най добре ми е със сестра ми просто нямам нужда от други приятели тя ми е най истинския приятел
- Публикувана: 25 юли 2013, 19:46 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2013, 22:19 ч.
Хората, които нямат приятели
И какво, двама-трима споделиха, че имат приятели, но "малко на брой" (но поне качествени), а другите всичките нямат и не им трябват. Наистина се изумих от тази тема 
Аз имам доста приятели, с различна степен на близост. Познавам и хора, които обичам със сърцето си, но не са ми "приятели", просто не сме достатъчно близо, но се чувствам свързана с тях. Разпознавам доброто в тях, и откликвам на него инстинктивно. Познавам много добри хора.
Във ФБ имам и познати или хора, с които ме свързват други хора, които приемам като "гаранция" за качеството на контактите им.
Сигурно звучи наивно и детинско това, но аз се чувствам щастлива с хората около себе си. Както каза Мамасита, винаги има с кого да "сметеш труповете", ако се наложи. Има човек, който ме е виждал и е бил до мен в най-кошмарния момент от живота ми, освен мъжа ми. Не е казано непременно, че се търсим нонстоп и си споделяме всичко. С един споделям едно, с друг - друго. Допълват ме по различен начин. И сама ми е много добре, на периоди съм. Но ние не си "държим сметка" колко сме се виждали, кой последен се е обадил и такива неща. Просто, когато почувстваме потребност да се свържем, го правим.
Аз имам доста приятели, с различна степен на близост. Познавам и хора, които обичам със сърцето си, но не са ми "приятели", просто не сме достатъчно близо, но се чувствам свързана с тях. Разпознавам доброто в тях, и откликвам на него инстинктивно. Познавам много добри хора.
Във ФБ имам и познати или хора, с които ме свързват други хора, които приемам като "гаранция" за качеството на контактите им.
Сигурно звучи наивно и детинско това, но аз се чувствам щастлива с хората около себе си. Както каза Мамасита, винаги има с кого да "сметеш труповете", ако се наложи. Има човек, който ме е виждал и е бил до мен в най-кошмарния момент от живота ми, освен мъжа ми. Не е казано непременно, че се търсим нонстоп и си споделяме всичко. С един споделям едно, с друг - друго. Допълват ме по различен начин. И сама ми е много добре, на периоди съм. Но ние не си "държим сметка" колко сме се виждали, кой последен се е обадил и такива неща. Просто, когато почувстваме потребност да се свържем, го правим.
Сестра ми и мъжът ми, са хората, които мога да нарека приятели, в смисъла на думата според темата. Хората на които мога да разчитам са семейството ми, не обичам да разчитам за сериозни неща на хора, извън семейството. Останалите ми познати са просто компания - за кафе, за разходка, за почивка, за питие....
Сигурна съм, че има много хора без "вътрешна същност", без една основа,
която никога не ги оставя да се чувстват самотни. А да изградиш такава
основа си иска работа.
Има един мит- че интровертите нямат нужда от приятели. Напротив, само че
комуникацията с тези приятели ще е на друго ниво. Когато слушам
разговори уж между "приятелки", се изненадвам колко тривиални неща си
говорят. Само конкретни, физически неща.
Много малко са хората, с които наистина мога да споделя нещо, което
не казвам всеки ден. И не става въпрос за пикантни тайни. Става въпрос
за по-дълбоки прозрения. Да кажеш на някой- знаеш ли, че има хора, които
са пусти отвътре, от които ми се повръща...и той да не ти се присмее, да не
заговори за лютеницата и кюфтетата.
Впрочем, приятелството с мъже е почти невъзможно, но не съвсем.
която никога не ги оставя да се чувстват самотни. А да изградиш такава
основа си иска работа.
Има един мит- че интровертите нямат нужда от приятели. Напротив, само че
комуникацията с тези приятели ще е на друго ниво. Когато слушам
разговори уж между "приятелки", се изненадвам колко тривиални неща си
говорят. Само конкретни, физически неща.
