Хората, които нямат приятели

  • 30 219
  • 280
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 793
Добре де, ако най-добрата ви приятелка замине да живее в чужбина и какво - вече не ви е близка? Колко често ви е необходимо да се виждате и чувате с някой, за да го смятате за приятел?

Приятелите за мен са сродни души, както някой писа, с колежките се виждам всеки ден, пием кафе понякога след работа, но не са ми приятелки.

Липсата на контакт за мен е липса на близост, води до постепенно раздалечаване. Да, след няколко години вече няма да усещам близък човек, с когото общувам 2 пъти годишно или по-рядко. Изключение правят кръвните роднини, там играят други фактори.

Честотата на контакт не води задължително до приятелство (с колежките), но пък и липсата на общуване чак пък да не влияе... newsm78 Близост без общуване как се постига - с фантазния образ на приятеля ли?

# 196
  • Мнения: 7 947
Честите контакти обикновено с епревръщат в приятелства - започва се от времето, прекарано заедно, после някой служебен купон, след това някое гости и излизане и в един момент доста по-естествено може да станете приятели, отколкото с този, с когото не си се виждала да кажем 8 месеца ...

# 197
  • Мнения: 10 547
Различни са и критериите, които имаме за това що е то приятел.
Аз с хора, които не виждам, особено близка не мога да бъда. Имам само една такава жена в обкръжението си, която наричам приятел, с която не се виждам с години, и с която сядам тук и сега на една маса и сякаш продължаваме разговор, прекъснат, за да си налеем чашите.
На 30+ години съм, тази е единственият такъв човек в живота ми.
Иначе близки хора около мен е имало с купчини. Но съм си знаела, че е въпрос на интерес, днес да сме близки, а утре да си забравим физиономиите.

# 198
  • Мнения: 2 448

Честотата на контакт не води задължително до приятелство (с колежките), но пък и липсата на общуване чак пък да не влияе... newsm78 Близост без общуване как се постига - с фантазния образ на приятеля ли?
Вероятно, както при несподелените любови или отминали, някакви идеализирани спомени , образи и случки те карат да мислиш въпросния за близък приятел. Само, че в един момент може това приятелство да е само в твоята глава.  Simple Smile
Аз предпочитам по реалистичните неща - за това описаното от viliko е много по близо до моето разбиране за приятели. Макар да не считам за нужно и с цел да се сприятелявам или да правя драма, ако близките ми хора в един момент за били повече, а сега на пръстите на едната ми ръка - важното е че когато имам нужда да споделя нещо, има към кого да се обърна. Надявам се че така се чувстват и хората, които смятат мен за приятел.

# 199
  • Мнения: 15 960
Имам само една такава жена в обкръжението си, която наричам приятел, с която не се виждам с години, и с която сядам тук и сега на една маса и сякаш продължаваме разговор, прекъснат, за да си налеем чашите.
На 30+ години съм, тази е единственият такъв човек в живота ми.

Нещо такова имам предвид, и да, наистина тези хора са единици. Peace

# 200
  • Мнения: 2 448
Е да, ако човек има нужда от приятел веднъж на 2 години да продължи разговор от тогава, това е идеален вариант, само че се съмнявам хората да имам нужда от общуване толкова малко (като се има предвид, че аз се смятам за по скоро не много социален типаж като нужда и пак ми се струва твърде малко ). И да не се окаже, че в един момент са споделили много повече неща с обикновени уж познати и не близки, пък с този близкия много по малко. Simple Smile
И със сигурност като се виждаш с човек рядко е много интересно, но това какво общо има с близостта. Поне за мен няма.На близкия мога да кажа и най голямата тъпотия около мен и пак да ни е приятно, а не да мисля кое е много интригуващо.

# 201
  • Мнения: 25 047
Имам само една такава жена в обкръжението си, която наричам приятел, с която не се виждам с години, и с която сядам тук и сега на една маса и сякаш продължаваме разговор, прекъснат, за да си налеем чашите.

 Е тъй де. За това става въпрос.
 И аз нямам купища - няколко са, но качествени. С две сме приятелки от основното училище, с другите от студентските години - значи има вече 20-30 години. То си е като роднинство станало вече.
 
 Колкото до ежедневното общуване -нямам кой знае колко време за празни приказки, колкото ми се приказват такива - форума за какво е.

