Хората, които нямат приятели

  • 30 198
  • 280
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 15 619
да, но когато си мислех, че имам най-добрите приятели беше страхотно...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...


Точно така. Никой друг не ти копае гроба така, както "истинския приятел".
Глупости! Това, което сам си направиш, друг не може да ти стори. Важи в пълна степен и в "приятелските" отношения. Не бъркайте собствената си глупост с чуждо приятелство!  Grinning

Ако не си предавана никога от приятели, значи никога не си имала приятели.  Wink
Т.е. тези които смяташ за такива не са били достатъчно близко че да ти навредят. Допуснеш ли ги, ще го направят. Хората са предатели и егоисти по природа.
Да осъзнаеш, че сам си отговорен за това, което споделяш, пускаш за себе си, очакваш, искаш и получаваш или не  от приятелите/в контекста на темата/ противоречи на по-лесното "Той ме предаде". В този смисъл, те разбирам и приемам.

# 61
  • Мнения: 45
На мен сама ми е тъпо, имам нужда да презаредя батериите с ведри и усмихнати хора, но пък незнайно защо все привличам енергийни вампири и негативно настроени хора, които съвсем ме съсипват, изпиват ми цялата енергия? Що за късмет?! Просто като магнит съм за такива. Самият ми баща е такъв и "бягайки" от него попадах на приятели като него!

Не умееш да бъдеш рязка и да казваш не- затова. Елиминирам всеки нов познат който направи дори плах опит за подобно поведение. Лошото е че не мога да елиминирам роднините си. Но някои силно съм дистанцирала.

# 62
  • Мнения: 1 793
Хората, които нямат приятели ... са хора. Същите, като онези, които нямат деца  по собствен избор, или като другите, които са избрали да се лишат от нещо друго в човешките отношения.

Мислиш, че е избор ли? Аз поразгледах мнения онлайн на такива хора и историите им бяха обикновено в духа на "така се получи". Повечето признаваха, че се чувстват зле от ситуацията, че ги е налегнала самота... особено тези над 40 г.  (ето тук четох, ако на някой му е интересно - на английски е).


Случвало ми се е и да съм предавана, и да предавам, не се гордея със себе си. Rolling Eyes Вярвам в приятелството обаче.

# 63
  • Мнения: 2 215
Иначе не е зле да си имаш другарчета, но винаги с едно наум и никога да не споделяш прекалено лични проблеми, камо ли прблеми в семейния ти живот, недоразумения с половинката, свекъри и т.н
Е, какво приятелство е това тогава?
Хората, които нямат приятели са все повече и това е тъжно

# 64
  • Мнения: 45
да, но когато си мислех, че имам най-добрите приятели беше страхотно...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...


Точно така. Никой друг не ти копае гроба така, както "истинския приятел".
Глупости! Това, което сам си направиш, друг не може да ти стори. Важи в пълна степен и в "приятелските" отношения. Не бъркайте собствената си глупост с чуждо приятелство!  Grinning

Ако не си предавана никога от приятели, значи никога не си имала приятели.  Wink
Т.е. тези които смяташ за такива не са били достатъчно близко че да ти навредят. Допуснеш ли ги, ще го направят. Хората са предатели и егоисти по природа.
Да осъзнаеш, че сам си отговорен за това, което споделяш, пускаш за себе си, очакваш, искаш и получаваш или не  от приятелите/в контекста на темата/ противоречи на по-лесното "Той ме предаде". В този смисъл, те разбирам и приемам.

Аз не съм от хората, които за всичко винят себе си. Тези са от най-малодушната категория, които не се обичат, не се ценят и не се уважават. Не им минава на ум, че други могат да са виновни ако има възможност да изкарат себе си виновен. Хора без самочувствие които се подстилат под всичко и всеки. Не съм от тях.
Има си предел на лична отговорност и всеки носи своята част. Когато приятел те предава, вината за предателството е само и единствено в него.

# 65
  • Мнения: X
Имам съпруг , с когото да споделям най- големите си тревоги. Ако някой ден имам проблеми с него, навярно ще споделя със сестра си , майка си, баща си........
Приятели имам доста, аз съм много желана компания, винаги съм била такава, излизаме, забавляваме се, смеем се, споделяме, Но се старая да не си казвам и " долните гащи".
Имала съм най- добра приятелка, с която си знаехме и кътните зъби, от детинство до към 23-4 годишни.
От нищото спряхме да контактуваме, без да сме се карали никога.
Е, не ми е приятно като знам колко неща знае за мен, които никой друг не знае.

# 66
  • Мнения: 45
Имам съпруг , с когото да споделям най- големите си тревоги. Ако някой ден имам проблеми с него, навярно ще споделя със сестра си , майка си, баща си........
Приятели имам доста, аз съм много желана компания, винаги съм била такава, излизаме, забавляваме се, смеем се, споделяме, Но се старая да не си казвам и " долните гащи".
Имала съм най- добра приятелка, с която си знаехме и кътните зъби, от детинство до към 23-4 годишни.
От нищото спряхме да контактуваме, без да сме се карали никога.
Е, не ми е приятно като знам колко неща знае за мен, които никой друг не знае.

