Michael Jackson's Neverland - Once Upon a Time

Ако трябваше да свиря на китара, щях да имам нужда от a guitar system, така че TTC закупи 2 Mesa Boogie amps and speakers. Бързо се усетих, че моята работа  ще бъде много натоварваща за the SynthAxe и the Synclavier.. Имахме много малко време за събиране, сглобяване и учене на музиката. Реших че моето свирене на китара не е необходимо след като имахме 2 добри китаристи вече. Така че аз се фокусирах изцяло в/у свиренето на SynthAxe и Synclavier.

Към този момент бенда се състоеше от мен, Greg Phillinganes, Rory Kaplan, Ricky Lawson, Jennifer Batten, Don Boyette и Jon Clark. Бяхме готови да започнем репетициите на бенда!
Всеки ден звука ставаше все по-добър. Ние самите бяхме впечатлени колко добре свирим заедно и колко добър бе звука!

В същото време Мадона удължи турнето си. Нямаше да свърши докато ние щяхме да сме насред тура в Япония! Определено се появи проблем. Нашия технически и изпълнителен интегритет нямаше как да са лесни за бързо  вписване на чаканите Jonathan Moffet и David Williams, със съвсем малко или въобще без репетиции. Освен това оркестъра звучеше страхотно в състава който беше! Дори  Ricky размисли и реши че иска да направи турнето! Направихме си събрание и всички се съгласихме че това ще бъде Бенда!
Решихме че трябва да кажем на Майкъл и Франк това си мнение. Greg, Rory и аз се срещнахме с тях двамата. Обяснихме че никак няма да е лесно да се интегрират други музиканти тепърва при всичката сложна техника която ползваме. Освен това друг барабанист и китарист биха променили базовия звук на бенда, а той бе страхотен към момента. Обяснихме на Майкъл че сегашния състав според нас трябва да остане такъв какъвто е и той се съгласи. Той бе на мнение че бенда звучеше страхотно както е! Франк също нямаше възражения, защото той вече бе разочарован от преговорите с Jonathan и David за по-високо заплащане. Така че бе решено! Сегашния състав остава за тура! Съобщихме новината на останалите, Ricky бе много доволен! Jon Clark се просълзи! Той нямаше идея че ще стане постоянен член на бенда! Бе извън себе си от радост!

Следва... сценичните репетиции!

Те щяха да са на най-голямата сцена на the Universal Studio в ЛА. Това са репетициите където се изпипва всичко.....музикалните аранжименти, вокалите, звуците, хореографията, преобличания, пиротехниката!
На първата репетиция бях на SynthAxe когато Майкъл влезе и я видя за първи път. Мислех че ще му изкочат очите в момента! Каза: “ Wow! От къде го взе това!” Отговорих: “Имам си начини.” с усмивка. Веднага той поиска няколко модерно изглеждащи китари от склада на Victory турнето. Jennifer и Jon ги пробваха но отказаха дипломатично  да ги ползват, защото бе твърде тежко да се свири на тях.
Всеки ден имаше ново-пристигащи. Появиха се за първи път и беквокалистите...Kevin Dorsey, Dorian Holley, Darryl Phinnessee и Sheryl Crow.
Бенда имаше дълги часове работа по време на тези репетиции. Изсвирвахме 2+часовото шоу 3 пъти на ден. Вечер настройвахме екипировката със съответните появили се допълнения или промени на песните по искане на Майкъл. Ако помня правилно, пристигахме в 10 ч преди обед и работехме до 1ч след полунощ всеки ден.
Майкъл отиваше да  репетира с танцьорите на друго място , когато ние завършвахме със свиренето на шоуто за деня.
Още персонал се появи. Техници за осветлението. Накрая бе наета компания занимаваща се с менажиране на тур-продукции. Казваше се Nocturne Productions, оглавявана от Benny Collins. Те се появиха и започнаха да ръководят по армейски, като военни и не бяха забавни.
За звуковите системи бе наета компанията Clair Bros., дойдоха с огромни звукови системи, който изглежда че ставаха все по-големи с напредването на репетициите.
Майкъл реши да изчака издаването на самия албум "Bad" и да направи много от песните от албума на тура а в това време вместо тях ние работехме много в/у старите песни и след това по-късно, щяхме да добавим новите песни. Реши да направи  “I Just Can’t Stop Loving You” и “Bad” , тъй като това щяха да са двата първи пуснати сингли от албума “Bad”. Реши също така да направи “Thriller” за първи път! За “Thriller” трябваше да се върна към стари записи за да взема звуците и  изпълненията на отделните музикални инструменти, като екзотичните перкусии. Трябваше да се снабдя и с класическото интро на Vincent Price! Всичко това бе качено на Synclavier.

