Румъния - близка и непозната

Сирене в тенекии не видях, а и не съм мислила да купувам. В Синая и Бран го продаваха на непакетирано и нямаше как да го съхраня, като го взема. Ние бяхме окола7-8дни на различни места и щеше да се развали. Но щом са толкова добри сирената-другия път като ходим-ще вземем. Предполагам, че по веригите супермаркети не е нещо особено. Не ми направи впечатление да са по-ниски цените от нашите, може би само отделни стоки на промоция. Аз влизах в Била и като цяло, нищо по-различно, даже някой неща се учудих, че са доста по-скъпи от нашите. Плодове и зеленчуци също са с по-високи цени. Единственото, за което съжали, че не купих е черната бира Урсуз.

Здравейте
направихме си нашата екскурзия през почивните дни ...ОЧАРОВАНА СЪМ и сега  хич не мога да се нагодя  за работа .... пред очите ми се толкова много неща.Като има време надявам се утре други ден да ви разкажа и ако имате въпроси за отговоря ...
Ще пиша освен за всичко друго  което посетихме и  за курса лев/ лея ,  времето , пътищата ,сиренето , кашкавала , надениците и въобще каквото ви интересува..Само още веднъж ОЧАРОВАНА СЪМ  и вече кроя планове за следващото посещения

Звучи обещаващо , чакаме и подробния разказ. Аз  взех да проучвам Хунедоара заради  отзивите в темата, остава и някакви почивни дни да измислим  .

запрятам ръкави и започвам ...първи ден -маршрута е Русе - Питещи - Трансфагарашан - Сибиу. Относно Дунав мост - да ремонтира се, но чакането е не повече от 15-20мин - в момента вече отпуските отминаха и няма трафик.Оттам в посока Питещи минахме през някакви села -мислехме че по направо по-бързо ще е - съветът ми е не го правете - пътищата са доста зле - от кръпка на кръпка и така докато се включихме в магистралата -от там до града е лесно.В самият град не влязохме - освен един МОЛ в самото начало по 2 причини 1. нашия тати /шофьорът/ бе забравил да качи навигация и ни трябваше бърза Интернет справка/ м/у другото интернета е 5,90лв/ден ,роуминг входящо повикване 0,12лв, изходящо 0,45лв- това е Мтел, но специално интернет връзката не е добра ... губи се / и 2. да си купим вода защото пътьом купихме от едно от селата ама като не сме прочели като хората - водата се оказа газирана . Е нали сме с дъщеря тийн - като се замотахме в Мола..все едно при нас няма New yorker, Teranova и т.н ...мнение -цените в посетените магазини са с около 10% по високи от нашите на същите марки - плащането е много лесно с карта .Както и да е влязохме в Карфур за вода - а там като вадят едни топли пити ,гевреци и като се носи един аромат ... -срам не срам купихме толкова хляб колкото у дома ядем за 1,5 седмици, вода 2 вида - и то добре защото къде четохме уж вече внимателно , къде не - единият вид се оказа пак газирана и  пак платихме с дебитна карта - което после вече след справка се оказа перфектно - не ти вземат никакви такси , а курса е официалния- т.е по нисък от чейндж бюрата. Накрая се размърморих че става късно - към 12,30 часа и поехме към  Куртя да Арджеш и по нататък. На входа на прохода е крепостта Поенари -кацнала на върха - за съжаление до нея се стига само пеша и като преценихме че ще загубим повече от 2 часа - да се качим и слезем от нея я оставихме за ... следващият път и поехме по Трасфагаръшан...