Е това не са приятелства, а познанства. За "аху-иху" и докато сте си готина компания. Взаимно изгодни в дадена ситуация. Престане ли едната страна да е изгодна, отиде коня у реката.

# 67
  • Мнения: 15 619
Лизет, нямам право да ти отнемам илюзиите. 

...
Мислиш, че е избор ли? Аз поразгледах мнения онлайн на такива хора и историите им бяха обикновено в духа на "така се получи". Повечето признаваха, че се чувстват зле от ситуацията, че ги е налегнала самота... особено тези над 40 г.  (ето тук четох, ако на някой му е интересно - на английски е).


Случвало ми се е и да съм предавана, и да предавам, не се гордея със себе си. Rolling Eyes Вярвам в приятелството обаче.
Ако не е избор и се чувстват зле поради факта, че нямат приятели, значи е въпрос на трудности в отношенията им с хората.

# 68
  • Мнения: X
Няма как да са просто познанства, защото продължават от преди 15 години.
Пак казвам- споделяме си доста неща, почти всичко от ежедневието, неща, които ни вълнуват, НО аз лично най- съкровеното и лично не споделям.

# 69
  • Мнения: 2 481
Няма как да са просто познанства, защото продължават от преди 15 години.
Пак казвам- споделяме си доста неща, почти всичко от ежедневието, неща, които ни вълнуват, НО аз лично най- съкровеното и лично не споделям.

+1 и си много права така да правиш!!!

# 70
  • Мнения: 2
Вече спрях да прощавам лесно, но и не мисля много за лошите хора, минали през живота ми. Мисля по-скоро за добрите. Именно затова тая по-добри спомени от съученици и съученички и случайни познати, от колкото от "приятелите" си, които бяха уж добронамерени, а ме предадоха. Това им е и наказанието - дори да се разминем на улицата няма да ги погледна, докато обикновените някогашни познати и съученици, онези, с които не сме били приятели като ги видя веднага ме разведряват и ми иде да ги гушна. Hug Дори на събиране на класа, ако аз го организирам бих поканила всички без бившите си приятели.

# 71
  • Мнения: 6 217
Защо да не мога да имам доверие на приятели, които са ми такива от преди 25 години? И са били до мен, дори когато аз самата не съм можела да се понасям?  Защо трябва да очаквам лошо от тях? newsm78 И да вмъкна, че съм крайно недоверчива.

# 72
  • Мнения: 6 365
Лизет, и така да е, да си сам не е оферта. По-добре повърхностни приятелства от колкото никакви. Иначе кой ще поканиш на купон (или просто обикновено събиране) когато ти е тъпо? Знаеш ли как се чувствам като трябва всеки божи ден почти да ходя до магазина и съм сама като кукувица (приятелят ми не обича да пазарува)? Дори да вървя по улицата сама не мога, не знам как - преди години като имах приятели всеки божи ден ходех някъде с приятели, а ако се случеше да вървя накъде сама, то отивах да се срещна с приятели или се връщах от среща с тях и си бях заредена. Детето ми вече е голямо и не иска да се разхожда с мен и вървя по улиците като някаква кукувица - сам сама! Нищо чудно, че развих паник атаки - като съм сама не върви да си говоря на себе си, нали? Пробвах с mp3-ка и слушалки - ами не е същото, още по-самотно ми става. Дори предпочитам да чета в компанията на някой!

Повърхностните приятелства не са приятелства. Това са познанства, добри познанства...
Имай познати за ползи, нямай никога приятели! Допускала ли съм някого близко до себе си без да имам полза от там, винаги използваната съм била аз.

Мисля, че проблемът на съвремието е един, но с две лица. Първо, тази
невероятна неспособност да сме сами и на тихо място. Мисля, че това
е коренът на неспособността истински да имаме приятели.

Много са ми странни хората, които и до тоалетната държат да не са сами.
Ако не можеш да оставаш сам, как ще чуеш гласа на истинския си Аз, а не
на онова плоско социално същество, което си мислиш, че си?

Все си мисля, че зрелият човек трябва да може и да е сам, и да е с хора.
Ненормално е да изпаднеш до паник атака, ако си без придружител или слушалки
в ушите. Колко тъжно!

# 73
  • Мнения: 45
Няма как да са просто познанства, защото продължават от преди 15 години.
Пак казвам- споделяме си доста неща, почти всичко от ежедневието, неща, които ни вълнуват, НО аз лично най- съкровеното и лично не споделям.

Имам такива които продължават и над 30 години. Това не им променя статуса.

# 74
  • Мнения: X
Няма как да са просто познанства, защото продължават от преди 15 години.
Пак казвам- споделяме си доста неща, почти всичко от ежедневието, неща, които ни вълнуват, НО аз лично най- съкровеното и лично не споделям.

Имам такива които продължават и над 30 години. Това не им променя статуса.
Явно усещаме нещата различно.
За мен тези хора са приятели, както и аз за тях.
Просто не се впускам в пубертетски определения " най- добър приятел", " споделяме се абсолютно всичко "и т.н
За справка виж темата " Тайната, която пазя само за себе си". Всички споделят, че имат такива тайни , едва ли тези хора нямат приятели. Просто с възрастта човек се научава да поставя граници, функцията на най- добрия приятел се изземва от брачната половинка и така.

Общи условия

Активация на акаунт