Последна редакция: вт, 20 авг 2013, 16:07 от Iris04

# 202
  • Мнения: 6 217
Имам само една такава жена в обкръжението си, която наричам приятел, с която не се виждам с години, и с която сядам тук и сега на една маса и сякаш продължаваме разговор, прекъснат, за да си налеем чашите.
На 30+ години съм, тази е единственият такъв човек в живота ми.

Нещо такова имам предвид, и да, наистина тези хора са единици. Peace
И моите приятелки са такива- 4-5 са. С някои се виждаме и чуваме, веднъж на седмица, месец, с други - веднъж годишно. Едва ли много от нас имат време за ежедневно бъбрене с приятелки на живо.

# 203
  • Мнения: 1 266
Колкото до ежедневното общуване -нямам кой знае колко време за празни приказки, колкото ми се приказват такива - фоума за какво е.

И аз съм така  Grinning
Мисля, че съм извадила неистов късмет с хората около себе си. Една от най-близките ми приятели, като ни почина бебето, беше с мене в болницата 16 дни нонстоп, с мъжа ми се сменяха, беше там, докато раждах, обикаляше София за огретен, защото примерно само това можех да ям, без да повръщам, чувахме се за някакъв период по 2-3 пъти на ден. Сега животът и на двете ни премина в друг етап, чуваме се 1-2 пъти на месец-два, виждаме се още по-рядко, но усещането ми на близост не се е променило,
всяка знае, че може да вдигне телефона и да започне по същество, без никакви уговорки и обяснения, освен "удобно ли е да говорим сега?".
Тя ми се е обаждала десетки пъти с думите "трябва да направиш това-и-това еди-кога-си". Без "можеш ли?". И през ум не ми е минавало да кажа, че не ми е удобно или не мога. Просто го правя. Просто е.

# 204
  • Мнения: 7 947
Не случайно назад рекох - услуга или нещо, което ти е било нужно  Peace
Това е друг вид приятелство за мен, свързан оповече с помощ и човек, който никога не би ти отказал.
Там действително не са нужни ежедневни контакти.
Но все пак за ежедневието лично аз имам нужда от повече хора, от друг тип отношения...

# 205
  • Мнения: 6 217
В ежедневието на мен на работа достатъчно ми надуват главата всички със всичко. Приятелките ми са по-свободни от мен, защото са несемейни. Почти всяка вечер излизат на кафенце най-малкото, но аз трябва да си обърна внимание на детето. Моите вечери са по люлките, няма как.  Heart Eyes Но и никоя от приятелките не ме е упрекнала за това.

# 206
  • Мнения: 1 266
Не случайно назад рекох - услуга или нещо, което ти е било нужно  Peace
Това е друг вид приятелство за мен, свързан оповече с помощ и човек, който никога не би ти отказал.
Там действително не са нужни ежедневни контакти.
Но все пак за ежедневието лично аз имам нужда от повече хора, от друг тип отношения...

Ами не, за мен това не е услуга. Обикновено става дума за жизненоважни неща за някого. Услуга за мен е "Прощавай, можеш ли да ми купиш от евтините домати от Билата?", а в случая нещата са други.

Аз нужда от ежедневно общуване почти нямам. И без това общувам с твърде много хора, изморява ме. Имам нужда, като се видим веднъж на 2-3 месеца, за 2-3 часа да установим дълбока връзка, да разбера как наистина се чувства човекът срещу мен и от какво наистина има нужда.

# 207
  • Мнения: 7 947
И при срещи през няколбко месеца мислиш, че можеш да разбереш за час-два какво става с човека насреща?

# 208
  • Мнения: 6 217
Аз мисля, че можеш. Той знае теб какво те вълнува, знае какво може да ти "даде" и ти знаеш какво можеш да му "дадеш".

# 209
  • Мнения: 1 266
И при срещи през няколбко месеца мислиш, че можеш да разбереш за час-два какво става с човека насреща?

Абсолютно. Знам как и какво да попитам. Не ме интересува какво е ял и какъв килим си е купил.

Аз мисля, че можеш. Той знае теб какво те вълнува, знае какво може да ти "даде" и ти знаеш какво можеш да му "дадеш".

 Peace

Общи условия

Активация на акаунт