Имаме си нова дарба - до септември ще сме като мама Барба! Тема № 21

soho doll  изобщо не подлежи на обсъждане , ако ММ иска да помага , може да сменя памперси и да го къпе    А като каза за твоята приятелка, се сетих, че и кумата ми с гордост казваше, че така е отучила детето си от нощните хранения. Тя пък в началото давала вода със захар , за ад спре да реве и са се кърмили само през деня  За пръв път ще съм майка, ама не мисля, че бих постъпила така с бебето си.

Що се отнася до болките ми в стомаха, сега пак имам леки. Боли ме там дето боли, когато имаш гастрит - високо. ММ и той ме пита дали преяждам, но от известно време хич не ям като преди. Аз се притеглям всеки път, когато влизам в нова седмица , и от 29 г.с  до сега, съм качила 500 гр. Не мисля , че преяждам. Запек също нямам, но не ходя редовно до тоалетна. Просто не ми се ходи , ходя веднъж на 3 дни, но нямам запек

За бебешки паспорт и аз се интересувам. Като се роди бебко, трябва да ходим в посолството  за паспорт, ама не знам как стоят нещата със снимката  Иначе за документите , не искат мерки до колкото знам.

Kikito86 сигурно много се вълнуваш 

Мимишинка, жената може да го е казала с огромното желание да й се получат нещата най-после - не заради състезанието. Ние чакахме доста дълго, докато не огрее щастието. Но да ви кажа - не  съм завиждала на никого. Напротив - много се радвах на всяка подобна новина. Макар че хората май се притесняваха от моята реакция. Сега се улавям, че и аз не знам как да го съобщя на 1 приятелка - доста тъпо! Бобито, може да те разпитват, за да знаят какво да ти подарят. Ама не бъдете толкова мнителни де! 
Сега по повод помощта от мъжете - вчера говорих с колежка. Дъщеря й роди в Лондон. Та там още на първото свиждане акушерката дръпнала съпруга и го оставила до вечерта той да сменя памперсите. Пак от Великобритания гледах клип, в който акушерката обясни на таткото как да повие бебето и го накара той да го направи. Та идеята ми е, че ако и тук татковците са включени от първия момент, под зоркия поглед на специалист, може би ще помагат повече. Представете си - ние се страхуваме как и дали и ако, а го носим в себе си. А за тях чувството е още по-плашещо. Не че искам да оправдавам мърляво поведение - НЕ! - но това е вашият избор за човек до вас и за баща на детето ви. Дайте му шанс на човечеца!   

Паспортът на бебето е много лесна, бърза и евтина процедура - отивате двамата родители с бебето, там попълвате набор документи (същите като за лична карта/паспорт на голям човек), те на място имат една камера и го снимат. Те като поотраснат на по 2-3 месеца вече няма да спят като новородени, а и вече ще сте горе-долу наясно с режима им, за да можете да подберете добър момент бебето да е нахранено, доволно и събудено. Или пък ще поизчакате в градинката до общината Струва 10,00лв обикновената поръчка за месец, но обикновено стават готови за една седмица и самите служители ти казват да отидеш да си го вземеш.

Sealover, за окситоцина и информираното съгласие имаше една съседна тема. Аз бях много нахъсана против тези документи и насилствените подписи, обаче като ми ги набутаха като бях с контракции през 2 минути и почнаха да ми се заяждат.... накрая просто стиснах очи и подписах и си казах, че вярвам на лекарката си,  с която имах уговорка. Никак не ми беше до скандали на входа на Шейново.

