Michael Jackson's Neverland - Once Upon a Time

Днес щеше да бъде 57-я рожден ден на Майкъл Джаксън. Бихме искали да отбележим, отпразнуваме неговия живот, постижения, благотворителни и човечни прояви, и най-вече неговата любов. Наследството/следата която остави ще живее дълго след нас. Влиянието което оказа на музикалната индустрия и  на сърцата на толкова много хора е невероятно. Ето защо нека си представим, само за момент и за целта на това конкретно писание/пост, че Майкъл Джаскън не се е раждал. Да, свят без него. Каква ще е разликата?!

Katherine и Joe Jackson няма да имат новородено на този ден 1958 в Gary, Indiana. Няма да се е родило дете с вроден талант-гений за пеене и танцуване. Няма да има момчето, което ще води група наречена “Jackson 5” до нивото на “звезди”. Песните на Motown изпълнени от “Jackson 5”, които ние всички знаеме и харесваме нямаше да са записани. Титлата “Краля на попа” нямаше да сме я чували и Fred Astaire, Gene Kelly и Sammy Davis Jr. щяха да са единствените сценични творци които можеха да пеят, танцуват и играят едновременно.

R&B никога нямаше да достигне и да се влее в поп-културата, Майкъл бе този който показа на света че афро-американско момче може да "премине" в попа толкова гладко, естествено и безпроблемно. Той отвори вратата за младите певци като Britney Spears, Justin Beiber и момчешките групи като N’Sync , за да могат на тази млада възраст да “пробият” в музикалната индустрия, която се  управляваше от възрастни. 
 
Няма да има емблематичната “moonwalk”. Онзи момент- изпълнението на “BIllie Jean” на честването на  Motown 25 , когото всеки от нас помни къде е бил и с кого като го е видял. Това изпълнение, без никакво съмнение възвърна и повиши интереса към каталога на Motown. Благодарение на него в саундраците от 80-те музика от каталога на  Motown звуча толкова музика колкото и в тези от 60-те. Представете си че този знаменит момент не се случи. Barry Gordy, който нарича Майкъл “най-големия изпълнител, който някога е живял”, трябва да благодари на господ всеки ден за това че Майкъл можа да направи такова изпълнение.

Нямаше да го има албума, който вдигна толкова високо летвата, че все още никой не я е достигнал. Албума “Thriller” е феномен, ненадминат и до сега. 7 песни са пуснати като сингли от него и продадени приблизително в 104 милиона копия из целия свят. Късометражният филм изстреля албума  до висините на славата и Майкъл бе удостоен с титлата “Краля на попа”. Албума спечели 7 награди “ Грами” - рекорд за брой наградени песни от 1 албум.  “Thriller”- който стана и остана скъп на сърцата ни. Той промени музикалната индустрия завинаги. Паметен албум, който не мога да си представя да го няма в колекцията ми.

Майкъл направи танцуването да е изискване. Постави стандарт за шоу. Подържащата група танцьори наистина бе такава, той бе звездата на изпълнението . Танцуването му бе главна роля в 2-часово шоу. Натоварваше се толкова много , че губеше по 5 lbs на шоу от потенето. Никой не работеше толкова колкото той за да може да покаже на почитателите си запомнящо се изпълнение. Заради стандарта който създаде, изпълнители като Chris Brown, Usher, Lady Gaga трябва да работят изключително много за да поддържат нивото на концертите си като цяло- да бъдат свежи, нови като танци, пеене и всичко останало по сцената. Без таланта на Майкъл и желанието му да води нещата в бранша в тази посока и ниво, щеше да има по-малко нестандартни, интересни представления, концерти.

Музикалния каталог на Майкъл, прекалено много за да се изредят, повечето с екологична, политическа и духовна тематика нямаше да го има. Тъй като много от песните му се ползват когато става въпрос за катаклизми, бедствия или неравенство по света, те са важни и интереса, отлика към тях е очевиден. Малко песни в днешно време имат такъв ефект в/у слушателите им. Майкъл “разби” бариерите на расизма със своето творчество и силна вяра. Без тези песни, аз вярвам че щяхме да сме  по-предпазливи, плахи, “тихи” по еко- и въпроси на расизма  отколкото сега.

