Разпознахте ли се?

Никакво значение няма как изглежда. Интересното е защо в писание, което засяга уж възпитанието на децата и резултатите от него, се дава като фактор ямболския произход и нечии обиколки (въпреки че като се замисля явно е писал наизуст, защото 120-100-120 е далеч над 85 кг., вероятно 115-120, но явно са му се сторили въздействащи точно тези цифри  ).

Ясно ми е какво е искал да напише, но покрай това кой колко е дебел, къде е роден и как си е кръстил детето, смисълът се губи.

Хипстъра е куул. А за да си толкова куул, че да утрепеш от критики другите, трябва да си супер куул.
Кой го знае какъв смачканяк е!

Тази логика винаги ме потриса. Но  явно отговаря на нивото на Валериевата интелигентност.
Не съм в нито една група - баба с внуче съм.  И за нас би могло много да се напише, но не така просташки и злобно, моля.

Това, което мен ме потриса в подобен тип писания, не само това конкретно, ами и всички възмущения на тази тема, е усещането за надменност, което лъха от пишещия. Ако е с чувство за хумор, ако е добавена самоирония, бих го приела с отворени обятия. Но лъхащото задоволство - вижте аз колко съм високо, а другите  колко са ниско, ме отвращава във всяко едно негово проявление.

Много се смях. А накрая ми стана и тъжно... Вярно е,че съм напуснала зоната на детските площадки преди има няма десетина години, но и до днес с умиление си спомням за Вяра - моята приятелка по съдба с която водехме децата си в двора на  квартралната детска ясла. Там имаше детска кухня, от която, щом вземехме яденето на малките бързахме да ги нахраним на някоя пейка и после наставаше такава игра.... беше прекрасно. Спомням си как първо кърмех бебето си, докато тя наглеждаше едногодишния ми " голям" син,  после бебето заспиваше блажено нахранено в количката, а" баткото" се заравяше в пясъка щастлив.  Нищо, абсолютно нищо общо с описаните случки. Дало защото тогава нямаше БГ Мама ( как ли са се оправяли хората в хаоса от информация без този всичкознаещ и всенапътстващ форум?), дали защото и двете бяхме прехвърлили 30-те, но нищо от описаните случки не съм преживяла ( или видяла).  По онова време ( или поне в нашия квартал) пушещи и пиещи майки не съм виждала. На площадките беше мръсно, спомням си го, защото от време на време правехме оборки  преди да пуснем децата да си играят. Имаше много люспи от слънчоглед. Но пък колко интересни и задушевни разговори сме водили. Колко рецепти съм научила от това време... Това беше и си остава  най-безгрижното и щастливо време в моя живот. И досега като чуя някоя млада майка да се  оплаква от скучно и досадно ежедневие в компанията на невръстно отроче, косите ми настръхват. Аз прекарах плътни четири години от живота си отглеждайки две фантастични хлапета и смея да твърдя, че и за миг не съм изпитала досада или скука.

Правилно! Като има ирония, да има и самоирония. Иначе бие на чиста злоба.

На мен миналото лято ми доскуча, ама сега вече се затъжих за висенето в квартала.

На тоя човек целия квартал май не му е сгоден?! На мен пък ми е толкова добре, толкова спокойно...
Правилно каза някой, че вероятно е социопат. И две приказки нормални не може да каже на живо.

Истината е, че повечето хора къде във форума публично, къде в личния си живот не толкова публично плюят по същите неща. Прически, кифли, акценти, поведение, грижи за детето... всяка втора тема в "Нашите деца" го показва по неоспорим начин.
Въпреки че автора е написал disclaimer, в който обяснява, че не визира потребителите на форума БГ мамма, много хора се засягат въпреки това. Нищо, че не са били на въпросната площадка в Младост.

Да, де, и за диалектите, и за странните имена ...
За всичко това е писано и нищено по форумско
не веднъж и дваж. Не откривам точно тук да е
средище на хора с чувство за хумор, на факири
на иронията и майстори на изказа, та в темите
да се е писало по-изискано. 

Бу, ти като човек пишещ в нета много добре знаеш за какво говоря.
Има писане и писане.
Можеш да пишеш иронично за тези неща, хората да те прочетат, да се посмеят, а на теб да не ти се налага да се извиняваш след това.

Хипстърът не е куул, той просто не приема нищо насериозно. Вечно е ироничен.
За нищо не се пали, дори за неща, за които е разумно да се палиш. И така излиза
интелигентен и куул, когато всъщност се оказва, че не може истински да се ангажира
с живота.

Аз не съм хипстър, защото приемам някои неща сериозно, а не само като източник
на иронична тръпка.

Ние не претендираме да сме такива за разлика от автора.

Ама това, че не ми харесва това писание, не означава, че се кефя на тези, които са тук из форума на същата тема

E, да, ама в темите има диалог. Та затова е счетено за нужно да се отговори задочно и на Валерко мамин.

Искате ли да ви разкажа мен как ме сюрпризира днес една мама, ама не на детската площадка, а пред педиатричен кабинет. Искате  В чакалнята имаше доста хора и 4 бебета. От два месеца до седем на възраст. Някои спяха, други дремеха, трети гледаха. Мамата на едно детенце на около година рече - искаш мами да спукаш балона ли? Ама няма пръчка тука. Мислех, че така отбива номера, но не - извади ключовете от колата си и му каза умилително - ето, мами, спукай го! И в гробната тишина тресна балон като черешовото топче по време на Априлското въстание. И мислите, че тук свършииииии - неееее, наду му и другия, за да го спукал да и да се успокои, при положение, че детето си стоеше съвсем кротко и не даваше никакви индикации, че иска да пука балони баш в лекарския кабинет.
Някои бебета не издържаха  

Жено, ако четеш - туй е болница, не лунапарк! Нито детска площадка.
И там го промърморих, ама не ме отразиха.

Нино,  

Фей, ама надали ще идеш в темата и
ще кажеш "Скъпа моя, не си права  "
В смисъл - кардинално неправа да да-
ваш оценки за каквото и да било.

А за човека-хипстър още вчера, мисля,
единодушно решихме, че не е прав. По
дефиниция  

Трещи, не разбрах това за претендирането ...

Бе не бе, Ло, да си дава каквито иска оценки, да се чувства по какъвто иска начин. Но да не съди другите. Ето това ми боде очите на мен.