Разсмя ме искено
 
Трудно е да се планират нещата от сега. Да не повярваш обаче понякога малчовците се успокояват в бащите си. Може да не му се наложи да прави нищо по-различно от това да го сложи в скута си, например, и то да заспи (дай боже да е така!), но може и да е неутешима проклетия

За завистта - аз не им се сърдя, мисля, че е нормално човешко чувство. По-скоро се опитвам да не дразня. Спомням си първият път преди да забременея, бяхме спряли да се пазим от месеци, близо година и аз вече бях почнала да се отчайвам. Тогава една много близка приятелка ми се похвали, че е бременна. Разбира се, че се зарадвах за нея, но като почнаха едни подробности как е станало от раз, как всичко си е подготвила предварително в работата и какво ли още не, честно, едва издържах този разговор. За щастие, няколко дни по-късно и аз разбрах, че съм бременна, но тогава ми стана ужасно криво и го помня и до ден днешен.
Всички знаем, че колкото е нормално човек да има бебе, толкова е и чудо на природата. Обикновено темата е деликатна и рядко хората говорят открито, така че наистина не знаеш на кого какво му е. Ако ме питат - отговарям, ако не - гледам да съм максимално лаконична.

ushana, напълно те подкрепям в мнението за помощта от таткото - много е важно майката да му даде шанс (понякога трябва да е малко със заповеден тон  ) да се погрижи за детето, да се приобщи към него, да го усети. Затова и съм много против помощта от баби, защото те изместват тези дейности, които бащата би могъл да направи - да го подържи, да го смени, да го изкъпе, да го преобуе.

  черпя ви по случей 4 години от както сме заедно с ММ

Аз не съм завиждала че някой е бременен, напротив даже като знаех, че може да нямам мое, не обичам да завиждам на хората, много грозно нещо е завистта
За паспортите племеницат е родена в Испания и си дойде с някакъв лист, койтои бяха издали при раждането, като си дойдоха в Бг издадоха акт за раждане и паспорти нямаха проблеми.

Здравейте тумбачета
Да се включа и аз за малко.
Вчера бях на отворени врати в СофияМед и на лекция за кърменето.
Разгледахме АГ отделението и в един момент малко се стреснах от реакцията си,хем знам,че съм си много впечатлителна,хем....Отвориха една стая с две майки,които се опитваха да си накърмят бебетата.Едното се разплака така,че ми скъса сърцето...И като ми се подкосиха краката,цялата се разтреперах,едновременно много мила гледка,и в следващия момент се панирах,че момента си наближава.Да ми се чуди човек 
Откровено казано лекцията не беше от най-иачерпателните и в интерес на истината ми бяха по-полезни лекциите на ЛЛЛ.Водещата ме шокира с едно-две неща.Спомена,че при планирано секцио,без придружаваща родова дейност,кърмата можело да слезне и чак след 7-8 ден  .Възможно ли е това наистина?
По повод включването на татковците съм напълно съгласна с ushana и Lulu25

[/quote]
Всички знаем, че колкото е нормално човек да има бебе, толкова е и чудо на природата. Обикновено темата е деликатна и рядко хората говорят открито, така че наистина не знаеш на кого какво му е.
[/quote] Lulu25 много точно си го казала.
Anni0422 честита годишнина и още много да имате

Това е от мен за сега

Привет!

Много бях щастлива сутринта, понеже ходих на контролен преглед при нефролога и се оказа, че вероятно ще изкарам без някаква намеса до раждането.  После обаче моето маймунче пак ми прави сцени и не искаше да заспи и сега съм като кълбо от нерви   Хем си казвам, че е нормално, хем ми е мъчно, имам чувството, че само моето дете се държи така лошо с мен


Успокояващото влияние на бащите има съвсем логично обяснение - те не миришат на кърма, както майките, съответно бебето може да се сгуши и успокои, без да търси да суче.  Но съм забелязала съм, че татковците се справят много успешно с приспиването на плачещо бебе даже и на по-късен етап. 

Аз пък смятам, че е нормално хората да не подскачат от радост около мен заради факта, че съм бременна.  За тези, които имат затруднения с бебеправенето, това е повече от обяснимо.  За другите пък не е задължително да го намират за особено вълнуващо, нито пък са длъжни да ме обгрижват или засипват с внимание.  И това не означава, че ми мислят лошото или не се радват, просто различни хора, различни емоции.

За паспорта - Лулу го е обяснила съвсем точно, това бих написала и аз


Абсолютно съгласна

Лулу, днес мога просто да копирам целия ти пост, все едно аз съм го писала

Преди малко как лекинко се шашнах ...Гладя дрешките на малката и по едно време усещам , че нещо ми се стича по краката , естествено че веднага се стреснах да не ми изтичат водите    Обаче като погледнах по-спокойно и разбрах , че просто зверски се потя заради горещината от ютията     Наистина както се казва вода течеше от мен . Миналата ми бременност беше песен сравнение с тази в това отношение. Тогава забременях юли и един август само дето ми беше по-топло , и хоп на 1-ви април през една топла пролет се роди мъничето ми . А този път забременях в най-големият студ с най-много гадни вируси , бях болна поне три пъти в начална бременност а сега в най-големите жеги съм с голям тумбак 

Ха, добър ден и от мен!


Ура, ура!  

Суитинел, възможно е - на мен ми слезе на 5-тия ден. Много ми беше мъчно, но нямаше начин. Важното е да не се отказва човек. От първия възможен ден първо я слагах на гърда (нищо, че нямаше нищо) и после шишето. И така 5 дни. Но слезе!  

Сохо дол, аз вадих на Стела, но беше на годинка вече. Лулу го е обяснила, много е лесно и просто. Много ми беше смешно да попълня ръст - 75 см.  

Ани, честита годишнина! Много любов и разбирателство!

Странен е онзи татко, дето е заявил, че няма да търпи такова нещо. Ми защо въобще е решил да става баща тогава? То това да не е иди ми дойди ми - родителят си поема отговорността, щом е решил веднъж. Такъв да става да си ходи, хич окото ми няма да мигне - детето ми е по-важно.

И нас ни беше страх отначало, че ще смачкаме Стела, ама тя трайно се настани в ложето ни    При нас стана точно като при unique_v, но май към третия месец. Толкова издържах да ставам нощем и да я връщам после в кошарата. Сега ще видим как ще е с новия беб. Накрая двамцата ще се ширят на спалнята, а ние с таткото кой знае   Майтапя се. Всичко се наглася от само себе си. Каквото и да направите - все е най-доброто за вас.

Аз от моя мъж не мога да се оплача, ама никак. Прекрасен ми е, търпи ме и гък не казва човека. Върши хиляда работи и все пак намира време да се занимава с моите дреболии, дето право да си кажа, някой път от мързел не ги захващам. С детето се занимава и за грижа, и за игра, въобще - татенце си е отвсякъде! Без него нямаше да се справя така добре със Стела определено! Голяма помощ ми е. Айде похвалих си го  

ХУбав ден от мен! Скоро ще се видим с някои от вас!

Нашата кошара беше на колелца и я бяхме преместили до нашата спалня през първото време . Но нашият татко както казах като заспи и влак да му свири няма събуждане , та това не е вариант за всички сигурно . Обаче той и да се е налагало да става през ноща не е мрънкал ...
Sleeping beauty, страхотна новина  А децата са такива -понякога могат да са доста жестоки към родителите си , за тях ние сме даденост в техният живот , ние винаги ги обичаме каквото и да направят и те го усещат 

Ваденето на паспорт за малката при нас беше ад, но случихме някакъв лош момент, когато много хора си вадиха. Супер тесен коридор с пищящо 1годишно на ръце и никой не ни направи място, но затова пък ми се накараха да я накарам да млъкне, че нямало само нея да слушат   
После едва успяха да я снимат.

Ние при нас не можехме да я сложим да спи, защото спеше само напречно с крака върху някой. Сега на обяд си спинкаме понякога заедно, но все я дебна да не падне.

За приспиването от татковците: Елена заспива много по-лесно и бързо с баща си, отколкото с мен. На мен едни номера, едни въртели... А при него - ляга, върти се 2 минути и заспива. 

За завиждането - не мога да кажа, че съм завиждала, но определено ми е било леко некомфортно в компанията на бременна след спонтанния ми аборт. За щастие, мина бързо времето между него и сегашната ми бременност.

Sleeping, браво за добрите новини.
Не се притеснявай за държание на детето, такива са си всичките. 

