Къде му е мястото на таткото по време на раждане?

  • 28 977
  • 817
  •   1
Отговори
  • Мнения: 29
Може да се повтарям с някоя друга тема. Извинете предварително Peace Според вас къде е мястото на таткото по време на раждане?
Дали да се прибере в къщи и нервно да крачи или да стои в чакалнята на болницата. Ако има и родили мамчета, нека споделят своя опит. Съгласни ли сте да стои и да държи ръката ви по време на раждането? Най-просто казано: Къде му е мястото, в цялата тази офанзива

# 1
  • на брега на реката
  • Мнения: 141
От зачестилите публикации за инциденти по време на раждане, аз лично бих избрала да ми държи ръката.  За съжаление по мое време това го нямаше. Ако бащата присъства, лекарите ще са внимателни и любезни с родилките, а не както обичайно се държат .
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2170209

# 2
  • Мнения: 29
canu6a Потресена съм, не знаех за този случай.  #Cussing out Как може такова безхаберие.  #2gunfire Не мога да проумея как спят спокойно вечер? Не ги ли гризе съвестта?

# 3
  • Мнения: 13 425
Ами за всяка двойка мястото на таткото е различно  Simple Smile тъй като хората са различни.  Аз например въпреки големият ми страх от раждането, не бих искала да е с мен в родилната зала, неговото присъствие няма да ме направи по-спокойна даже напротив бих се притеснила той как се чувства в цялата суматоха  Whistling. Когато аз раждах, съпругът ми ме закара в родилния дом и после се прибра в къщи да чака заедно с родителите ми. Не му се наложи да чака много тъй като бързо родих Mr. Green , но каза че е доста изнервящо да не знаеш какво се случва в момента и да чакаш да звънне телефона.

# 4
  • на брега на реката
  • Мнения: 141
Не мисли за това сега, бременей си спокойно, но наистина мисля че е добре бащата да присъства дори на секцио. Дъщеря ми роди преди две години и имаше проблеми - беше сама и са я карали да се разхожда в 23 часа, след бита инжекция за предизвикване на раждане в 10,00. Без малко да роди в коридора, докато чака доктора да се събуди. Ако присъстваха и бащите доктора нямаше да заспи.

# 5
  • Мнения: 29
Аз съм "ЗА" да стои в коридора и да чака, пък ако ще и цялата рода да е с него. Може да съм егоист, но не го приемам за нормално да се прибере и да седне и да пие ракийка със салатка. Това последното го казвам, защото когато една моя приятелка ражда, мъжа и постъпи точно така.

# 6
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 856
Аз също предпочитам мъжа ми да не е при мен. Голяма паника е и съм сигурна, че лекарите ще се ошашкат на кой да помагат по-напред...а и да ви кажа, не ми се ще да ме слуша как пуфтя и понавиквам, докато умирам от болки  Simple Smile

За ракийката - моя надали ще се върне да пие, докато аз раждам. Ще стои и ще чака отпред и едва, когато ни види с бебето и може да се прибере, ще почерпи. Нямам против.

# 7
  • на брега на реката
  • Мнения: 141
Права си, обикновено така става. Радвам се , че условията в българските болници започват да се подобряват. Преди 25-26 години беше абсурд бащата да присъства на раждането. Помня като влизах да раждам всички ми казваха да гледам да не ми сменят бебето , да го запомня, да го огледам има ли си всичко и т.н. Е из така посъветвах щерката като отиде да ражда.

# 8
  • Мнения: 13 425
Ами в нашето родилно, нямаше как да стои в коридора защото въобще не пускаха никого вътре  Laughing влиза само родилката т.е. трябваше да стои пред сградата (а беше зима), сега вече е преместено в нова сграда и може и да пускат незнам. И моят съпруг почти не пие, но и да пиеше едва ли щеше да му е до това да седне спокойно със салата и ракия, това си е и до човек, ако на него не му пука и в коридора да го оставиш пак няма да му пука Peace.
Лека бременост ти желая и както и  canu6a е казала бременей спокойно имаш толкова много време до този момент Simple Smile

# 9
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 418
Предпочитам и ще искам да е наблизо. Някак не приемам, съзнателно и подсъзнателно, да присъства на самото раждане. За себе си, живот и здраве, знам че няма да е вътре с мен. А пък за пълната липса на таткото в такъв момент е просто немислимо за мен. Но понякога по стечение на обстоятелствата ситуацията или живота налага...

# 10
  • Мнения: 576
Таткото беше до мен като това дори не подлежеше на обсъждане, бяхме го говорили още преди да заченем беба. Раждала съм обаче в страна, в която 99% от татковците присъстват и на това се гледа като на най-нормалното нещо на света. В БГ ми се струва, че нежаланието за присъствие на бащата по време на раждането идва предимно от майките, а не от татковците и честно казано не го разбирам. Това е момент еднакво значим за двама ни, процесът е най-естественият от както свят светува и това, което се случва не е една касапница, изпълнена с кървища и слуз, а момент на съвършенство, независимо колко болезнен и труден е. Аз лично не бих искала той да е никъде другаде, освен до мен, да държи ръката ми, да срещам погледа му (въпреки, че не можех да го гледам и понасям на моменти от болка), да се усмихнем един на друг като изплаче бебето. Спомените ми от онзи ден са много мили, много силни от емоционална гледна точка, защото споделихме момент, който е божествен - дадохме живот. Заболя го, че разкъсванията ми бяха 4-та степен и вадиха дечко с вакум, но оцени всяка секунда, дадоха му да среже и пъпната връв на беба. Пак казвам, не гледахме на случващото се от кървавата му страна, а от единството, което бяхме и момента, който споделяме. Лично за мен беше важно, за него също, така че не бих го лишила от място до мен.

Сещам се и за един комичен момент. Беше настъпил моментът да напъвам и след няколко по-продължителни напъна, акушерката ме пита: ще напъваш или ще почиваш малко? А таткото бързо отговори вместо мен: ще напъва, ще напъва! При което аз изсъсках: напъвай ти, ако искаш, аз ще почина! Та тогава щях да го гоня от стаята, но му се размина! Wink

Последна редакция: чт, 25 юли 2013, 14:41 от Mushista

# 11
  • Мнения: X
На моя мъж мястото му е при мен. За другите двойки - това си е тяхна работа.

# 12
  • Мнения: 29

За ракийката - моя надали ще се върне да пие, докато аз раждам. Ще стои и ще чака отпред и едва, когато ни види с бебето и може да се прибере, ще почерпи. Нямам против.
Когато има повод за веселба и то такъв повод и аз съм ЗА, но след като сме научили радостната вест и всичко около бебето и майката е наред. Но ми стана много тъпо когато моята позната ми разказа. Все едно хич не го засяга. Това за да забележиш дали всичко му е наред на бебето и моята майка ми го е казва Wink Пръстчетата, задължително се брояли. Аз имам лек дефект на последното пръстче и на двата крака и от там майка ми се бъзика, че е нямало как да ме обърка  Joy

Таткото беше до мен като това дори не подлежеше на обсъждане, бяхме го говорили още преди да заченем беба. Раждала съм обаче в страна, в която 99% от татковците присъстват и на това се гледа като на най-нормалното нещо на света. В БГ ми се струва, че нежаланието за присъствие на бащата по време на раждането идва предимно от майките, а не от татковците и честно казано не го разбирам. Това е момент еднакво значим за двама ни, процесът е най-естественият от както свят светува и това, което се случва не е една касапница, изпълнена с кървища и слуз, а момент на съвършенство, независимо колко болезнен и труден е. Аз лично не бих искала той да е никъде другаде, освен до мен, да държи ръката ми, да срещам погледа му (въпреки, че не можех да го гледам и понасям на моменти от болка), да се усмихнем един на друг като изплаче бебето. Спомените ми от онзи ден са много мили, много силни от емоционална гледна точка, защото споделихме момент, който е божествен - дадохме живот. Заболя го, че разкъсванията ми бяха 4-та степен и вадиха дечко с вакум, но оцени всяка секунда, дадоха му да среже и пъпната връв на беба. Пак казвам, не гледахме на случващото се от кървавата му страна, а от единството, което бяхме и момента, който споделяме. Лично за мен беше важно, за него също, така че не бих го лишила да от място до мен.
Много мило ми стана newsm45 , а и както съм ревлива напоследък пуснах една сълза от думите ти

Последна редакция: чт, 25 юли 2013, 20:33 от Botten Mary

# 13
  • Мнения: 1 269
Много интересно ако раждаш 10-12 часа дали ще ти е до броене на пръстчета..Аз имах супер раждане и просто попитах защо не плаче бебето. Нито болки имах, нито са се държали кофти с мен - дори напротив.
По темата не мисля, че мястото на бащата е до родилката. Извинете ме, но не намирам нищо добро в това да стоиш в кръв и мъжът ти да гледа от страни. Ами леко казано раждането си е един интимен момент. Дали ще е от вън или ще си пие ракията въобще не ме интересува  Laughing Важното е процесът да мине добре.
Знам, че в другите страни бащите задължително присъстват на раждането. За мен това си е избор най-вече на майката.

# 14
  • Мнения: 576

Много мило ми стана newsm45 , а и както съм ревлива напоследък пуснах една сълза от думите ти
[/quote]

И ние си поревахме като гушнахме бебка и честно казано нямаме спомени от кървища и крясъци. Докато ме шиха той снимаше бебето как го чистят, мерят и повиват, а после сестрите го поканиха да отиде с тях да изкъпе бебето.  Laughing Подценяваме си мъжете в България, а те са печени, ще се справят и с гледка, и с подкрепа.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт