Пере, чисти, търка СЕПТЕМВРИЙСКА мама таткото побърква. Тема № 22

Здравейте
Честито за новите покупки на всички
Ние нямаме нито легло още,нито матраче,но се надявам да ги набавим края на месеца
И се надявам бебо да не бърза да излиза още
Аз няколко дни имах контракции,неболезнени,ни пих но-шпа 3*1 и минаха
Бебо си кротува сега,но вчера така се разпъваше и изтягаше 
И как ме подпира в десния бъбрек 
Много ме боли понякога,ама ще си го търпя
Нямам търпение да идва сряда и да си го видя малкия шомпул дали всичко му е наред,че след моя АГ  дето ме наплаши,че не било наддало бебето 
Няма да го слушам вече,то не остана...
При нас е хладно и приятно засега,пазете се 

Добро утро
искам да ви попитам на някой изтръпват ли му ръцете, при мен от няколко дни много често ми изтръпват ръцете и даже много болезнено. Дали е нещо опасно?

Добро утро дами,

Честито на всички в 9 месец! Лелееее не остана
Сетих се какво исках да ви питам преди няколко дни и забравих
Избрахте ли си столчета за кола? Нали с тях се изписват бебчетата? Ще съм благодарна на препоръки? Количката, към която се насочихме има столче за кола, но сякаш клоним към други марки...Макси Кози или Би Сейф? Какво ще кажете по този въпрос?

Клара, на мен ми изтръпват ръцете най-вече вечер - сутрин е болезнено докато раздвижа - не мога точно да обясня, но ме болят кокълчетата и ставите... отдавам го на изсмуканото от мен желязо и калции, казват че после всичко се оправя. Та търпя си

Здравейте и от мен пупици сладки  
И моето бебе вчера правеше едни акробатики  
Днес наистина е по хладничко и се живее, даже пулса ми е почти в норма  
Аз чак в четвъртък съм на жк и се чудя как ще изтрая до тогава, защото ще разбера датата на секциото  
В петък пък е на ММ рожден ден и се чудя какво да му взема
Хайде усмихнат ден пупици    

Добро утро, мамчета 
Снощи като ни удари един дъжд, разхлади нощта и спах като пън.....подух се от много спане  Сега ви пращам облаците към вас, дано е останал дъжд и вие да усетите тръпката 
Аз ви се оплаках от ММ че не поръчва скрина, нито матрак имаме още....вчера си идва от работа и ми дава един лист. Чета аз и не разбирам какво е това. Оказа се, че нашия минал след работа и поръчал матрака, днес ще го вземе. Да, ама аз не се зарадвах нешо, защото матракът струва 110 евро  Хем напоследък нямаме пари, хем купил възможно най-най-скъпият матрак. Дано можем да вземем скоро прословутия скрин, че ми омръзна да чакам а и няма време.... 

Като заговорихте за раздане и разкрития имам въпрос към вече раждали мами - По време на самото раждане лекарят ли го води основно и той ли казва кога да се напъва? Или ние си усещаме кога са контракциите и напъваме тогава сами  И още нещо... кое в крайна сметка причинява голямата болка? Последните и силни контракции или излизането на бебето? Малко тъпички въпроси, но ми е любопитно и искам да имам поне малка представа какво ме чака 

Аз си мисля, че до 2 седмици и ще се почне голяяям бебевалеж и много се вълнувам....После ще се местим във форума на родените и пак ще споделяме тревоги и радости. Много ми е хубаво да ви чета и да си помагаме взаимно 

Дундичка, чисто физиологически около раждането (ако не се вглеждаме в болнични практики и т.н.) при мен най-болезнено беше малко преди да започнат напъните. Четох, че се нарича transition period, и тогава наистина ти иде да избягаш и без да си циганка. Това било някакъв рефлекс от пещерния човек още, да се скриеш на безопасно за бебето и себе си място. След около половин час започнаха напъните при мен, когато вече се чувстваш много по-мобилизиран и свеж. Но пък съм чела за момичета, на които лекарят им бил казвал, кога трябвало да почват на напъват, и ей богу, това и на мен не ми е ясно...

Добър ден. Лека -полека ще почне бебевалежа. Много ми е приятно да си споделяме тук радости и тревоги. Като се родят бебчовците пак ще се радвам да си споделяме. Искам да пожелая на всички нещата да минат като по вода и да имаме всички живи и здрави дечица, както и ние да сме добре, за да си ги гледаме.  
Dund1chk4, в БГ, ако всичко е наред, акушерката ти е най-добрия приятел по време на раждането. Ако има проблем тогава докторът се намесва. Обикновено той може да е около теб, ако си си избрала с него да раждаш. Иначе той извършва шев и кройка, ако се наложи. Най-болезнен е периодът на разкритие. Първите 4-5 см не са чак толкоз трагични, ама после си боли до пълното. После започва да те напъва като за по голяма нужда.  Когато започнат напъните, не би трябвало да те боли. Трябва да слушаш кога ти казват да напъваш и да напъваш все едно имаш ужасен запек, не с бузите и лицето, че не върши работа. Сестра ми хем с второ раждане беше цялата в мини кръвоизливи от такова напъване с бузи по цялото лице. Минават за ден-два, но все пак...Та това си спомням аз. Ако нещо се разкъсаш, ще те позашият, но ти вече ще си си видяла дунадата и нищо друго няма да има значение.   По-скоро раждалите да ме поправят, ако бъркам, че и моето нормално уж раждане беше преди 14 години все пак.
Мая191, попълва се едно приложение пак, но то е след като ти изтече и последния изравнителен болничен, който педиатърът ти издава. Има време.Той е за ползване на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 1 година мисля.

Като заговорихте за раздане и разкрития имам въпрос към вече раждали мами - По време на самото раждане лекарят ли го води основно и той ли казва кога да се напъва? Или ние си усещаме кога са контракциите и напъваме тогава сами   И още нещо... кое в крайна сметка причинява голямата болка? Последните и силни контракции или излизането на бебето? Малко тъпички въпроси, но ми е любопитно и искам да имам поне малка представа какво ме чака  

[/quote]

Мога да ти кажа при мен как беше, не знам дали е правило. Раждането от две части, да кажем така - 1.контракции и 2.напъни. По време на контракциите няма кой знае какво за контролиране, те си вървят сами, лекарят само периодично наблюдава до какъв етап е стигнало положението и евентуално следи дали всичко е наред с бебето. При мен в този етап лекарката през повечето време я нямаше. Това е и болезненият етап - колкото повече напредва разкритието, толкова по-болезнено става. Хубавото е, че все пак между контракциите има някаква почивка. При мен примерно си останаха до последно на около 2 минути. Имаш 30-40 секунди супер болезнена контракция, но след това имаш и минута почивка.

Същинската част на раждането са напъните - там вече лекарят и акушерките следят движението на бебето и те направляват в кой момент да напъваш, за да бъдат най-ефективни движенията (не че не се случват и сами, но доколкото знам ги направляват лекарите именно с тази цел). Тук вече не боли, даже напротив, облекчаващи са напъните. Освен това минават сравнително бързо, аз родих баткото с три или четири напъна всичко на всичко, а и са по-нарядко, да кажем на пет или десет минути един. Сметнаха, че ще ме разкъса и резнаха, но честно казано,това рязване дорине го усетих - не знам от местната упойка или просто от цялостната превъзбуда - но определено от епизиотомията много беше страх първо, пък тя в крайна сметка се оказа най-неболезнената.

Аз поне не изпитах умора, въпреки че раждах през нощта, а през деня преди това не съм спала, а се разхождах цял ден.