Транфагърашан - бях чела за него - знаех че е в разни класации  http://www.webmiastoto.com/3449.html и оставих на шофьора да прецени дали иска допълнително да се натовари след като има и друг път към Сибиу - той отсече че ще минем оттам  и действително заслужава си да се мине всяко завойче и всеки метър. Първо пътят рязко се изкачва - естествено денивелацията се постига с много завои - както казва ММ - "зафка /опел зафира/ си видя хем тавана хем ..... " .Аз не съм особено надежден пътник - става ми зле но тук първо скоростта е много ниска и второ природата е непокътната - залепен си за прозореца и съзерцаваш ....и спираш на всеки километър снимки да правиш. Не след дълго - може би 20-30мин и стигнахме яз Видрару - чудно красив язовир с най-високата язовирна стена на Балканите. Мислех си кой пък ще мине през тези завои и ще са качи горе - оказа се че греша - на около 300 м преди язовира и така дори и  след стената на всеки свободен сантиметър имаше спряна кола, че и  1-2 туристически автобуса - хората  навън и снимат ли снимат...След снимките - а и започна да ръми-продължихме.Пътя се виеше по брега на язовира , откриваха се прекрасни гледки - видяхме и база на лодки за разходка ...и времето не чакаше, но слава богу дъжда спря. След като обиколихме язовира - това е към 30км попаднахме в чудна долина - с много хотелчета , приключенска зона и т.н  такава красота - помислихме си дотук приемливо количество завои- не е това от снимките които бяхме видели в нета -  непременно ще се върнем.А и не само ние мислехме така - там където имаше място за пикник бе пълно с хора - дори на места палатките им опънати на 2 м. от шосето , а край поточетата- палатка до палатка  . Явно самото правителство насърчава туризма :по цялото протежение на пътя има поставени дървени маси с пейки за сядане- но забележете хората си изчистват след себе си- а боклуджийските кофи ежедневно се изнасят ...  Но продължихме напред , а  най трудното тепърва предстоеше - след като отминахме райското кътче като се започна ... този път зафка стана на фльонга - но изобщо не се усети - сигурно спирахме над 15 пъти да правим снимки и така до върха .А там има нещо като фермерски пазар - който е ходил до Бран е наясно - продава се всичко от дрехи и сувенири до кашкавал , кьортеш / дано правилно го пиша ама на мен така ми звучи - козуначените коминчета / и разни други дреболии.Позагубихме малко време и тук и поехме надолу ...тук шосето бе така направено , че като слезеш на по-ниското и се обърнеш нагоре снимаш чак до върха ...естествено отново спирахме и снимахме... - а за капак прохода завършва с прекрасен водопад ....Когато стигнахме в първото село след планината Кирцишоара -не можах да повярвам целият проход от около 90км сме го минали за почти 5 часа и то не заради пътя а заради уникалността му ...
ПП имам много снимки , но 1. лични са -т.е има някой от нас сниман и 2. не знам как кача онези които са само пейзажи, но на приложения линк има филм от поредицата Top gear - точно от преминаването на Транфагаръшан...е вярно е че май повече са наблегнали на колите но и от природата доста се вижда ...