 Може ли да се забрави изпълнението на Майкъл на Superbowl XXVII  1993 ? Половината от изпълненията до тогава бяха нищо различно от маршируващи оркестри. Майкъл промени това с изпълнението си  medley на  “Jam”, “Billie Jean” и “Black Or White” и за финал заедно с деца изпълниха  “Heal the World”. И до сега това изпълнение се счита за едно от най-гледаните тв предавания на живо в американската тв история. Представете си че това изпълнение не се бе случвало, още щеше да си маршируват оркестри отегчаващи футболните запалянковци на стадиона.

Никой не бе правил преди Майкъл видео/видеоклип. Той бе първия, който усети силата на телевизията, която тогава се гледаше много. Спомням си как някъде в първите години на 20-те ми   , чаках пред телевизора тв премиерата  на Thriller -късометражния филм, мислейки си че съм свидетел на историческо събитие. Днес дори добър клип може да компенсира недостатъци на песен. Ако Майкъл не бе направил този късометражен филм нямаше да има визуализация на песни.

Никога не е имало изпълнител като Майкъл , който толкова да обича и  да дава на бедни и гладуващи деца и на по-бедните като цяло. Песента “We Are The World”  с помоща на супергрупата “USA For Africa” събра над 63 милиона долара за хуманитарна помощ, милиони хора бяха нахранени, облечени, снабдени с чиста питейна вода. Майкъл дари над 300 милиона долара през своя живот. Тази статия показва подробно даренията му и благотворителните му акции. В специалното издание 2000 г The Millennium на  „Книгата за рекорди на Гинес“ Майкъл е обявен за поп-звезда подкрепяща най-много благотворителни организации.

Има  не малко хора , които без любовта и щедростта на Майкъл, нямаше да са живи или да преследват своите мечти:
9 април 1984 г: David Smithee , 14-годишен болен с муковисцидоза, е поканен в дома на Майкъл. Последно желание на момчето било да се срешне с Майкъл. Починал 7 седмици по-късно.

1 февруари 1989г: Ryan White  с  хемофилия прекарва ваканциите си в ранчото на Майкъл. 1984г Ryan White е заразен със СПИН при кръвопреливане, чрез заразена кръв. Принуден е да напусне училището си в Kokomo. Райън се бори с дискриминацията на заразените със СПИН. Посмъртно Майкъл му посвети своята песен “Gone too soon” , когато я изпълни на галата по встъпването в длъжност на президента Клинтън, където призова президента да подпомогне борбата с епидемията на СПИН.

Февруари 1992г: За 11 дни Майкъл пропътува 30.000 мили в Африка, посещавайки болници, сиропиталища, училища, църкви, инстуции за ментално увредени деца.

Март 1995: Bela Farkas получава нов черен дроб. Майкъл и Lisa Marie срещат това 4-годишно момченце при пътуването си  до Унгария 1994. Майкъл прави всичко възможно за да помогне на момчето, чийто единствен начин да живее е трансплантация. Световната здравна организация – СЗО плаща разходите по операцията и грижите за пациента. Bela Farkas е жив и скоро се ожени.

На края но не на последно място, Майкъл бе чудесен баща на 3 деца. Той ги обичаше повече от живота сам по себе си. Те вече показват любовта на баща им към хората и любовта му към живота.

Какъв щеше да е света ако не бе роден Майкъл? Нямаме кристално кълбо и няма да узнаем, но от това което знаем сега от неговата щедрост, талант и любов, това ще бъде различен свят. Вероятно свят с повече насилие. Късметлий сме , че в рамките на нашия живот живяхме общо време с Майкъл. Той вечно ще живее в сърцата на своите фенове, свето семейство и приятели. Той винаги бе там: подписваше автографи, прегръщаше, взимаше банерите, картините, постерите  направени с толкова любов за него. Казват че Майкъл е запазил всичко, което е получил и искал да направи музей. Според мен не му е нужен музей за да ни покаже любовта му към нас, ние я чувствахме всеки път когато излизаше на сцената или вървеше м/у нас.

Когато си мисля за Майкъл, ми идва на ум едно стихотворение от Robert Fros казващо се The “Road Not Taken” . Той винаги вървя по неутъпкани пътища, което го правеше изключителен човек.

Честит рожден ден Майкъл! Липсаш и си обичан навсякъде по света. Не си представям света без тебе но пък какъв живот само имаше. Така че “ Знаеш ли Майкъл, ти наистина има прекрасен живот”