Интересна история за изпълнението на "Thriller":
Майкъл ми каза че получил много на брой негативни реакции при първоначалното пускане на тази песен от неговата църква. Казали че песента е дяволско творение и че при никакви обстоятелства не трябва да я изпълнява на живо. Майкъл ми каза , че не разбрал тяхната реакция. Нямал никакви зли или дяволски намерения с тази песен. Каза че е просто детско забавление.... като Halloween, не нещо сериозно. Но натиска от църквата му бил толкова голям, че той се съгласил да не я поставя на живо. Прескачайки напред във времето ….докато записвахме "Bad", Майкъл реши да напусне тази църква. Той все още вярвал в основните неща на които учи тази църква – да бъдеш добър, да помагаш на другите, но каза че се чувства подтиснат творчески и е решил да напусне. Сигуресен съм,  че това не бе лесно взето решение. Но сега за първи път, той щеше да изпълнява "Thriller" на живо напълно- с хореография, костюми и дори превръщайки се самия той във върколак! YAY!!!

Списъка песни стана окончателен и включваше:
Wanna Be Startin’ Somethin’, Things I Do For You, Off The Wall, Human Nature, Heartbreak Hotel, She’s Out Of My Life, Jackson 5 Medley (I Want You Back, The Love You Save, I’ll Be There), Rock With You, You Are My Lovely One, Working Day And Night, Beat It, Billie Jean, Shake Your Body (Down To The Ground), Thriller, I Just Can’t Stop Loving You, Bad.

Между ежедневните ни репетиции на свирения на концерта се случваше да пробваме сценични тоалети. Така за първи път срещнах основния дизайнер на облекла на Майкъл- Michael Bush. За прическите и грима отговаряше Karen Faye.

С наближаването на крайния срок, когато трябваше да отпътуваме за Япония за началото на първия етап от турнето, все повече и повече неща имаше за вършене. Едно от важните неща бяха  пътните визи и паспорти на бенда. Както помня, може би оставаше около седмица до заминаването за Япония. И аз се чудех как ще получим толкова бързо цялата документация-визи, паспорти. Тогава разбрах колко много влияние има Майкъл. Каза ни се да отидем заедно в имиграционната служба на ЛА. Снимаха ни. Казаха ни да изчакаме пред една  стая. Ще ни викат един по един и трябва само бързо да влезем в стаята без да гледаме/да се вглеждаме в  някой. След 15-ина минути си чух името. Както бях инструктиран влязох в стаята. Там служителя ми провери личните данни и ми връчи паспорта с виза. Wow!

Спомням си че ми трябваха очила за тура. Нямах време за контактни лещи...., освен това никога не бях носел такива. Направих бърза пазарска обиколка на the Beverly Center в ЛА и се снабдих с няколко модерни рамки за очила. Успях да се снабдя бързо с рецепта и си взех очилата на следващия ден.

Спомням си когато ни казаха че дневните ни разходи за храна, пране и всичко останало, от което може да се нуждаем на тура ни в Япония …. ще са 45 долара! Тези от бенда с повече опит от турнета казаха че не са достатъчни за Япония, тъй като там било много скъпо. Обикновено за член на бенд дневните разходи били около 75 долара! Така че изискахме повече. Найстина не помня дали TTC ни ги увеличи или не! Може би е трябвало да бъдем изключително пестеливи!!

Karen Fay реши че аз ще имам ала Kiss вид. Лицето ми ще бъде сребристо със светещи ленти/колани през челото ми. Тя ми боядиса косата черна. Всички имахме черни коси освен Jennifer Batten и Sheryl Crow. Те щяха да са с дълги и руси коси. Karen ми направи и  удължаване на косата. Wow!

Заради ограниченото време, така и не успяхме да минем цялото шоу на репетиция, от до, с музиката, пребличането/смяната на тоалети, пълната хореография и светлините. Изрепетирахме различни комбинации но нито веднъж всичко изцяло. Всички бяха големи професионалисти, така че се надявахме че някак си , шоуто ще се получи изцяло на сцената в Япония както бе замислено.

Денят дойде много бързо! Пристигнахме на LAX... следваща спирка … Япония!

Япония: 12 .9. 1987- 12 .10. 1987

Не бях ходил в Япония преди това а и не бях свирил в такъв бенд. Гледам на това като продължение на невероятно лично преживяване. Първите 9 планувани концерта в Япония, с начало 12 септември, бяха разпродадени за 2.30 часа! Бяха добавени още 5 концерта заради голямото търсене. . Чартърен jumbo jet  пренесе 22 тира екипировка, заедно с 132  на антуража на Майкъл. Сцената имаше 700 светлини-лапми, прожектори..., 100 микрофона, 40 лазера, 3 огледала/отразителя и два 24 на 18 фута екрана . По-късно бе добавено и лазерно шоу. Frank Dileo ми каза, че на този етап шоуто струва 500 000 долара  на вечер за да се изпълни!

Дори плейофите на японската бейзболна лига бяха преместени като дати за да може Майкъл да ползва стадионите! Това  бе нечувано! Все едно да се промени графика на Световните серии в САЩ!