Forelle, Lulu25, -Petia- много благодаря за подробното обяснение. Преди съм гледала раждания в интернет (голяма грешка ) и точно излизането на бебето изглеждаше най-брутално и болезнено. Явно изобщо не е така...Да ви кажа успокоихте ме някак. Че ще боли, ще боли...но сега като знам как по-точно стават нещата и си е друго  

и за да се изкажа за раждането. Когато са контракциите за разкритие колкото по голямо става разкритието толкова по чести и болезнени са контракциите. Когато ме преместиха на магарето за напъване вече нямах грам болка и почти не усещах контракциите. Казаха ми когато усетя контракция да напъвам, и ми сложиха ръка на корема за да я усетят и те. И когато казаха напъвай напъвам, когато казват спирай спирам. Много е важно да се слуша какво ти говорят за да има най- малко разкъсвания. Но изгонването на плода ми е най- най- неболезнената част от цялото раждане. Имаше и доктор и акушерки но честно казано не мога да определя кой в този краен етап е бил основен защото всички викаха в хор.

Хайде и аз да кажа как беше при мен: Акушерката ми каза: "Ще те боли много! Ще си мислиш, че няма да можеш да понесеш повече болка, но можеш. И когато вече наистина не можеш повече да понасяш болката и ти иде да се хвърлиш през прозореца малко по малко напъните ще изместят тази болка. Накрая ще останат само напъните (б.а. контракции и напъни са 2 различни неща. Напъните не болят, само имаш чувството, че всеки момент ще се наакаш. Приказка!) "
Така е на теория, но аз както имах контракции (най-болезнените и нямаш почивка между тях, вече са едно цяло), така изведнъж спря болката и започнаха напъните. Скочих веднага в леглото и викам на акушерката - РАЖДАМ!, а тя: "А, не може, до сега те боля много, трябва да имаш напъни вече!" Не може, ама дойде доктора и ме прати на магарето.  И започнаха напъните. Важно е да напъвате така, че все едно акате. Това е правилното напъване. И да стискате очите, че може да кървясът. Самото раждане не боли Аз въобще не разбрах кога излезе главата, абе въобще нищо не разбрах. Само вече дето обикновено си много уморена и нямаш сили да напъваш. На мен докторът ми казваше кога да напъвам и да има напъни. Те са нещо като контракции (т.е. на период) Имаш напън и в този момент даваш всичко от себе си да излезе бебето. Ако не стане - почивка до следващия напън. И така.
Май станах много подробна. Идеята беше, че самото раждане не боли. После се ражда и плацентата, тя вече излиза по-лесно. До мен през цялото време беше акушерката, докторът само ме гледаше за разкритие. Извикаха го посредата на самото раждане, защото се наложи епизотомия, а и нямах сили на напъвам.

Здравейте!

Dund1chk4 те момичетата са ти обяснили подробно как протича раждането, аз няма да се повтарям. Само ще кажа, че при мен през цялото време до мен беше акушерката - много съм и благодарна  , докторката в началото дремеше на един стол, аз ги бях събудила - беше неделя в 24 часа като отидох. Спокойно всичко ще мине, боли, но се търпи, ти като се пуснеш по течението те си следват нещата едно след друго, а и мърдане няма. Щом на мен ми казаха, че съм се справила много добре, а аз не можех да търпя никаква болка. Всички ще се справим. Тя природата си го е измислила, а и медицината е вече доста напреднала.
Желая на всички леко раждане и здрави бебчета на финал!

Lulu, ние сме доста по-зле "баткото" дори не заспива сам - трябва някой да го гушка дори на обяд... Просто не знам кой по-напред ще приспивам. Май бебето ще бъде по-самостоятелно  

Клара, и на мен ми изтръпват и ръцете и краката. По принцип е от липса на магнезий. Ти пиеш ли? Не е фатално, не се притеснявай!

За праховете - пера със Сано Максима или Персил Сенситив. Пробвала съм и на Тео бебе и той не е лош. Но основно Саното ми харесва как мирише, а розовият омекотител е просто божествен! Разбира се не е препоръчителен около новородени да има силни аромати, така че за начало праха е достатъчен.

За Dund1chk4 и всички нераждали, ето разказа за моето първо раждане. Момичетата преди мен са били доста точни и подробни, но и аз да се изкажа! И е много добре да знаете, че чувството е точно все едно ти се ходи по голяма нужда, защото на мен нямаше кой да ми го каже предварително.

