Публикувана: 24 юли 2013, 11:02 ч.
Последно мнение: 7 дек. 2013, 16:15 ч.

В момента чета ... 20

54 149
753
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията за книгата „Властелинът на пръстените“?
Какви са впечатленията ви от книгата „Проходът“ на Кронин?
Каква е пордеността на трилогията "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия"?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията за книгата „Властелинът на пръстените“?
  
  Форумът не включва конкретни мнения за книгата „Властелинът на пръстените“, но се споменават други книги, които членовете четат и споделят своите впечатления от тях.
- Какви са впечатленията ви от книгата „Проходът“ на Кронин?
  
  Един от членовете сподели, че чете „Проходът“ на Кронин и изрази мнение, че втората част на книгата му се струва хаотична, но все пак я оценява като интересна и способна да задържи интереса му. Членовете на форума изразяват разочарование от книгата "Проходът" на Кронин, описвайки я като много досадна. Някои от тях споделят, че не обичат книги без главен герой. Въпреки това има изразено желание да се върнат към нея в бъдеще поради ангажимент с обещание за прочит.
- Каква е пордеността на трилогията "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия"?
  
  Член на форума предоставя пордеността на трилогията: „Къщата на духовете“, „Дъщерята на съдбата“ и „Портретът в сепия“. Всяка книга представя различни събития и може да се чете независимо една от друга.
- Какви са впечатленията ви от книгата „Ние, живите“ на Айн Ранд?
- Какви са впечатленията ви от книгата „Черното ехо“ на Майкъл Конъли?

# 630 27 авг. 2013, 17:50 ч.

Мнения: 114

Цитат на: svetal4o27 в вт, 27 авг 2013, 17:33

Биг Пуфана, сподели мнение, като я прочетеш. Имам и двете части не знам от колко години вече и а-ха да ги почна и все се отказвам. Заради затворническата тематика.

Неусетно глътнах 90 стр. Не се замисляй изобщо! Аз я свалих от читанката. Втората част я няма обаче. А филмът е невероятен! Гледала съм го отдавна, но сега всичко изплува като на длан.

# 631 27 авг. 2013, 17:55 ч.

София
Мнения: 1 142

Пеперудата ми е една от любимите книги! Спомням си, че докато я четях се разкарвах с един дебел атлас на баща ми и подробно разглеждах тази част от света, защото там са били "нагъчкани" всякави колонии!
За сметка на това, продължението И, за мен беше абсолютно разочарование, не литературно,а от самия автор, как се променя след каторгата!

# 632 27 авг. 2013, 18:10 ч.

Мнения: 1 563

Чета:

Но нещо върви бавно...
"Пеперудата" и на мен ми е в списъка за четене. Simple Smile

# 633 27 авг. 2013, 20:06 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Прочетох

6/10

Беше ми първа среща с Дж. М. Кутси. Харесах как пиша авторът. Просто има прозрачен стил, не знам дали разбирате какво искам да кажа с думите си, но той някак прониква в героите, в душите им.
Мрачна книга, натоварваща. Сигурно затова направих асоциация с 1984 на Оруел. Не че имат сходство.

# 634 27 авг. 2013, 23:00 ч.

Мнения: 24

Цитат на: Kally May в вт, 27 авг 2013, 17:40

Цитат на: svetal4o27 в вт, 27 авг 2013, 17:33

"Пеперудата" е великолепна книга Peace

!
Филмът - също.

Не съм чел книгата, но филмът е прекрасен. Simple Smile

# 635 27 авг. 2013, 23:18 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Цитат на: Авраам в вт, 27 авг 2013, 23:00

Цитат на: Kally May в вт, 27 авг 2013, 17:40

Цитат на: svetal4o27 в вт, 27 авг 2013, 17:33

"Пеперудата" е великолепна книга Peace

!
Филмът - също.

Не съм чел книгата, но филмът е прекрасен. Simple Smile

Ами и аз сега като го погледнах и видях, че е със Стийв Маккуин, съм сигурна, че е прекрасен. Не си спомням слаб филм с него. Но пък се чудя как съм го пропуснала до сега - сигурно пак заради затворническата тема. Толкова я мразя, че без малко да пропусна и Изкуплението Шоушенк - и книгата, и филма - пак заради непоносимостта ми към затворите.

# 636 27 авг. 2013, 23:27 ч.

Мнения: 24

Имат сходства, да. Обаче посланието и на двете заглавия е жизнеутвърждаващо!

# 637 28 авг. 2013, 12:20 ч.

Мнения: 544

Прочетох "Игрите на глада" за отрицателно време. Четях едва ли не ходейки. Снощи я довърших и едва дочаквам да се прибера и да си взема другите две (помолих един приятел по спешност да ходи да ми ги купува от "Болид" и да ми ги донесе довечера)...
I can't get enough... Simple Smile

# 638 28 авг. 2013, 20:08 ч.

Мнения: 485

Прочетох "На юг от границата, за запад от слънцето" на Харуки Мураками. Първа среща с автора Simple Smile

. Хареса ми. Първоначално ме натъжи, за малко да ме депресира, после ми се стори твърде глупава. Но накрая наистина ми хареса, макар че намирам диалога за леко странен и на места изкуствен.
Определено ще потърся и друго от този автор Simple Smile

# 639 28 авг. 2013, 21:50 ч.

Мнения: 382

Цитат на: _dexter_ в ср, 28 авг 2013, 20:08

Прочетох "На юг от границата, за запад от слънцето" на Харуки Мураками. Първа среща с автора Simple Smile

И аз я прочетох, много не ми хареса, може би приключвам с Мураками (освен "След мръкване" някой ден), но последователността и разновидността на усещанията ми бяха подобни. Simple Smile

Скрит текст:

До към средата ми беше като за 2* (от 5), нищо не трепна с мен - нито от начина на писане, нито от историята… Към средата поне се появиха някои винаги важни въпроси, които човек рядко може да подмине с безразличие, но цялостното ми безразличие към Мураками остана. Дори и да оценявам някои теми в книгите му (стилът наистина не ми допада особено), той не може да ми стане любим явно – както има и хора в живота, които не могат да ти станат близки…

Във втора книга на Мураками виждам еднакви елементи - котка, врана (макар и само загатнати или споменати веднъж), самотно момче. Докато за „Кафка на плажа“ си мислех, че щеше да ми е по-добре да е 400 стр., а не 600, за тази книга вместо 200 предпочитах поне 300, за да усетя повече героите. Но пък ако беше по-дълга, можеше и да ми стане съвсем некомфортно… Всъщност изпитвах нетърпение да свършат дори и тези 214 страници, макар че последните 20-на ми харесаха повече. Не в смисъл, че в предходните страници не одобрявам това, което се случва с Хаджиме, а просто накрая усетих някаква топлина, която така ми липсва в книгите на Мураками. Чак накрая ми идваше да докосна Хаджиме, а за Шимамото - ясно защо Мураками я остави ефимерна, но все пак 20 "мои" страници не зная компенсират ли неудовлетворението от останалите...

Също се зачудих аз ли попадам все на такива японски книги – не може всички да са такива?! Все неудовлетворени, самотни, чето и депресирани младежи…

В случая книгата ми послужи за две неща – да видя втора книга на Мураками и да помисля дали изобщо да чета трета; да имам нещо за четене за ден-два, когато не искам да се ангажирам с голяма и сериозна книга преди важно музикално пътуване.

Не е книга, която остави нещо в мен (освен леко омагьосващия край - може би ми беше и "удобен"), спокойно можех да мина и без нея. Но пък какво е около 2 х 2 часа време… Не ме зарадва споменаването на познати джаз музиканти (дори точно това поколение не харесвам особено), саксофонът не е любимият ми духов инструмент; повече се зарадвах като видях познати японски думи, на които ме е научил синът ми.

6,5/10

Прочетох набързо и популярната "Акабадора", също средно ми хареса.

Скрит текст:

Сигурно за книги за Южна (островна) Италия трудно мога да кажа, че не ми харесват. Това е „сочната“ част на Италия, в която изобилства от слънце, силни страсти, стари традиции, суеверия, специфични порядки и отношения. Тук отново видях особеното съчетание между консерватизъм и некомформизъм, изразяващ се в това, че хората там си имат нещо специфично, което не се подчинява на никакви външни оценки. В началото се чудех не са ли общи приказки думите за човека от 21-ви век на задната корица. Чак към края ги приех за уместни, особено по отношение на главната тема в книгата, пречупена през островните нрави: „… много въпроси, вълнували както хората в Сардиния през 50-те години, така и съвременният компютъризиран хомо сапиенс“.

Бях взела книгата от библиотеката и не знаех дали няма да я върна непрочетена. Мислех, че ще е банална книжка, разчитаща на чара на юга и специфичните, често тежки отношения. Но я сложих в чантата си, когато имах едно чакане от 1/2-1 час и не можех да нося дебела книга. Струваше си за този час. Слабостите този път няма да ги споменавам, защото все повече си мисля колко жестоки са очакванията на читателите. Това е можела и искала авторката, това е написала. Този път не ми се иска да се правя на разбираща и изискваща…

6,5/10

Все пак има романи за Южна Италия, които повече ми харесаха: „Мен не ме е страх“ и „Лек за камъни“, а също и по-малко – „Слънцето на семейство Скорта“.

Сега чета

Още не ми харесва колкото "Обслужвал съм английския крал".

# 640 28 авг. 2013, 22:16 ч.

София
Мнения: 6 210

Аз започвам "Случаят Джем". Не зная как съм я пропуснала... Мислех си, че съм я чела, а всъщност не съм Crazy

# 641 28 авг. 2013, 23:03 ч.

София
Мнения: 5 160

Вени, книгата е великолепна! На мен ми беше тегава на моменти, но като цяло съм останала с много хубав спомен от нея. Вера Мутафчиева е брилиантен автор, обожавам я - перото й е живото олицетворение на богатството на нашия език Heart Eyes

! А според мен не трябва да има жена, която да не е чела "Аз, Анна Комнина". Там има направо "диагнози" за мъжете и жените Laughing

; самата книга хич не е смешна.

Скрит текст:

"При охладняване на чувствата у жената, мъжете от привлекателно загадъчни стават лесно обясними."

"Жената не представлява в мъжките очи предмет, достоен да бъде опознат. Ето защо жената разбира мисленето на мъжа, а той нейното - не."

Препоръчвам горещо и "Рицарят" - макар да се води по-юношеска, там "диагнозите" са за българите. От всички родни автори Вера Мутафчиева ми е на абсолютно заслуженото първо място Heart Eyes