Много малко са хората, с които наистина мога да споделя нещо, което
не казвам всеки ден. И не става въпрос за пикантни тайни. Става въпрос
за по-дълбоки прозрения. Да кажеш на някой- знаеш ли, че има хора, които
са пусти отвътре, от които ми се повръща...и той да не ти се присмее, да не
заговори за лютеницата и кюфтетата.
Впрочем, приятелството с мъже е почти невъзможно, но не съвсем.
Трябва да умееш да оставаш сам, както и със същата лекота да поддържаш приятелство.
Не от онези "приятелства" от типа дъра-бъра..."Муцкаааа, ако знаеш на какъв пич попааднааах"
Имам приятели. За мен това са хората, за които знам със сигурност, че когато имам нужда от тях ще са насреща. Но и знам, че ако ме видят да пропадам ще си помъчат да ми подадат ръка, но няма да останат с мен до края, докато изпълзя. Приятели ли са - да, на едно ниво.
На съвсем друго ниво е онази моя приятелка, която е готова да ми забие два шамара за да ме свали отново на земята, която е готова да ми каже - " Стегни се и не се дръж като малко дете!" и освен това, ще стои плътно до мен докато не види, че съм "слязла на земята" и "съм се взела в ръце". И аз бих направила същото за нея. Без да се замислям.
Има такива приятелства. Има.
Темичката тук идва да само напомни колко малко такива приятелства са останали.
Колко много хора живеят затворени в своя си свят...
Жалко...
Сестра ми и мъжът ми, са хората, които мога да нарека приятели, в смисъла на думата според темата. Хората на които мога да разчитам са семейството ми, не обичам да разчитам за сериозни неща на хора, извън семейството. Останалите ми познати са просто компания - за кафе, за разходка, за почивка, за питие....
От една моя баба знам следното - "Мъжа ти най-добре да знае всичко за теб от кръста надолу, но от там нагоре какво се случва - не му позволявай много много да знае"
И колко само е вярно като се замислиш!
Да, трябва да си приятел с партньора си, то няма и как да е иначе, но съгласи се, че не можеш да му споделиш (ако някой ден се случи така), че страшно много си се уморила от него. Примерно.
Или пък, че си "залитнала" по пича от магазина отсреща
Виж, ако имаш истински приятел, такъв с който само с поглед можеш да се разбереш е друго.
Точно Фейсбук ли намери да дадеш за пример
Една трета от приятелствата ми там са с напълно непознати
Човек има нужда от приятел, може само един но да е верен
Иначе аз съм си напълно самодостатъчна
Обичам се, мразя се, намирам си кусури, обожавам се, говоря си,
но никога зад гърба, което ме прави идеален приятел за мен самата
Една трета от приятелствата ми там са с напълно непознати
Човек има нужда от приятел, може само един но да е верен
Иначе аз съм си напълно самодостатъчна
Обичам се, мразя се, намирам си кусури, обожавам се, говоря си,
но никога зад гърба, което ме прави идеален приятел за мен самата
Имах дългогодишна връзка с човек, който според мен нямаше нито един истински приятел. За н-бр години съм виждала само неколцина пиячи по маса, които не аз не бих нарекла "приятели". Твърдеше, че има един много близък, но той е в чужбина - никога не го видях и не съм чула да са се чували или виждали..А, за още един се сетих, но итам не се чуваха/виждаха повече от 1-2 пъти годишно..
Не бих го нарекла самодостатъчен, по-скоро беше тежко параноичен и предпазлив..и човек без никакви лични интереси..можеше да стои с часове и да гледа тв, или да чете книга..
Но не отказваше никога да бъде сред моята компания от приятели..Даже с удоволствие идваше и участваше във всичките ни сбирки. Мисля,че дори наистина ги харесваше..но така и не си позволи да ги допусне близо до себе си.
Аз пък съм много контактна, социална и тн. за ФБ - да не споменавам..))
Но имам 4-5 наистина близки приятелки, на които всичко мога да кажа..Другите - са просто познати или преминаващи край мен на този етап от живота ми.
Не бих го нарекла самодостатъчен, по-скоро беше тежко параноичен и предпазлив..и човек без никакви лични интереси..можеше да стои с часове и да гледа тв, или да чете книга..
