В момента чета ... 20

Мога да дам мнение за "Небесните пасбища". По принцип съм голям фен на Стайнбек, така че може и да не ме приемете насериозно . Книгата е хубава, историите са странни и красиви. Бих казала, че е в типичния стил на автора .

Последно прочетох Крадци на лебеди от Елизабет Костова, много си я харесах 
Сега чета Аз преди теб от Джоджо Мойс 

Не ти ли се стори странен преводът? На места имах чуството, че са ползвали Google translation... грешки в конструкцията на изречението, ненужни буквализми. Което до някъде развали удоволствието от иначе добрата история.

Прочетох "Какво знае нощта" на Дийн Кунц.

Сюжетът е малко познат - зъл дух обладава хора и ги кара да убиват. Мислех, че тъй като е познато като идея ще ми е скучна, но се оказа, че е написана добре и е доста интересна.

Аз се отказах от българския превод заради изброените от теб недостатъци. Четох я в оригинал и много ми хареса.

Много ми хареса и на мен " Крадци на лебеди" на Костова. Докосна ме по неповторим начин.
Дори вчера гледайки в кошчето на Сиела с книжките по 5 лв на алеята я препоръчах на много хора, ровещи се там, но за мое учудване никой не си я взе. Сякаш това да препоръчаш някоя книга, ги отблъскваше. Де да имаше и на мен някой да ми препоръча така нешо хубаво.

zornitsa, на 24-то майската промоция на Сиела си позволих да препоръчам "Прелюбодейци" от Вида Огненович на една жена, която си избираше книги до мен. Тя така кръвнишки ме погледна, че ми се прииска изобщо да не се бях обаждала. По-късно се усетих, че може да се е засегнала от заглавието.

И обратното не става, на скорошната прИмоция на 1 август, се опитах да откажа една жена от покупка на "Дворецът на бълхите". Същият кръвнишки поглед ... С други думи, не се опитвайте да поучавате някой ...

И аз я фокусирах там в коша онзиден и без да се замисля си я взех  

Странно, като си помислиш - какво лошо има да препоръчаш книга някому? Аз пък не я видях в намалените на Сиела, може би всеки ден изкарват по нещо различно. Но не бих я препоръчала, заради левашкия превод.
Като си купувах "Градът на сънуващите книги" младежът на щанда така се зарадва, все едно той я е писал   . Много приятно ми стана. Той ме увери, че книгата е манияшка и много ще ми хареса - дано да се окаже прав . Щях да го питам за една намалена на Айрис Мърдок, но ме досрамя . Ако още я има, ще си я взема.

Ами вие - крадци, прелюбодейци, бълхи...  
Мен онзи ден ме сърбеше езикът на щанда на "Алтера" да почна да препоръчвам книгите на Джак Харт и Олга Токарчук. Но добре, че си преглътнах мерака, после на мен ще се сърдят... А и жената каза, че търси нещо "прочитно"...?!   Аз не знаех какво значи това и дали са "прочитни" тези три големи за мен произведения (малки за други ). За мен може би не са прочитни, а органични (петото значение на думата)   ...
На панаири и в книжарници явно не е много подходящо съветването - не знаеш кой с какви вкусове стои до теб...

Дами, имате ли мнение за тази книга: Черният списък от Брад Тор?

Довърших "Калната река" - много ми хареса!

Като стана дума за препоръчване, аз си позволих да го направя на една възрастна двойка. Не срещнах кръвнишки поглед, а по-скоро стреснат, който премина в учуден. Но пък си купиха книгата

Започнах "Моята кавказка къща" на Владимир Каминер. Ако някоя от вас я е чела ще се радвам да сподели впчеатления

Здравейте,ето какво прочетох,откакто не съм писала тук:
От миналата седмица от библиотеката:
„Викърби завинаги”-Инга Линдстрьом
Тази книга ми беше леко непълна като усещане,макар и с приятна корица,но имаше още какво да се желае от съдържанието,всичко ми беше някак набързо,исках авторката повече да развие героите,историята,но колкото-толкова,все пак не беше лоша.
Орденът на мрака:Синът на феите”Книга1-Филипа Грегъри
Приятна книжка за първа среща с авторката.Една приказка.Значи аз съм доволна,защото обичам приказки.Много приятно ми стана от позитивният заряд на авторката,с който говори за книгата си (накрая след историята).
„Хобит-Билбо Бегинс или до там и обратно”-Дж.Р.Р.Толкин
Тази книга я бях зачитала преди години,но не можах да я дочета,защото компа ми се развали и го носих на преинсталация,а после не ми се сваляше,четох друго и ето сега и дойде времето.Изядох я за един ден.Страхотна е!Страхотна приказка!Властелинът е доста по-епична,но и тази страшно много си я бива,никак не е по-долу,само хайде  да си го кажа честно ми липсваха някои герои,но те не са били "родени" още по времето на тази история.Как обаче увлекателно е написана!Много се изкефих.
„Под сянката на свещеното дърво”-Вадей Ратнър
Много силна книга,страшно много ме развълнува.Макар да не го правя често,то на тази книга умишлено спирах на някои моменти и ги оставях да отлежат в съзнанието ми.Имах нужда да се оставя на усещанията,които те ми носеха,да ги стая в себе си, наистина имах нужда от  мъничка пауза,за да усетя отделните неща по-пълноценно,на моменти защото ми идваха твърде много и имах чувството,че не мога повече да чета.Книгата мога да я опиша като смесица от болка и красота и това ми даваше и на мен като усещане-радваше ме,разплакваше ме,удивляваше ме.Толкова много позитивизъм в бащата на Рами в моменти на такова опустошение около тях,такава грижа за хората,които обича,такова себеотдаване ме  възторгваха.Възхищавах се на силата на духа на този човек,който вместо да мисли само за оцеляването си намираше сили да разказва истории на дъщеря си,да и показва,че и след разрухата има все още някаква красота,стига да можеш да я откриеш,че ако я откриеш никой ,никога няма да може да те унищожи,че ще намираш сили да се изправиш,да продължиш.Даряваше толкова красота и любов на околните.Закриляше ги с тях,като едновременно ги каляваше за живота ,който предстои,макар и те да не знаеха,че са получили тази сила докато не дойдеше момента на осъзнаването им,докато  тя избликнеше с все сила.
Трогната бях и от историята на Рами.Малкото момиченце,намиращо сили да оцелее,в среда ,която много други,дори и възрастни не успяваха и да запази душата си,силата да вижда красотата,да обича,макар белязано от толкова много болки,това,тази нейна история силно ме докосна,трогна.
Имаше нещо,което четох  пак тук в "Под сянката на свещеното дърво" ,нещо по повод загубата.За това,че макар човек да го няма вече на този свят той не умира,а живее в различни проявления.Можеш да го откриеш в мислите си,в спомените си ,в нещата и местата,които е обичал.Така ще е винаги с теб.Това е много вярно,знам го от опит.Болката от загубата е огромна,но след време осъзнаваш,че  не си представяш живота без тези хора,макар и загубата им да те изпълва с болка,но не би могла да си представиш живота си без те да са били част от него,въпреки загубата не би променила нищо,не би искала да не си ги срещала, те живеят в теб и не само в спомените ти,те са те изтъкали с присъствието и обичта си такава каквато си (поне за мен лично).А като отидеш на място където си била с тях,като видиш нещо,което ви е било общо и свидно,като дори си помислиш с любов за тях,но без болка и егоизъм от отсъствието им,тогава можеш да почувстваш сила и дори радост.
И преди това пак от библиотеката:
„Да дойдеш на света”-Маргарет Мацантини
Тази книга ми беше преди да взема другите,но реших да я оставя за най-накрая.Прочетох я след "Под сянката на свещеното дърво".Също страшно силна книга.Хареса ми много,много.Докосваща история за голяма любов.Четох с удоволствие,макар и да плаках на немалко моменти.
След тези две книги не ми се четеше нищо.Имах нужда от малко пауза.Още си мисля за тях и сигурно още дълго ще е така.Въпреки тежките си истории,сълзите имаше и толкова много позитивизъм  в тях,че страшно се радвам,че можах да ги прочета.
Едва вчера ходих до библиотеката и взех няколко книги и сега чета:”Слънцето на семейство Скорта”-Лоран Годе.

Забавна е, ще ти хареса. Леко и бързо се чете. За разтуха след някоя тежка книга също става.