Как се справяте със страха от изгубване на детето?

  • 3 459
  • 48
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 478
От мен по- голям маниак няма Embarassed - страх ме е от изгубване, от удавяне в шадравана, от падане от балкона....... от всичко ooooh!.
Има,има  Laughing.Една съседка,вчера ми каза-Аз знаех че не си добре,ама ти си била много зле Mr. Green,-това след като не пуснах малката да излезе с баща ми извън оградата на къщата.Но аз си знам стоката(малката супер палава,баща ми хипер разсеян).Моето го приемам малко,като болестно състояние.

# 31
  • Мнения: 830
И аз се страхувам. Гледам ги, но са двама и понякога умората си казва думата. За секунди съм ги изпускала от поглед и докато ги видя, кръвта вече беше нахлула в главата ми, а адреналина бележеше пик. Не искам да си представям какво ще е, ако ги нямаше минути, часове ...

# 32
  • Мнения: 22
При мен са трима - синът ми е на 9, щерките на 3 и 1,6г. на площадката ставам разногледа. Младежът е самостоятелен, което също ме плаши, след момичетата тичам, освен за да не ги загубя и за да: не се блъснат с люлееща люка, да не паднат от пързалката и т.н..... Честно да ви кажа аз под почивка разбирам цял ден в ограден, равен двор БЕЗ люлки и катерушки.... След последното море, направо мисля да откажа почивките в близките няколко години.....

# 33
  • софия
  • Мнения: 127
Аз пък днес станах неволен свидетел на потресаваща случка.В парка,минават покрай нас баба и внуче(тя сравнително млада,то на видима възраст 3 год.)Стигат до площадката и тя му казва няма да мърдаш оттука и се пази от люлките ,аз ей сега ще се върна....i тръгна нанякъде.Аз направо не можах да повярвам,гледам ту детето,ту нея как се отдалечава.Нямаше я 20 мин. #Crazy излишно е да казвам,че освен собственото си не изпусках от поглед и това дете,докато не се появи баба му.То наистина не мръдна от площадката и се пазеше от люлките,но не е в това въпроса-незнам аз ли не съм добре,тази ли е луда?А иначе как съм с моето-в магазина,на пазара,на улицата исред тълпа от много хора винаги за ръка.В парка пред очите ми-тръгне нанякъде аз след нея.Каквото и да правя не я изпускам от поглед.На заведения винаги сядаме на места с детски кътове и почти непрекъснато аз или татко й я наблюдаваме какво прави.Вкъщи отворени прозорци без надзор не оставям и докато се къпя вратата е отворена,за да я слушам какво прави-това не е по темата,но също е един вид мярка за сигурност.Детето ми е на три и половина.

# 34
  • Мнения: 822
Когато аз съм била на 3 години, съм се загубила. Нашите са били на море с техни приятели, нашите влизат във водата, аз оставам на брега при приятелите, които ме гледат, ама... Имам един много смътен спомен за една пътечка от плажа към квартирата - оказало се, че сама съм се добрала до квартирата им, намерила съм хазяйката и двете с нея сме отишли пак до плажа, докато те са обикаляли в несвяст и почти припаднали от притеснение и страх.

Дъщеря ми е много, ама много палава. Още се караме за това, как тича, дърпа се, хвърля се без да гледа. Умирам от страх, но постоянно дудна, карам се, викам, обяснявам и т.н. Уж взе да попораства вече, ама пак на моменти като щипне... последния път зарязах количката с бебето и хукнах да я догонвам, защото имаше реална опасност да я загубя Sad Постоянно я уча да върви плътно до мен, хваната за количката и моята ръка я държи през нейната.

На площадка, в парк и т.н. я пускам да играе сама, но наблюдавам къде и какво прави. Много ми е трудно напоследък така и гледам да я прикоткам на някоя по-скришна пейка да си играем двете - да ми направи салата от ей тия листенца, ето ти чинийка, дай това тука, седни до мен сега и т.н., особено докато ми се наложи да кърмя малкия. Не че не съм я гонила в парка, кърмейки, ама в тоя момент забравих всичко, хукнах, зарязах количка, чанта... с малкия на гърдата..  Crazy

# 35
  • Мнения: 35 405
Аз пък днес станах неволен свидетел на потресаваща случка.В парка,минават покрай нас баба и внуче(тя сравнително млада,то на видима възраст 3 год.)Стигат до площадката и тя му казва няма да мърдаш оттука и се пази от люлките ,аз ей сега ще се върна....i тръгна нанякъде.Аз направо не можах да повярвам,гледам ту детето,ту нея как се отдалечава.Нямаше я 20 мин. #Crazy излишно е да казвам,че освен собственото си не изпусках от поглед и това дете,докато не се появи баба му.То наистина не мръдна от площадката и се пазеше от люлките,но не е в това въпроса-незнам аз ли не съм добре,тази ли е луда?

 Shocked направо се потресох!!!! Как може да е толкова безотговорна тая баба? Ами, ако някой открадне детето (чували сме за такива случаи) ? Или ако нещо друго стане - падне, задави се и т.н. Разбира се, ако има други родители, няма да го оставят и ще му помогнат, но знае ли човек!?!?! Лошите работи толкова бързо стават.....

# 36
  • BG
  • Мнения: 2 457

.... Та въпросът ми е - как се справяте с този страх (ако го имате де)?


Никога не съм ги изпускала от очи! Никога не съм ги губила, съответно!  Peace

# 37
  • Мнения: 6 365
Хубаво подчертаха, че страхът е нормален и даже е полезен- да те
мотивира да внимаваш.

Да, понякога се налага да вършиш няколко неща едновременно. Много
помага "пилотският поглед"- да не си спираш вниманието на едно място.
Тоест не може да се забиеш да пазаруваш и да плащаш нещо и да гледаш
само там. Трябва да имаш навик на всеки 2-3 секунди да движиш очите си,
да не изпускаш цялостната картина и детето от поглед.

И, разбира се, теренът да е подходящ и да не е място с тълпи. В мола
наистина децата не знам каква работа имат. Теранова може да почака.

# 38
  • Бургас
  • Мнения: 1 203
И аз като повечето от вас се страхувам да не се изгубят децата.
Също съм от майките -орлици и то няма как.Все от нещо пазя.Малкото в момента е на 1.6 г. и няма как да го пусна на площадката с деца и да седна.Плътно зад него обикалям.
По кафета не ходя, защото и той няма да седи.
С него и с каката, която е на 5.6 годинки ходим по магазините - хранителен, за дрехи, обувки и къде ли не, на прегледи, абе каквото се наложи.
Всички са работещи около мен и няма на кого да разчитам за гледане.А и това не е един и два пъти все пак.
Дори в тоалетната е с мен малкото, защото  ме е страх да не направи беля без мен.
Все бързам, каквото и да съм започнала да правя и го претупвам, за да не изпусна от поглед малкото.
Веднъж бях пуснала прахосмукачка и то си върви след нея, натиска някое друго копче и аз си чистя.Изведнъж обаче усещам, че той не е зад мен вече и че не го чувам.Спирам прахосмукачаката и тръгвам да го търся из стаите.Викам го, но той тогава беше на 1.3 години и я реагира, я не.Проверявах под легалата, зад врати, баня, тоалетна, тераси...нямаше го.И аз изпаднах в паника, стана ми лошо и си помислих, че са ми го откраднали за секунди /понеже миналата година по това време влезнали вкъщи сутринта към 10 часа и ни бяха ограбили крадци/, та ми дойде на акъла, че сега е пак такава работата.И направя тичах като обезумяла да видя на терасата да няма някоя кола, която да тръгва нанякъде.
В този момент звъни свекърва ми и вика:"Какво става, няма ли го детето?" и аз й казвам:"не, няма го, навсякъде търсих и виках", а тя - "аз го взех, за да можеш да изчистиш"....................За моята реакция след това не е нужно да обяснявам, но накрая такъв рев му дръпнах.
До няколко часа ми излезнаха два херпеса, а сърцебиене имах и вечерта. И оттогава съм все нащрек.

# 39
  • На един клон
  • Мнения: 1 065
Долна вещица!

# 40
  • Мнения: 1 761
И мен ме е страх,въпреки,че винаги го следя с поглед.Ама....
Веднъж влезе в една пързалка и не излезе половин час.А пързалката висока,тясна, аз с бебешката количка под нея....Добре,че едно познато дете ми каза,че моя хубавец вътре сладко е заспал,докато е зяпал отвисоко...Субудиха го другите деца,по моя молба.
Втория път,когато го търсих пак беше в пързалката,викам ,викам,никой не ми отговаря.Едно по-голямо дете му поискало бумеранга, а в замяна му предложило да слуша на неговите слушалки.
Изобщо,тази пързалка,която е като ракета и най-високата част е като каюта не ми е любима.

Детето ми е научено да не ходи никъде с непознати, да не приема храна от тях, да не казва къде живеем и кога сме си у дома и ако някой нещо му предлага,независимо какво, винаги да ме пита дали може.А след случките с пързалките сме се уговорили,че трябва да ми казва,ако му се спи, не да си подремва на скришно.

# 41
  • Мнения: 8 897
Когато бяха съвсем малки, бях винаги до тях. След това като станаха на по 3 и нещо, започнах да ги наблюдавам от няколко метра разстояние. Постепенно хватката все повече се отпуска, когато сме на познати места, където играят всеки ден. В други градове или на много оживени места в нашия град са плътно до нас. Тогава им напомням, че може да се изгубят и давам указания какво да правят, ако все пак това се случи.
На местата, където играят често имат почти пълна свобода. Хвърчат с колелетата из целия парк и не са ми постоянно пред очите. Нямам притеснения в това отношение. Те са се научили, че ако искат да отидат някъде настрани, трябва да дойдат да ме попитат дали могат да отидат там, дали ги пускам. Живеем обаче в по-малък град и броят на децата по площадките не е 40, а доста по-малък.

# 42
  • София
  • Мнения: 4 041
И мен ме е страх, и да не се загубят, и да не си ги "познае" някой. На площадката не спирам да ги гледам, като пазарувам едата е в количката, а другата е пред мене. И все пак съм зпускала голямата на два пъти за по 2 мин. Костват ми наистина 5 години, няма да преодолея страха си и ще се опитвам винаги да са ми в полезрението, което по никакъв начин не ми гарантира нищо. Все пак са две...

# 43
  • Мнения: 6 031
Изгубването на площадката, в парка или в мола много ме притеснява. Случи ми се 2 пъти и мисля, че тези общо 20 минути, в които тичахме с мъжа ми и викахме името на сина ми изтребиха доста нервни клетки и в двама ни.... Та въпросът ми е - как се справяте с този страх (ако го имате де)?
Разбирам, че трябва да го преодолея, но все пак имате ли по-практични идеи, за по-нервозни майки - например някакви локатори за деца? Преди време бях попаднала на някакви калинки, но не съм виждала по магазините?

Ами много лесно.
Дете в мола няма работа, особено ако си тръгнала да пазаруваш ти. Намираш си начин да го оставиш на някого, докато мериш дрехи и обувки.
В парка и на площадката - стоиш до него или на максимум 3-4 метра и не пиеш бира, люпейки семки и гледайки на другата посока.

Абсолютно точно.  Peace

# 44
  • софия
  • Мнения: 1 332
Аз имам същите страхове, особено от падане от балкона, живеем на 15 етаж, не отварям опасни прозорци дори и да съм там, ще се разсея за секунда и не ми се мисли, но децата не ги гледам само аз, а и баща им и бабите, който всеки ден моля за прозорците Praynig, напоследък свекърва ми вече ме гледа като леко лудичка, но не ми пука аз да си кажа.
За изгубване веднъж сина ми ми казал че ще посреща баща си на долната площадка, аз не съм го чула, такъв страх брах тогава, ужасно е.
Още помня когато бяхме в зоооградината, една баба как безпомощно търсеше загубилата се внучка, няма такъв ужас, после се обаждах в зооото да питам дали е намерено детето, бяха затворили всички изходи. ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт