Публикувана: 24 юли 2013, 11:02 ч.
Последно мнение: 7 дек. 2013, 16:15 ч.

В момента чета ... 20

54 698
753
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията за книгата „Властелинът на пръстените“?
Какви са впечатленията ви от книгата „Проходът“ на Кронин?
Каква е пордеността на трилогията "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия"?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията за книгата „Властелинът на пръстените“?
  
  Форумът не включва конкретни мнения за книгата „Властелинът на пръстените“, но се споменават други книги, които членовете четат и споделят своите впечатления от тях.
- Какви са впечатленията ви от книгата „Проходът“ на Кронин?
  
  Един от членовете сподели, че чете „Проходът“ на Кронин и изрази мнение, че втората част на книгата му се струва хаотична, но все пак я оценява като интересна и способна да задържи интереса му. Членовете на форума изразяват разочарование от книгата "Проходът" на Кронин, описвайки я като много досадна. Някои от тях споделят, че не обичат книги без главен герой. Въпреки това има изразено желание да се върнат към нея в бъдеще поради ангажимент с обещание за прочит.
- Каква е пордеността на трилогията "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия"?
  
  Член на форума предоставя пордеността на трилогията: „Къщата на духовете“, „Дъщерята на съдбата“ и „Портретът в сепия“. Всяка книга представя различни събития и може да се чете независимо една от друга.
- Какви са впечатленията ви от книгата „Ние, живите“ на Айн Ранд?
- Какви са впечатленията ви от книгата „Черното ехо“ на Майкъл Конъли?

# 615 26 авг. 2013, 16:38 ч.

Мнения: 24

Много атмосферно и зарибяващо:

# 616 26 авг. 2013, 16:49 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Мона Лиза, много ти благодаря. От София съм. Не е спешно, в момента имам какво да чета, но ми е спокойно сега, като знам, че имам възможност. Ако ти търсиш някоя книга, кажи, аз имам доста книги, може пък някоя да те интересува и да ги разменим.

Нели Марч, може би не си била в подходящото настроение за "Закуска в Тифани". След време сигурно пак ще посегнеш към нея. За мен е вълшебна книга, най-малко заради изящния език, голям майстор е Капоти, чела съм всичко негово. Мисля даже, че е един от най-добрите майстори на словото. А Холи Голайтли - този образ се е запечатал в ума ми от много години, два или три пъти най-малко съм чела книгата през годините. Рядко оригинален и интересен женски образ. А Одри Хепбърн- все едно, че за нея беше писана книгата, така й лепна ролята. Не те агитирам. Сигурна съм, че след време нещо ще те заведе отново при тази книга.

Лиляна, ако харесваш жанра, ще харесаш много "Градът" на Клифърд Саймък. Чела съм я преди повече от 20 години и помня, че всички бяхме полудели по тази книга. А и бързо се чете.

Последна редакция: пн, 26 авг 2013, 16:55 от svetal4o27

# 617 26 авг. 2013, 17:14 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

svetal4o27 , благодаря за мнението, не го приемам за агитация, но към тази книга няма да посегна повече. Въпреки малкият й обем, който ще ми отнеме не повече от час и половина, не желая да я препрочитам. Peace

Предположих, че Одри е изиграла добре ролята.

# 618 26 авг. 2013, 17:49 ч.

Berlin
Мнения: 13 168

Има ли тема за Гробището на забравените книги? Много ще ми е интересно да прочета как тълкувате 2рата книга, че бях малко в шах накрая. Grinning

# 619 26 авг. 2013, 19:06 ч.

Мнения: 46

След перфектния Дийн Кунц и "Древния враг" идва ред на нещо хумористично
П. Удхаус - Кукуво лято в Бландингс

# 620 26 авг. 2013, 19:58 ч.

Мнения: 1 243

Благодаря, svet65, за коментарите! Wink

(Аз много обичам рецензии и оценки за книги, особено като ми хареса някой текст се забравям в четене на такива неща...)

Моят пост беше провокиран най-вече от това, че прочетох "Един след полунощ" на Керана Ангелова и по-скоро не ми хареса... Не можах да я усетя по никакъв начин и сега изпитвам някакво чувство на вина, че не съм се обърнала към тази книга в подходящия момент. Посветените на родители и детството части бяха наистина поетични, много топли и светли. Останалото от книгата абсолютно ме разочарова - философските разсъждения за времето ми се сториха ужасно повърхности, литературните препратки - маниерни и безинтересни, а пък цялата история с разделените в литературните среди в България направо ме ядоса, защото тази теория просто не е вярна. Със сигурност проблемът е до голяма степен в моето настроение и все пак...

# 621 26 авг. 2013, 21:00 ч.

Мнения: 382

Цитат на: neli mar4 в пн, 26 авг 2013, 16:16

big pufana, приятно ми става, когато някой сподели, че е харесал книгата, която е чел.

Аз онзи ден дадох "Да дойдеш на света" на свекърва ми. Върна ми я след ден и половина и каза "Страхотна книга, вълнуваща, емоционална. Но четеш, и си тъжен".

Аз все още не посягам към книгата. Не искам да съм тъжна, пък ми се иска да прочета нещо стойностно, защото днес отново `ударих на камък`.

Според мен към "Да дойдеш на света" не трябва да се подхожда само като към тежка книга. За мен дори с времето все повече остава именно хубавото, красивото. Затова не спирам да пиша за тази книга. Защото е различна от стотиците други „тежки“ книги. Зная, че с двата прочита и аз едва не полудях от всичко ужасно в нея, но двойно по-голяма ми беше наградата за огромното й положително послание. Това ме удиви и ме топли във времето… И мисля, че не си въобразявам някакви неща за надежда и изчистване на злото, за шанс за ново и светло, защото говорих за това и с издателство „Колибри“ и ми потвърдиха замисъла на Мацантини. Само обърнете внимание на двата вида корици…

Как ми се пуска един цитат… но ще бъде много подсказващ за съдържанието. Ето нещо пак толкова силно (но като се замисля и то „подсказва“, така че ако някой има интерес, дано вече да е чел книгата, а не това да предстои).

Скрит текст:

„Момчето се колебае, вероятно и безсмисленият ужас има своето място в меката геометрия на света. Може би смисълът е това дете, което сега излиза от черната кутия. Той също се бои, че би могло да е с три глави, пет опашки и злобно сърце. Той също се бои, че от онова зло не може да покълне друго освен зло. Но е готов да рискува.
Може би детето ще бъде отплатата.“

Сега завърших „На юг от границата, на запад от слънцето“ на Харуки Мураками.

Скрит текст:

До към средата ми беше като за 2 от 5*, нищо не трепна с мен - нито от начина на писане, нито от историята… Към средата поне се появиха някои винаги важни теми, които човек рядко може да подмине с безразличие, но цялостното ми безразличие към Мураками остана. Дори и да оценявам някои теми в книгите му (стилът наистина не ми допада), той не може да ми стане любим явно – както има и хора в живота, които не могат да ти станат близки…

Във втора книга на Мураками виждам еднакви елементи - котка, врана (макар и само загатнати или споменати веднъж), самотно момче. Докато за „Кафка на плажа“ си мислех, че щеше да ми е по-добре да е 400 стр., а не 600, за тази вместо 200 предпочитах поне 300, за да усетя повече героите. Но пък ако беше по-дълга, можеше и да ми стане съвсем некомфортно… Всъщност изпитвах нетърпение да свършат дори и тези 214 страници, макар че последните 20-на ми харесаха повече. Не в смисъл, че в предходните страници не одобрявам това, което се случва с Хаджиме, а просто накрая усетих някаква топлина, която така ми липсва в книгите на Мураками.

Също се зачудих аз ли попадам все на такива японски книги – не може всички да са такива?! Все неудовлетворени, самотни, чето и депресирани младежи…

В случая книгата ми послужи за две неща – да видя втора книга на Мураками и да помисля дали изобщо да чета трета; да имам нещо за четене за ден-два, когато не искам да се ангажирам с голяма и сериозна книга преди важно музикално пътуване.

Не е книга, която остави нещо в мен (освен леко омагьосващия край - може би ми беше и "удобен"), спокойно можех да мина и без нея. Но пък какво е около 2 х 2 часа време… Не ме зарадва споменаването на познати джаз музиканти (дори точно това поколение не харесвам особено), саксофонът не е любимият ми духов инструмент; повече се зарадвах като видях познати японски думи, на които ме е научил синът ми. Около 6/10 може би от мен.

# 622 26 авг. 2013, 21:43 ч.

Sofia
Мнения: 1 494

Аз започнах тази - истинска наслада за феновете на руските класици! newsm44

# 623 26 авг. 2013, 21:48 ч.

Мнения: X

Много се кефя на новата книга на Елизабет Гилбърт.
Много интересни персонажи и любопитни истории от света на ботаниката и 19-ти век.
Всъщност не знам, на някои може и да им се сторят не толкова вълнуващи, но мен искрено ме забавляват и тихичко се подхилквам в голяма част от времето, прекарано с книга в ръка.

Скрит текст:

Точно се припознах в една от героините, а тя взе че съвсем изкрейза милата.

Още една книга, при която не бързам да изчета.

# 624 27 авг. 2013, 15:22 ч.

Мнения: 3 437

buttinsky, не се припознавай в такива героини.
Аз за първи път пиша в тази тема. Искам да споделя, че изобщо и трудно се спирах на книги на български автори. Случайно ми подариха(преди месец) една книжка на Любомир Николов "Слънчев бряг - код жълто". Останах силно впечетлена. Сега в момента чета пак негова книга "Въжеиграча Карой". Уникална е. Съжалявам, че досега неглежирах българските автори.

# 625 27 авг. 2013, 15:30 ч.

Мнения: 114

# 626 27 авг. 2013, 15:45 ч.

Мнения: 832

Прочетох 'Ловецът на хвърчила' - прекрасна книга! Много силни образи, има какво да научи човек. И мъката от войната, не е справедливо да има толкова страдание....

Започнах 'Пустинно цвете' - с всяка прочетена страница оставам все по-потресена как може все още да се случват такива неща в днешно време. А съм само на 50та стр. И каква сила трябва да притежаваш, за да се справиш с такава съдба. Не ми се прави нищо друго, само ми се чете....

# 627 27 авг. 2013, 17:10 ч.

Benelux / Varna
Мнения: 1 524

Напоследък нещо не мога да попадна на мой тип книга или просто съм прекалено разсеяна, за да им се насладя.
Започнах " Деветдесет и трета" на Виктор Юго, нещо ме влечеше към нея, незнам защо, дано да ми допадне.

# 628 27 авг. 2013, 17:33 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Биг Пуфана, сподели мнение, като я прочетеш. Имам и двете части не знам от колко години вече и а-ха да ги почна и все се отказвам. Заради затворническата тематика.

# 629 27 авг. 2013, 17:40 ч.

София
Мнения: 5 175

Цитат на: svetal4o27 в вт, 27 авг 2013, 17:33

"Пеперудата" е великолепна книга Peace

!
Филмът - също.

Препоръчани теми

ЕРГЕНЪТ 🫅 - Сезон 3️⃣ - Тема 3️⃣!

Женени от пръв поглед < II сезон > тема 8 /15.04 - 21.04/

Онлайн консултации с педиатър - д-р Нели Митева

Vip Brother 2017 - тема 4 (25.09 - 01.10)

Причина:

Причина: