В момента чета ... 20

Ами аз 5 давам само на книги, които са ми харесали и като история, и като стил и изобщо са оставили трайна следа в съзнанието ми.

А с тройка бих оценила и някоя доста посредствена книга като сюжет, но написана сносно.

Най-често давам четворки като ми хареса нещо, но примерно нещо не ми достига за да кажа: "Ей това е книгата! Ей така се пише! Искам да съм я написала аз!"

Двойките са ми за случаите, когато съм тръгнала с някакви очаквания, но съм се разочаровала доста.

А единиците са за книги, които наистина намирам за много слаби и най-вероятно съм чела по някакво странно стечение на обстоятелствата: например ако не съм намерила нищо свястно в библиотеката или пък автори, които са много харесвани от голяма част от хората, но аз лично не съм могла да понеса органически като внушения и стил на писане.

Freya_na . какво имаш предвид под щяла да ти хареса преди родителството? Любопитно ми е, напоследък продължавам със списъците "Да купя/взема за четене" на нови книги, но с времето рядко стигам до някоя от тях, а докато това стане, вече съм изчела няколко негатива за нея и ми се отщява да я чета...

Боги, пиши ми за книгата след десетина дни, да не забравя!

Почти като buttinsky. 

5 когато не е имало нито миг на отегчение. Обикновено такива книги прочитам за 2-3 дни.
4 когато е имало моменти, в които прелиствам с досада.
3 и 2 давам много рядко понеже моите преценки по принцип са все в крайностите.
С 1 "награждавам" всички книги, на които едва съм изчакала края или съм зарязала.

А защо не си направим група, за да се вижда по-лесно кой какво чете и как го оценя?

Значи горе-долу като мен. Веднага ще й лепна 2 звезди на Площада.
Окти, ние си имаме група в Гудрийдса.

Ален Мак, мерси 

Аз понякога 5 слагам и заради автора, понеже познавам стила му. Последно ми се случи да сложа така петица на "Хари Потър и Даровете на смъртта" - стилът на разказване на Роулинг ми е изключително приятен и макар да ми дойде твърде всичкисебиятсВолдемор, а аз си чаках училището Хогуортс(професионално изкривяване ), то пак я оцених максимално.
Значи високи оценки слагам, когато ми е приятно да чета книгата, когато не се отегчавам, историята може да е всякаква.
Ниски оценки 2 и 3 давам на книги, които са ме издразнили с нещо. До 1 май не стигам, понеже зарязвам безинтересната книга, май само на нюансите имам 1.

Тайна ли е?  Поканете ме, че адекватното следене на темата много трудно ми се отдава.

Третата част на Милениум- Стил Ларшон и в работата в паузата А планините ехтяха - Хосейни. Много слаба книга на Хосейни Даже ме яд ,че я купих.....Първите две ги свалих от читанка и много ми харесаха.... За Ларшон- жалко ,че се е споминал млад... Страхотна е трилогията му! Препоръчвам!

Остана ми третата та част, но не знам дали ще я издържа. Много пояснителен, на моменти чаках да даде и каталожния номер на някоя стока, която така детайлно описва.

Момичета , не знам какво ми става на мен. Хващам една книга, оставям я. Хващам друга, оставям я....   Подхванах "Подборът" и нещо не ме грабва... Сега в нас имам .... Дайте съвет коя да започна...

Октоподче, ако става дума за тази група: http://www.goodreads.com/group/show/78783-bg-mamma , влизай, но май няма много движение в нея.

Никак не е.

Sparks, глас за "Изгубената дъщеря"

+1
Другите не съм чела.

Не съм забелязала Гледах и филмите,което беше грешка! На мен всичко ми е близко сякаш живея в Скандинавия..... Тук са много подробни

Аз в такива случаи обикновено слагам 3 звезди (но конкретно за  "Площад Диамант"  4*, защото освен специфичния стил, ми каза нещо (доста) животът на Наталия). Изобщо "най-лесното" е 3 звезди.

Но доста съм стисната за 5 звезди - много рядко, наистина нещо зашеметяващо да е като въздействие. А една звезда мисля, че не съм слагала  - не мога да си представя какво трябва да е това чудо за 1 *, как може да попадна на него... Но се сещам за 1-2 случая...

Има нещо друго - много ми е тясно в петте звезди и съвсем скоро имаше допитване дали да има друго оценяване в goodreads - с половинки (2,5; 3,5 и т.н.) или от 1 до 10 (или друго). Имаше разбира се и вариант "даването на оценки на книги е фашизъм"   - аз наистина така се чувствам понякога като оценявам труда на хората с цифри.

А понякога след време виждам звездите, които съм дала и се чудя - защо съм дала толкова много/защо съм дала толкова малко. В някои случаи променям звездите, в други ги оставям така. Но тройката най-често е измамна при мен - понякога е за 2 *, понякога за 4 * (заради липса на половинки закръглям).

Точно на средата на “Сватба в небето“ съм.

Първите 50 страници заспивах на всяка максимум пета страница. Вярно е, че ги четях около полунощ, но мисля, че не беше само от късния час. Не беше и точно от скука въпреки монотонността, монологичността, меланхоличността. Има и нещо успиващо, опиващо в текста. И все пак до 50 стр. никак не бях понесена на вълните на любовта. Хубаво е да се чете за любов, за страстна любов, но аз освен красивите думи и чувства не виждах самите хора. Сякаш са двама, чиято любов е отделена от самите тях, не мога да видя нищо особено от цялостния им облик. Не ги познавам.

Може и да съм отвикнала да вярвам в такава любов от пръв поглед или съм забравила времената, когато на втората среща мога да повтарям „Любими мой, любими мой“ (зная, че всичко е възможно в любовта ). И самите повторения на Илиана ми изглеждат по-скоро като  песен „Любими мой…, любими мой…“  или „Не ме оставяй сама - … - не ме оставяй сама… Да, точно с тези многоточия като протяжна песен…

Май бях и в по-активен период в началото на четенето (като настроение, не като заетост), а не в такъв за „бавни“ книжки… По принцип е тип литература, която харесвам, но в момента не ми е сватбено-небесно…  Уж живи „плътски“ същества, но някак етерични, витаещи, наистина небесни… Голяма любов, несъмнено (нищо, че не я „разбрах“ в началото), но мъчително страдална, болезнена (което разбира се никак не е необичайно за „големите“ любови). Страх и обреченост струи страница след страница…

Но малко започна да ми проблясва едва като описваше повече процеса на писане героят. Вярно, че творенето си е обсебване… В този момент книгата започна да ми харесва и ми изчезна свободното време. Сега искам да чета, но нямам време да продължа бързо. Интересно ми е какво ще мисля накрая.

Sparks, аз съм за "Небесните пасбища" (пак небесно?!  )