както и да е - настанихме се в Сибиу но вече бе към 19,30ч и освен да хапнем в близкия събуей за друго нямахме сили .
ден втори към 8,00ч поехме към Хунедоара и замъкът Корвин-на около 130км от Сибиу. Пътят отначало преминава по доста натоварено шосе  през няколко села,които са толкова цветни и живи, толкова различни от селата в България.Не казвам че са богати села - но подредени, чисти, с много зеленина и цветя, а пред всяка къща някакъв религиозен символ, който не е показен , а е знак на религиозността на хората, носена в тях .Самите хора са спокойни и отзивчиви-сами преценете при настаняването GPS ни откара на около 200м от мястото - спираме младо момиче да ни упъти - оказа се че не знае точно-ОК казвам ще позвъним - тя отговаря "не може да звъните през роуминг" и поиска номера и докато се усетя се обади по нейния телефон и след това ни закара до апартамента който бяхме резервирали. Та да продължа-след около 60км пътя преминава в магистрала и така  до Дева откъдето се отклонихме към Хунедоара.До замъкът има табели , но още отдалече се виждат кулите му.Пред него има паркинг с магазинчета с местни стоки-нас най ни привлякоха бонбоните и шоколадите, които след много ръкомахания и езикова неразбория разбрахме че са ръчно правени.На около 50 м от паркинга е замъка-още щом преминахме вратите на двора му-ахнахме-все едно сме попаднали в приказка .....Стоим пред моста му и се взираме, хората минават покрай нас, а ние стоим и гледаме онемели ..По едно време се взехме в ръце и  като започнахме да снимаме ... а още не бяхме влезли.Инфо  за раб. време и цени http://castelulcorvinilor.ro/. Явно сме били толкова впечатлени че вместо да започнем разглеждането от ляво на дясно -частта която е от към града и която е по добре уредена, тръгнахме в обратна посока.Няма да разказвам подробности защото не искам да влияя ... но независимо от всеизвестният факт че много малко неща са оцелели след пожар в края на 19 век, лично аз съм очарована и препоръчвам да го посетите не с две ръце ами и с два крака  В допълнение предвидените за него 1,5 часа се удвоиха. След това  по препоръка на NaNa1977 потеглихме към Дева и крепостта там.Като най лесно за ориентация - следвайте табелите с надпис ТЕЛЕКАБИНА. Инфраструктурата около крепостта е много добре уредена има огромен безплатен паркинг.От него до крепостта се достига чрез телекабина - не знам как да го обясня - същото съоръжение има на Цари мали град в Белчин - е, тук релсовия път е по дълъг. Като цяло крепостта е доста разрушена и сега се възстановява - по принцип като крайна дата на табелите е 1.11.2015 , но се съмнявам че дотогава ще бъде готова. В момента има изградена дървена пътека от която могат да се наблюдават и останките от крепостта и самите възстановителни работи , но като цяло най хубавото е панорамната гледка към града.Независимо от започващия дъжд пак поснимахме и като видяхме че е вече 13 часа, поехме към Сибиу .Лично моето мнение е че е по добре да се изчака възстановката и после  да се посети.

Момичета, нали в Румъния се минава само с лична карта?

Да,само с лична карта се минава.

Да.
А ако имаш деца- за тях се иска паспорт.

Ако децата нямат все още лична карта-тогава паспорт.

То е при по- големки деца. 
Аз само предупреждавам, понеже понякога се пропуска. Да ходи човек до съседните държави стана като да си пътуваме из България вече. Последният път бяхме забравили да си вземем от къщи зелената карта, добре, че имахме поне налична, та бихме път и се връщахме цял час.

На Дунав мост само на влизане ни погледнаха л.к.

През пролетта точно на Дунав мост никой не ни отрази, нито на влизане в Румъния, нито на излизане. Точно все едно си отивам на пазар до съседния град.
И понеже навикнахме така да си пътуваме през лятото си забравихме зелената карта. 
Пък не се знае кога на кой стриктен чиновник ще попаднем. От тогава ми е обеца- винаги нося паспорти и зелена карта, независимо къде отиваме.  Може гащи в багажа да не сложа, но документи нося на камара.

Нека се знае, че в страните членки на ЕС /в т.ч. и Румъния/ зелена карта НЕ Е НЕОБХОДИМА. Там важи гражданската отговорност и не вярвам някога да са ви я искали.

Съжалявам Judy, но просто излишно сте се разкарвали.

Не сме. Съвсем правилно си се разходихме. И си го заслужаваме. Лятото, когато я забравихме, ходихме до Турция и там си проверяват чинно и нея и четири броя паспорти.  Но... на който му е слаб /ясно какво/...
Когато човек пътува из ЕС навиква да си ходи като тук- спокойно с ЛК, само паспортите на децата внимавам да не забравя. И като ти се наложи да мръднеш на друго място- ето при нас каква издънка.
Когато ходихме в Гърция пък бяхме решили да отскочим до Дойран. Не се знае какво ще му хрумне на човек.