Когато пристигнахме на летище Нарита, над 600 журналисти, оператори и фенове ни посрещнаха. След като бенда мина митница, се качихме в автобус. Щяхме да отседнем в  Akasaka Prince Hotel.
Шимпанзето на Майкъл Bubbles пътува с отделен полет и бе посрещнат на летището от над 300 души. Изненада бе че Bubbles щеше да пътува в нашия автобус от летището до хотела ни! Bubbles обикаляше в стил Тарзан из автобуса. Но на нас ни хареса, смяхме се през цялото време до хотела.

Pepsi  бе спонсор на турнето. Всички бяхме специално инстуктирани по този въпрос, никога да не пием Coke на видно място. Всъщност представител на Pepsi пътуваше с турнето за да е сигурно че промоцията се прави коректно. А Майкъл имаше представител на пълен работен ден, който да се занимава с човека от Pepsi!  Във всяка хотелска стая имаше много стекове Pepsi. Аз не пия Pepsi  и все раздавах моя дял на хотелския персонал.

Мениджмънта бе леко нервен за първия концерт, тъй като никога не го бяхме отрепетирали напълно. Бенда бяхме много развълнувани но и фокусирани. Излязохме на сцената и имаше толкова много публика! Концерта протече без проблем и менижмънта си отдъхна! Интересното бе че японската аудитория ми се стори първоначално резервирана и трябваше наистина да се постараем много за да ги въодушевим. Все пак ги накарахме да станат и да скачат и да подвикват. По -късно разбрахме че публиката е била инструктирана да седи по местата си и да не вдига шум или ще бъдат изведени/изнесени. Wow!

Една вечер след концерт, бенда бе в автобуса за да се приберем в хотела. Имаше остър завой, който автобуса трябваше да вземе за да напуснем стадиона но заради паркирана кола не бе възможно. Около 20 човека от японския състав работещ към тура, всички облечени в бели  тениски “Bad“,  се събраха около паркираната кола обсъждайки какво да правят. Бенда трябваше да напусне стадиона преди публиката да започне да излиза. Наблюдавахме ги през прозорците на автобуса. Изведнъж всички наобиколиха въпросната кола, вдигнаха я и я преместиха извън пътя на автобуса. Шофьора мина острия завой и тогава.... поставиха колата обратно, точно както бе паркирана първоначално! Всички ние се смяхме истерично!

Австралия: 13.11.1987 - 28.11.1987

Първия концерт в Мелбърн бе невероятен! Публиката бе толкова по -енергична от японската. Веднага от първата песен, те бяха на крака и подвикваха! Бяха толкова шумни, че не си чувахме броячите за песните. Трябваше да вземем мерки по въпроса още за следващия концерт!
На следващия ден  Майкъл бе на първа страница на вестник с цветна снимка. Репортера подробно описваше всяка песен...повтаряйки отново и отново , че концерта е невероятен но бенда и изпълнението на Майкъл са “твърде/прекалено добри”! Какво всъщност значи това? После бе написал че нашата музика е  “Robopop”! Предполагам че имаше предвид че изпълнението бе перфектно! Оказа се че  филма "Robocop"  се излъчваше тогава в Австралия и бе много популярен!

Billy Joel имаше концерт от своето турне по същото време в Мелбърн. Оказа се че и той е отседнал в хотела ни! Една вечер след нашия концерт, аз и още 2 от бенда слязохме в лобито на хотела. Billy и тогавашната му съпруга Christie Brinkley също бяха там и се заприказвахме. Винаги съм мислел че Christie бе много консервативна. Изглежда че бе фен на Майкъл и с напредването на вечерта, се поотпусна и започна да танцува, имитирайки Майкъл и дори известното му движение с ръка над чатала! Ние се смеехме! Те бяха много мили и ни поканиха на техен концерт по всяко време  и да идем “зад кулисите”и да поговорим.  Това бяха наистина весели времена!

Понякога Майкъл правеше неща на сцената без да ни предупреди. Един такъв случай бе в Бризбейн. Свирехме Bad …. когато изведнъж , Майкъл доведе на сцената Stevie Wonder! Ние дори не знаехме че е в Австралия! Той се присъедини към Майкъл и двамата пяха Bad заедно с екзалтираната до краен предел публика! Бенда бяхме напълно изненадани но всички свирихме чудесно!
След 5 концерта.... бе време да се върнем в щатите и да си вземем отпуск за Коледа, преди да започнем следващия етап от репетиции.

Коледна ваканция

Реших да се прибера в родния си град Saginaw, Michigan за да посетя семейството си за Коледа. Казах на майка ми:  “ Моля те не казвай на никой, че си идвам.”  Имах нужда от тишина и спокойствие. Работех нонстоп с Майкъл вече повече от 2 години и половина!

