Имаме си нова дарба - до септември ще сме като мама Барба! Тема № 21

 Цяла сутрин разсъждавам върху един въпрос. Усещате ли завист към бременността си от приятели, познати, колеги, комшии или който и да е? Усещам завист от ''приятели'', с които сме израснали заедно, живеещи на семейни начала с половинките си, нямащи деца все още; от колежка от университета също. Винаги съм се радвала на бременните си приятелки и познати, след това на децата им, излизаме заедно, играя си с тях, купувам им подаръци. Немога да се начудя на поведението на тези хора.

Петя, аз така веднъж качвам детето на бънджи и човекът ме пита колко кг е. Аз съответно като добра майка връщам въпроса към детето.
- Ти колко кг си?
- Това какво значи, мамо?
- Какви цифрички се показват като се качиш на кантара?
- Ми те всеки път са различни.
 

Веселото,  определено хората реагират различно. Аз лично доста изненадващи реакции наблюдавах, и в двете посоки. Това са много интимни неща и човек никога не знае какво му тежи и го гложди отсрещния. Всеки си има някакви болки в живота. Затова гледам да не натрапвам по никакъв начин положението си пред никого.

Точно    Аз и за това мислих да си нахвърлям в писмен вид някои неща , че после да ми е по-спокойно . Сега да не излезе , че имам кой знае какви претенции баче  

Мислех, че това е само в моята глава. Усещам... И то на моменти хич не си го прикриват


 
Трябва да започна да си записвам бисерите ти, ама късно се усетих

Преди 2-3 месеца видяхме едни познати с бебчето им. Момченце на 8м, много красиво   ММ така се впечатли, и вика и нашето ще е толкова мъничко   Той си представя, че ще родя едно 7-8 месечно бебе  

sealover, аз пък си записвам на телефона абсолютно всякакви въпроси и изисквания, каквито имам   Винаги ми е било от помощ. Отивам при доки, отварям си въпросите и започвам  

So Amazing, аз пък съм от тези дето все си мислят , че всичко знаят какво да питат , а пък като ида в кабинета и всичко ми се изпарява като че ли от главата .. и чак после ми идват всички въпроси     И за това викам , айде поне един път да се постарая да съм по-организирана 
Аз те подкрепям в страховете ти новороденото да спи м/у вас . Вие пак си го гушкайте и не го лишавайте от топлината на тялото , но когато заспи е най-добре да си е в неговото легълце. И аз като зная ММ какъв пън е като спи , някой и да вика той не се помръдва , не бих рискувала    Виж вече като е малко по отрасло не пречи да се гушка понякога м/у мама и тате   Разбирасе обаче това са неща , които всяко семейство си решава и преценява според техните си предпочитания    
Веселото, аз пък напоследък все си мисля , че по -скоро будя съжаление в хората    
Мен от два дни почнаха пак да ме болят гърдите , а и тази сутрин ми се гадеше , все едно съм първи месец бременна , странно....

Аз нямам никакви притеснения от това, че ММ може да смачка Елена или бебето - просто отдавна се изнесе от спалнята и от време на време спи при нас. 

Веселото, защо си се хвърлила в такива мисли... за нас уж всички се радват, дори хора които мислех, че ще ме упрекнат, че си провалям живота, защото всички си мислеха, че ще съм само много работна и ще уча цял живот, но всички много се кефят и чакат бебка, даже имаме оферти за кръстници вече аз моето бебче го приемам като дар от Господ след всичко и квото и да кажат или мислят хората не ме интересува, само тя си струва всичко до сега

Здравейте пупита
Амели, включи ме в този клуб, истинският ми ужас обаче е, ако малката се метне на баща и е тогава ще е ужас.
Амейзинг, ММ също иска детето да е при нас, по-точно при мен, за това избрахме креватче залепено за моята страна на спалнята. Моят пък твърди, че той щял да се грижи през деня за детето, когато не е на работа де, ама аз трудно си го представям.
За раждането всеки си решава индивидуално това е въпрос не само на физически, но и на психически показатели.
Аз пък имам чувството, че обземам всичките си приятелки с моята бременност, знам че ми се радват, но понякога май прекалявам с разказите и както се шегува друга бременна ще взема да ги откажа.
Все по-често си мисля, че истинският кошмар ще започне след раждането на бебка, освен новите и непознати грижи за нея, това е и най-натоварения ни период в работата така, че не ми се мисли.

So^Amazing, аз не бих била толкова доверчива, че да се вържа на това с приспиването. Пък и не е на 3-4г. и да разбира за какво лягате, книжка, песничка...Съмнявам се моя да може да приспи нещо друго освен себе си.
По този повод се сещам за моята приятелка. Тя пък - пълен игнор от първият ден в къщи. Като се прибрали от болницата вечерта, бебето разбира се, било гладно. Мъжът и изръмжал, че така не може и няма да търпи това и тя просто не станала да го кърми. И така всяка вечер, докато накрая малкото явно разбрало, че вечер не се яде и спряло да плаче след седмица, нещо с което тя много се гордее до ден днешен и не спира да я дава за пример. Възможно е и да е плакала, но те да не са чули, щом цяла седмица не ги е притеснил среднощният плач   Това трябва да си егати тапира, с егати егото, ама ей на. На нея и е смешно като и го казвам, но също казва, че мъжът и щял да се изнесе в противен случай.

So^Amazing, по повод болките в корема - имаш ли проблем със запека? Възможно е това да е причината. Друго, за което се сещам е да преяждаш като мен и за това да те боли стомах, който сега има твърде малко място за съхранение в момента.

Аз до сега спах. Първо, в 7 нещо започна да чопли и ме събуди. След последните обсъждания на дървеници реших, че именно такива изяждат леглото на бебето и скокнах. Гледах-гледах, оказа се, че шумът е от вън, но повече не можах да заспя. Пих кафе и тъкмо бях започнала да пиша нещо на sealover по повод изискванията за болницата и така ми се приспа зверски, че зарязах всичко и до сега съм спала. Сънувах, че сестрата на едната ми приятелка е станала фотограф. Щеше да ме снима, но ми беше толкова горещо и си бях изкривила врата, че се събудих.

Амели, а на мен много ми е "любимо" след това Събудих ли те? да ми кажат - "ами ,хайде -спи, после ще се чуем" Е, не, благодаря! Трудно мога пак да заспя, а възможността да ме събудят повторно е твърде голяма за да рискувам, така че давай по същество.

А някой знае ли как стои въпросът с ваденето на бебешки паспорт? Там мерки предполагам не искат, но аз се притеснявам за снимката. Трудно ще събудя бебето, ако тогава спи. На мен толкова ми се пътува, че съм твърдо решена още в края на годината да го направим.

Веселото, искам да си призная, че преди да забременея и аз завиждах на бременните. Както много пъти съм споделяла, при нас не стана от един път и за мен това беше много труден път. Имаше моменти, когато отказвах да се срещам с жени с деца, защото просто не можеш да се зарадвам искрено на тяхното щастие, колкото и да са ми близки. И сега, и тогава разбирах колко е жестоко, но по-жестоко ми се струваше същите тези близки да не спират да ме подтикват и аз да раждам, знаейки прекрасно през какво минавам. Та, има го този тънък момент, в който реално не знаеш на какво са подложени околните. Разбира се, има си я и завистта, която се поражда не от желанието за дете, а от това, че ти в момента си обгрижвана и щастлива повече от другите, това вече си е непонятно, но хората са различни и отдавна съм спряла да обръщам внимание на странностите на околните.

Здравейте мацуранки  
Веселото, аз избягвам да се срещам с двойки, които по една или друга причина нямат деца, точно защото не искам да предизвиквам такива чувства. Завистта е човешко чувство и понякога човек не може да го контролира, още повече когато види у друг човек нещо, за което той толкова мечтае, а не може да има.
Сохо, за педиатъра - аз си бях организирала смесен вариант миналия път. Имах си частен педиатър, който идваше вкъщи на преглед и му плащах прегледите, но междувременно, той не знам по каква линия, работеше с някакъв детски кабинет, където трябваше да отидем само първия път, за да запишем сина ми, да му направят картон и така ваксините си бяха поети от касата, а частния педиатър имаше грижата да си води прегледите в картона и да слага ваксините. Та ние докато не се преместихме в Германия, не сме ходили в болнични заведения, от което бях много доволна. Сега ще е по-тегаво тук, но се надявам да свикнем и с това.
За уригването - и ние се кърмихме и не се е уригвал целенасочено след кърмене малкия. Понякода - да, понякога -не.
За спането между нас на спалнята, може би само първия месец устисках да е в креватче (пак близо до мен). След това го ударихме през просото, просто след едно нощно кърмене (поне 40 минутно) бях заспала от изтощение и се събудих след 2-3 часа, а малкият до мен мрънка нещо, от там нататък - през нощта при нас. Като поотрасна още малко, почна и сам да се обслужва, дори не съм му брояла яденетата през нощта, губеха ми се, сливаха ми се, дали е ял 2 или 3 пъти.
Имах още да пиша, ама изкуках. Ааа, от днес съм всяка седмица на тонове. Пишете, че ви е скучно и неприятно, но не е зле след 34-та да се следят по-честичко, както и нивото на плацента и околоплодна течност. Още малко остана.

Има нещо такова. Когато, приятелката на колегата на мъжа ми, го заговаряше на тема бебе, той и отговаряше: "Айде стига с твоите глупости" или нещо такова. Само, че когато разбра, че мъжа ми ще става татко и думите му били: "Ооо почвам и аз от тази вечер да работя" и така и те сега чакат бебе октомври месец. Но, много се издразних, защото дете не се ли прави, когато го искаш ти, а не просто защото да не останеш по- назад? 

ами прави се.ама явно има хора и хора,ние с моя мъж колко искахме да си направим бебе,а зълва ми все нестига дето имаха едно вече,ами като споделя или като стане на въпрос и тя и аз искам ама все не става незнам си ко,вместо да се радва за нас и да сподели щастието,някак си усещах кка завижда,и накрая и тя след мен забременя и вече започна света да се върти около нея(поне тя така си мислеше,не че ми пука особено) и пред хора ми казваше колко и личяло а на мен не,веднага я разпознавали,и в този период така ме нараняваше и обиждаше,даже не се и осъзнаваше,че така,има всякакви хора,но вече на никой не цепя басмата

и също много се нервя на хора който ме търсят,уж да се видим а разпитват,това взела ли съм си,онова купилили сме си,решила ли съм еди си кое,много ме изнервяяяяттт

bobito88 не им се връзвай нека си говорят и да си питат ти като не искаш не им отговаряй, само излишни нерви си създаваш. Нека ти и бебчо сте наред пък майната им на останалите  
Аз да се похваля капарирахме кошарата и ми останаха още няколко неща да купя и вече съм готова 

Здравейте, сладурки Днес ми е много превъзбудено бяхме при АГ, дадох кръв и урина, правиха ми тест за алергии към упойки и обезболяващи и най-важното определихме дата за секцио Сега не спирам са мисля за първата среща с бебо, на лицето ми постоянно има една тъпа усмивка и вероятно приличам на идиот
Връщам се са чета, че имам 2-3 странички