Сега като чета за кърменето и се сетих за една случка. На първия ден в болницата си се кърмим ние, но аз съм чувала, че бебетата се теглят преди и след хранене, за да се знае колко мляко пият. Това добре, но минава някаква сестра и аз я разпитвам. Обяснява ми тя и ме пита на колко дни е детето. Гордо отговарям, че няма 24 часа. Изгледа ме жената учудено и ми каза, че те първия ден не ядат нищо, само развиват сукателния си рефлекс (и то си е така, на ядене изяждат към 10 мл най-много)

Здравейте и то мен мацки   
аз тази седмица не съм много активна в писането , но ви чета редовно 
Да се похваля, днес бях на ЖК всичко с беби е наред , вече е 2200 кг., всичко е в норма 
иначе докупих нещата за беб и всичко вече е наред, остава само помпата за кърма ,но нея ще я взема в понеделник /тогава ще дойде/ и съм супер хепи 
Говорихме с док за секциото , но за дата ще говорим пак каза след две седмици 
Сега се връщам да ви чета 

Виж, това е нещо, което не знаех. Знам, че при мен първият ден нищо не течеше, а и бебето само висеше на цицата без особено резултат, но въпреки това си беше добре и не беше дохранвано. После обаче му бутаха някакви шишета, а и редовно ми го водеха вече нахранен и заспал и аз изобщо не можех да го събудя, за да суче Само сутрин рано пристигаше откровено гладен

Да обърна внимание и че има разлика между слизане на кърма и тръгване на коластра. Самата кърма слиза по-късно, при мен беше към седмия ден, след нормално раждане; а коластрата тръгна някъде на втория ден, може би - или и да беше тръгнала по-рано, аз не съм разбрала. Това след нормално раждане, непредизвиквано, на термин и при положение, че сложих бебето на гърдата веднага след като го извадиха и измиха.
При някои коластрата тече отсега и то в сериозни количества, при други трябва дни, за да тръгне, но това изобщо не пречи на успешното кърмене.

Sleeping Beauty, чудесни новини!

 Привет отново!
 Не натрапвам на никого бременността си. Напротив. По-малката част познати знаят, по-голямата- не. Знаещите разбраха в четвърти месец и то защото ми пролича. Дори на най-добрата си приятелка казах тогава. Друга приятелка, с която не сме се виждали януари разбра едва миналата седмица след като ми се обади да се срещнем и ме видя с тумбака. Не мога да си обясня завистта на тези, които завиждат.
 Да похваля мъжлето. Взехме днес скрин, креватче и маса за повиване от Икеа. Искаше ми се да разгледаме  и останалите неща и да се помотаем, но нещо ми беше изнервен и напазарувахме набързо. Много съм щастлива. В събота ще ги сглобим с баща ми и смятам да започна да пера и подреждам. Задраскахме всички точки от списъка.
 

Оф, аз почвам да се дразна вече яко на моменти...! Тази година, много мой приятелки и те коя вече роди, коя тепърва ще ражда. Но, жената на колегата на мъжа ми ме подлудява и много ме изнервя, гледам да не се виждам често с нея. Абе хубаво сме бременни, ама то па не може, всеки път като се видим само за това да говори. И някакви супер тъпите неща ми говори. Само, как ме види и почва даже без да я питаш... то все едно е единствената бременна на света. Направо е откачила!!!!! Може ли, представете си, тя ще има момче и са решили да се казва Данаил и примерно мъжа и, като е някъде навън и тя му звъни и му казвала: "Айде, кога ще си идваш? Данаил, плаче за тебе вече" Абе, направо дразни, някаква побъркана. Мислела, да си купи две колички да си ги менкала, абе с извинение егаси селянката, имам чувството, че верно детето го направиха, колкото да не останат назад и да се прави на интересно. Изобщо, с нищо не показва, че я интересува, че е бременна. Скъса се, да пътува по басейни по морета влиза, после реве, че имала инфекция, еми тя не се пази, после реве. А и, като се занаяти, да се запишела студентка, само и само да вземела парите, който отпускали на майки студентки, направо главата ми наду... Ужас! Сигурно, сега и аз ви я надух ама... треа си излея емоцийте.