Пристигайки в къщи , установих че майка ми бе казала на всички, че идвам и бе приготвила парти! Бях раздразнен но в същото време, моите родители бяха горди че бях успешен, така че бе ок.
След няколко дни, може би почти на Коледа.... силен снеговалеж... обади ми се приятел и ме покани в местен клуб в хотел вечерта. Каза че там свири  добър оркестър от Детройт. Групата бе R&B funk и свиреха 2 от песните в албума Bad... The Way You Make Me Feel и Bad. Бе интересно да се види клубен бенд как свири песни от албум, който е нагоре в класациите и аз съм работил над него.
Бенда направи почивка и аз отидох до тоалетната. Там бе барабаниста. Казах му, че мисля че звучат добре. Той забеляза много дългата ми черна коса. Попита ме: “ В бенд ли свириш?” Аз си помислих: “ О не, започва се ...” и казах , “да”. “Познавам ли бенда?” попита той. Аз казах “може би” ….опитвайки се да скромнича и да се измъкна елегантно но това не се случи. Тогава той попита: “Кой?”. Отвърнах: “ Michael Jackson”.
“Michael Jackson!?” повтори той осмисляйки какво говоря. Отвърнах: “Да”
Отне му няколко секунди за да реагира на казаното от мен. “Знаех си, разпознахте те...., ти си на корицата на списание “Keyboard” този месец!!”.Потвърдих : “Да.”
Той пощуря и ми каза да изчакам и изтича от тоалетната. След около 30 секунди, целия бенд дойде! Събрахме се във фоайето пред тоалетните. Бяха толкова развълнувани но се чудеха защо съм в Saginaw. Обясних че съм вкъщи за празниците. Помолиха ме за няколко съвета. Казах им че свирят само 1 от 2 баси в The Way You Make Me Feel. Казах им как да го свирят правилно. Те ми благодариха и отидоха да свирят следващата песен. Тръгнах си преди да я свършат.

Още репетиции

За следващата част на турнето, Майкъл искаше да направи още  песни от албума “Bad”. Даде ми инструкции да настроя Synclavier за допълнителни писни. Посетих само 1 или 2 от пре-репетициите.  Основната ми работа бе  да програмирам Synclavier с всичките звуци, които бях създал за албума "Bad"  и да изпълня всички части без ударни, китарите, баси и някои части на клавишните. Никакво непрежение/ Фасулска работа!!! Та така за седмица или някъде толкова работех само в студиото ми. Трябваше да ходя и до студиото на Майкъл, в къщата му за да взимам различни записи/звуци от разни записи ползвани в албума "Bad". Много от тях вече бяха качени на Synclavier. Greg Phillinganes, който бе вече официално музикален директор, идваше в студиото ми вечер,  след репетициите за да ме осветлява за  промените в аранжиментите на песните, темпото на песните и кой каква част свири. Той записваше репетициите и ми пускаше записите за да чувам как вървят работите.

Най-голямото ми предизвикателство бе да напасна звуците и последователността/поредиците за да съответстват  на доста по-бързия темп с който свирехме на живо, в сравнение с темпа на песните в албума. Това бе времето преди да се появят технологиите за забързване и забавяне на звуците без промяна на тона на звука. Трябваше буквално хирургически да режа някои изпълнения нота по нота, сричка по сричка и да ги поставям всяка на отедлна писта в Synclavier, за да мога да ускорявам темпото без доловима промяна в реалния тон. Този процес си бе голяма главоблъсканица и ментално напрежение а и времето ме притискаше отвсякъде. Последните 3 дни докато вършех това дори нямах време за сън!!!

Знаех че по време на концертите  има пауза за почивка на Майкъл а през това време музикантите изсвирват по нещо. Тъй като в бенда имаше  толкова талантливи музиканти и всеки щеше да изпълни соло, аз реших че трябва да направя нещо различно,  използвайки технологиите с които боравех. Помислих си “защо не направя нещо като  dance remix!” Щях да се появя от мъглата на сцената, преметнал SynthAxe , свирейки някои необичайни звуци със съответни движения само под съпровода на Рики на барабаните. Пробвах звуци- експлозии, чупене на стъкла, гласове, клаксони и т.н. Края на солото ми го направих с атомна експлозия. Мислех че ще разкажа играта на всички суб-уфери, ще ги натоваря/потренирам добре!  По-късно Майкъл ми каза,че най-много харесва моето соло на тура! Yay!

Дойде деня когато всичко трябваше да се обедини! Моя техник Мич дойде в студиото и взе хард-дисковете и ги инсталира на Synclavier-те на Майкъл, които си бяха в репитационната. Аз качих моите материали на тях. Бенда се появи. Quincy Jones и Donny Osmond също бяха там. Ricky отброи за начало на първата песен и …WOW!!! Звука бе страхотен! Бенда бе изумен от това колко допълнителни звуци добавяше  Synclavier към общото звучене!  Quincy каза че звучи чудесно и изкоментира че ”рогата се блъскат”! След това цялото оборудване бе разглобено за път и пратено в Pensacola, Florida в Pensacola Civic Center. За първата част на турнето ползвахме Universal Studios но те бяха  заети към момента и за това бе решено репетициите за следващата част от тура да се проведат в Pensacola Civic Center.