Но не отказваше никога да бъде сред моята компания от приятели..Даже с удоволствие идваше и участваше във всичките ни сбирки. Мисля,че дори наистина ги харесваше..но така и не си позволи да ги допусне близо до себе си.
Аз пък съм много контактна, социална и тн. за ФБ - да не споменавам..))
Но имам 4-5 наистина близки приятелки, на които всичко мога да кажа..Другите - са просто познати или преминаващи край мен на този етап от живота ми.
Мнението ми е близко до това на Котката. Аз съм общителна и около себе си имам много хора. С някои общувам на едни теми, с други - на други. С някои имаме много различни възгледи за едно и много близки за друго. Понякога не се виждаме дълго време, но това не ни пречи. Не очаквам от тях много, но когато се е налагало, почти никога не съм виждала показан гръб, надявам се и аз да съм била на линия, когато са имали нужда.
Мисля, че вкопчването в някого като единствен, много близък приятел, не е много полезно. Защото е по-лесно да бъдеш разочарован като натоварен със свръхочаквания. Сестра ми например е по-затворена, общува с по-малко хора и някак изисква повече от тях, чувства се засегната, обидена...не бих си го причинила.
Във връзка с това, което казва Exquisite, баща ми е от предпазливите, дори параноични хора, затова на него му е трудно да има приятели.
П.П. Приятелите във ФБ обикновено не са приятели в традиционния смисъл на думата. Това са хора, които са пространствено далече, но с които искаш да имаш някакъв контакт. Те ако бяха толкова близки, щяха да са ми в листа с безплатните тел. номера и нямаше ФБ да ни свързва.
Мисля, че вкопчването в някого като единствен, много близък приятел, не е много полезно. Защото е по-лесно да бъдеш разочарован като натоварен със свръхочаквания. Сестра ми например е по-затворена, общува с по-малко хора и някак изисква повече от тях, чувства се засегната, обидена...не бих си го причинила.
Във връзка с това, което казва Exquisite, баща ми е от предпазливите, дори параноични хора, затова на него му е трудно да има приятели.
П.П. Приятелите във ФБ обикновено не са приятели в традиционния смисъл на думата. Това са хора, които са пространствено далече, но с които искаш да имаш някакъв контакт. Те ако бяха толкова близки, щяха да са ми в листа с безплатните тел. номера и нямаше ФБ да ни свързва.
Защото е по-лесно да бъдеш разочарован като натоварен със свръхочаквания.
Защото е по-лесно да бъдеш разочарован като натоварен със свръхочаквания.
... Не очаквам от тях много...
Може би тук е заровен ключът от бараката... и аз не искам нищо особено от приятелите си, освен просто да бъдат такива, каквито са. Може би само един-два пъти се е случвало да имам нужда от определена реакция и само един-двама души не са реагирали много адекватно.
От една моя баба знам следното - "Мъжа ти най-добре да знае всичко за теб от кръста надолу, но от там нагоре какво се случва - не му позволявай много много да знае" Laughing
И колко само е вярно като се замислиш!
Да, трябва да си приятел с партньора си, то няма и как да е иначе, но съгласи се, че не можеш да му споделиш (ако някой ден се случи така), че страшно много си се уморила от него. Примерно.
Или пък, че си "залитнала" по пича от магазина отсреща Mr. Green
Виж, ако имаш истински приятел, такъв с който само с поглед можеш да се разбереш е друго.
Наистина мога да му кажа всичко, дори и това, че ми е омръзнало от него или пък, че се заглеждам по някой пич. Може би е така, защото връзката ни от начало се основава повече на приятелство. Със сестра ми имаме малка разлика във възрастта и винаги сме били близки. Имам "приятели" от детството, от студентството, от работата, но с тях не споделям лични неща и не обичам да слушам и за техните. Не ги товаря с мои проблеми и не ми е приятно да се занимавам с техните. С времето съм опознала характера и недостатъците им, също и своите. С времето се научих само да се забавлявам с тях и да нямам големи очаквания, т.е. не са ми приятели в чистия смисъл на думата. И така ми е добре!
( Извинявай, че те цитирам така.)