"Имаше доста комични моменти и в общи линии вече си спомням само тях като ме попитат как е било!
Деня преди да започне бях на консултация и докторката ме увери, че няма да започне скоро, защото бебчо е високо и шийката ми изобщо не се е скъсила. Е, да, но през нощта в 2 ч., както си стоях в леглото усетих пукване в корема и само докато си помисля, че това са ми водите, така шурнаха, че се ошашках какво да правя - да стоя в леглото ли, за да не мокря пода, да стана ли, за да не мокря матрака и такива щуротии, докато не станах и накрая намокрих навсякъде. Естествено това изобщо не беше важно в момента, но луда работа....Реших, че ще си взема душ и така ще тръгнем за родилното. На кой да му мине през акъла, че тези води нямат спиране и няма нужда от никакъв душ, защото дори като се обличах те продължаваха да текат.
Към 2 и 30 бяхме в родилното, имах само 2 см разкритие и никакви контракции. Включиха ме на запис, а на съседното легло, една дама от ромски произход крещеше като че ли я колят! Честно казано това беше най-гадната част от раждането ми - да слушам другите как крещят и да си викам: Мале, какво ме чака!!! Всички лекари й обесняваха, че разкритието й е 4 см, че е раждала вече и е рано да я боли толкова, но тя продължаваше. Правеше се, че не разбира български и когато лекарката й викаше да си свие краката да провери разкритието й, тя си свиваше ръцете! След записа ми казаха, че ще ме бръснат, а аз предвидливо извадих самобръсначка и я дадох на сестрата, а тя вика: "Това няма да ми свърши работа, знам ли какви кичури си пуснала!" Представете си какво е виждала...
Казаха ми, че раждането ще започне до няколко часа, а до тогава най-добре да поспя. След 1 час започнаха контракции на 5 мин, до тогава не знаех какво е това усещане и си мислех, че болката е ниско долу, а мен ме болеше кръста и имах чувството, че всеки момент ще се наакам... Така до 7 и 30 на визитация, установиха, че разкритието си е все същото. Занесохаме в предродилна зала и ми пуснаха Окситоцин. Към 10 ч. контракциите станаха по-болезнени, но на същия интервал. Разкритието вече беше 4 см и ми сложиха епидурална упойка. Тогава все едно всичко свърши! Не усещах абсолютно нищо! Анестезиоложката ми обясни, че като започнат напъните, ще намали дозата, за да мога да напъвам. Чак към 13 ч. започнах да усещам напъни, но пак все едно ми се ака... Притеснявах се, че ще се наакам пред хората.... Казаха ми да стана права и да клякам всеки път, когато усетя, да задържам въздух и да напъвам. Болеше си, но не беше това, което очаквах от писъците на другите! Получих пълно разкритие и ме качиха на магарето. Всички ми викаха да акам! А на мен хем ми е смешно, хем ме боли....абе голяма трагико-комедия... Докторката вика: Ядосай се и го изакай най-накрая!!!
След 3 напъна в 14 и 10 се появи най-невероятното чудо за мен!! Аз ревнах на момента, той също... изпишка се и докторката каза, че със сигурност бубата му работи! Измиха го и ми го дадоха!!! Няма как да се опише това чувство с думи...Само ще кажа, че след това 2 часа в родилна зала съм плакала от щастие! Всички ми викаха да поспя, но аз просто не можех да се успокоя! После ме преместиха в една стая за 1 час, където продължавах да си плача и да броя секундите, докато го видя отново! Когато ме качиха при него, няма да ви обяснявам какъв рев последва, сестрата се паникьоса чак дали съм добре!
Следващите няколко дни в тази обстановка не бяха кой знае колко приятни и само мечтаех за момента, в който ще ни изпишат. Това за мен беше следващият незабравим миг! Когато бебчо се срещна с татко! Погледна го в очите и му хвана пръста с ръчичка! Всички онемяхме! Така се заслуша какво му говори баща му, че все едно разбира всяка дума! Явно наистина го е чувал, докато е бил в корема ми!"

OnlyOne, страхотен разказ. Много се развълнувах. Нека всяка от нас така да разкаже като роди как са протекли нещата. 

OnlyOne беше ми много интересно, докато четях се върнах  9 години назад