U.S. : 23. 02. 1988-06. 05. 1988

Пристигнахме в Pensacola и отседнахме в чисто нов хотел на плажа. Дори не бе официално отворен още. Плажа бе интересен защото бе с черен пясък.
Репетирахме новите песни и оглеждахме , дооправяхме разни детайли. Майкъл щеше да се присъедини към нас до седмица но не се появи. Оркестъра репетираше песните добре. Имахме известно свободно време , така че репетирахме Speed Demon. Звучеше страхотно! Надявахме се Майкъл да я хареса и да я постави в турнето.
Мениджмънта ни даде няколко дни почивка но какъвто съм късметлия се разболях и то много. Останах си в леглото няколко дни! Дори не можех да ям! Чувствах се много отпаднал когато възобновихме репетициите. Тогава се разбра че Майкъл вече е пристигнал и идва към Civic Center и ние решихме да изсвирим някои от новите песни, когато пристигне. Майкъл влезе с Mary Hart от Entertainment Tonight сред 2 редици полицаи в униформи и тв-камери.....какво пристигане само! Ние свирехме докато Mary Hart интервюира Майкъл.

Същия ден по-късно, в лична среща с Майкъл в съблекалнята му , той ми каза че The Way You Make Me Feel звучи супер, че Smooth Criminal е по-добре от колкото в албума и че трябва да я запишем отново в този ѝ вариант! Хареса също Speed Demon но въпреки моя ентусиазъм да я поставим, Майкъл отказа, защото няма за нея подходяща хореография. Колко жалко....
Майкъл докара Siegfried и  Roy за да му поставят няколко илюзии, които бяха много интересни за наблюдаване и добавиха ново измерение в шоуто.

Бяхме готови да започнем отново турнето. Начало в Kansas, Missouri на 23. 02.1988 г. Сега концерта бе по-голям с добавените нови песни, нова хореография и нова сцена.
Над сцената бе поставен огромен светещ билборд показващ анимация  на краката на Майкъл правещи лунната походка и завъртане. С това почваше шоуто. Трябваше да добавя неговите стъпки в Synclavier. Чрез малък тв-екран, можех да наблюдавам анимацията и да пусна звука на стъпките когато трябва, в синхрон с видеото. Много готино!

На първия концерт в Канзас някои от поддържащите огромния светещ билборд съоръжения колабираха от тежестта. Стана известно че общата тежест на звуковата техника и този голям билборд  надвишива лимита за тежест на повечето зали за концерти! Бе решено че билборда ще остане а някои високоговорители ще се махнат. Бях против защото считам че звука е по- важен но кой ме пита. Както и да е!

Час или някъде толкова преди последния концерт в Канзас, Майкъл ме повика в съблекалнята си. Каза ми че тъй като има над седмица до следващия концерт в New York, да излетя сутринта за New York и да отида в Hit Factory за да презапиша Smooth Criminal! Каза ми да предам на останалите,че ги моли да организират всичко това. Разбира се всички пощуряха! Техника ми Мич си бе направил план за няколко дни да отскочи до вкъщи и трябваше да го отмени. Synclavier-те трябваше да бъдат извадени от камионите и пратени отделно до  New York същата вечер! Майкъл все се случваше да ме ползва за този тип комуникация с мениджмънта и те не ме харесваха много!

Когато пристигнах в Hit Factory, Mitch и Bruce Sweden бяха там. Synclavier бе инсталиран и готов а Bruce имаше Smooth Criminal вече готова за мен. Той ми каза: “Вече 2 пъти съм я записвал. Не знам какво иска да чуе Майкъл.” Трябваше Майкъл да дойде в студиото но това не стана. Беше навън с приятели. Казах на Брус, че знам какво иска да чуе Майкъл. А той каза: “ Тогава ти я миксирай.” Така и направихме. Майкъл каза че ще е в апартамента си и да му занесем записа с всички нужни такъми за да го чуе както трябва. Трябваше да наемем всичкото нужно за прослушването оборудване и да го пратим в апартамента му. Всички бяхме напрегнати докато чакахме неговия отзив. Бях уверен че сме го направили както го иска. В апартамента му имаше данс-студио с високи тавани и там инсталирахме въпросната техника. Всичко бе готово, когато той влезе. Каза ни здравейте и че иска да чуе песента. Брус я пусна. Майкъл веднага почна да танцува! Това бе добър знак! Той танцуваше през цялото време докато записа свърши. След това каза “Супер е! Звучи така както би трябвало да звучи!” След това се обърна и излезе! Всички въздъхнаха с облекчение. Този вариант бе на последващите издания на албума Bad. Този вариант имаше повече punch. Никога не получих авторство на този ремикс.

На 3.03.1988 Майкъл изнесе частен концерт в Madison Square Garden в New York. От техника ми Мич разбрах че Мадона е наблюдавала моето изпълнение от зад кулисите. Очевидно е била много любопитна какво правя със Synclavier. Стори ми се интересна цялата тази ситуация. Billy Joel също бе там и се поздравихме и поприказвахме малко за Synclavier. Paul Shaffer и  the Tonight Show band дойдоха зад сцената както и членовете на Earth Wind and Fire. WOW!

