А с кого обсъждаш килима и рецептите си? Филмът от предната вечер? Новия си лак? Или почивките с кого споделяш...
- Публикувана: 25 юли 2013, 19:46 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2013, 22:19 ч.
Хората, които нямат приятели
А с кого обсъждаш килима и рецептите си? Филмът от предната вечер? Новия си лак? Или почивките с кого споделяш...
С никого
Или споделям във ФБ и дъра-бъра. Кой каза "за какво е форумът?" 
Приятелите не са ми за това. А с кого обсъждаш килима и рецептите си? Филмът от предната вечер? Новия си лак? Или почивките с кого споделяш...
. Почивките и с тях какво да се хваля? И при срещи през няколбко месеца мислиш, че можеш да разбереш за час-два какво става с човека насреща?
Защо да не мога, все пак няма да ми преразказва в реално време всички подробности от тия месеци. Интересното е, че даже питам и научавам какво става с хора, които не съм познавала никога - техни роднини, колеги, обкръжението им.
Покрай тях държа в главата си купища информация за сума ти паралелни животи.А с кого обсъждаш килима и рецептите си? Филмът от предната вечер? Новия си лак? Или почивките с кого споделяш...
С колегите, с вас
Това са несъществени и ефимерни неща.
Аз съм подобен тип имам трима изключително близки приятели всичко друго са близки и далечни познати или колеги/съученици. Имам трима много близки човека които наистина мога да нарека ПРИЯТЕЛИ всичко друго е фалш.Освен това не съм от хората които искат да разказват всичко за себе си споделям възможно най-малко за себе си не е за мен това да седна и да си разкажа родата до девето коляно. Не съм от хората които обичат да "кудкудякат"излишно, ни ме интересува с кой е спала Ганка, с кой излиза Пенка или какво ще готви за вечеря Иванка.Не харесвам този тип хора "кокошка" и не мога и не искам да общувам с тях по какъвто и да е начин. Аз съм "старомодна", предпочитам да си прекарвам времето заета с хубав филм или хубава книга или потопена в ритмите на някоя хубава мелодия а не да слушам словоизлиянията на някоя "кокошка". Наскоро един познат каза, че съм 40 годишна затворена в тялото на момиче ми може и да е прав де да знам. Не се определям като човек който си е самодостатъчен обичам хората, обичам да общувам с тях но определено се определям като интроверт.
Как ще е ефимерно нещо ежедневните ми вълнения 
Ми то си е до човек, за мен лаковете, рецептите, етц. са абсолютно незначителни...
Как ще е ефимерно нещо ежедневните ми вълнения
Ми то си е до човек, за мен лаковете, рецептите, етц. са абсолютно незначителни...
Това беше само пример. "Малките" неща, които са в ежедневието ни - за мен въобще не са за подценяване. Но явно за вас те нямат значение...
За мен би било безумно да си стискам месеци наред и накрая да се опитам за час да споделя емоциите, чувствата си и тн...
Е, аз пък от такива приятели нямам нужда - лака, фризьора, филма вчера, статията за едикакво си, политиката... натоварващо ми е живото общуване за глупости. Като ми се приказват такива празни приказки - е ги колегите, или още по-добре форум - като ми омръзне, дори не е нужно да си тръгвам, кръстчето на екрана и баста.
Приятелството е нещо като любовта. Всъщност е същото. Може просто да не срещнеш такива близки и любими хора, това е въпрос и на случайност.
Макар че повечето хора все пак ги срещат, тоест намират се един друг, даже от детството още. Въобще, това е едно много такова, светло чувство, близкото приятелство, даже ми е чудно, че някак си трябва да ви убеждавам
И, разбира се, сега общуването е много лесно, няма нужда от неколкомесечни сривове в комуникацията, ако ви кеф и всеки ден може да си казвате здрасти.
Приятелството е нещо като любовта. Всъщност е същото. Може просто да не срещнеш такива близки и любими хора, това е въпрос и на случайност.
Макар че повечето хора все пак ги срещат, тоест намират се един друг, даже от детството още. Въобще, това е едно много такова, светло чувство, близкото приятелство, даже ми е чудно, че някак си трябва да ви убеждавам
И, разбира се, сега общуването е много лесно, няма нужда от неколкомесечни сривове в комуникацията, ако ви кеф и всеки ден може да си казвате здрасти.
Ама защо ще трябва да се стискам - ако нещо ме е развълнувало точно сега - случка, книга, ще го споделя с който е насреща ми. Аз съм общителна, около себе си имам хора постоянно - някои по-близки, други - не толкова. Дет' се вика - мъжът ми или сестра ми поне ще са наоколо. Вярно е, че ежедневието също сближава и с колегите си наистина съм близка и някои от тях са ми и приятели.
Но това не пречи да имам близки на сърцето си, които виждам и чувам не много често.
Но това не пречи да имам близки на сърцето си, които виждам и чувам не много често.