тон-колони, електрическата ми китара и ефекти.

Най -много се притеснявах за свиренето на живо на  Synclavier. Аз свиря на китара но не и на клавиши. Трябваше да търся най-новите технологии позволяващи на китарист, да свири с техниката на китарист, на инструмент така че надеждно да подаде нужната дигитална информация за задействане на Synclavier. Опитах всичко. Накрая се спрях на инструмент наречен SynthAxe. След 5 минутно свирене на него бях сигурен, че ми е нужен именно той. Още 12 000 долара! Купих си един за мене и 2 купиха TTC за тура.Сега само ми остана да се науча да свиря на него в оставащите няколко седмици!

В същото време бяха започнали прослушвания за оркестъра на тура. Провеждаха се в Leeds Rehearsal space in North Hollywood, California. Там имаше всичкото нужно музикално оборудване. Отговорник бе Rory Kaplin. Той стана и един от музикантите на клавишни на тура. Рори бе свирил и с братята Джаксън и на турнето им Victory. Майкъл не присъстваше на тези прослушвания. Правеха се видеозаписи и му се пращаха вечер. Нямаше много оставащо до тура време, така че списъка музиканти бързо бе стеснен до професионално препоръчани . Майкъл искаше жена-китарист с руса коса за визията, която  имаше за оркестъра си. Обърнаха се към The Guitar Institute of Technology (GIT). Първо казаха че ще пратят на прослушването най-добрите си 5 студентки. Заради недостига на време TTC директно изискаха само 1- най-добрата.

Случи се че бях в Leeds когато се появи Jennifer Batten на прослушването. Тя бе преподавател в GIT. Засякохме се на входа, попита ме накъде да се насочи. Носеше си китарата. Не ми приличаше на рок-звезда а по-скоро на интровертна библиотекарка. Посочих ѝ сцената. До колкото помня Рори също бе тогава. Jennifer попита какво трябва да изпълни, ние ѝ казахме каквото тя иска. Изсвири солото на Eddie Van Halen в Beat It перфектно без съпровод! Паднахме на земята! Същата вечер у Майкъл гледахме видеозаписа. Казах му че тя е наистина добра и че трябва да я прослуша! Той гледаше , много се въодушеви и каза “Wow! Наистина е добра но трябва да направим нещо с външния ѝ вид!” Всички се засмяхме. Веднага бе приета в оркестъра.

Следваше избора на баси. Don Boyette! Той бе свирил с много хора, вкл. The Pointer Sisters и току що бе завършил турне с Lionel Richie. Чудесен музикант и външен вид и веднага на борда!

Имаше много кийбордисти на прослушванията но Майкъл настояваше за Greg Phillinganes. Той бе свирил на някои от песните в студиото на записите на албума и бе работил с Майкъл много години. Не знам защо изобщо се поведе прослушване за кийбордисти. Той бе последния музикант, който се присъедини към бенда.

Изглежда плана е бил да ползваме на барабани Jonathan Moffett и David Williams на китара тъй като  са били на турнето Victory. Проблема бе,  че и двамата бяха на турне с Мадона в това време. Нейния тур щеше да свърши скоро и щеше да има 2 седмици за сработването им с бенда. За репетициите ни трябваха техни заместници. Ricky Lawson бе докаран на барабани. Той също идваше от турнето на Lionel Richie като Don Boyette, така че те вече добре свиреха заедно. Ricky искаше малко почивка от турнета и се бе съгласил на тази работа по заместване, докато се появи предварителния титуляр  Jonathan Moffett. Оказа се че Ricky и  Greg са от Detroit Michigan и бяха свирили не малко заедно. На мен ми се стори интересен този факт, защото и аз съм от Michigan и съм живял в  Detroit.

Студийния китарист от Лос Анжелис  Paul Jackson, Jr. бе поканен да запълни позицията за репетициите но отказа. Той препоръча Jon Clark. Доколкото си спомням,  Jon поработваше в  звукозаписна компания. Когато му се обадили,  Jon се съгласил на секундата, въпреки че ставаше въпрос за временен ангажимент.