Спомням си друга интересна случка. Свирехме в Денвър, Колорадо. Първи концерт. По време на  танци , аз се обърнах твърде рязко и гърба ми се схвана! Завърших концерта без проблем но с големи болки. След концерта, в съблекалнята, споделих какво ми стана и един от хората с дрехите , който бе масажист, каза че ще ми направи масаж. Масажира ме около 30 минути и се върнахме всички в хотела. Все още с болки заспах както си бях с дрехите на мен. На следващата сутрин не мога да стана, не мога да помръдна! Отне ми 15 минути само за да успея да достигна телефона до леглото ми и да позвъня! Бях леко паникьосън защото вечерта имахме концерт! Хора от мениджмънта дойдоха. Бях зле и с болки. Погледнаха ме и казаха “Какво ще правиш?” Работата бе сериозна. Имах много важна роля в концерта. Ако не можех да направя концерт, той трябваше да бъде отложен! Милиони долари загуби и вероятно съдебни дела! Никакво напрежение!
Счетох че е важно да поддържам позитивен тон , така че всеки да си свърши работата без да психясва. Казах им че може би ако ми намерят мануален терапевт и поработи достатъчно в/у мен, може би ще мога поне да седя и да си вдигам десния крак на 2 инча (за педалите на EFX)  и да направя концерта. Те се съгласиха и казаха че ще уведомят Mitch да направи нужните промени по екипировката ни.
Бе през почивните дни, така че не бе лесно да се намери мануален терапевт но така или иначе дойде един след около час.  Почти припаднах като започна да движи тялото ми от леглото на неговата маса! Работи върху мен през целия ден и късно следобед можех да седна и да си повдигна крака 2 инча! Линейка дойде за да ме закара до арената. Мислех че няма да преживея това пътуване от всичките завои и спирачки. Не бе толкоз зле.
Линейката пристигна на арената и спря близо до  кетъринг-зоната, където се мотаеха оркестъра и персонала на концерта. Един от бодигардовете ме повдигна , сложи  ме на инвалиден стол и ме повдигна директно горе на сцената! Mitch бе подготвил нещата ми, така че да свиря от стола. Проверих и всичко бе наред.
След това някой ме закара до кетъринга, където ме видяха накои от колегите от бенда и се побъркаха. “Какво се е случило с теб?” Разказах им но ги уверих че мога да свиря. Попитаха ме дали Майкъл знае за тази ситуация. Аз не знаех дали някой му е казал.
Малко след това, някой дойде и ме закара пред съблекалнята на Майкъл. Точно преди концерт имахме традиция да се събираме там всички от оркестъра и да се помолим заедно и след това да се настроим на вълна концерт и да се фокусираме. И така аз чаках пред съблекалнята на Майкъл сам самичък в инвалидния стол. Чух стъпки и видях John Branca- адвокат на Майкъл. John Branca е сериозен и никога не го бях виждал да се усмихва. Видя ме и ме попита: “ Какво се е случило с теб?”.  Бързо отговорих ...” Помолих Frank DiLeo за повишение на хонорара ми!” Бранка ме погледна и се усмихна и започна да се смее като ме отмина.
Скоро вратата на съблекалнята на Майкъл се отвори и от там се появи Chucky, личен бодигард на Майкъл. Той е едър приветлив човек и винаги облечен в смокинг и с бумбе. Много сюрреалистично! Както и да е, той ме погледна и попита: “Какво е станало с теб?”. Отново отговорих бързо …” Помолих Frank DiLeo за повишение на хонорара ми!” Той избухна в бурен смях. След това му разказах какво ми се случи и че ще мога да направя концерта без проблем. Попита ме: “Майкъл знае ли?”. Отговорих “Не знам.”  Chucky каза: “Изчакай малко.” и затвори вратата. След няколко секунди , Майкъл отвори вратата. Той ме гледаше напълно изненадан! Изглежда мениджмънта бе пропуснал да го уведоми. Майкъл попита “ Какво е станало с теб?” аз отново …. ” Помолих Frank DiLeo за повишение на хонорара ми!”. Майкъл избухна в смях. Той ме въведе в съблекалнята си. Разказах му какво ми се случи и че ще мога да свиря.
След няколко минути дойде и бенда. Някои знаеха за ситуацията , други още не. Бързо обясних че няма да има проблеми и че ще мога да си свърша моята част от работата ни. Всъщност още чувствах силни болки. Помолихме се и всичко останало. Но този път бе по -специално. Greg Phillinganes каза, че щом аз ще мога да направя концерта в това си състояния, то всички останали трябва да се постараят да свирят на 6 в подкрепа. Много мило от негова страна.

Отидох на сцената по-рано, когато бях поздравен или по-скоро по-точната дума ще е  нападнат от доктора на арената. Очевидно той доста скучаеше и се въодушеви след като в моя милост видя потенциален пациент. Каза ми:“ Никакъв проблем, имам всевъзможни болкоуспокояващи и морфин!” Казах му: "Не. Не искам лекарства.” Той продължи: “ Ок, ок... но... ако имаш нужда имам всякакви обезболяващи и морфин!"  Аз отново: “Не!“. Какъв шарлатанин! Изглеждаше разочарован че не можа да ме снабди с лекарства! Казах “ имам нужда от много лед за гърба ми”. Той ми донесе лед но после пак  “ ако имаш нужда........”  WOW!

Концерта мина без проблеми. Всъщност аз седях през цялото време и не бе нужно да правя никаква хореография, така че имах най-доброто място на арената!

Сед няколко дни ,на концертите в Hartford, Connecticut , вече използвах висока табуретка. Следващата вечер я ползвах само за да се подпирам но иначе можех да стоя прав. На третата вечер вече нямах нужда от нея. Същата вечер на път за сцената някой от състъва ми каза :” Вече се взстановяваш!” , попитах: “ От къде знаеш?”. Каза ми: “ Всяка следваща вечер ходиш все по направо!”

Свирехме в Minneapolis, дом на Принс. Той бе закпил доста места на първия ред за себе си и антуража си. Принс имаше правило , че когато е на публично място, бенда му или другите от антуража му трябва да обръщат цялото си внимание към него, тъй като той е …. хм.... Принц! Оказа се че Sheila E, позната на Greg Phillinganes, работи за Принс – свири на барабани и пее. На арената 2 часа преди концерта  Greg видя  Sheila E и я поздрави. Тя тотално го игнорира защото бе с Принс. Greg се подразни защото мислеше,че този театър  е глупост и разказа на останалите за ситуацията.
Мотаех се в зоната за грим и гардеробните на арената. Колегите от бенда и хората с гардероба сновяха наоколо в последни приготовления по грима и костюмите си. Изведнъж, Принс, бодигарда му и Sheila E се появиха идващи в нашата посока. Всички ги гледахме. Реших да опитам да наруша "театъра" на Принс.
Представете си …. Бях в цялата си прелест- с костюма ми, огромната ми коса, от мен висят тръби, ботуши на висок ток с раета и грим ала Kiss среща Captain EO. Бях се облегнал на стената с ръце скръстени предизвикателно....а съм и висок! Всички зяпаха. Те тримата вървят точно към мен и са на разстояние 2 крачки. Погледнах Принс много сериозно и казах: “What’s up homes!?”
Той се обърна бавно и ме погледна. Видях наченки на усмивка но остана сериозен! Бенда избухнаха в истеричен смях. Принс, бодигарда му и Sheila E отминаха. Успях все пак да го доближа до усмивка, а за малко и да го разсмея! Oh Well!

Европа: 23. 05 .1988 -  11. 10. 1988

Следаващата ни спирка бе Рим!
Когато пристигнахме на стадион Flaminino се изненадах като видях въоръжени войници наоколо. Бе известно че David Bowie е имал концерт тук и е станало меле, бунт. Предположих че полицията не иска това да се повтори! На летището също видях въоръжени войници и с кучета. Тази гледка някак не ми се вписваше в тази на концерт. Много странно преживяване.

Свирехме в Торино или Базел, след толкова минало време местата ми се сливат, когато пак ми се случи нещо интересно. Беше час или нещо такова преди концерта. Мотаех се сам, правех често това преди концерт за да се подготвя психически. Мястото не бе много далече от гардеробната на Майкъл. Беше тихо и нямаше никой наоколо.
Изведнъж чух гласове и стъпки. Зад ъгъла се появи Elizabeth Taylor със своя ентураж. Тя ме разпозна от когато Майкъл ме представи на нея, когато той снимаше Moonwalker в Universal Studios. Тя се бе загубила и се опитваше да открие съблекалнята на Майкъл. Съпроводих ги до там. Почуках на вратата му, Майкъл ги покани вътре и затвори вратата. А аз се върнах на моето тихо място за релаксация.
След няколко минути, отново чух стъпки, само от един човек. Зад ъгъла се появи най-красивата жена, която съм виждал! Това бе Sophia Loren! Вероятно съм изглеждал тъпо стоейки там с отворена уста. Тя ме видя и много учтиво ме попита дали знам къде е съблекалнята на Майкъл. Отново, придружих я до там и почуках. Той отвори вратата и София влезе и вратата се затвори. WOW! Мислех си …. това наистина ли се случва?
На следващия ден във вестниците заглавията гласяха че преди много, много години Elizabeth Taylor и Sophia Loren са се скарали и не са си говорели от тогава. Явно Майкъл е стопил леда и сега всички бяха приятели! Интересно!

Свирехме в Берлин пред Reichstag и Берлинската стена. Това бе по-странно и от Рим. Имаше въоръжени военни по цялата стена. Източен Берлин реши да проведе по същото време също концерт на миля от стената и така да не допуснат да се съберат хора до стената в близост където бе нашия концерт и да няма опити за бягство. По време на концерта, няколко човека всъщност избягаха! Една жена бе забелязана да бяга м/у преградите от източноберлински гардове. Те всъщност се целеха в нея! Тя започна да крещи да не стрелят и че има дете с нея! Тв камерите вече бяха я “уловили” и гардовете я пуснаха! Този тип неща продължаваха да се случват около нас а това , което искахме бе да свирим музика. Света е полудял!

Майкъл си спечели място в „Книгата за рекорди на Гинес“ за посещаемост на първия концерт на  стадион Wembley в Лондон - 504 000 фена- посетители,  надминавайки предишния рекорд държан от Genesis.  Търсенето на билети надвишаваше 1.5 милиона, което бе достатъчно 20 пъти да се препълни зала с капацитет 72.000. Зад сцената срешнах Robin Williams и Eric Clapton!

Бяхме в Ротердам, Холандия. Беше ми твърде скучно да стоя в хотелската стая. Не бе препоръчително да се излиза навън, тъй като пред хотела имаше стотици чакащи фенове. Бях уморен от яденето на хотелска храна а знаех че на 2 пресечки от хотела има McDonalds. Реших да рискувам и да опитам да стигна до него.
Имайте предвид вида ми. Косата ми бе дълга до под ханша и определено бях музикант и съответно таргет за феновете. Попитах в хотела дали има заден изход някъде. Показаха ми го, водеше към проход, от който се излизаше от страрни на хотела. Проблема бе че трябваше да прекося главната улица и по нея до следващата пресечка. Ако успеех да пресека улицата незабелязано, щях да съм на свобода. Кръстовището бе на пряка от тълпата и за това си мислех че ако пресека бързо, няма да ме забележат.
Да ама не, бях толкова далече от истината! На половината от улицата , някой от тълпата ме забеляза и започна да крещи! Изведнъж цялата група хора се превърна в тълпа и тръгнаха да ме преследват! Тичах колкото бързо мога до McDonalds! Влетах вътре , изтичах до щанда и трескаво ги помолих да ползвам резервния изход. Те бяха изненадани но ми посочиха посоката. Изтичах от задната врата. Сигурен съм че цялата тълпа е влетяла в McDonalds и вероятно са втрещили всички там. Тичах назад , минах по същия проход и влетях в хотела едва поемайки си дъх. От тогава нататък си стоях в хотелските стаи.

На 30-я си рожден ден Майкъл имаше концерт в Leeds- 29.08.1988, където 90.000 фена му изпяха  “Честит рожден ден” а ние им акомпанирахме.

U.S. : 26.09. 1988 - 13.11. 1988

Един от добрите спомени които имах бе от свиренето ни в Детройт на Palace в Auburn Hills. Аз съм от Saginaw и моите родители и много от моите стари приятели дойдоха на концерта. Дори взех родителите ми , брат ми и съпругата му от хотела им с бяла дълга лимузина до залата! Бях споменал на Майкъл, че родителите ми ще дойдат на концерта и той поиска родителите и брат ми със съпругата му да дойдат до съблекалнята му. Всички поговорихме малко и се снимахме. Концерта много им хареса!

Япония: 9.12. 1988 – 26.12 1988

Върнахме се в Япония за още 9 предварително продадени концерта на Tokyo Dome. Бе чудесно да се върна в Япония. Бях се сприятелил с много хора при първото посещение. Япония докосна нещо в мен. След тура, се върнах там за много години, прекарвайки по половината от годината там а другата в САЩ, правейки записи и консултирайки. На тази част от турнето срещнах и бъдещата си съпруга. Тя бе професионален преводач на сценичния мениджмънт.
Сега живея в Япония!

Финал – концерти в ЛА – 16. 01. 1989 – 27.01 .1989

Зададе се края на турнето, което бе продължило 16 месеца. Направихме 123 концерта пред 4.4 милиона фена в 15 държави. Когато свърши, приходите бяха 125 милиона долара и добави 2 нови Гинес-рекорда: за най- печелив тур в историята и за най-посетен.
Помня последното шоу в ЛА на Sports Arena. Почти бяхме на края на това пишещо история събитие! Бяхме съвсем близо до края на концерта. Тълпата бе енергична и ние свирехме добре! И тогава забелязах че цялата сцена започна да се люлее, тресе! Не знаехме какво става! Както се оказа, докато бенда се покланяше след “Man In The Mirror,” земетресение с магнитуд 5 бе станало  в 10.54 ч вечерта. Какъв чудесен начин за завършване на тура!

Финални мисли
Лятото на 1990, след като поработих малко към следващия албум - Dangerous, реших че е време да спра тази работа. Трябваше да продължа напред.Приятелите ми ме сметнаха за луд , че напускам защото бях платен добре. Те не си представяха че в живота освен пари и слава има и други неща. Съобщих на Майкъл,че ще напускам. Той се изненада. Мисля че никой не го бе напускал преди. Казах му , че ако наистина се нуждае от мен, ще му помогна но че имам нужда от развиване на свой артистичен път. Той уважи това. Обади ми се 2 пъти когато не можеше да намери нещо и това бе последния път, когато говорех с него.

Преместих се в Япония в края на април 2009 г. На 26 юни разбрах че Майкъл Джаксън е починал. Първо не повярвах но бързо стана ясно че всъщност наистина е починал. Бях шокиран няколко дни. Винаги съм мислел че може отново да поработим заедно някой ден. Ясно бе сега че ако го направим няма да е на Земята.