Хората, които нямат приятели

И аз съм забелязала същото. Обичам си приятелите от него време и се радваме като се видим, но с никой от тях не поддържаме постоянна връзка. Все разменяме телефони и после никой на никого не звъни.

А, защо - то вече и между мьже е трудно сьздаването на приятелства. Мое мнение. Някак си много трудно мьже могат да се отпуснат и да доверят на някого неща от вьтрешния си свят. Ние сме някакси единаци. Сигурно ни е срам да не ни падне фасона ли, знам ли... С двамата приятели, за които споменах в началото, се познаваме от началното училище. Цял живот сме били заедно и си знаем и пломбите, освен това сме сьпреживели заедно и всичките си резили, та просто няма нужда да се правим на повече мьже, отколкото сме. Ако сега тепьрва се запознавахме, ме сьмнява дали би излезло нещо.

Поне хората на които попадам не искат да инвестират в поддържането на едно приятелство. Звъниш им, пращаш им СМС и като видиш, че няма интерес и спираш. А и не обичам да досаждам на хората. Явно с времето си изграждат някакъв приятелски кръг и е трудно да се вредиш и да станеш част от него. При възрастните май е по-трудно да се създаде едно приятелство, та тези, които не сме запазили приятелства от училище/университета какво ще правим не знам? С удоволствие ще организирам събиране на класа, но най-приятни ми бяха съучениците от прогимназията, а обикновено се събират колеги от университета или випуските от гимназията, което прави мисията почти невъзможна. Може би по-лесно е да се пробва с хора от други националностти - там взаимният интерес към непознатото, желанието да опознаеш една различна култура може да ви направи приятели.

Аз много лесно се сприятелявам с мъже.Много по-позитивни, отворени и общителни са. Жените се приемат за конкуренция обикновено и дори да сте най-най-добри приятелки, познаващи се от бебешката количка, има едно стисване на устни чат пат.
По близки до моятя душевност са мъжете. Жените в повечето случаи водят разговори за деца, за козметика, дрехи, любовни разочарования. Аз ако искам с часове да дъвча едно и също, ще се регна във форума и ще пиша.
С мъжът можеш да се натъпчеш, да се оригнете, да се състезавате кой плюе по-далеч, прескачате огради, крадете чаши, псувате, говорите гнусни неща и може да изпаднете в кома от смях.
Но съм забелязала, че за да можеш да спечелиш мъж за приятел, трябва да имаш подходящото държание. Говоря за близък, най-добър приятел със всякакви споделяния, грозни подрожбности, да можете да спите в едно легло без нищо.Не да те търпи и да ти казва мило Здравей.
В повечето случаи жените са ощипани госпожици, имат разни теории и правила за мъжете, ако ги плесне някой зад врата и се изхили малоумно ще се разпищят.
Аз няма да се разпищя, ами ще го тресна с нещо и ще се хиля като идиот.
Затова много си допадам с приятелите на моя мъж. Той е ощипаната госпожица, а аз се въргалям из калта с приятелите му. 
От малка съм все в мъжки компании, с момичетата много не се спогаждах.
Но го има проблемът с приемане за сексуален обект. Няколко пъти, се оказва, че с времето ме харесват. 
Бих казала, че вечно приятелство между жени е много рядко срещано. В един момент, настъпва разкол. Има много по-силна конкуренция, отколкото между двама мъже. Ние можем да се мразим до гроб от първия миг(безпричинно) , а мъжете и да се мразят, могат да се сдобрят и да си помагат.

Възможно е да не се среща често, но според мене, истинско приятелство е възможно само между мъже. Някой беше определил женското приятелство като "съвместно висене под знака на сводничеството".  

Аз мисля, че мъжко-женско приятелство има само в главите на жените, а мъжете съвсем по друг начин възприемат нещата.

Е,не на всички жени значи.Имам такъв приятел от първи клас и не е "възприемал по друг начин нещата". 

Истинско, лъжливо!? С мъж, че с жена. Много филми си прожектирате в главите. Приятелството или го има, или го няма.

Аз съм от хората без приятели, с изключение на двама. Броят им е сведен до посочения абсолютно съзнателно и без никакво съжаление.
Приятелството между мъже и жени е чудесно, но аз винаги си имам едно на ум. Лесно се завързвам контакт със срещуположния пол, уж на база приятелски приказки и пр. бла-бла, но съм такъв тип човек, че винаги търся користното в подбудите и действията на отсрещната страна.

Хареса ми, споделям мнението. Всъщност то и за жените важи, говоря за отношения нещо повече от да се намираме на лаф.Това да усещаш, че е на твоя страна, дори и за неща, за които не те разбира напълно, просто защото  сте си близки, рядко се случва, пък и то няма как да имаш много такива приятели, прекалено разголващо е и ненужно ( според мен).

*Belle-Etoile* - много ми харесва мнението ти. Аз също преди години винаги се оказвах в мъжки компании, беше ми много забавно и разтоварващо. Ние жените все имаме за какво да се оплачем и за какво да мрънкаме, но излезнеш ли с някой приятел- мъж, по- скоро се разтоварваш с говоренето на глупости и лиготии и забравяш за тежките неща от ежедневието. Но за съжаление се разочаровах с годните. Мислейки си, че имам двама мъже в живота си, които са ми близки приятели и нищо повече, се оказа, че единия си падал по мен от 7 год., ама разбираш ли аз все съм била обвързана, а другият просто в един момент му хрумнало, че може да има нещо повече. Почувствах се излъгана и ми беше криво. Та сега имам само няколко  приятелки до себе си. Един или двама от техните мъже мога да възприема за близък приятел, да си помогнем, да се полигавим, но това е само защото моят човек също е приятел с тях. Такива отделни единици от мъжки пол, които не са в компанията, които са необвързани и не са приятели с моя човек, вече не държа близо до себе си. Просто няма никакъв смисъл.

Интересно ми от мъжка гледна точка дали са разтоварващи техните приятели? Защото повечето мъжки компании, които познавам все говорят за политика като се видят, а това е натоварваща, направо неприятна тема според мен. А целта на приятелите е да ни разведряват, нали? И дали мъжете-приятели с нас жените се държат по-така поради някакви скрити мотиви?

Приятелството отдавна попадна в "Червената книга"

Мъжете сигурно смятат за натоварващи и двучасовите обсъждания на дрехи и гримове, ама нас ни разведряват, нали? Що тях да не ги разведрява обсъждането на политиката и да си псуват на воля тея дето се па ненаядоха.